РЕШЕНИЕ
№ 492
гр. Плевен, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на седми
октомври две хиляди двадесет и втора година в публично съдебно
заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
НЕДЯЛКО
ИВАНОВ
при секретар Цветанка
Дачева и с участието на прокурор Дойчо Тарев изслуша докладваното от съдия-докладчика Недялко Иванов по
касационно административно дело № 694/2022 г.
Производството е по чл.
208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по
касационна жалба на и.д. Директор на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч,
ул. „Търговска“ № 56, – инж. П.П. срещу Решение № 406 от
15.07.2022 г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 1225/2022 г. по
описа на съда.
В жалбата се излагат
доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон –
касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Счита, че неправилно съда е приел, че не е
допуснато нарушение и че посоченото в графата „Дървесината пътува до...“ в
процесния превозен билет - с. Беглеж, стопански двор е коректно и позволява
точното му определяне, тъй като мястото е общоизвестно. Посочва, че видно от
извадки от публичния сайт на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, се
установява, че в землището на с. Беглеж, община Плевен, се намират три
поземлени имота, с идентификатори: 03068.201.868, 03068.22.257 и 03068.148.38
по кадастралната карта, с начин на трайно ползване - за стопански двор, което
създава затруднения относно определянето на точния адрес на мястото на
доставката. Сочи, че липсата на административен адрес обуславя необходимостта
от посочване на географските координати в градуси, минути и секунди. Прави
твърдение, че при определяне на наказанието са взети предвид утежняващите
вината обстоятелства, а именно други констатирани нарушения на нормативната
уредба, както и такива извършени в качеството му на лицензиран лесовъд, в
периода от 2002 г. до 2021г. - 9 броя. Счита, че не е налице хипотезата на
маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, тъй като в конкретния случай деянието по
своите признаци и индивидуални особености се отличава от типичните случаи на
нарушение от този вид и не може да бъде обоснована малозначителност. Моли да бъде
отменено решението, а по същество – да бъде потвърдено НП.
В съдебно заседание
касаторът – Директор на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, не се
представлява. Постъпила е молба вх. рег. № 5597/07.10.2022г. от юрк. С.Т.,
упълномощена от и.д. Директор на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, с
която се иска да се даде ход на делото и се заявява, че поддържа изцяло
подадената касационна жалба, моли да се приемат като доказателства
представените с касационната жалба писмени извадки, моли за отмяна на решението
на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание ответникът
по касация – С.И.Б. ЕГН ********** ***, се явява лично. Оспорва касационната
жалба и моли решението да бъде оставено в сила, тъй като счита същото за
правилно и законосъобразно. Счита
доказателствата, които са представени, за неотносими, тъй като не са били
представени пред първоинстанционния съд
и не са били предмет на обсъждане в процеса. Алтернативно моли делото да бъде
върнато на първоинстанционния съд за решаване по същество, с аргументи, че
касационната инстанция е инстанция на правото, а не по фактите, които твърди
касатора.
В съдебно заседание прокурорът от
Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната
жалба е основателна и предлага на съда да бъде уважена и да бъде отменено
решението на първоинстанционния съд.
Настоящият състав на
Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на
касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на
осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с
материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна
страна:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С решението си съдът е
отменил наказателно постановление № 238 от 08.06.2022г., издадено от инж. Петър Георгиев Петров, изпълняващ длъжността
Директор на Регионална Дирекция по горите – Ловеч, упълномощен със Заповед
ЗАП-4/05.01.2022г. на Изпълнителна агенция по горите и съгласно Заповед
РД49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с което на С.И.Б.
с ЕГН ********** *** на основание чл. 257, ал. 1, предл. 2 от Закона за горите
/ЗГ/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева за
извършено нарушение по чл. 257, ал. 1, предложение второ, т. 2, предложение
трето от Закона за горите, във връзка е чл. 211, ал. 2, т. 2 от същия закон,
във връзка е чл. 15, ал. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии, във връзка е чл. 15, ал. 1, т. 2 от същата
наредба, затова че на 11.02.2022г. в 18:58 часа в с. Беглеж, Община Плевен, на
място с географски координати: 43.238406 - северна ширина и 24.521050 - източна
дължина С.И.Б. с ЕГН ********** ***, като лице по чл. 211, ал. 2, т. 2 от
Закона за горите, регистрирано да упражнява лесовъдска практика по чл. 235 от
Закона за горите, упълномощено от собственика да експедира дървесина добита от
имот с кадастрален № 197059, землището на с. Беглеж, община Плевен, е издал
Превозен билет № 7729/00010/02BAV32 за експедиране на 3,20 пр. м3
/три цяло и двадесет пространствени кубически метра/ дърва за огрев от видовете
цер и благун, като не е посочил в графата „Дървесината пътува до“ - точен адрес
или географски координати, позволяващи точното определяне на мястото на
доставката, а единствено - с. Беглеж и това, че ще бъдат разтоварени в
стопанския двор.
Настоящата инстанция
намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане
на закона. Съдът не е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на делото,
като е обсъдил събраните доказателства и тези мотиви на основание чл. 221 ал.
2, изр. второ от АПК се споделят изцяло от касационната инстанция и съдът
препраща към тях.
Правилно РС Плевен,
след като е взел предвид установените по делото факти и е съобразил приложимите
правни норми, е преценил, че отразеното посочване в Превозния билет в графата
„Дървесината пътува до…“ – обл. Плевен, общ. Плевен, с. Беглеж, Стопански двор
е коректно и позволява точното му определяне, тъй като мястото е
общественоизвестно и не създава затруднения относно определянето му. По делото
не са представени доказателства, Стопанският двор да има административен адрес,
който да индивидуализира местонахождението му по- изчерпателно и която индивидуализация
да липсва в Превозния билет, като с оглед известността му не се налага
необходимостта от посочване на географските му координати в градуси, минути и
секунди.
Представените като
доказателства пред касационната инстанция три броя извадки от Агенция по
геодезия, картография и кадастър /АГКК/ за три поземлени имота, с
идентификатори: 03068.201.868, 03068.22.257 и 03068.148.38 по кадастралната
карта на село Беглеж, за които е отбелязано, че начинът им на трайно ползване е
за стопански двор, не може да създаде затруднение за определяне на
общоизвестното място в с. Беглеж, познато на жителите като Стопански двор,
доколкото видно от приложените извадки от АГКК, кадастралната карта и
кадастрален регистър на с. Беглеж е одобрена със Заповед №РД-18-156/01.08.2017г.,
като именно на тази дата на различни поземлени имоти, включително и 03068.201.868,
03068.22.257 и 03068.148.38, кадастралната карта на селото е отредила, че
имотите са с такъв начин на трайно ползване, докато Стопанският
двор е общественоизвестен от десетки години и е добре известен на
всички жители.
В решението на РС Плевен
е направен извод, че атакуваното НП е издадено от компетентен орган съгласно Заповед
РД49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните /л.27 от делото на
РС Плевен/, който извод обаче не се споделя от настоящата инстанция.
В Наказателното
постановление № 238 от 08.06.2022г., издадено от инж. П.П., изпълняващ
длъжността Директор на Регионална Дирекция по горите – Ловеч е посочено, че
същият е упълномощен със Заповед ЗАП-4/05.01.2022г. на Изпълнителна агенция по
горите и съгласно Заповед РД49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и
храните, но като доказателство по делото, нито пред РС, нито пред касационната
инстанция е представена Заповед ЗАП-4/05.01.2022г. на Изпълнителна агенция по
горите, от която да се потвърди наличието на компетентност на инж. Петър Петров
да издаде оспореното НП, като в случая тежестта на доказване е именно на
издалия акта.
Съгласно представената Заповед
РД49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните компетентни да
издават НП по Закона за горите са съгласно т. 1 Директорите на Регионални
дирекции по горите, а съгласно т. 2 при невъзможност на директорите, НП да се
издават от техните заместници. По делото, както е посочено, не е представена
Заповед ЗАП-4/05.01.2022г. на Изпълнителна агенция по горите от която да е
видно, че издалият НП е и.д Директор, нито пък доказателства, че е заместник
директор и директорът са в невъзможност да издадат НП, за да се докаже наличието
на компетентност. Независимо, че това не е взето предвид от РС- Плевен и
недоказването на компетентност е самостоятелно основание за отмяна на НП, то
като е отменил НП на друго основание РС Плевен е постановил правилно като краен
резултат решение.
С оглед горепосоченото
съдът намира, че решението следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Воден от горното и на
основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК предл. първо
съдът
РЕШИ:
Оставя в сила Решение № 406 от 15.07.2022
г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 1225/2022 г. по описа на
съда.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните и Окръжна прокуратура – Плевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.