№ 93
гр. Пловдив, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Р. Б. П.
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600173 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
С Присъда № 38/27.10.2021г. по нохд № 2004/21г., състав на
Старозагорския районен съд е признал подсъдимия Д.Х.Х. за виновен по
чл.311, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК и го осъдил на „пробация“ с пробационните
мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест
месеца“.
Съдът се разпоредил с разноските.
Първоинстанционната присъда била обжалвана от подсъдимия и с
Решение № 2/10.01.2022г. по внохд № 2734/21г. по описа на Старозагорския
окръжен съд била потвърдена.
Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване,
присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение.
1
Срещу влязлата в сила присъда е постъпило искане за възобновяване на
делото. Изложените в искането доводи очертават касационното основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК. Според защитата неправилно инстанциите са
квалифицирали деянието по чл.311, ал.1 НК и като не са съобразили, че
деянието съставлява маловажен случай неправилно са приложили
материалния закон. Претендира се възобновяване на делото, изменение на
постановеното решение, преквалифициране на деянието на осъдения по
чл.311, ал.2 НК и освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура
предлага искането да се уважи, като намира, че деянието на осъденият е
типичен пример за „маловажен случай“ и попада в обхвата на разпоредбата
на чл.311, ал.2 НК. Предлага делото да бъде възобновено, присъдата и
въззивното решение да бъдат отменени и производството прекратено поради
настъпила абсолютна давност.
Защитата на подсъдимия поддържа искането по изложените в него
съображения. Предлага се възобновяване на делото, отмяна на въззивното
решение и първоинстанционната присъда и прилагане на института на
давността.
Осъденият поддържа защитника си си и иска да бъде прекратено делото
поради настъпила давност.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от
процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, който не е
проверен по касационен ред, поради което е допустимо.
Разгледано по същество искането за възобновяване на наказателното
дело е основателно.
Акцентът в жалбата на касатора Х. е насочен единствено към степента
на обществена опасност на деянието му по чл. 311 НК. Защитата и самият
подсъдим не спорят по въпроса осъществен ли е състава на лъжливо
документиране, като се съгласяват с мотивите на първата инстанция, че такъв
престъпен състав е налице.
2
Според защитата обаче, макар и в кръга на службата си подсъдимият Х.
на два пъти да е удостоверил неверни обстоятелства в пътната книжка, то
случаят е маловажен и попада в хипотезата на ал. 2 на чл. 31 НК. В тази
връзка искането е насочено към преквалификация на деянието по този
престъпен състав.
За да приемат, че инкриминираното деяние не съставлява „маловажен
случай“ решаващите инстанции са приели, че се касае за две отделни деяния,
които са извършени от лице, заемащо отговорна ръководна длъжност и с тях е
ощетен бюджета на ИА „А.“ и това завишава обществената опасност на
деянието до степен изключваща маловажността на случая.
Настоящият състав не споделя така изложените от първата и въззивната
инстанция съображения.
В правната доктрина е прието, че за да се квалифицира едно деяние като
маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, то следва степента на
обществена опасност и моралната укоримост да са по-ниски от обикновените
случаи на престъпления от съответния вид. По-ниската обществена опасност
се определя от цялостната характеристика на деянието и дееца, от мотивите и
подбудите, от отражението на деянието в обществото, както и от размера на
причинените вреди. В очертаното от тези рамки се вмества и
инкриминираното деяние.
Не може да бъде споделено разбирането на решаващите инстанции, че с
инкриминираното деяние са причинени вреди на ИААА и те завишават
обществената му опасност.
Диспозицията на правната норма на чл. 311 НК ясно показва, че тя
визира престъпление от категорията на т. нар формални, безрезултатни
престъпления, чиято обществена опасност произтича от факта на
извършването им. Този престъпен състав не свързва възможността за
реализиране на наказателна отговорност с настъпването на определени
вредни последици, а е достатъчно самото извършване на деянието, без да е
необходимо от това да е настъпил конкретен резултат. Престъплението по
311 НК не е резултатно, а е от онези, които създават само състояние на
опасност за настъпване на вреда. В случая и първоинстанционният, и
въззивният съд очевидно бъркат съставомерните вреди с обществена
опасност, разграничението между които е добре изяснено в правната теория.
3
След като вреди, било имуществени или неимуществени не са обективен
елемент и липсват като такива в състава на чл. 311 НК, то изводите, че с
деянието си Х. е увредил бюджета на ИААА е очевидно незаконосъобразен и
неправилно това обстоятелство е експлоатирано при преценката за
обществената опасност на деянието му.
В тази връзка не могат да бъдат споделени и съображенията на
решаващите инстанции, че отговорното длъжностното качество на Х. само по
себе си завишава обществената му опасност като деец.
На първо място съдилищата не са съобразили, че длъжностното качество
е обективен елемент на престъплението по чл.311 НК и разпоредбата на чл.56
НК не позволява същото да бъде съобразявано при определяне степента на
наказателната отговорност.
На следващо място, правилно е отчетено, че деецът не е с висока степен
на обществена опасност и при него са налични само смекчаващи
отговорността обстоятелства, но като са игнорирали липсата на каквито и да
било противообществени прояви и характеристичните му данни инстанциите
по същество неправилно са преценили, че същият е лице склонно да наруши
закона, който иначе е длъжен не само да спазва, а и да прилага като заемащ
отговорния пост, на който е бил назначен.
Настоящият състав намира, че приобщените и кредитирани от
решаващите инстанции писмени и гласни доказателства за личността на
касатора са само за негови позитивни прояви. Чистото му съдебно минало,
добрите му характеристични данни, семейното му положение, социалния му
статус на уважаван в обществото гражданин и добросъвестното му
процесуално поведение и не на последно место инцидентния характер на
простъпката му го очертават като личност демонстрираща поведение,
насочено към спазване на законите и правилата в страната и при която
обществената опасност е минимизирана до степен на пълното й изключване.
Всичко това сочи, че извършеното от подсъдимия Х. лъжливо документиране
е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи от този вид, т. е. деянието му е маловажен случай, което налага
преквалификацията му от чл.311, ал.1 НК в по – леко по чл.311, ал.2 НК.
За това престъпление законодателят е предвидил наказание до една
година лишаване от свобода или пробация. Съгласно разпоредбата на чл. 80,
4
ал.1, т.5 НК давностния срок за наказателно преследване за този вид
престъпни деяния е три години, а абсолютния давностен срок по силата на
чл.81, ал.3 НК е четири години и шест месеца. Деянието по чл.311, ал.2 НК, за
което настоящата инстанция намира, че касаторът следва да носи наказателна
отговорност е осъществено на 10.05.2017г. и след 10.11.2021г. възможността
да бъде реализирана тази отговорност е преклудирана от изтеклата абсолютна
давност за това престъпление.
След като в хода на настоящето производство осъденият Х. не направи
искане производството да продължи, настоящият състав намира, че
производството по делото следва да бъде въззобновено, присъдата и
въззивното решение, с които е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.311, ал.1 НК следва да бъдат отменени и наказателното
производство спрямо него следва да бъде прекратено на основание чл.24, ал.1,
т.3 НПК.
Предвид горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т.
5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и чл.24, ал.1, т.3 НПК Апелативният съд,
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 2734/21г. по описа на Старозагорския
окръжен съд.
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2/10.01.2022г. по внохд № 2734/21г. на
Старозагорския окръжен съд и Присъда № 38/27.10.2021г. по нохд №
2004/21г. на Старозагорския районен съд и на основание чл.24, ал.1, т.3 НПК
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5