№ 897
гр. Сливен, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230104101 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Н. И. Х. и Б. П. П.
срещу П. С. П., всички от гр. Сливен, с която е предявен положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
установяване съществуването на вземането на заявителя по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 09.02.2023 г. в гр. Сливен ищците
сключили Предварителен договор с продавача П. С. П. за закупуване на 1/2
ид. част от недвижим имот - земеделска земя в землището на село Искра,
община Карнобат, представляващ поземлен имот № 140034, с идентификатор
№ 32809.140.34, представляващ НИВА с площ 7.998 дка, местност
„Дангалица“, с уговорена продажна цена 5000,00 лв. за 1/2 ид. част от имота,
която е собственост на продавача. В деня на сключване на Предварителния
договор, двамата купувачи имали валидни пълномощни със съответната
процесуална и представителна власт, за да може да бъде извършена сделка от
името на ответника П.. Продажната цена била заплатена в пълен размер, за
което била съставена разписка. На 16.02.2023 г., при извършване на Справка в
Службата по вписвания по партидата на имота, ищците установили, че
идеалната част от имота, собственост на продавача, е продадена на 15.02.2023
1
г. от ответника на трето лице за сумата от 9758,40 лв., като това е извършено
с пълномощно от 07.02.2023 г., с което ответникът е упълномощил друго лице
да прехвърли имота на „А.“ ЕООД. След още една седмица и другият
съсобственик - сестрата на ответника продала своята 1/2 ид. част от същия
имот на „А.“ ЕООД. С оглед сключената сделка от ответника е налице
последвала невъзможност за изпълнение на предварителния договор от
страна на продавача, съответно и за обявяването му за окончателен по реда на
чл. 19 , ал. 3 ЗЗД. Ето защо ищците подали заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за невърнатата сума от 5000,00 лв.
по предварителния договор. Било образувано ч. гр. д. № 2514/2023 г. по описа
на Районен съд - Сливен, като в изпълнение на разпореждане на заповедния
съд ищците предявили настоящия иск за установяване на вземането по
заповедта Ищците молят да бъде признато за установено, че ответникът им
дължи сумата от 5000,00 лв. - главница, представляваща невърната продажна
цена по неизпълнен предварителен договор от 09.02.2023 г., по който
продавачът е прехвърлил своята идеална част от имота, предмет на
предварителния договор, ведно със законната лихва върху нея, считано от
23.06.2023 г . до окончателното й изплащане, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение № 1420 от 23.06.2023 г. по ч. гр. д. № 2514/2023 г. по
описа на СлРС. Ищците претендират и разноските, направени в заповедното и
в исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, с който изразява становище за неоснователност на иска. Въпреки
това не оспорва сключения предварителен договор, нито обстоятелствата, че е
получил сумата от 5000,00 лв. от ищците, както и че впоследствие е продал
своята 1/2 ид. част от имота на друго лице. Описва обаче, че е дал сумата от
5000 лв. в заем на лицето С. Т., която не му връща заетата сума. Заявява
готовност да върне на ищците сумата, но след като извърши продажба на
други свои наследствени недвижими имоти, когато получи парични средства.
В съдебно заседание ищцата Н. Х., редовно призована, не се явява
лично. Ищецът Б. П. се явява лично. Двамата ищци се представляват от своя
пълномощник - адвокат, чрез който молят за уважаване на предявения иск и
присъждане на направените по делото разноски, вкл. в производството по
допускане на обезпечение на предявения иск.
2
Ответникът, редовно призован, не се явява лично и не изпраща
представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.
422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът П. С. П. дължи солидарно на ищците Н. И. Х. и Б.
П. П. сумата от 5000,00 лв. - главница, представляваща невърната продажна
цена по неизпълнен предварителен договор от 09.02.2023 г., по който
продавачът е прехвърлил своята идеална част от имота, предмет на
предварителния договор, ведно със законната лихва върху нея, считано от
23.06.2023 г . до окончателното й изплащане, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение № 1420 от 23.06.2023 г. по ч. гр. д. № 2514/2023 г. по
описа на СлРС.
Предявеният установителен иск е процесуално допустим.
Неговият предмет е установяване на съществуването и дължимостта на
сумите, за които е била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК
като ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на
фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта му.
Разгледан по същество, предявеният иск е и изцяло основателен и
доказан.
Страните не спорят, а се установява и от приетите по делото писмени
доказателства, че между ищците, като купувачи и ответника, като продавач, е
сключен Предварителен договор от 09.02.2023 г. за продажба на недвижим
имот с идентификатор 32809.140.34, по силата на който ищците заплатили на
ответника сумата от 5000,00 лв., представляваща окончателната цена на
имота.
Видно от представените преписи на нотариални актове, на 15.02.2023 г.
ответникът дарил 1/10 ид. ч. от имота на трето лице и веднага след това
продал на лицето останалите си 4/10 ид. ч. от имота с идентификатор
32809.140.34, предмет на предварителния договор с ищците, с което се
разпоредил изцяло със собствената си ½ ид. ч. от имота.
3
Прехвърлянето от ответника на правото на собственост върху
процесния имот на трето лице, а не на ищците, поставя продавача по
предварителния договор в невъзможност да изпълни главното си задължение
по предварителния договор - да прехвърли собствеността върху имота на
купувачите.
Ето защо, заплатената от купувачите сума от 5000,00 лв. по
предварителния договор се явява получена от продавача с оглед на
неосъществено основание и ответникът е длъжен да я върне, съгласно
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД.
Макар и с отговора на исковата молба да изразява становище за
неоснователност на иска, ответникът на практика признава задължението си и
изразява готовност да върне сумата, когато има финансова възможност.
С Определение № 3286 от 27.10.2023 г. по делото съдът изрично е
указал на ответника, че в негова тежест е да докаже, че е заплатил
претендираната сума от 5000,00 лв. на ищците, за което не сочи
доказателства. Въпреки това, ответникът не е ангажирал доказателства за
заплащане на дължимата сума.
Предвид изложеното, предявеният установителен иск следва да бъде
изцяло уважен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците направените по делото разноски.
Съгласно разясненията, дадени в т. 5 от ТР № 6/2013 на ОСГТК на ВКС,
отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решението по обезпечения иск, с което се разглежда спорът
по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената
мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от
решението. Следователно, в полза на ищците следва да се присъдят и
разноските, сторени в производството по допускане на обезпечение на
предявения иск.
Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците
разноски по делото в общ размер на 1803,56 лв., от които 103,56 лева -
заплатена държавна такса и 450,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в
4
заповедното производство по ч. гр. д. № 2514/2023 г. по описа на СлРС,
100,00 лева - заплатена държавна такса и 750,00 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение в исковото производство, както и 400,00 лв. - заплатени
адвокатско възнаграждение и държавни такси в производството по допускане
на обезпечение на предявения иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че П. С. П., ЕГН: **********, с
адрес ********* ДЪЛЖИ солидарно на Н. И. Х., ЕГН: ********** и Б. П.
П., ЕГН: **********, двамата с адрес *********, на основание чл. 422, вр.
чл. 415 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД, сумата от 5000,00 лв. /пет
хиляди лева/ - главница, представляваща невърната продажна цена по
неизпълнен предварителен договор от 09.02.2023 г., по който продавачът е
прехвърлил своята идеална част от имота, предмет на предварителния
договор, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.06.2023 г .
до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение № 1420 от 23.06.2023 г. по ч. гр. д. № 2514/2023 г. по описа на
СлРС.
ОСЪЖДА П. С. П., ЕГН: **********, с адрес ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Н. И. Х., ЕГН: ********** и Б. П. П., ЕГН: **********,
двамата с адрес *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо
1803,56 лв. /хиляда осемстотин и три лева и петдесет и шест стотинки/ ,
представляваща направените по делото разноски в заповедното производство
по ч. гр. д. № 2514/2023 г. по описа на СлРС, в настоящото исково
производство и в производството по допускане на обезпечение на предявения
иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5