РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Варна, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
в присъствието на прокурора И. Хр. Н.
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20233000500204 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по
следните жалби срещу решение №33/15.02.2023г., постановено по гр. д. №
34/2022г. по описа на ОС Шумен, както следва:
1. Въззивна жалба на А. Н. К., чрез адв. М. Я. срещу решението, в
частите, с които е бил отхвърлен иска му срещу Комисия за противодействие
на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/за
присъждане на обезщетение за нанесените му неимуществени вреди в
резултат на наложени обезпечителни мерки по ч. гр. д. №79/2015г. по описана
ШОС и образувано гр. д. № 261/2015г. по описа на ШОС. В жалбата се
поддържа, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди
не компенсира адекватно претърпените от предприетите от КОНПИ по
налагане на обезпечение и предявяване на искове да отнемане на имущество
вреди –не е бил съобразен законовия критерий за справедливост при
определянето на дължимото обезщетение; не са били отчетени всички
увреждания на ищеца, претърпените болки и страдания, които в своята цялост
представляват неговите негативни емоционални изживявания; не са
съобразени всички събрани по делото доказателства за степента на
увреждането, за начина и обстоятелствата, при които е получено,
1
вредоносните последици, тяхната продължителност и степен на интензитет.
Всичко това е довело до нарушение на принципа за справедливост при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Моли за отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на друго по същество, като се
присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди до размера от
100 000лв..
Насрещната страна е депозирала отговор, с който оспорва жалбата като
неоснователна.
2. Въззивна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и
отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ срещу същото
решение, в частта с която е осъдена да заплати на ищеца сумата от 35 000лв.,
ведно със законната лихва от 27.01.2019г. като обезщетение за
неимуществени вреди, на основание чл. 2а от ЗОДОВ. Счита решението в
тази част за неправилно, тъй като по делото не е била доказана причинната
връзка между претърпените от ищеца вреди и наложените обезпечителни
мерки и воденото гражданско дело. Оспорват се изводите на съда за наличие
на незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органи и
длъжностни лица по ЗОПДНПИ/отм./ при и по повод изпълнение на
правомощията или службата им, като необосновани и в противоречие с
материалния закон и доказателствата по делото. Не са отчетени
обстоятелствата, че срещу ищеца е водено наказателно производство по
НОХД № 1531/2013г по описа на РС Шумен, за извършено умишлено
престъпление, което е приключило със споразумение и ищецът се е признал
за виновен. Изложени са мотиви и съображения, че това производство,
признаването на ищеца за виновен и осъществената държавна принуда са
засегнали неговата правна сфера в значително по-голяма степен от
производството пред КОНПИ, като твърдените болки и страдания ако
действително са настъпили са били породени именно от наказателното
преследване. Счита, че определеното обезщетение е недължимо, евентуално
необосновано завишено съобразно принципа за справедливост. Претендира се
отмяна на решението в обжалваната част като неправилно, а евентуално – да
се намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответната страна – А. Н.
К., с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Прокуратурата на РБ, участваща в процеса на основание чл.10, ал.1
ЗОДОВ не е подала отговор.
В с.з. въззивните жалби, съответно подадените отговори се поддържат.
Представителят на АпП – Варна изразява становище за неоснователност
на жалбата на А. Н. К. и частична основателност на жалбата на КОНПИ.
Счита, че присъденото обезщетение е прекомерно.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е претенцията за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Решението в частта, с
която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за претърпени
2
неимуществени вреди за размера над 100 000 до 150 000лв. и обезщетение за
претърпени имуществени вреди не е обжалвано и е влязло в сила.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на същото е
предявен от въззивника А. Н. К. срещу КОНПИ иск с правно основание чл.2а
ЗОДОВ. Исковата претенция е основана на твърдения, че с решение
№42/29.01.2015г. и по искане на ответната комисия с определение от
03.02.2015г., постановено по ч. гр.д. № 79/2015г. ОС – Шумен е допуснал
обезпечение на бъдещи искове по ЗОПДИППД /отм./ чрез налагане на
обезпечителни мерки спрямо имуществото на проверяваното лице и на
контролирано от него търговско дружество и членове на семейството, а
именно: възбрана върху апартамент №8, находящ се в гр. Шумен, ул. Алеко
Константинов“ №4, вх.Б1 ет.*, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни
помещения, със ЗП 72,19 кв.м., собственост на С.Р.Ш.; сграда- „битовка“ със
ЗП 60 кв.м. и РЗП 120 кв.м., с идентификатор 83510.670.161.1, собственост на
„А. К.“ ЕООД; наложен запор върху 50 дружествени дяла на стойност 5000лв.
от капитала на „А. К.“ ЕООД; на лек автомобил „Фолксваген“, модел
„Голф“, собственост на С.Р.Ш.; запори на банковите сметки на А.Н.С.Ш., А.
К.. Въз основа на депозирана искова молба е образувано гр. д. № 261/2015г.
по описа на ШОС, по което е постановено решение за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество от А. К. и С.Ш.. Решението по
това дело е отменено с решение № 141/23.10.2017г. по в. гр. д.№ 344/2017г. и
са отхвърлени исковете за отнемане на незаконно придобито имущество, като
с определение № 761/15.11.2018г. на ВКС не е допуснато касационно
обжалване на решението на въззивния съд. С определение от 16.01.2019г. по
ч. гр. д. № 79/2015г. по описа на ШОС е отменено допуснатото обезпечение.
Твърди се, че в резултат на наложените обезпечителни мерки и
незаконосъобразните действия на КПКОНПИ, в периода 2013г. – 2019г.
ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения за
имуществото и бизнеса, поради невъзможност да тегли кредити и осигурява
средства за стопанската си дейност, сриване на изграден с години имидж в
бизнес делата, психически и емоционален стрес, в следствие на което
сериозно се влошило и физическото му здравословно състояние, като с
течение на времето все по-осезаемо усещал тежестта и последиците от стреса;
получил нарушение на съня, нервност и безпокойство, като се наложило да
приема лекарства за преодоляването им; при преглед през 2013г. е установен
малък перикарден излив, а на 13.08.2013г. е поставена диагноза „увреждания
на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния
стълб с радикулопатия М51.1“, при престой в болнично заведение, като
придружаващо заболяване е описано „неинсулиновозависим захарен диабет;
в края на 2013г. е постъпил в болница и е проведено оперативно лечение на
дискова херния; в началото на 2014г. отново се наложило ищецът да бъде
опериран; при освидетелстване от ТЕЛК, е констатирано, че е в състояние на
временна неработоспособност, което не позволява да изпълнява служебните
си задължения като управител; през м. май 2014г. ищецът постъпил за
3
лечение в „МБАЛ Велики Преслав“ ЕООД за 4 дни, с диагноза „застойна
сърдечна недостатъчност; м. 09.2014г. е диагностициран с „херпес зостер, без
усложнения“; в средата на 2015г. е приет за 5 месечно лечение в „МБАЛ
Шумен“ АД с диагноза „туберколоза на белите дробове с отрицателни
бактериологични и хистологични изследвания; поради преживения стрес през
2017г. и появилите се здравословни проблеми се наложило ищецът да
посещава специалисти: по гастроентерология, кожни болести, психиатър,
кардиолог, невролог; в резултат на преживения стрес ищецът станал
подтиснат, тъжен, лесно раздразнителен, загубил апетит, появил се задух,
лесна умора, кашлица, дискова херния, чувствал неудовлетвореност и вина,
че не може да се справи с проблемите си, изолирал се от заобикалящия го
свят. Формулираният петитум е за осъждане на КПКОНПИ да му заплати
сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за описаните
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
27.01.2019г. до окончателното й изплащане.
С писмения отговор по чл.131 ГПК КПКОНПИ е оспорила исковата
претенция с възражения за нейната неоснователност. Твърди, че действията
по налагане на процесните обезпечителни мерки и предявяване на иск са били
законосъобразни и в съответствие с правомощията й по ЗОПДИППД /отм./,
същите нямат пряко въздействие в правната сфера на лицата, доколкото при
извършване на проверката, предявяване на искането за обезпечение
комисията действа при условията на обвързана компетентност, а допускането
на обезпечението става с акт на съда, извършващ самостоятелна преценка за
предпоставките за това и който акт подлежи на инстанционен контрол.
Оспорва твърденията за претърпени вреди и причинната им връзка с
предприетите действия по извършване на проверка, налагане на
обезпечителни мерки и предявяване на иск за отнемане на имущество, с
доводи, че не е имало действия или бездействия на КОНПИ, които да са били
в разрез със законодателната рамка. Излага, че в първата фаза производството
е документално, развива се в рамките на структурата на Комисията,
резултатите от него не се огласяват и не стават достояние на трети лица или
ищеца, поради което той не може да търпи вреди. Оспорва претендираните
имуществени вреди, причинно следствената връзка на вредите, с воденото
производство по отношение на ищеца, както и размера на претендираното
обезщетение като акцентира върху факта, че освен производството пред
комисията преди това срещу ищеца е водено досъдебно производство
№772/2013г. за престъпление по чл.234б, ал.1 НК, което попада в обхвата на
чл.22, ал.1, т.17 от ЗОПДНПИ/отм./ .
Представителят на Прокуратурата на РБ е изразил становище за
частична основателност на иска за обезщетение на неимуществени вреди,
като счита за силно завишен претендирания размер.
По съществото на спора, въз основа на наведените във въззивната
жалба оплаквания, ангажираните доказателства и приложимия закон, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното: Липсва спор,
4
че с решение № 42/29.01.2015г. на КОНПИ е образувано производство за
налагане на обезпечителни мерки върху незаконно придобито имущество, въз
основа на уведомление от 09.01.2013г. от РП Шумен за привличане в
качеството на обвиняем и образувано досъдебно производство№772/2013г.
срещу А. Н. К. за извършено от него в периода 2011г. – 2012г. престъпление
по чл.234б, ал.1 НК, попадащо в обхвата на чл.22, ал.1, т.7 ЗОПДНПИ/отм./ В
хода на проверката е установено гражданското състояние, семейното
положение и участие в търговски дружества, придобитото имущество от
проверяваното лице, както и е установено несъответствие в размер на 754
884,68лв. По направено от Комисията искане, с определение №
68/03.02.2015г., постановено по гр. д. № 79/2015г. ШОС е допуснато
обезпечение на бъдещи искове по чл.74 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане от
А. Н. К., С.Р.Ш., А.А.Н. и „А. К.“ ЕООД на имущество на обща стойност 343
332,98 лева. Един от ответниците по иска е настоящия въззивник, а
наложените спрямо него обезпечителни мерки са: възбрани върху два
недвижими имота; запор на 50 дружествени дяла на обща стойност 5000лв. от
капитала на „А. К. „ЕООД; запори върху банкови сметки, открити в
„Централна кооперативна банка“ АД, „Инвестбанк“ АД. Наложени са и
възбрани върху недвижими имоти, собственост на С.Р.Ш., както и запори на
МПС и депозитни и разплащателни сметки с титуляри, С.Р.Ш., А.А.Н.. Въз
основа на обезпечителната заповед възбраните са вписани на 05.02.2015г.
Не са спорни и обстоятелствата, че по предявена на 27.04.2015г. искова
молба е образувано гр. д. № 261/2015г. по описа на ОС Шумен, по което с
решение № 70/13.04.2017г. е постановено отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество от А. Н. К.. С решение № 141/23.10.2017г.
постановено по в. гр. д. № 344/2017г. на Апелативен съд Варна,
първоинстанционното решение е отменено в частите, с които е постановено
отнемане в полза на държавата на придобито от А. К. имущество и
предявените искове са отхвърлени изцяло като неоснователни. С определение
на ВКС от 15.11.2018г. въззивното решение не е допуснато до касация.
Безспорно е, че с определение от 16.01.2019г. съдът е отменил допуснатото от
него обезпечение, както и че наложените възбрани са заличени на
07.03.2019г.
Не е спорно също в настоящото производство, а и от представените
доказателства се установява, че с определение от 28.11.2014г. по НОХД №
1531/2013г. РС Шумен е одобрил споразумение между А. К. и РП Шумен, с
което първият /ищец в настоящото производство/ се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.234б, ал.1, вр.
Чл.26, ал.1 НК и му е наложено наказание „пробация“.
От представените по делото медицински документи се установява, че
през 2013г. на ищеца е извършен преглед и изследване, при които са
установени сърдечни проблеми; през м. август 2013г. е установен проблем с
прешлените на гръбначния стълб и е извършена операция през м. ноември
2013г., от която са последвали усложнения; през м. юни 2014г. са
5
констатирани отново сърдечни промени, а м. септември 2014г. е
диагностициран с „херпес зостер“; през м. декември 2015г. ищецът се е
разболял от туберкулоза; м. юни 2018г. от „отид“, м. февруари 2019г. е
диагностициран със „стенокарден синдром“; м. юни 2020г. на ищеца е
поставена диагноза „посттравматично стресово разстройство“, като е
изписано лечение от специалист – психиатър.
Видно от представените етапна епикриза за периода 30.11.2022г. –
10.12.2022г. и амбулаторен лист от 30.11.2022г. ищецът е диагностициран с
„разстройство в адаптацията“, като заболяването е датирано от 2015г. след
лични и служебни проблеми.
От представената заповед за задържане се установява, че ищецът е бил
задържан в РПУ Шумен на 19.05.2012г. и освободен на 20.05.2012г., на
основание чл.63, ал.1 ,т.1 ЗМВР за извършено престъпление по чл.234б НК.
Съгласно приетото при първоинстанционното разглеждане на делото,
заключение на комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-
психологическа експертиза, са налице данни за преживяна протахиарна
депресивна реакция от А. К., настъпила в следствие на преживяни от него
стресови събития; антидепресивна терапия е реализирана през м. октомври
2018г. и м. юни - м.ноември 2022г. Липсва документация за диагностициран
тежък депресивен епизод. Значими тревожно-депресивни изживявания и
поведенчески промени във връзка с тях се появяват през 2015г. и персистират
с епизодични обостряния. Голямата продължителност на стресогенните
фактори и флуктериращият ход на разстройството в адаптацията постепенно
са формирали трайна негативна житейска нагласа с изяви на подтиснато
настроение, раздразнителна слабост, негативизъм, резигнация, редуцирана
професионална реализация, инкапсулиране на активност в ограничена
семейна среда. Според вещите лица това състояние представлява „трайна
промяна на личността и поведението, недължаща се на груба мозъчна увреда
или заболяване“. Документирани са и развили се соматични нервни,
ендокринни заболявания. За периода 2013г.-2014г. и 2014г.-2015г. ищецът е
бил за продължителни периоди в състояние на временна нетрудоспособност,
като са налични данни за социално оттегляне и ограничение на
комуникацията. През 2018г. и 2022г. ищецът е търсил амбулаторна
психиатрична помощ. При изследването вещите лица са констатирали
персирсистиращи ситуативно напрежение, епизодични дистимни реакции,
остатъчни соматизации, вегетативна лабилност, астенохипобулия, анхедония,
инсомния, социално оттегляне, спад във функционирането, идеи за вина
спрямо близките, за които се приема предписана от психиатър
медикаментозна терапия. Остра стресова реакция у ищеца може да се
предполага към времето на неговото задържане през 2012г. с
продължителност от едно денонощие до един месец. Вещите лица посочват,
че съществуват доказателства, че острият и хроничният стрес биха могли да
повлияят върху началото или протичането на инфекциозни, автоимунни,
алергични и неопластични заболявания. В обясненията си в съдебно
6
заседание, вещите лица посочват, че ищецът е съобщил като доста
стресогенно за него събитие, загубата на баща му през 2017г., когато е
постановено и първоинстонциононто осъдително решение. Едно от нещата,
които засегнали ищеца било запорирането на сметките му, поради което се
наложило той да взема заеми от приятели. В заключение вещите лица
посочват, че наличните соматични заболявания на ищеца също са допринесли
за развитието на трайната промяна на личността и поведението му.
От показанията на свидетелите С.Р.Ш. /съжителстваща с ищеца/ и
А.И.К. се установява, че преди да започне проверката ищецът развивал
успешен бизнес, общувал с много хора и винаги бел канен в компании, бил
весел човек, приказлив и център на внимание. След като започнала
проверката и били наложени възбрани и запори върху имотите и банковите
му сметки, бизнесът му се сринал и той не можел да обслужва кредитите си и
да плаща битовите си сметки. За проверката научил през 2013г., когато
получил писмо от Комисията и съобщения за наложените запори. Запорите
били вдигнати през 2019г., когато приключили делата. След налагането на
запорите ищеца рухнал емоционално и се затворил, получил страхова невроза
и паник атаки, влошило се здравето му; не искал да излиза и да се среща с
приятели, станал нервен, не можел да спи, станал избухлив. Изписали му
антидепресанти, но той се отказал от всичко, не искал да ходи на работа.
Получил и сърцебиене и се лекувал с месеци. Разболял се и от херпес зостер и
туберкулоза, което наложило болнично лечение за 8 месеца. В момента
ищецът още се възстановява, като посещава медицински специалисти, които
го съветвали да избягва стреса, приема и медикаменти, изписани от
психиатър.
По делото е прието и заключение на СИЕ.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Решението на ОС Шумен е частично неправилно. Въззивната жалба на
ищеца е неоснователна, а жалбата на ответника частично основателна.
Предявеният иск е доказан по своето основание. Налице е фактическият
състав на чл.2а ЗОДОВ – незаконосъобразни действия на КУИППД по
ЗОПДНПИ/отм./, извършени при изпълнение на нейните правомощия и
претърпени от ищеца вреди – пряка и непосредствена последица от
действията на Комисията. Образуването на производство по отнемане на
имущество, придобито от престъпна дейност и предявяването на иск по чл.74,
ал.1 от с.з. са действия на Комисията в изпълнение на правомощията й по
установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Искането на
Комисията за отнемане в полза на държавата на имущество на ищеца е
отхвърлено с влязло в сила решение, в което е прието, че доходите, с които е
придобито имуществото не са свързани с престъпната дейност на ищеца.
Неоснователността на предявените искове за отнемане на имущество по
реда на ЗОПДНПИ /отм./ ангажира отговорността на КПКОНПИ за
7
обезвреда на причинените на ответниците по тях вреди, които са в пряка
причинна връзка с действията на Комисията. Тази отговорност включва и
действията по сезиране на съда за налагане на обезпечителни мерки.
Следователно всички причинени на лицето срещу когото комисията е провела
производството приключило с отхвърляне на предявеното искане, вреди,
които са в резултат на воденото производство подлежат на обезщетение, на
основание чл.2а ЗОДОВ.
Неоснователни са доводите на ответника КПКОНПИ, че всяко от
действията й по образуване на проверка, внасяне на искане за допускане на
обезпечение и предявяване в съда на мотивирано искане са законосъобразни,
което изключва нейната отговорност по чл.2а ЗОДОВ В случая отговорността
на Комисията е за предприетото и проведено производство по ЗОПДНПИ, за
което според влязлото в сила съдебно решение не е била налице една от
предвидените в закона предпоставки – липса на законен източник за
придобиване на имуществото. Предвид това и отделните действия на
Комисията, част от цялото производство са ирелевантни за осъществяване на
фактическият състав на чл.2а ЗОДОВ.
Неоснователни са и възраженията, че при изпълнение на задълженията
си по ЗОПДНПИ /отм./ Комисията действа в условията на обвързана
компетентност и при наличие на уведомление и установено имущество, за
което може да се направи обосновано предположение, че е придобито от
престъпна дейност на проверяваното лице, тя е длъжна да инициира
производство по чл.25 от Закона. Действително органите на досъдебното
производство са длъжни да уведомяват незабавно директорите на съответните
териториални дирекции на Комисията за всеки случай на започнало
наказателно преследване за престъпление, след което Комисията следва да
извърши проверка и събере доказателства за произхода на имуществото и
прецени дали да образува производство по отнемане на имуществото. Дори
след образуване на производството, всяко действие на комисията се извършва
след доклад и заключение, които трябва да бъдат мотивирани и подкрепени с
доказателства. Това се отнася както за искането за налагане на обезпечителни
мерки, така и за предявяването на иска по чл.74 ЗОПДНПИ. Това означава, че
всяко едно от действията на комисията е въпрос на преценка доколко
събраните доказателства обосновават наличието на предпоставките за
образуване и продължаване на производството по отнемане на имущество. В
съдебната фаза на производството са приложими общите правила на ГПК за
десезиране на съда, включително за оттегляне или отказ от иска.
Предвид изложеното първоинстанционният съд правилно е приел, че е
налице хипотезата на чл.2а ЗОДОВ и отговорността на КПКОНПИ за
обезщетяване на причинените вреди следва да бъде ангажирана.
По отношение на вредите, причинната им връзка с воденото
производство по ЗОПДНПИ/отм./ и справедливия размер на обезщетението:
Въззивната инстанция намира, че определеното обезщетение в размер
8
на 35000лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на
образуваното производство по ЗОПДНПИ/отм./, приключило с отхвърляне на
предявените искове за отнемане на имущество е завишено и неадекватно на
доказаните по делото вреди. В случая първоинстанционният съд не е оценил в
достатъчна степен конкретни обстоятелства свързани с характера и степента
на увреждането, както и настъпването на други факти и обстоятелства, които
са повлияли стресогенно и негативно върху психиката и емоционалното
състояние на ищеца / воденото наказателно производство, загуба на близък
човек през 2017г./.
Съгласно трайно установената задължителна практика /ППВС №
4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във
формираната по реда на чл. 290 от ГПК практика на ВКС по приложението на
чл. 52 от ЗЗД/, понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен
случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства
са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, начин
и обстоятелства при които е получено, съпоставени със състоянието на ищеца
преди него, възраст на увредения, обществено и социално положение.
Конкретно при исковете по чл. 2а от ЗОДОВ правнорелевантни обстоятелства
за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: наличие
на причинна връзка между воденото производство за отнемане на имущество
и причинените вреди, които следва да бъдат индивидуализирани,
отражението на тези вреди върху личността на пострадалия, като се изясни
стойността, която засегнатите неимуществени блага са имали за своя
притежател, при съобразяване на обществения критерий за справедливост.
В случая производството по ЗОПДНПИ/отм./ срещу ищеца е
продължило около 5 години, през който период правата му върху
притежаваното от него имущество са били сериозно ограничени. Поради
наложените запори, той не е могъл да се разпорежда свободно с налични суми
по банкови сметки, а имотите му са били възбранени, като това неминуемо се
е отразило негативно върху търговската дейност, която той е развивал. От
данните по делото обаче се установява, че това негативно отражение е
продължило за период от около една година, тъй като видно от представените
данъчни декларации и заключението на СИЕ, дружеството, управлявано от
ищеца е продължило да развива търговска дейност, като през 2016г. е
увеличило няколкократно печалбата си в сравнение с 2015г., когато отново е
реализирало печалба, а периода 2017-2018г. е стабилизирало финансовите си
резултати, а реализираната през 2017г. печалба е в размер на 240 915,86лв. От
доказателствата по делото не се установяват твърденията на ищеца за сриване
на бизнеса му и невъзможност или затруднение за заплащане на разходи и
обслужване на кредити. Не се установява, че дохода на ищеца и
реализираната от управляваното от него дружество печалба в процесния
период са били значително по-малки, поради което не може да се обоснове
9
извод за съществена негативна промяна във финансовото му състояние. Не се
установява, в резултат на наложените обезпечителни мерки ищецът за
продължителен период да е бил лишен от възможността да реализира доходи
по начин и в размери отпреди започване на производството по
ЗОПДНПИ/отм./ и това да е довело до затруднения при изплащане на
задължения на дружеството и текущи разходи на ищеца и за домакинството
му. Не са ангажирани и доказателства за наличностите по банковите сметки,
по които са наложени запори.
Съдът намира за установено по делото, че производство по
ЗОПДНПИ/отм./ се е отразило негативно върху психичното състояние на
ищеца и в известна степен върху общото му здравословно състояние. Съдът
игнорира данните за влошено здравословно, психическо и емоционално
състояние на ищеца преди 2015г., тъй като то евентуално е последица от
образуваното срещу него наказателно производство, образувано през 2012г.
/прегледи и изследвания през 2013г. с установени сърдечни проблеми;
проблем с прешлените на гръбначния стълб, операция; 2014г.- сърдечни
промени и „херпес зостер“/. Данните за проведени прегледи при психиатър в
периода 2018-2022г., при които е поставена диагноза „Посттравматично
стресово разстройство“ и предписана медикаментозно терапия, следва да се
съобразят като относими при определяне на неимуществените вреди,
претърпени от ищеца в резултат и на производството по ЗОПДНПИ/отм./
Заключението на приетата по делото комплексна СМСПЕ е категорично, че са
налице данни за преживяна протрахирана депресивна реакция, настъпила в
следствие на настъпили за ищеца стресови събития, като голямата
продължителност на стресогенните фактори постепенно са формирали трайна
негативна житейска нагласа, подтиснато настроение, раздразнителна слабост,
негативизъм, редуцирана професионална реализация, инкапсулиране на
активностите в ограничена семейна среда. Според експертите това състояние
представлява трайна промяна на личността и поведението, недължаща се на
груба мозъчна увреда или заболяване. Предвид установеното настоящият
състав на съда приема че е налице връзка между образуваното производство
по отнемане на имущество и преживения от ищеца емоционален стрес и
нарушенията в психичното му здраве. Освен установеното от експертизата,
житейски логично да се приеме, че предвид несигурността и неяснотата за
начина, по който ще приключи производството по ЗОПДНПИ/отм./, то е било
стресогенен фактор, действащ независимо от другите настъпили през периода
събития, макар и с по-малък интензитет и значение от наказателното
производство, което е било образувано срещу ищеца.
Като съобразява всичко изложено по-горе, въззивната инстанция
приема, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение от 35
000лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на
воденото срещу него производство по ЗОПДНПИ/отм./ е завишено и счита, че
адекватния размер на дължимото обезщетение, което КОНПИ следва да
заплати на ищеца на основание чл.2а ЗОДОВ е 20 000лв. По-висок от този
10
размер е необоснован предвид принципа по чл.52 ЗЗД за справедливост при
определяне на обезщетението и несъответен на доказаните по делото
неимуществени вреди. Не е доказано инвалидизирането на ищеца и
временната нетрудоспособност да е във връзка с воденото производство по
ЗОПДНПИ/отм./, предвид заболяването, заради което ТЕЛК е определил
намалена трудоспособност. През процесния период той е бил управител и
собственик на дружество, което е реализирало печалба и е можел да получава
доходи. Недоказани са твърденията, че здравословните проблеми със
сърдечен и вирусен характер са свързани и са последица с предприетите
действия от Комисията и воденото срещу ищеца гражданско производство,
доколкото липсват категорични доказателства, че именно преживения стрес
от гражданското производство е причинил тези заболявания, поради което и
ответната комисия не следва да носи отговорност за тях. Следва де се
съобрази и това, че преди гражданското производство срещу ищеца е водено
наказателно производство, приключило със споразумение от 28.11.2014г.,
ползващо се със силата на осъдителна присъда за извършени от ищеца
престъпления, в рамките на което той е бил подложен на законосъобразна
процесуална принуда, поради което търпените от него негативни
изживявания в следствие на това законно поддържано обвинение не могат да
бъдат вменени като отговорност на Комисията, инициирала в последствие
производството по гражданска конфискация, както и интензитетът на
търпените от него неимуществени вреди в резултат на това последвало
производство се приема от съда да е по-нисък в сравнение с интензитета на
болките и страданията в периода на наказателното производство.
Предвид изложеното и съобразно критерия за справедливост по чл.52
ЗЗД, настоящият състав на съда формира извода, че безспорно дължимото на
ищеца от ответната комисия обезщетение за неимуществени вреди,
причинени в хипотезата на чл.2а ЗОДОВ следва да се определи в размер на
20 000лв., който съдът приема за адекватна компенсация на търпените от него
болки и страдания. В този размер искът се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен. Обжалваното решение, в частта, с която е уважен иска
в посочения размер е правилно и следва да се потвърди, като за разликата над
този размер до присъдените 35 000лв. следва да се отмени и иска да се
отхвърли. Решението, в частта, с която искът е отхвърлен над размера от
35 000лв. до размера от 100 000лв е правилно и следва да се потвърди.
Решението следва да се отмени и в частта, с която КОНПИ е осъдена да
заплати на ищеца разноски за разликата над сумата от 650лв. до присъдените
1130лв.
Предвид частичната основателност на жалбата на КОНПИ, на същата
следва да се присъдят и разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150лв.
Така мотивиран и на основание чл.271, ал.1 ГПК, съдът
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 33/15.02.2023г., постановено по гр.д. № 34/2022г.
по описа на ОС Шумен, в частта с която е уважен предявеният от А. Н. К.,
ЕГН ********** срещу Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл.2а ЗОДОВ в следствие на наложени
обезпечителни мерки по образувано ч.гр.д. № 79/2015г. по описа но ОС
Шумен и образувано гр.д. № 261/2015г. по описа на ШОС по предявен иск по
чл.74 ЗОПДНПИ/отм./ за разликата над 20 000лв. до уважения размер от
35 000лв., както и в частта с която КОНПИ е осъдена да заплати на А. Н. К.
разноски за разликата над 650лв. до присъдените 1130лв., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Н. К., ЕГН **********, гр. Шумен, ул.
“Цар Освободител“ № 112, ет.2, ап.2 срещу Комисия за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, гр. София, пл.
“Св. Неделя“ №6 иск за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди
на основание чл.2а ЗОДОВ, в следствие на наложени обезпечителни мерки по
образувано ч. гр. д. № 79/2015г. по описа но ОС Шумен и образувано гр. д. №
261/2015г. по описа на ШОС по предявен иск по чл.74 ЗОПДНПИ/отм./ за
разликата над размера от 20 000лв. до размера от 35 000лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 33/15.02.2023г., постановено по гр. д. №
34/2022г. по описа на ОС Шумен в останалите обжалвани части, с които е
уважен предявеният от А. Н. К., ЕГН ********** срещу Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на
основание чл.2а ЗОДОВ в следствие на наложени обезпечителни мерки по
образувано ч. гр. д. № 79/2015г. по описа но ОС Шумен и образувано гр. д. №
261/2015г. по описа на ШОС по предявен иск по чл.74 ЗОПДНПИ/отм./ иск с
правно основание чл.2а ЗОДОВ за сумата от 20 000лв. и искът е отхвърлен за
разликата над 35 000лв. до размера от 100 000лв.
Решението, в останалите части, с които са отхвърлени предявените от
А. Н. К., ЕГН ********** срещу Комисия за противодействие на корупцията
и за отнемане на незаконно придобито имущество за заплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на основание чл.2а
ЗОДОВН не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА А. Н. К., ЕГН **********, да заплати на Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество, гр. София, пл. “Св. Неделя“ №6 сумата от 150лв., представляваща
разноски за въззивното производство, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България, в месечен срок от съобщаването му на страните.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13