Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер……………. Година
2021 Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На
деветнадесети април Година две
хиляди двадесет и първа
В
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като
разгледа докладваното от съдията
АНД
№ 4534 по описа за 2020 г.
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на „В.и к.” ООД срещу НП № 11-3-396-1В/06.03.2020 год. на
Директора на РИОСВ Варна, с което за нарушение на нормите по показатели БПК5,
ХПК, неразтворени вещества и общ азот, регламентирани в Таблица 1 от Приложение
№ 3 към чл. 11, ал. 3 от Наредба №6 за емисионни норми за допустимото
съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани
във водни обекти вр. с чл.69,ал.1 и ал.8 от Закона за опазване на околната среда, чл.
1, ал. 1 и чл. 19, ал.1, ал. 6, ал. 7, ал. 9 от Наредба за вида, размера и реда
за налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите
норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения , на осн. чл. 69, ал. 1, ал. 8, чл. 69а, ал. 1, т.4 от Закона за
опазване на околната среда (ДВ, бр. 91/2002 г. с изм. и доп.), чл. 1, ал. 1 и
чл. 19, ал.1, ал. 6, ал. 7, ал. 9 от Наредба за вида, размера и реда за
налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над
допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и
ограничения ,на „В.и к.” ООД е наложена имуществена санкция в размер на
44 439 лв.
Жалбата
е процесуално допустима и е приета от
съда за разглеждане. Депозирана е от процесуално легитимиран субект и в предвидения от закона срок.
С жалбата се иска отмяна на НП. Твърди се, че описаното в НП
изпълнително не може да се квалифицира като административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН.В КП-АУАН № 805-1 от 24.02.2020г. и в НП не било посочено кое правило за поведение е
нарушило дружеството, респ. кое свое задължение не е изпълнило. Съгласно чл.11,
ал.З от Наредба № 6 от 09.11.2000г. отпадъчните води от селищните
пречиствателни станции по ал.1 и 2 трябвало да отговарят на изискванията по
буква „Б" на Приложение № 3, а канално-помпената станция-Аспарухово не
била селищна пречиствателна станция и АНО неправилно приложил изискванията за
ПСОВ по отношение и на КПС. Изискванията, посочени в Таблица № 1 от Приложение
№ 3 към чл.11, ал.З от Наредба № 6 от 09.11.2000г., не били относими към КПС-Аспарухово,
тъй като тя не била пречиствателна станция за отпадъчни води. АНО наложил
санкция за превишение на нормата по показател общ
азот, каквато норма липсва в Таблица № 1 от Приложение № 3 към чл.11, ал.З от
Наредба № 6 от 09.11.2000г. Оспорва се констатацията на АНО, че деянието е
нарушение на нормите по посочените
показатели във връзка с чл.69, ал.1 и ал.8 от ЗООС, чл.1, ал.1 и чл.19,
ал.1, ал.6, ал.7 и ал.9 от Наредбата, като се твърди, че този текст от наредбата определя отговорността на лицата
при неспазване на определените индивидуални емисионни ограничения или норми.
Индивидуалните емисионни ограничения били регламентирани в съответното
разрешително за заустване, каквото за КПС-Аспарухово
няма издадено. АНО допуснал и друго съществено процесуално нарушение, като не
посочил конкретната нарушена законова хипотеза на чл.69 от ЗООС. Твърди се, че
е допуснато и нарушение при
квалифициране на деянието като нарушение по чл.1, ал.1 от Наредбата, като АНО
отново не конкретизирал конкретната хипотеза.Оспорва се процедурата по вземане
на водната проба, въз основа на резултатите от която е издадено процесното НП.
Оспорва се НП и по отношение на вида, характера и размера на наложената
санкция. Липсвали мотиви, в които АНО да обоснове решението си за налагане на
текуща санкция с фиксиран размер. Не бил посочен крайният срок на дължимост на санкцията. Не била посочена датата на
нарушението.
В съдебно заседание въззивната страна се представлява от адв.
Бр.Б. и адв. М., които пледират НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна се представлява от ю.к. К., която моли НП
да бъде потвърдено изцяло и по размер. Депозира и писмено становище.
Въз основа на доказателствата,събрани в хода на съдебното
следствие, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
„Водоснабдявани
и канализация-Варна” ООД Варна било оператор на Канализационна система на
гр.Варна, съгласно договор сключен на 09.03.2016 год. с Асоциация по ВиК на обособена територия, обслужвана от „В.и к.” ООД за
стопанисване, поддържане и експлоатация.
С
Разрешение за ползване №
СТ-05-1427/06.12.2011 год. бил въведен в експлоатация обект „ трансформиране на
пречиствателна станция за отпадни води ПСОВ „Аспарухово” в помпена станция и
конструиране на тласкател под дъното на Варненското
езеро”, изпълнен по линия ИСПА с възложител Министерството на околната среда и
водите и бенефициент Община Варна. По този начин КПС Аспарухово отвеждала
отпадните води от кв.Аспарухово и кв.Галата по посока ПСОВ-Варна чрез
транспортиращ тръбопровод ф500 с дължина
Мястото
на аварията било в района на 121 и 124 сигнални буйове
на плавателен канал 1, където тръбопроводът бил прекъснат и двата дефектирали края отстояли на
За
канализационната система на гр. Варна, стопанисвана от "В.и к." ООД
имало издадено разрешително за ползване на воден обект за заустване
на отпадъчни води в повърхностни води № 2374 0047/31.03.2014 г. В него не били
регламентирани индивидуални емисионни ограничения за заустване
на отпадъчни води от КПС "Аспарухово" във Варненско езеро.
Срещу
„ВиК- Варна“ООД бил съставен АУАН, предявен и връчен
на упълномощено лице без възражения. Такива не постъпили и в тридневен срок.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните доказателства и
доказателствени средства.
Като
конкретни, логични, добросъвестни и непротиворечиви, съдът кредитира показанията на св. Н. П., Т. Д.
и И. Р., Б. М. и П. П.. Като събрани по реда на закона, съдът кредитира и
писмените доказателства по делото- материалите по АНП, както и приобщените в съдебно заседание Писмо
изх. № ИП-1381/19.08.2019 г. от ВиК – Варна ООД,
Дирекция „Морска администрация“ – Варна; Становище от „Харасимов“
ООД от 20.08.2019 г.; Писмо изх. № ИП-1385/20.08.2019 г. от ВиК –Варна ООД;
Констативен протокол № 011056/11.09.2019 г.;
Писмо изх. №
ИП-1500/18.09.2019 г.; Писмо изх. № 08-00676/06.11.2019 г. на МОСВ; Констативен
протокол № 011476/08.11.2019 г.; Писмо изх. № ИП-7/06.01.2020 г. от ВиК – Варна ООД; Рапорт от 21.01.2020 г. на „Аква Пром“ ООД; Писмо изх. №
ИП-113/23.01.2020 г.; Рапорт от 26.01.2020 г. на „Аква
Пром“ ООД; Писмо изх. № ИП-177/03.02.2020 г. от ВиК – Варна ООД; Писмо изх. № ИП-178/03.02.2020 г. от ВиК – Варна ООД; Констативен протокол № 011489/06.02.2020
г.; Писмо-предписание изх. № 24+00-893/А1/07.02.2020 г.; Писмо изх. №
ИП-269/24.02.2020 г. от ВиК – Варна ООД;
Писмо изх. №
ИП-318/24.02.2020 г. от ВиК – Варна ООД; Мотивирана
молба на осн. чл.69б ал.1 от ЗООС до Директора на РИОСВ Варна; Протокол от
изпитване № 91-ОВ/25.03.2020 г., ведно с резултати от изпитването; Имейл
справка за сканирано писмо;
Писмо от ВиК
Варна ООД № ИП-529/24.04.2020 г.; Писмо от РИОСВ Варна изх. №
26-00-1595/04.05.2020 г.; Заповед № И-3-396-2В/29.04.2020 г. на РИОСВ Варна,
както и заверени преписи на Разрешително за ползване № СТ-05-1427/06.12.2011 г.
и Протокол за установяване годността на ползване от Държавна приемателна
комисия на строеж „Трансформация на ПСОВ-Аспарухово“ в Помпена станция и
транспортиращ тръбопровод, трафопост БКТП-400/20/0,4 КV, писмо от Община Варна
26.08.2019 г., писмо на Община Варна от 02.10.2019г., заповед от 25.09.2019 г.,
както и представените от въззиваемата страна молба от ВиК
Варна чрез В.В. ***,Заповед от 29.09.2020 г. и други.
За изземването на пробите
няма специални нормативни изисквания и съдът намира, че резултатите от пробите
за изпитване следва да бъдат кредитирани.Съдът не споделя възражението на
въззивната страна, че КПС – Аспарухово не било част от пречиствателната станция
и че пробите не следвало да се вземат от там. Действително, в общия случай
пробите би следвало да се вземат след преминаване на водите през крайните
съоръжения на Пречиствателната станция – Тополи. В този конкретен случай обаче,
е установено, че поради прекъсването на тръбопровода, тези води изобщо не
достигат до Пречиствателната станция- Тополи, а се заустват
/изливат/ в езерото след преминаването им през механичния филтър на КПС –
Аспарухово. Поради това и правилно служителите на РИОСВ са избрали мястото за
вземане на пробите и протоколът от
изпитване следва да бъде кредитиран. Вземането на пробата е извършено от
Акредитирана лаборатория за изпитване със сертификат за акредитация №
135ЛИ/24.06.2019 год. , валиден до 17.03.2020 год. издаден от ИА БСА, съгласно
изискванията на БДС EN ISO/ IEC 17025.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
АУАН
и НП са издадени от компетентни лица. Директор на РИОСВ Варна е оправомощен да издава НП със Заповед № РД-734/06.08.2010
год. на МОСВ. Спазени са сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН, АУАН е съставен в
присъствието на двама свидетели, подписан е от тях, предявен и връчен на
нарушителя срещу подпис. От фактическа и правна страна нарушението е описано по начин, че става ясно в какво се
изразява и срещу какви факти следва да се гради защитата. Описани са всички
съставомерни признаци и всички, относими към тях обстоятелства, вкл. са
посочени датата и мястото на извършване. Предвид подробното правно и фактическо
описание, нарушението е конкретизирано в степен, позволяваща да се разбере в
какво е обвинен нарушителя, поради което съдът не споделя възражението, че не
била конкретизирана хипотезата на правната норма. Изрично е посочено, че е
налице заустване във Варненското езеро на отпадъчни
води, които превишават нормите на вредни и опасни вещества, регламентирани в
Таблица 1 от Приложение № 3 към чл.11,ал.3 от Наредба №6 /2000г.
Правилно
е приложен и материалният закон.
На
дружеството-нарушител е вменено
нарушение по чл.69, ал.1 от ЗООС, изразяващо се в заустване
във Варненското езеро на вредни и опасни вещества в отпадъчните води по
показатели БПК5, ХПК, неразтворени вещества и общ азот. При норма за БПК5 -
25,0 mg/dm3 е констатирано 125,0 mg/dm3,
при норма 125,0 mg/dm3 за ХПК е установено 138,0 mg/dm3, при норма за неразтворени вещества 35,0 mg/dm3 е установено 143 mg/dm3 и
при норма за общ азот 15,0 mg/dm3 е установено 28,8 mg/dm3.
КПС
„Аспарухово” е част от канализационната система на гр.Варна експлоатирана от „ ВиК-Варна” ООД. Оператор на тази канализационна система
съгласно договор от 09.03.2016 год. е „В.и к.” ООД и и именно това дружество е отговорно за
стопанисване, поддържане и експлоатация на обекта. Именно това дружество е
отговорно и за отвеждането на
отпадъчните води до Пречиствателната станция – Тополи и за това те да се
заустват в езерото в съответствие с изискваните от
закона показатели. Видно от протокол от № 04-0131/12.02.2020 год. на 06.02.20 г. в езерото били зауствани води със следните показатели: при
норма за БПК5 - 25,0 mg/dm3 - 125,0 mg/dm3, при норма 125,0 mg/dm3 за
ХПК - 138,0 mg/dm3, при норма за неразтворени
вещества 35,0 mg/dm3 - 143 mg/dm3
и при норма за общ азот 15,0 mg/dm3 - 28,8 mg/dm3.Нормите са
регламентирани в Таблица 1 от Приложение № 3 към чл. 11, ал. 3 от Наредба №6 за
емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в
отпадъчните води, зауствани във водни обекти. В
разрешителното за ползване на воден обект за заустване
на отпадни води в повърхностни води № 2374 0047/31.03.2014 год., издадено на ВиК, като в него нямало регламентирани индивидуални
емисионни ограничения за заустване от КПС
„Аспарухово” във Варненското езеро, поради което са приложими именно
стандартите, регламентирани в Наредбата.
Заустването
във Варненското езеро на отпадъчни води, които превишават нормите на вредни и
опасни вещества, регламентирани в Таблица 1 от Приложение № 3 към чл.11,ал.3 от
Наредба № 6 е нарушение на чл. 69 ал.1 от ЗООС. Субект на нарушението е всеки,
който зауства. Видно от изложеното по-горе, в този
случай това се е извършвало от „ВиК-Варна“ООД.
Съдът
не споделя становището на защитата, че изискванията, посочени в Таблица № 1 от
Приложение № 3 към чл.11, ал.З от Наредба № 6 от 09.11.2000г., не били относими
към КПС-Аспарухово, тъй като тя не била пречиствателна станция за отпадъчни
води. Няма спор по въпроса, че КПС е
част от съоръжението по пречистване без да е пречиствателна станция. Според чл.
6 ал.2 от Наредбата, „когато отпадъчните води, съдържащи опасни вещества, се
пречистват в пречиствателно съоръжение, предвидено за тази цел, емисионните
норми или индивидуалните емисионни ограничения се прилагат за мястото, където
отпадъчните води напускат пречиствателното съоръжение“. Видно е от събраните
доказателства, че поради настъпилата повреда, отпадъчните води не са
напускали пречиствателното съоръжение
след пречиствателната станция – Тополи, а след КПС-Аспарухово, поради което
именно за това място е следвало да се приложат емисионните норми.
Не
са налице обстоятелства,които да изключват отговорността. Не е налице
форсмажорно обстоятелство. Видно от доказателствата по делото, повредата е била
установена още през м. септември 2019 г. и към датата на деянието – 06.02.2020
г. е била известна на дружеството. Именно „ВиК“
отговарят за експлоатацията на обекта и не следва да черпят права от това, че
са допуснали и неотстранили посочената повреда. По делото има данни, че
съоръжението е било гаранционно и е следвало ремонтът да се извърши конкретно
трето лице. Когато е ангажирана отговорност на юридическо лице, обаче, не се
изследва въпросът за вината, а въззивната страна има право да търси регресна отговорност от трети лица.
Несъстоятелно
е и твърдението, че не било доказано да е налице замърсяване на Варненското
езеро. В случая дружеството е наказано за това, че е зауствало
води, чиито показатели са превишавали емисионните норми, като са изследвани
водите, които са се вливали в езерото. Поради това е без значение за
съставомерността на деянието, дали при
изследване на водата в езерото, същата би имала повишени показатели, сочещи на
замърсяване.
Не
са налице основания случаят да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава
с по- ниска степен на обществена опасност от останалите случаи от този род.
Напротив, засегнати са значими обществени отношения. Налице е и отегчаващо
отговорността обстоятелство, а именно това, че непречистени води са били зауствани в езерото много преди 06.02.20 г., поне от м. ІХ
2019 г. когато е била установена повредата. Обстоятелството, че преди
построяването на пречиствателното съоръжение дълги години отпадъчните води са
се изливали в езерото без пречистване, е несъстоятелно. Именно затова е
построено съоръжението, за да предпази,
или поне да ограничи замърсяването на Варненското езеро. Именно това е и целта
на Наредба № 6 за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни
вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти.
Предвид
горното съдът намира, че правилно са подведени фактите към нарушената правна
норма и към тази, регламентираща санкцията и правилно е определен субектът на нарушението.
На
дружеството е наложена текуща санкция в размер на 44 439 лв., считано от
06.02.2020 год. Неоснователно е възражението относно определения вид санкция.
Според чл.3, ал. 2, т. 1 от Наредбата еднократна санкция се налага при
допуснато аварийно замърсяване. Според §1 т.51 от ЗООС "Авария" е внезапна
технологична повреда на машини, съоръжения и агрегати, съпроводена със спиране
или сериозно нарушаване на технологичния процес, взривове, възникване на
пожари, наднормено замърсяване на околната среда, разрушения, жертви или
заплаха за живота и здравето на населението.“ Видно от тази легална дефиниция,
в случая не става въпрос за аварийно замърсяване, тъй като не е налице
признакът „внезапност“. Нормата изисква да е налице
внезапна повреда, или внезапно наднормено замърсяване, но видно е, че повредата
е установена още през м. септември 2019 г. и към 06.02.2020 г. не може да се
говори за каквато и да било внезапност. Такъв извод
може да се направи и рer argumentum a contrario
при тълкуването на чл.3 ал.2 т.2 от Наредбата, според която еднократна санкция
се допуска за замърсяване през определен период от време „в работни часове“.
С
оглед горното съдът намира, че АНО правилно е наложил текуща санкция. Същата е
изчислена съобразно изискванията на ал.6 ,ал.7 и ал.9 по формулата по т. 2, от Приложение № 1.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на въззиваемата страна РИОСВ- Варна следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски. Съгласно чл.63 ал.5 вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението е в размер на 80-120
лв. С оглед броя на съдебните заседания, фактическата и правната сложност на
делото, съдът намира, че съответно на количеството на извършената дейност би
било, ако възнаграждението е в среден размер от 100 лв.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 11-3-396-1В/06.03.2020 год. на Директора на РИОСВ - Варна, с което на „В.и
к.” ООД, за нарушение на нормите регламентирани в Таблица 1 от Приложение № 3
към чл. 11, ал. 3 от Наредба №6 за емисионни норми за допустимото съдържание на
вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани
във водни обекти, във вр. с чл.69,ал.1 и ал.8
от Закона за опазване на околната среда,
чл. 1, ал. 1 и чл. 19, ал.1, ал. 6, ал. 7, ал. 9 от Наредба за вида,
размера и реда за налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната
среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни
норми и ограничения (ДВ, бр.70/2011 г.). на осн. чл.
69, ал. 1, ал. 8, чл. 69а, ал. 1, т.4 от Закона за опазване на околната среда ,
чл. 1, ал. 1 и чл. 19, ал.1, ал. 6, ал. 7, ал. 9 от Наредба за вида, размера и
реда за налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над
допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и
ограничения , е наложена текуща санкция в размер на 44 439 лв.
ОСЪЖДА „ В.и к.”
ООД *** сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Варна в 14 дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: