Р Е Ш Е Н И Е
01.11.2021 г.
Номер 231 2 0 2 1 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на пети октомври 2 0 2 1 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Ирена Симеонова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 217 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по § 8 от ПЗР на АПК, във връзка с чл. 145 от АПК.
Постъпила е жалба от Д.А.П. ***, чрез адв. М.Б., с искане за отмяна на мълчалив отказ на Кмета на район „Лозенец“, Столична община, с която иска да й бъде извършена административна услуга, изразяваща се в издаване на удостоверителен документ, а именно заверка на молба – декларация по заявление вх. № РЛЦ21–ГР94-546/ 24.03.2021 г. за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за поземлен имот с ид. № 68134.903.195 по КК и КР на гр. София, с площ 551 кв.м., с номер по предходен план 195, квартал 5А, парцел ХІ, с начин на трайно ползване на имота – незастроен за жилищни нужди. Искането е за установяване дали посоченият имот е записан като общинска собственост. Моли, съдът да отмени мълчаливия отказ като незаконосъобразен и да се произнесе по жалбата и да задължи ответникът по жалбата да извърши административната услуга, като определи и срок за извършване на същата. Претендират се и сторените по делото разноски.
С Определение № 4697/25.06.2021 г. по адм. дело № 5426/2021 г. по описа на АС – София град делото е изпратено по подсъдност на АС – Кюстендил.
Ответната страна – в писмен отговор на жалбата, изразява становище по същество за недопустимост, поради просрочие, алтернативно неоснователност на жалбата поради това, че липсва мълчалив отказ. Излага мотиви за това. Претендира разноски по делото.
Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал.1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна, поради което ще я уважи. Съображенията за това са следните:
Производството пред административния орган е започнало по Заявление на Д.А.П. вх. № РЛЦ-ГР94-546/24.03.2021 г. за издаване на удостоверителен документ, дали описаният в молбата поземлен имот е общинска собственост и дали за него има издадени съответните актове за общинска собственост. Към него е приложена молба – декларация до нотариуса за издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка на основание и по реда на чл. 587 от ГПК и чл. 79 от ЗС. В молбата – декларация е посочен имотът, като е представена и актуална скица. Съществуват и данни – имена, ЕГН и адреси на трима свидетели, които се предлага да бъдат разпитани в хода на нотариалното производство. В административната преписка предоставена от ответника се съдържа отговор на Кмета на район „Лозенец“ Столична община Дупница с вх. № 3565/26.07.2021 г., т.е. след подаване на жалбата пред съда на 04.06.2021 г., по подаденото искане от П.. В същият се сочи, че молбите – декларации не може да бъдат обработени, тъй като жалбата е просрочена.
Жалбата е редовна и допустима. Заявлението с вх. № РЛЦ-ГР94-456/24.03.2021 г., съдържащо искането за заверяване на приложената молба – декларация и удостоверяване, че имотите не са общинска собственост, е подадено на 24.03.2021 г. Съгласно чл. 25 ал. 1 от АПК датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в случая – 24.03.2021 г. Съгласно чл. 57 ал. 2 от АПК в разглежданата хипотеза на поисканата административна услуга компетентният орган – Кметът на район „Лозенец“ Столична община е бил длъжен да издаде исканият акт в седемдневен срок от постъпване на искането, т.е. до 31.03.2021 г. включително. Неиздаването на акта от компетентния орган до 31.03.2021 г. вкл., сочи осъществяването на мълчалив отказ. Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административния орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58 ал. 1 от АПК и е напълно приравнен към изричния такъв, тъй като не е само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност, като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането /т. 5 от ППВС 4/1976 г./.
Що се касае до сроковете, съдът ще отбележи, че по време на подаването на жалбата е в сила Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците /ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г., прилага се до отмяна на извънредното положение/. В чл. 3 от закона е посочено, че „за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат:
т. 1 /изм. ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г./ процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението;
т. 2 давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти“.
Срокът на извънредното положение е от 13.03.2020 г до 13.05.2020 г. и за този срок процесуалните срокове не текат. Горното би трябвало да е известно на административния орган.
В случая жалбата е подадена на 04.06.2021 г., след като е изтекъл срокът за произнасяне на органа и в рамките на преклузивния едномесечен срок за оспорване на мълчалив отказ по чл. 149 ал. 2 от АПК, съобразявайки горецитирания закон и посочените в него разпоредби, касаещи процесуалните срокове.
Съгласно § 8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове се прилагат и при извършването на административни услуги по смисъла на § 1 т. 2 от Закона за администрацията, във връзка с чл. 21 ал. 3 от АПК. Административният орган е този, който следва да извърши исканата услуга на лице с установен правен интерес, каквато се явява Д.П., а оттук и правния извод, че обжалваният мълчалив отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката върната за осъществяване на поисканата услуга.
Обстоятелствата дали молителят разполага с документ за правото на собственост и доказателства, че упражнява фактическа власт върху имота следва да са предмет на установяване в охранителното производство по чл. 587 от ГПК, което се осъществява пред съответния нотариус, а не пред кмета на общината. В компетенциите на нотариуса е, след като се убеди въз основа на наличните писмени доказателства и разпит на трима свидетели, в правото на собственост на молителя и съответно да издаде нотариален акт за това. В охранителното производство е необходимо кметът на общината да посочи трима свидетели по указание на молителя и да удостовери, че имотът не е общинска собственост във връзка със забраната на чл. 86 от ЗС. Административният орган не е оправомощен да се произнася дали молителят има право на собственост върху имота и дали с издаването на удостоверението биха се засегнали правата на трети лица, а само да удостовери данни относно имота. Административният орган е длъжен да издаде искания документ, като може да удостовери всички съществуващи данни за имота, които ще се преценяват от нотариуса, но не и да откаже издаването им, както е направил и изрично с писмо- отговор на жалбата с вх. № 3565 от 26.07.2021 г., след подаване на жалбата пред съда.
Противоречието на оспорения административен акт с материалния закон, мотивира съда да отмени отказа. Доколкото естеството на акта и специфичната му форма и съдържание изключват делото да бъде решено по същество, съдът ще изпрати преписката на административния орган,с указание за изпълнение на исканата услуга.
На основание чл. 143 от АПК и съгласно изхода на делото, съдът ще присъди на жалбоподателя и направените по делото разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно приложените доказателства за това.
Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2, чл. 173 ал. 2 и чл. 174 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчаливият отказ на Кмета на район „Лозенец“ Столична община да извърши административна услуга по искане за издаване на удостоверителен документ по Заявление с вх. № РЛЦ21-ГР94-546/24.03.2021 г. на Д.А.П. *** и съдебен адрес:***, чрез адв. М.Б..
ИЗПРАЩА преписката на Кмета на район „Лозенец“ Столична община, за извършване на административната услуга, в съответствие с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
ОПРЕДЕЛЯ 7 - дневен срок от влизане на решението в сила, в който да се извърши исканата административна услуга.
ОСЪЖДА Столична община – район „Лозенец“, бул. „Васил Левски“ № 2, да заплати на Д.А.П., ЕГН **********, сумата от 310 /триста и десет/ лева направени по делото разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: