О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2601
гр. Пловдив, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ІI отд., VII състав, в закрито заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
като разгледа административно дело № 2187 по описа на съда за 2023 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 и сл. във връзка с чл. 56, ал. 4 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Р.Д.В., ЕГН ********** с адрес ***, против Решение
№ 2153-15-217/03.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е
оставена без разглеждане негова жалба вх. № 2103-15-28/02.11.2022 г., подадена
против Мълчалив отказ на Началник Отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Пловдив по
заявление с вх. № Ц2113-15-3737#25/27.06.2022 г. за възобновяване на
пенсионното производство и продължаване на действията по пенсионирането до
издаване на разпореждане за отпускане на пенсия по подадено заявление вх. №
Ц2113-15-3773/08.10.2020 г.
Жалбоподателят счита, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на
административнпроизводствените правила, при противоречие с материалните
разпоредби и с целта на закона, поради което настоява за неговата отмяна и
връщане на преписката за ново произнасяне. В жалбата са обективирани
доказателствени искания. Изложени са възражения и по незаконосъобразността на
мълчаливия отказ.
Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ - Пловдив не изразява
становище по допустимостта и основателността на жалбата. Взема становище по
направените от жалбоподателя доказателствени искания.
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
От В. е депозирано Заявление за отпускане на пенсия с вх. №
Ц2113-15-3773/08.10.2020 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив, към което са
приложени документи за осигурителен стаж, в т.ч. и оригинал на Трудова книжка №
3757/21.11.1973 г. (л. 88 и сл.).
С Разпореждане № **********/Протокол № 2146-15-23/19.01.2021 г. Началник на
Отдел „Пенсии“ (л. 121) на основание чл. 98, ал. 2, т. 1, б. „а“ от КСО е спрял
образуваното производство до произнасяне на Районна прокуратура – Пловдив, с
оглед отправена молба за извършване на проверка по повод съмнение за извършена
корекция на записа в представената трудова книжка, която трудова книжка, съгласно
протокол от 10.09.2020 г. е предадена на Районна прокуратура – Пловдив по
преписка № 7172/2020 г. (л. 87). Посочено е още в разпореждането, че след
изясняване на обстоятелствата, административният орган в ТП на НОИ – Пловдив ще
се произнесе съобразно постъпилия отговор.
Във връзка с подадения от Директора на ТП на НОИ – Пловдив сигнал (л. 86) е
образувано ДП № 26/2021 г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ – Пловдив
(пр. пр. № 7172/2020 г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив), в хода на
което, по повод депозирана молба от В., е налице произнасяне с Постановление от
21.04.2021 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив, с което е уважена
молбата на лицето да му бъде върната трудовата книжка, като е мотивирано, че от
събраните в хода на разследването доказателства е установено, че същата е
истински документ, като единствено на стр. 18 от нея е извършена механична
интервенция, по делото са били извършени всички необходими действия по
разследването, което е приключило и наказателното производство е било спряно на
основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК, поради неразкриване на извършителя на
престъплението (така постановление на л. 36). Налице е и последващо произнасяне
с Постановление за спиране на наказателно производство от 23.05.2022 г., с
което прокурор при Районна прокуратура – Пловдив на основание чл. 199 и чл.
244, ал. 1, т. 2 от НПК е спрял наказателното производство по ДП № 26/2021 г.
по описа на Отдел „Икономическа полиция“ – гр. Пловдив, образувано за
престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК (така постановление на л. 176).
Последвало е подаването на Заявление за възобновяване на производството по
пенсионната преписка с вх. № Ц2113-15-3773#25/27.06.2022 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив (л. 211 и сл.), депозирано
от Р.Д.В., с което от Директора на ТП на НОИ – Пловдив се иска възобновяване на
пенсионното производство по спряна (с Разпореждане № **********/Протокол №
2146-15-23/19.01.2021 г. на Началник на Отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ – Пловдив)
пенсионна преписка, образувана по подадено Заявление за отпускане на пенсия с
вх. № Ц2113-15-3773/08.10.2020 г. Към заявлението за възобновяване е приложено
копие от Постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 23.05.2022 г.
По така депозираното заявление за възобновяване няма данни да е налице
произнасяне от административния орган.
В тази връзка с жалба вх. № 2103-15-23/01.08.2022 г. по описа на ТП на НОИ
– Пловдив В. е оспорил пред Административен съд – Пловдив мълчалив отказ на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив (л. 180 и сл.), по повод която жалба е
образувано адм. дело № 2082/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, XVI състав, по което с влязло в сила Определение № 1386/19.09.2022 г. съдът е
оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото (л. 200
и сл.). За да стори това, съдът е приел, че редът и начинът за отпускане и
изменение на пенсии, както и осъвременяване, спиране, възобновяване,
прекратяване и възстановяване, е уреден в Раздел V, Глава
VI на КСО (чл. 94 и сл. от КСО) и в Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС). Цитирани са разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО (съгласно която разпореждането на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ или други длъжностни лица,
определени от ръководителя на ТП на НОИ се издава в срок до 4 месеца от
подаване на заявлението или от получаването на необходимите документи и/или
данни съгласно предвиденото в наредбата по чл. 106), както и разпоредбата на
чл. 10, ал. 1 от НПОС, също уреждаща произнасянето в четиримесечен срок от
подаване на заявлението, поради което е прието, че срокът, който законодателят
е определил за произнасяне по направеното искане, е четиримесечен. Мотивирано е
в тази връзка, че доколкото В. е подал заявление за възобновяване на 27.06.2022
г., то срокът за произнасяне на длъжностното лице от ТП на НОИ – Пловдив, който
е четиримесечен, изтича на 27.10.2022 г. включително, поради което и
депозираната на 01.08.2022 г. жалба се явява преждевременно подадена.
Последвало е подаването на нова жалба от В. с вх. № 2103-15-28/02.11.2022
г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив против мълчаливия отказ (л. 202 и сл.), по
повод на което е образувано ч. адм. дело № 2876/2022 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, XXVIII състав, по
което е постановено Определение № 1796/10.11.2022 г. (л. 228), поправено с
Определение № 2033/13.12.2022 г. (л. 231), с което съдът е оставил без
разглеждане жалбата на В. против мълчалив отказ на Ръководител на ПО при ТП на
НОИ – Пловдив по подадено от него заявление за възобновяване, прекратил е
производството по делото и е изпратил преписката на Директора на ТП на НОИ –
Пловдив за произнасяне по жалбата на лицето против мълчаливия отказ. За да
стори това, съдът е приел, че съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „ж“ от КСО пред
Ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за
спиране на производството по отпускането или изплащането на пенсиите, поради
което и в случая жалбата срещу мълчаливия отказ, следва да се изпрати на
компетентния административен орган – Директора на ТП на НОИ – Пловдив за
произнасяне.
Така постановеното определение е обжалвано пред ВАС, по повод на което е
образувано адм. дело № 1741/2023 г. по описа на ВАС, Шесто отделение, по което
е постановено Определение № 2658/14.03.2023 г. (л. 238), поправено с
Определение № 7955/18.07.2023 г. (л. 276), с което съдът е оставил в сила
определението на ПАС. За да стори това, ВАС е приел, че разпореждането, с което
е спряно административното производство по отпускане на пенсия, е с посочено
правно основание чл. 98, ал. 2, т. 1, б. „а“ от КСО, поради което и оспорването
на мълчаливия отказ за неговото възобновяване следва да се проведе по реда на
чл. 117, ал. 4 от КСО, тъй като по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 1
от АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът, съответно
в разглеждания случай задължителният административен ред на обжалване не е бил изчерпан.
В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, Директорът на ТП на НОИ –
Пловдив е постановил обжалваното в настоящото производство Решение №
2153-15-217/03.08.2023 г., с което, въпреки, че е посочено, че се издава на
основание чл. 117, ал. 3 от КСО, е оставил без разглеждане жалбата на В. против
мълчалив отказ на Началник на Отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Пловдив по
заявление за възобновяване на пенсионното производство и продължаване на
действията по пенсионирането до издаване на разпореждане за отпускане на пенсия
по подадено заявление вх. № Ц2113-15-3773/08.10.2020 г. (л. 277 и сл.). За да
стори това, органът е цитирал разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 1, б. „б“ от КСО, съгласно която, длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ издава разпореждане за спиране на
производството по отпускане на пенсия, когато в хода на производството се
установят данни за извършено престъпление от значение за изхода на производството,
като в този случай след спиране на производството, материалите, обосноваващи
спирането, се изпращат на съответния прокурор и след приключване на
наказателното производство материалите от него се изпращат на длъжностното лице
по чл. 98, ал. 1 от КСО за продължаване на спряното производство. Посочено е в
тази насока, че нормите на КСО не предвиждат издаването на разпореждане за
възобновяване на производство, спряно на основание чл. 98, ал. 2, т. 1, б. „б“
от КСО, нито предвиждат постановяването на отказ за възобновяване на
производството, поради което е прието, че не може да бъде формиран и мълчалив
отказ, който да подлежи на институционен или съдебен контрол. Мотивирано е, че
административното производство по заявлението за отпускане на ЛПОСВ подлежи на
възобновяване служебно от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, след като
се установи отпадането на основанието по чл. 98, ал. 2, т. 1, б. „б“ от КСО при
наличието на което същото е било спряно, следователно, преценката на
длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО дали да издаде акт, с който да
възобнови производството, не подлежи на съдебен контрол. Допълнително е
посочено, че отказ за издаване на индивидуален административен акт е налице,
когато хипотезата на правна норма свързва с настъпването на определени факти
възникването за администрацията на задължение да издаде акт с определено от
нормата съдържание, а конкретно в случая не съществува норма в КСО, която да
задължава длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО да се произнесе по искания
за възобновяване на спряно производство по отпускане, изменение или
преизчисляване на пенсия и/или добавка, тъй като при упражняването на
правомощията си, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО не е обвързано от
наличието на искане за възобновяване, а действа служебно, след като установи
отпадането на обстоятелствата по чл. 98, ал. 2, т. 1, б. „б“ от КСО. При
липсата на възможност длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО да бъде правно
задължено да възобнови спряното производство, тъй като такова задължение и издаването
на такъв акт не е предвидено в нормите на КСО, административният орган е приел,
че не е налице и подлежащ на обжалване мълчалив отказ, като такъв няма нито по
критериите на общата разпоредба на чл. 149, ал. 2 от АПК, тъй като липсва
нормативно задължение за издаване на акт, за да се формира мълчалив отказ за
издаването му, нито по тези на специалната норма – чл. 98, ал. 2 от КСО, който
изрично сочи като индивидуални административни актове само разпорежданията за
спиране на производствата, но не и тези за възобновяването/продължаването им,
още по-малко пък отказите за издаване на такива. И на последно място е прието,
че дори и длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО да следва да се произнесе с
изричен акт, с който да възобнови/продължи производството по отпускане, то
съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 5, изр. първо от АПК, този акт не
представлява индивидуален административен акт, тъй като представлява
волеизявление, което е част от производство по издаване на друг индивидуален
административен акт – разпореждане за отпускане или отказ за отпускане на
пенсия, който подлежи на самостоятелен административен и съдебен контрол за
законосъобразност.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена при наличието на правен
интерес, в рамките на предвидения за това срок и от надлежна страна. Разгледана
по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията
за това са следните:
Правната уредба на пенсионното производство се съдържа в Глава шеста, Раздел
V от КСО и Раздел I от НПОС и както по
всяко административно производство, по неуредените въпроси се прилага
субсидиарно АПК.
Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че производството по заявлението на В. за отпускане на ЛПОСВ, е
спряно с разпореждане от 19.01.2021 г., издадено на основание чл. 98, ал. 2, т. 1, б. „а“ от КСО, съгласно
която разпоредба, длъжностните лица по ал. 1 издават и разпореждания за спиране
на производството по отпускане, изменение или преизчисляване на пенсия и/или
добавка, когато в хода на производството възникне необходимост да бъде
извършена проверка от контролен или друг компетентен орган относно
обстоятелства от значение за правото или размера на пенсията/добавката; в този
случай спирането е до приключване на проверката, но за не повече от 6 месеца.
Не е спорно също така, че посочените в разпореждането за спиране фактически
основания, водят на приложимост на правната норма на чл. 98, ал. 2, т. 1, б.
„б“ от КСО (а не на посочената като правно основание – чл. 98, ал. 2, т. 1, б.
„а“ от КСО), съгласно която, длъжностните лица по ал. 1 издават и разпореждания
за спиране на производството по отпускане, изменение или преизчисляване на
пенсия и/или добавка, когато в хода на производството се установят данни за
извършено престъпление от значение за изхода на производството, като в този
случай след спиране на производството материалите, обосноваващи спирането, се
изпращат на съответния прокурор и след приключване на наказателното
производство материалите от него се изпращат на длъжностното лице по ал. 1 за
продължаване на спряното производство.
Вярно е, че в цитираните норми липсва изрично посочване, че възобновяването
става с нарочен акт, но от това не следва, че сезираният орган не дължи
произнасяне по отправено до него заявление в хипотезата на чл. 55, ал. 1 от АПК, съгласно която, производството се възобновява служебно или по искане на
една страните, след като отпаднат основанията за спирането му. А след като отказът
за възобновяване по реда на чл. 55 от АПК съставлява индивидуален
административен акт, то непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се
издаде акт по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 1 от АПК, който от
своя страна подлежи на самостоятелно оспорване по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2,
б. „ж“ от КСО в каквато насока са и мотивите на Определение № 2658/14.03.2023
г., поправено с Определение № 7955/18.07.2023 г., постановено по адм. дело №
1741/2023 г. по описа на ВАС, Шесто отделение. Именно в тази насока са и
дадените указания с влязлото в сила съдебно определение, а именно Директорът на
ТП на НОИ – Пловдив да се произнесе с мотивирано решение по чл. 117, ал. 3 от КСО, съгласно която разпоредба Ръководителят на ТП се произнася по жалбите или
исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, с което
решение решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката
за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са
изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.
В конкретния случай, въпреки, че като правно основание в оспореното в
настоящото производство решение е посочена разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО, на практика административният орган не се е произнесъл по съществото на
спора, а е оставил без разглеждане жалбата, поради което и същото като
незаконосъобразно ще следва да се отмени и преписката да се върне на Директора
на ТП на НОИ – Пловдив за произнасяне по същество, който е и компетентен да се
произнесе по всички наведени възражения за незаконосъобразност на атакувания
мълчалив отказ.
За пълнота е необходимо да се посочи, че в закона не съществува изрична
забрана за оспорване на отказа за възобновяване на административно производство,
поради което същият може да бъде оспорван по реда на Глава десета, Раздел ІV от
АПК. По аналогия аргументи в тази насока могат да бъдат изведени и от
оспорването на определенията на съдилищата, с които се отказва възобновяване на
производството по спрени дела. Така нормата на чл. 185 от ГПК (отм.) определя
изрично, че на обжалване с частна жалба подлежи определението, с което се
отказва възобновяване на спряно производство. В този смисъл е нормата на чл.
274, ал. 3, т. 2 от сега действащия ГПК, според която на обжалване с частна
жалба пред ВКС подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество
на други производства или се прегражда тяхното развитие. В съдебната практика
на ВАС също се приема, че отказът за възобновяване на административното
производство подлежи на съдебен контрол (в този смисъл Определение № 2134 от
8.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1170/2022 г., VI о.). Това обстоятелство обаче, не е било съобразено от ответния административен
орган при постановяване на оспореното решение.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд –
Пловдив, ІІ отд., VII състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-217/03.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с
което е оставена без разглеждане жалба вх. № 2103-15-28/02.11.2022 г., подадена
от Р.Д.В., ЕГН ********** с адрес ***, против Мълчалив отказ на Началник Отдел
„Пенсии“ при ТП на НОИ – Пловдив по заявление с вх. № Ц2113-15-3737#25/27.06.2022
г. за възобновяване на пенсионното производство и продължаване на действията по
пенсионирането до издаване на разпореждане за отпускане на пенсия по подадено
заявление вх. № Ц2113-15-3773/08.10.2020 г.
ИЗПРАЩА административната преписка на Директор на ТП на НОИ – Пловдив за
произнасяне с мотивирано решение по реда и в срока по чл. 117, ал. 3 от КСО по жалба
вх. № 2103-15-28/02.11.2022 г., подадена от Р.Д.В., ЕГН ********** с адрес ***,
против Мълчалив отказ на Началник Отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Пловдив по
заявление с вх. № Ц2113-15-3737#25/27.06.2022 г. за възобновяване на
пенсионното производство и продължаване на действията по пенсионирането до
издаване на разпореждане за отпускане на пенсия по подадено заявление вх. №
Ц2113-15-3773/08.10.2020 г., при съобразяване с мотивите на настоящото определение
по тълкуването и прилагането на закона.
Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 200, ал. 2 от АПК, пред
ВАС на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му, като съгласно ТР № 2 от
24.03.2021 г., постановено по т. д. № 10/2019 г. на ОСС на ВАС, определението е
окончателно за административния орган.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: