Р Е Ш Е Н И Е №260043/25.1.2021 г.
гр. Ямбол, 25.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболски
районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в публично заседание на шести януари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМЧО ДИМОВ
при секретаря Й.П., като разгледа
докладваното от съдията докладчик гр.д.№
614 по описа на ЯРС за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от „Теленор България" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6 чрез адв. З.Й.Ц.от ***АК в качеството си на *** против В.И.Ч. ********** ***. С исковата молба се твърди, че между страните са сключени следните договори за предоставяне на услуги както следва: Договор за мобилни услуги № *** от 02.02.2018 г. Съгласно Договора за мобилни услуги на ответника са предоставени мобилен телефонен номер с уговорена стандартна месечна абонаментна такса 15,99 лв. с вкл. ДДС (13,32 лв. без ДДС) и мобилен телефонен апарат Tablet Prestigio Grace 31577 и Договор за мобилни услуги № *** от 02.02.2018 г. Съгласно Договора за мобилни услуги, на ответника са предоставени мобилен телефонен номер с уговорена стандартна месечна абонаментна такса 14,99 лв. с вкл. ДДС (12,49 лв. без ДДС).
Твърди се още, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 2 бр.
фактури, издадени в периода м. май
Сочи се, че поради липса на ответника за изпълнение
на паричните задължения, ищецът е депозирал заявление по чл.410 до РС Я., въз
основа на което е образувано ч.гр.д. № ***/2019 г. и е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение, връчена на ответника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК.
По същество, с това си твърдение ищецът обосновава правния си интерес за настоящия иск като претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 265,41 лв., дължима съгласно фактура № ***/05.05.2018 г. и фактура № ***/05.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
особеният представител на ответника, от АК Я., с който се оспорват изцяло
исковите претенции. Твърди се, че по делото липсват доказателства, че
договорите за мобилни услуги са предсрочно прекратени. Липсвали и доказателства,
че издадените фактури са връчени на ответника. Не било ясно и дали ответника е
запознат с Общите условия на ищеца. Поддържа се твърдението, че е неоснователен
иска за заплащане на неустойка по фактура № ***/05.07.2018 г. за отчетен период 05.06.2018 г.- 04.07.2018
г. в размер 252,08 лв. Поддържа се, че клаузите за неустойки са нищожни на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави и не пораждат
задължения за ответника. Поддържа и на основание изложеното в отговора, че
уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън
очертаните функции на неустойката и създава условия за неоснователно
обогатяване на мобилния оператор и нарушава принципа за справедливост. В
обобщение се твърди, че искът за установяване на дължимост на сумата 252,08 лв.
за предсрочното прекратяване на договора, както и на сумата 12,83 лв. се явяват
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
В съдебно заседание, ищецът
„Теленор България“ ЕАД, редовно призован, не се явява законен представител, не
изпраща и процесуален такъв. Преди съдебно заседание, по делото е постъпила
молба - становище от ищцовото дружество, в което и на изложените в него
основания, исковите претенции се поддържат така, както са предявени. В становището е обективиран списък на разноските по чл.80 от ГПК и се
прави искане за присъждане на разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство.
В съдебно заседание за
ответника В.И.Ч., в качеството на особен представител,
назначен от съда, се явява адв. Р.Д. ***, чрез когото в хода на делото по същество се поддържат съображенията дадени в отговора
на исковата молба. Претендира се отхвърляне на исковата претенция като
неоснователна.
След преценка твърденията на
страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по
приложеното ч.гр.д. № ***/2019 год. по описа на ***РС, на 14.11.2019 год. пред съда е било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото
производство – „Теленор България“ ЕАД, срещу длъжника-ответник В.И.Ч. за сумата от 265,41 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на задължението.
Заповедният съд е уважил това
искане като е издал заповед № ***/15.11.2019 год. за
претендираните по заявлението суми, която е била връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК.
С оглед и условията при които
е била връчена заповедта за изпълнение на длъжника и на основание срока по
чл.415, ал.4 ГПК ищцовото дружество е предявило иск за установяване
съществуване на претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение,
който е предмет на разглеждане в настоящото производство.
За установяване на вземането
си в настоящото производство ищецът е ангажирал писмени доказателства: копие на фактура № *** от
25.02.2020 г.,заверено копие на Договор за мобилни услуги № ***/02.02.2018 г.,
заверено копие на декларация- съгласие от 02.02.2018 г., Приложение – ценова
листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 02.02.2018 г.,
заверено копие на Договор за мобилни услуги
№ *** от 02.02.2018 г., заверено копие на фактура дубликат № ***/05.05.2018
г., заверено копие на фактура дубликат № ***/05.07.2018 г., покана за
доброволно плащане от 06.06.2018 г. и удостоверение с изх.№ ***/25.11.2020
г., издадено от „Тип - Топ Куриер“ АД.
От така представените писмени
доказателства се установява, че между страните, „Теленор България“ ЕАД в
качеството на оператор на мобилни услуги и В.И.Ч. в
качеството на потребител е бил сключен договор за мобилни услуги от 02.02.2018 год., с който на
лизинг на потребителя е бил предоставен мобилен апарат – таблет, със стандартна
цена – 255,90 лева, с отстъпка от стандартната цена – 240,91 лева, с обща
лизингова цена с абонаментен план – 14.99 и интернет с абонаментен план – 15.99
лева, с промоционален месечен абонамент – 13.99 лева на месец за 24 месеца, за
предпочетен номер – ***.
От представената
декларация-съгласие от 02.02.2018 год. е видно, че операторът е предоставил на
потребителят информация по чл.4, ал.1 ЗЗП.
На 02.02.2018 год.
между същите страни е бил сключен и договор за мобилни услуги, с който страните
са постигнали съгласие за преминаване от предплатена услуга с предпочитан номер
– ***, с абонаментен план – Тотал 14.99, стандартен месечен абонамент – 14.99
лева на месеца, за срок от 24 месеца.
С така сключените договори, страните по тях,
са постигнали и съгласие, че в случай на прекратяване на договора преди
изтичане срока по вина на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване: неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти от прекратяване до изтичане на уговорения срок,
като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратният размер
на стандартните месечни абонаменти, като в допълнение на неустойката потребителят
дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора, а в случаите
в които е предоставено устройство за ползване на услуги, чийто срок не е
изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена
на устройството и заплатената от него при предоставянето му, каквато
съответства на оставащия срок на договора.
На 05.05.2018 год. и
на 05.07.2018 год., ищецът издал съответно фактури с №№ *** включваща месечни и
еднократни такси в размер на 30.77 лева, задължения от предходен период – 42,34
лева, или общо за сумата от 73,11 лева с ДДС и № *** включващ неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 252,28 лева и за задължения
от предходен период в размер на 62,83 лева или общо за сумата от 315,41 лева с
ДДС.
Видно от
заключението на вещото лице по допусната, изслушана и приета в съдебно
заседание съдебно-счетоводна експертиза, процесните фактури и кредитно известие
са осчетоводени в счетоводството на „Теленор България“ ЕАД съгласно нормативните изисквания. Задълженията за номера ***и ***са
таксувани съобразно приложимите условия. Размерът на неплатените задължения на
ответника към ищеца към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
14.11.2019 год. е общо 265,41 лева, от които: фактура № ***/05.05.2018 год. – частично – 23,11 лева;
кредитно известие № ***/05.06.2018 год. и фактура № ***/05.07.2018 год.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените от ищеца права са с правно основание
чл.422, вр. чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК.
Съдът намира предявените
искове за процесуално допустими – предявени от и срещу легитимирана страна, а установителния
иск и в законоустановения срок при наличието на правен интерес, тъй като е и
налице правна възможност с оглед разпоредбата на чл.415, ал.4 ГПК и против
надлежна страна – длъжника в заповедното производство.
По делото се установява, че
между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, като не се
установява, ответницата да е изпълнила задълженията си по сключените от нея договори за мобилни услуги, а именно да плаща в срок дължимите
суми по него съгласно сключените договори. Поради което и в този смисъл съдът намира, че
ищецът валидно е упражнил правото си едностранно да прекрати сключените между страните договори. Начислената от него неустойка за предсрочно
прекратяване на договора е в съответствие с договореното между страните като не може да се приеме
възражението на особения представител на ответника за нищожност поради
накърняване на добрите нрави, както и това да създава условия за неоснователно
обогатяване на мобилния оператор.
Ето защо съдът
намира предявения иск за доказан както по основание, така и по размер,
доколкото от заключението на вещото лице се установява, че размерът на
неплатените от ответника задължения към датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 14.11.2019 год. е общо 265,41 лева.
В този смисъл искът следва да се уважи в претендирания от ищеца размер за сумата от 265,41 лева като се уважи и искането му за присъждане на законната лихва върху тази сума считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход на делото съдът
намира искането на ищеца за присъждане на съдебно деловодни разноски в
настоящото производство за основателно.
Съгласно съдебната практика
съдът, разглеждащ иска по чл. 422, ал.1
ГПК, следва да се произнесе и по отговорността за разноските в
заповедното производство в зависимост от резултата на спора /Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по
ч. т. д. № 315/2011 г., I Т. О., ТК/.
Ето защо, ответникът,
съобразно изхода от спорното исково производство, дължи на ищеца направените в
исковото производство разноски в размер общо на 835,00
лева, от които: 25,00 лева – държавна такса; 360,00 лева – адвокатско възнаграждение, 300,00 лева – възнаграждение за особен представител и 150,00 лева – възнаграждени
ена вещо лице, както и
направените в заповедното производство разноски в размер общо на 385,00 лева, от които 25,00 лева – държавна такса и 360,00 лева – адвокатско възнаграждение, или общо
разноски в исковото и заповедното производство в размер на 1220,00 лева.
По изложените мотиви и на основание
чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, по отношение на В.И.Ч. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
че към нея съществува вземане на „Теленор България" ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк
София, сграда 6 за сумата от 265,41 лева, дължима се съгласно
фактура № ***/05.05.2018 год. и фактура № ***/05.07.2018 год., ведно със
законната лихва върху сумата от 265,41 лева, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 14.11.2019 год. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК с № ***/15.11.2019 год. по ч. гр. дело № ***/2019 год. описа на Районен съд Я..
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, В.И.Ч. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” № 4, район „Младост” бизнес парк
София, сграда 6, сумата от 1220,00
лева - разноски в заповедното и исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: