Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 17.02.2023г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора  година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 2172 по описа за 2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството са предявени от А.Б.М. против А. по В. и Министерство на правосъдието на Република България осъдителни искове по чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата 174 376лв.-обезщетение за имуществени вреди и сумата 96 938лв.-обезщетение за неимуществени вреди от вписване на Постановление за възлагане от 18.10.2017г. на 1/2 ид.ч. от Гараж № 5 в гр.София, ул.********и от вписване на Постановление за възлагане от 18.10.2017г. на 1/2 ид.ч. от Гараж № 7 в гр.София, ул.*******по изп.д.№ 20158490400711 на ЧСИ А.П.;  от вписване на обезпечителна заповед от 24.10.2007г. за наложена възбрана върху Гараж № 7 в гр.София, ул.*******и обезпечителна заповед от 04.02.2009г. за наложена възбрана върху 1/2 ид.ч.от Гараж № 5 в гр.София, ул.*******, издадени по гр.д.№ 3641/2007г. по описа на СГС, I-1 състав, както и сумата 248 524лв.-лихви за забава по чл.86 ЗЗД върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди за периода 24.10.2007г.-09.11.2018г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

            Претенциите на ищцата се основават на твърденията, че срещу нея е проведено изпълнително производство по изп.д.№ 20158490400711 на ЧСИ А.П., с район на действие СГС, по което след извършена публична продан с постановление от 18.10.2017г. на взискателката И. Г. Ж.е възложена 1/2 ид.ч. от гараж № 7 в гр.София, ул.********, а с постановление от 18.10.2017г. на същата е възложена 1/2 ид.ч. от гараж № 5 в гр.София, ул.*******. Постановленията са вписани в А. по В. на 09.08.2018г. Преди това върху гараж № 7 била наложена възбрана с издадена обезпечителна заповед на 24.10.2007г., а върху 1/2 ид.ч. от гараж № 5 възбрана с издадена обезпечителна заповед на 04.02.2009г., двете по гр.д.№ 3641/2007г. на СГС, I-1 състав, в обезпечение на предявен против нея от И. Ж.осъдителен иск за парична сума в размер на 130 100 евро по запис на заповед. Първата обезпечителна заповед е вписана в А. по В. на 26.10.2007г., съответно втората на 05.02.2009г. Твърди, че постановленията за възлагане са вписани по нередовни документи и при липса на предвидените в ПВп. изисквания-ненадлежна индивидуализация в цялост и конкретно за самия имот; липса на идентификатор и скица от кадастъра; не били в реални части, а за идеални части, поради което са неделими по ЗУТ и е налице невъзможен предмет; постановленията не са влезли в сила; публичната продан и въобще цялото изпълнително производство са проведени незаконно и в полза на нелигитимен и привиден кредитор, който не разполага с валидно изпълнително основание и съществуващо спрямо нея вземане по редовен запис на заповед. Наложените възбрани и вписването им е било осъществено също в нарушение на закона при липса на редовна искова молба, правен интерес, без да бъде уведомена и последваща отмяна на обезпеченията с определение на СГС от 24.07.2018г. Поддържа, че извършените от съдии по В. и служители на А.та действия по вписване на посочените актове са незаконосъобразни и нищожни, накърнили правото на собственост и довели до отнемането й, като последица от което претърпяла имуществени и неимуществени вреди.

            Ответникът Министерство на правосъдието оспорва исковете с доводи постановленията и обезпечителните заповеди да са били вписани при наличие нормативните условия за това и в рамките на правомощията на съдиите по В., като не е имало основание за отказ, както поддържа ищцата. Навежда, че съдиите по В. нямат задължение да проверяват материалната законосъобразност на подлежащите на вписване актове и не носят отговорност, ако е налице такава. Поддържа липса на противоправно поведение от тяхна страна и в този смисъл липса на основание за пораждане гаранционно-обезпечителната му отговорност по чл.49 ЗЗД.

            Ответникът А. по В. изразява становище за недопустимост, съответно за неоснователност на исковете, тъй като служителите осъществяват само технически действия по вписването, което е в компетенциите на съдията по В. и се осъществява по негово разпореждане.

            Конституираните по делото на основание чл.219, ал.1 ГПК трети лица-помагачи на страната на първия ответник В.Г.С., З.Д.В., И.П.И. и К.С.В. считат исковете за неоснователни. Част от тях противопоставят възражение за изтекла погасителна давност.

            Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

            Производството по вписване има характер на охранително и съгласно чл.1 от Правилника за В. предназначено да даде гласност на подлежащите на вписване актове по предвидения в този нормативен акт начин. Вписването се осъществява от А. по В.-администрация със статут на юридическо лице към министъра на правосъдието /чл.2, ал.1 от УПАВ/ и по разпореждане на съдиите по В.-чл.7, ал.1 ПВп., чл.280, ал.1, т.1 ЗСВ. Производството е едностранно, безспорно и завършва с вписване или отказ от вписване, като отказът подлежи на съдебен контрол по чл.32а, ал.4 ПВп. Съгласно нормативната уредба и трайно установената съдебна практика, дейността свързана с вписването и актовете на съдиите по В. не са административни, поради което отговорността за вреди от тяхната незаконосъобразност се реализира по общия исков ред, а исковете са с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.

            Отговорността по чл.49 ЗЗД е обективна, безвиновна и има гаранционно-обезпечителен характер. Тя възниква за възложителя на работата, когато натовареното от него лице осъществи деликт по чл.45 ЗЗД при или по повод нейното изпълнение и от това на трети лица са причинени имуществени и/или неимуществени вреди.

            Съгласно т.6 от ТР № 7/25.04.2013г. по тълк.д.№ 7/2012г., ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по В. извършва по чл.32а, ал.1 ПВп. се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване и относно изискванията за форма и съдържание. Материалноправните предпоставки на акта се проверяват единствено, ако това е изрично предвидено в закон. В никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда. В мотивите е посочено, че ако подлежащият на вписване акт страда от пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на правен интерес да го атакуват пред съда. Именно в рамките на спорното съдебно производство могат в пълна степен да бъдат осигурени правата на всички засегнати от вписания акт лица и спорът да бъде решен със сила на пресъдено нещо. Такъв спор пред съдията по В. не може да бъде заявен, нито пък той би имал право да откаже вписване под предлог, че съществуването на такъв спор му е известен или защото би могло да възникне такъв. Недопустимо е да се отказва вписване на акт за сделка с недвижим имот по съображения, че не отговаря на изискванията за самостоятелен обект /невъзможен предмет/, че сделката цели постигане на забранен резултат /заобикаляне на закона/, по съображения извлечени от § 6-8 ПР ЗУТ /нарушения на закона и невъзможен предмет/; по съображения за несбъдване на предвидено в договора отлагателно условие; по съображения, че с нотариален акт за поправка или изменение на предходен нотариален акт се подменя съдържанието на първоначално съставения акт. В мотивите е посочено още, че не може да бъде отказано вписване на съдебни актове поради това, че не отговарят на изискванията за форма или съдържание. Съдията по В. не е компетентен да проверява съдебни актове, защото съдът има контролни функции по отношение на него, а не обратно. Когато е представено за вписване съдебно решение, което нормативен акт предвижда да бъде вписано, съдията по В. е длъжен да го впише, независимо от неговото съдържание. Никаква проверка не може да бъде извършвана и в хипотезата на постановен съдебен акт в производство по чл. 577 ГПК - в този случай съдът е решил спора по същество /чл. 278, ал. 2 изр.1 ГПК/, т.е. той разпорежда извършването на вписването. Съдията по В. не може да издава друг акт след съдебния, нито позитивен, нито отказ. Идентично разрешение следва да бъде дадено тогава, когато съдът нарежда вписване на възбрана върху недвижим имот със свое определение. То не може да бъде контролирано от съдията по В..

            От фактическа страна не е спорно, а и от събраните доказателства се установява, че по искова молба на И. Г. Ж.от 24.09.2007г. е образувано гр.д.№ 3641/2007г. по описа на СГС, I-1 състав, с предмет предявен против ищцата А.М.Б. осъдителни искове по чл.79 ЗЗД вр.чл.535 ТЗ за 130 100 евро по запис на заповед и по чл.86 ЗЗД за лихви за забава.

С влязло в сила определение от 17.10.2007г. по това дело съдът допуснал обезпечение на исковете чрез налагане възбрана върху притежаваната от А.М. 1/2 ид.ч. от гараж № 7 с площ 15.62 кв.м., находящ се в гр.София, ул.*******с издадена обезпечителна заповед от 24.10.2007г., вписана в А. по В. на 26.10.2007г., под № 13, том 007, вх.рег.№ 79948.

По-късно с определение от 30.06.2008г. по гр.д.№ 3641/2007г. на СГС е оставена без уважение молба на И. Ж.за допълнително обезпечение, което е отменено с  определение № 879/04.11.2008г. по ч.гр.д.№ 1986/2008г. на САС и допуснато обезпечение чрез налагане възбрана върху няколко имота на М., измежду които 1/2 ид.ч. от гараж № 5 с площ 18.90 кв.м., находящ се в гр.София, ул.*******. Издадена е обезпечителна заповед на 04.02.2009г., вписана в А. по В. на 05.02.2009г., под № 180, том 1, вх.рег.№ 2730.

С решение № 891/05.03.2009г. по гр.д.№ 3641/2007г. по описа на СГС, I-1 състав, исковете на И. Ж.са уважени, но същото е обезсилено от САС с решение от 10.10.2009г. по гр.д.№ 1804/2009г. и делото върнато за разглеждане от друг състав на СГС. Образувано е гр.д.№ 12957/2009г. на СГС, I-13 състав, по което с решение № 746/24.02.2020г. исковете са уважени и ищцата в настоящото производство осъдена да заплати на Ж.130 100 евро по записа на заповед и мораторна лихва  от 8 291.64 евро за периода 12.04.2007г.-24.09.2007г. Решението по това дело е оставено в сила с решение № 525/19.03.2013г. по гр.д.№ 4012/2011г. на САС, а с определение № 484/25.07.2014г. по т.д.№ 3186/2013г. на ВКС, II т.о. не е допуснато до касационно обжалване в частта за главницата по записа на заповед, съответно с решение № 24/12.05.2016г. оставено в сила в частта за лихвите за забава. Въз основа на това осъдителното спрямо ищцата понастоящем съдебно решение е влязло в сила.

По делото е представено решение № 250/11.02.2019г. постановено по т.д.№ 2043/2018г. на ВКС, I т.о., с което е оставена без уважение молба на А.М. за отмяна на влязлото в сила решение на САС от 19.03.2013г. по гр.д.№ 4012/2011г., потвърждаващо решението по гр.д.№ 12957/2009г. на СГС.

Представено е и определение от 24.07.2018г. постановено по гр.д.№ 12957/2009г. на СГС, с което по молба на А.М. е отменено по реда на чл.402 ГПК допуснатото обезпечение с определенията от 17.10.2007г. по гр.д.№ 3641/2007г. на СГС, 1 състав, и от 04.11.2018г. по гр.д.№ 1986/2008г. на САС. Същото е отменено с определение № 2649/02.08.2019. от състав на САС и вместо това молбата по чл.402 ГПК оставена без уважение.

Не е спорно още, че срещу ищцата е образувано изп.д. 20158490400711 на ЧСИ А.П., с район на действие СГС, с взискател И. Ж.за събиране на присъдените парични суми. Двата гаража № 5 и №7 са били предмет на принудително изпълнение, като в резултат на проведена публична продан за 1/2 идеална част от тях са били възложени от съдебния изпълнител на взискателката с две постановления от 18.10.2017г. В качеството на длъжник А.М. подала жалба по реда на чл.435, ал.2 ГПК против тези постановления, по които първоначално е било образувано ч.гр.д. № 16098/2017г. по описа на СГС, прекратено с определение от 23.01.2018г. и връщане на съдебния изпълнител с дадени указания, а след изпълнението им образувано ч.гр.д.№ 3004/2018г. на СГС. По същото с решение № 1593/13.02.2018г. съдът приел жалбата за неоснователна и я отхвърлил по съображения, че публичната продан е извършена в съответствие със закона. Постановленията за възлагане са влезли в сила на 13.02.2018г., както е удостоверено от съдебния изпълнител.

От приложените нотариални дела на А. по В., Служба по В. при СРС се установява, че постановлението за възлагане от 18.10.2017г. за 1/2 ид.ч. за гараж № 5 в гр.София, ул.********е вписано по разпореждане на съдия по В. на 09.08.2018г., акт № 166, том 119, вх.рег.№ 51685. Заявлението за вписване е подадено от упълномощен от Ж.адвокат, с приложен документ за платена държавна такса, пълномощно, съответния брой преписи от подлежащия на вписване акт и удостоверение от АГКК, според което за територията на адреса, на който се намира имота няма одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри.

По заявление на Ж.от дата 09.08.2018г. чрез упълномощен адвокат е поискано вписване и на другото постановление за възлагане от 18.10.2017г. за 1/2 ид.ч. от гараж № 7 в гр.София, ул.********, също придружено с документ за платена държавна такса, пълномощно, съответния брой преписи на акта и удостоверение от АГКК от м.01.2017г. за липса на одобрена кадастрална карта. Съдията по В. постановил отказ по чл.32 ПВп. с определение от 09.08.2018г. след като установил, че към тази дата за района на имота има одобрена кадастрална карта и регистри, а имотът не е надлежно индивидуализиран съобразно данните по чл.60, т.1-7 ЗККИР и не е приложена схема от кадастъра. Определението не е обжалвано.

По-късно на 08.11.2018г. И. Ж.отново подала заявление за вписване на постановлението, придружено с изискуемите документи, в тази част схема от АГКК съдържаща предвидената в чл.6, ал.3 ПВп. индивидуализация по кадастъра. Съдията по В. разпоредил вписване, осъществено на 08.11.2018г., акт № 167, том 171, вх.рег.№ 73282.  

При тези фактически обстоятелства не се установяват противоправни действия на съдии по В. или други служители, които да покриват фактическия състав на чл.45 ЗЗД и от това да са произтекли вреди за ищцата с пораждане отговорността по чл.49 ЗЗД за ответниците.  Постановленията за възлагане на имотите и обезпечителните заповеди за наложена преди това върху тях възбрана са подлежащи на вписване актове съгласно чл.4 и чл.23 и сл. от Правилника за В. и отговарят на изискванията за форма и съдържание.

Постановленията за възлагане са издадени в изпълнително производство след проведена публична продан и са влезли в сила. Съдържат надлежна индивидуализация на гаражите по чл.6, ал.1, б.“в“ ПВп. и указват за коя част от тях е осъществено възлагането. Доводът за неделимост поради това, че се касае за идеални части, а не реални и в този смисъл невъзможен предмет е неоснователен. Принудителното изпълнение върху притежаваните от длъжника идеални части от недвижим имот в съсобственост с трето лице е допустимо от закона и възможно, поради което и възлагането на тези идеални части не е с невъзможен предмет, нито въпрос на неделимост. Отделно от това, както е посочено в цитираното тълкувателно решение, съдията по В. не може да откаже вписване по съображения за невъзможен предмет.

Заявеното за вписване постановление по отношение гараж № 5 е било придружено с удостоверение от АГКК сочещо, че за улицата, на която се намира няма одобрени кадастрална карта и регистри, поради което обективно не е било възможно да се опише в съответствие с чл.6, ал.3 ПВп. с прилагане на схема от кадастъра. За района на другия гараж № 7 е имало одобрена кадастрална карта към датата на първото подадено на 09.08.2018г. заявление за вписване на второто постановление и доколкото не е било спазено условието по чл.6, ал.3 ПВп. с прилагане на схема, е бил постановен отказ. Касае се за нередовност, която е била отстранена при следващото заявление от 08.11.2018г., когато и извършено вписването.

Противно на твърденията тези обстоятелства установяват, че извършената от съдиите по В. проверка за форма и съдържание на подлежащите на вписване постановления за възлагане е била надлежна, в съответствие с разпоредбите на Правилника за В. и в рамките на правомощията им.  Допълнително следва да се посочи, че вписването не е елемент от фактическия състав за преминаване правото на собственост, т.е. няма конститутивно действие, а само оповестително, защото по силата на чл.496, ал.2 ГПК вещно-прехвърлителния ефект на постановленията е настъпил от деня на влизането им в сила -13.02.2018г. Редът за защита е чрез обжалване по чл.435, ал.3 ГПК, което право ищцата е упражнила с постановено решение за отхвърляне на жалбата. Предвид това поддържаното противозаконно отнемане на собствеността й със заявени претърпени от това вреди не е в причинна връзка и не би могло да е последица от самото вписване.

Обезпечителните заповеди са издадени въз основа влезли в сила определения на СГС и САС за допуснато обезпечение на предявените против ищцата искове за парични суми по висящото тогава исково производство по гр.д.№  3641/2007г. по описа на СГС, I-1, впоследствие предмет на разглеждане по гр.д.№ 12957/2009г. на СГС, I-13 състав. Като подлежащи на вписване съдебни актове, наредени от съда, съдията по В. няма право на проверка за тяхната редовност по форма или съдържание, а е длъжен да извърши вписване-изрично в този смисъл т.6 от посоченото тълкувателно решение. Отмяната им с определение от 24.07.2018г. по гр.д.№ 12957/2009г. на СГС неправилно се възприема от ищцата като признаваща тяхната незаконност. Съдът се е произнесъл за отмяната им на основание чл.402 ГПК, защото е приел, че с оглед влязлото в сила осъдително решение вече не съществува, т.е. отпаднала е занапред причината, поради която обезпечението е било допуснато. Този извод не е споделен от САС, който с определение по в.ч.гр.д.№ 3670/2019г. е отменил определението от 24.07.2018г. на СГС.

Всички останали твърдения за пороци на проведеното срещу ищцата исково производство, приключило с влязло в сила съдебно решение, както и пороци на последващото принудително изпълнение по публична продан на идеалните части от двата гаража по изп.д.№ 20158490400711 на ЧСИ А.П., касаят материалните предпоставки за издаването на обезпечителните заповеди за възбрана и постановленията за възлагане, чиято проверка стои извън правомощията на съдията по В., нито е в компетенциите на служителите при А. по В., поради което изначално не могат да послужат като основание за отговорност на ответниците.

По изложените съображения предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

При този изход на делото право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК имат ответниците. Представлявани са от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на сумата от 540лв. съобразно чл.78, ал.8 вр. чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на правна помощ за всеки един.

В съответствие с чл.78, ал.10 ГПК на третите лица не се дължат разноски.

Водим от горното съдът    

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.М.Б., ЕГН **********, с адрес ***, против Министерство на правосъдието на Република България, гр.София, ул.Славянска № 1, и А. по В., гр.София, ул.********, искове с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата 174 376лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди и сумата 96 938лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от вписване на Постановление за възлагане от 18.10.2017г. на 1/2 ид.ч. от Гараж № 5 в гр.София, ул.********и от вписване на Постановление за възлагане от 18.10.2017г. на 1/2 ид.ч. от Гараж № 7 в гр.София, ул.*******по изп.д.№ 20158490400711 на ЧСИ А.П.;  от вписване на обезпечителна заповед от 24.10.2007г. за наложена възбрана върху Гараж № 7 в гр.София, ул.*******и обезпечителна заповед от 04.02.2009г. за наложена възбрана върху 1/2 ид.ч.от Гараж № 5 в гр.София, ул.*******, издадени по гр.д.№ 3641/2007г. по описа на СГС, I-1 състав, както и сумата 248 524лв., представляваща лихви за забава по чл.86 ЗЗД върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди за периода 24.10.2007г.-09.11.2018г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

ОСЪЖДА А.М.Б.,***, да заплати на Министерство на правосъдието на Република България, разноски по делото на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК от 540лв.

ОСЪЖДА А.М.Б.,***, да заплати на А. по В. разноски по делото на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК от 540лв.

 

Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на първия ответник З.Д.В., В.Г.С., И.П.И. и К.С.В..

 

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: