РЕШЕНИЕ
№ 2335
гр. Варна, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20233110101611 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК.
Образувано е по предявен от П. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ... № ....,
чрез адв. М. С. от АК - Варна, срещу "М." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н ..., ул. .... № ..., ап. ..., иск с правно основание чл. 439 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумите, както следва: сумата от 9156,23 лева – незаплатена главница по Договор за кредит за
текущо потребление № 0000000013860979 от 23.04.2007 г., обезпечен с Договор за
поръчителство от 23.04.2007 г., сумата от 805,47 лева – договорна лихва, начислена за
периода от 03.06.2008 г. до 03.02.2009 г., сумата от 285,55 лева – такса закъснение за
периода от 04.06.2008 г. до 03.02.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.02.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, 204,85 лева – заплатена
държавна такса, и 455,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които суми по ч. гр. д.
№ 1225/2009 г. по описа на ВРС са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
въз основа на който е образувано изпълнително дело № 454/2009 г. по описа на ЧСИ С. К.-
Д., с р-н на действие ОС - Варна, рег. № 718 в КЧСИ, поради погасено по давност право на
принудително изпълнение.
В исковата молба ищецът излага, че на 04.03.2009 г. срещу него са били издадени
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1225/2009 г. по описа на ВРС,
1
като настоящият ищец бил осъден да заплати на „Б. ДСК“ АД сумата от 9156,23 лева –
незаплатена главница по договор за кредит за текущо потребление № 0000000013860979 от
23.04.2007 г., обезпечен с Договор за поръчителство от 23.04.2007 г., сумата от 805,47 лева –
договорна лихва, начислена за периода от 03.06.2008 г. до 03.02.2009 г., сумата от 285,55
лева – такса закъснение за периода от 04.06.2008 г. до 03.02.2009 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 04.02.2009 г. до окончателното изплащане на сумата,
204,85 лева – заплатена държавна такса, и 455,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
По молба на взискателя било образувано изпълнително дело № 454/2009 г. по описа
на ЧСИ С. К.-Д., с р-н на действие ОС - Варна, рег. № 718 в КЧСИ. На 03.12.2010 г.
постъпила молба от ответното дружество, с която същото уведомило ЧСИ, че вземането му е
прехвърлено по силата на договор за цесия от 27.10.2010 г. С разпореждане на ЧСИ от
23.02.2011 г. дружеството-цесионер било конституирано като взискател по делото.
Сочи, че поради липса на предприети каквито и да е изпълнителни действия или
искания за такива след 18.07.2016 г., изпълнителното дело е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 18.07.2018 г. Ищецът заявява, че възможността на ответното
дружество да събира чрез принудително изпълнение процесното вземане е погасено по
давност, настъпила на 18.07.2021 г.
Отправя искане до съда да бъде установено, че ищецът не дължи процесните суми
поради погасено по давност право на принудително изпълнение на вземането по заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 1225/2009 г.
по описа на РС - Варна. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна „М.” АД, чрез
юрисконсулт Н. И., с който признава иска и не оспорва изложената в исковата молба
фактическа обстановка.
Настоява да бъде постановено решение при признание на иска, като счита, че
разноските следва да бъдат възложени в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК,
и излага подробни съображения в тази насока. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът П. Г. И. не се явява лично, представлява се от адв. М. С.
от АК - Варна. Поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът „М.” АД не се представлява. С молба вх. №
5160/07.06.2023 г. процесуалният представител на дружеството поддържа отговора на
исковата молба.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 439, ал. 2, искът по ал. 1 на същия законов член за оспорване на
изпълнението може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За
уважаването му следва да се установи наличието на юридически факти, реализирали се след
посочения момент и довели до изключване или погасяване на спорното право, какъвто
именно факт се явява погасяването на правото на принудително изпълнение поради
2
настъпила погасителна давност.
По делото не е спорно, че между М. И. И. и „Б. ДСК“ АД е сключен Договор за
кредит за текущо потребление № 0000000013860979 от 23.04.2007 г., обезпечен с Договор за
поръчителство от 23.04.2007 г., сключен между настоящия ищец П. Г. И. и банката; че въз
основа на заповед за изпълнение на парично ззадължение и изпълнителен лист, издадени по
ч. гр. д. № 1225/2009 г. по описа на ВРС, поръчителят е осъден да заплати на „Б. ДСК“ АД
сумата от 9156,23 лева – незаплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление
№ 0000000013860979, сумата от 805,47 лева – договорна лихва, начислена за периода от
03.06.2008 г. до 03.02.2009 г., сумата от 285,55 лева – такса закъснение за периода от
04.06.2008 г. до 03.02.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.02.2009 г., до окончателното изплащане на сумата, 204,85 лева – заплатена държавна
такса, и 455,00 лева – юрисконсултско възнаграждение; че по молба на взискателя „Б. ДСК“
АД е образувано изпълнително дело № 454/2009 г. по описа на ЧСИ С. К.-Д.; че процесното
вземане е прехвърлено с договор за цесия на ответника; че на 03.12.2010 г. е постъпила
молба от „М.” АД, с която дружеството уведомява ЧСИ, че вземането е прехвърлено към
него по силата на договор за цесия; че с разпореждане на ЧСИ от 23.02.2011 г. дружеството-
цесионер е конституирано като взискател по делото; че изпълнителното дело е прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с Постановление за перемпция от 12.06.2019 г.; че
възможността на ответното дружество да събира чрез принудително изпълнение процесното
вземане е погасено по давност.
Горното се установява и от представените от ответника документи: Договор за
текущо потребление от 23.04.2007 г., сключен между „Б. ДСК“ АД - кредитор, и М. И. И. -
кредитополучател, с който креиторът предоставя на кредитополучателя кредит в размер на
10 000 лева за срок от 96 месеца; Договор за поръчителство върху горния кредит, сключен
между П. Г. И. - солидарен длъжник според чл. 2 от Договора, и банката; Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 27.08.2010 г., сключен между „Б. ДСК“ АД -
продавач, и „М.” АД - купувач, за вземанията, описани в Приложение № 2, включващо
вземането на банката към М. И. И.; Пълномощно от „Б. ДСК“ АД, с което банката
упълномощава „М.” АД да уведоми от нейно име всички длъжници по цедираните вземания
за извършената цесия; Уведомление за прехвърляне на вземания от „М.” АД до П. Г. И. -
поръчител по Договор за кредит № 0000000013860979, получено от същия, съгласно
подписано от него известие за доставяне, на 20.10.2010 г.; Постановление за перемпция от
12.06.2019 г., с което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, ЧСИ С. К.-Д., рег. № 718,
район на действие Варна, прекратява изпълнително дело № 20097180400454 г.
Според даденото разрешение в т. 10 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Съгласно нормата на чл. 125,
ал. 1 ЗЗД, давността тече поотделно за всеки от солидарните длъжници, при което от
значение е последното изпълнително действие, насочено към конкретния длъжник.
В настоящия казус, твърденията на страните за различна дата на последното
изпълнително действие спрямо длъжника П. И., са ирелевантни за настъпилото погасяване
на правото на принудително събиране на процесното вземане по давност. Ищецът твърди,
че последното изпълнително действие спрямо него - запор върху трудовото му
възнаграждение, е предприето на 18.07.2016 г., предвид което петгодишната давност е
изтекла на 18.07.2021 г. Ответникът в отговора на исковата молба сочи дата на последното
изпълнително действие 16.05.2017 г., съгласно отразеното в Постановлението за перемпция.
Дори обаче да се приеме за достоверна по-късната дата 16.05.2017 г., посочена в
Постановлението за перемпция без отразяване срещу кого от солидарните длъжници е било
3
насочено конкретното изпълнително действие - опис на недвижими вещи, петгодишната
погасителна давност е изтекла към датата на подаване на исковата молба - 10.02.2023 г.
Предвид изложеното, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на съдебно-деловодните разноски:
Независимо от този изход на спора, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице
именно тази хипотеза, доколкото към датата на предявяване на иска изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, ответникът не е предприел
изпълнителни действия, засягащи правната сфера на ищеца, и с отговора на исковата молба
същият е признал основателността на предявения иск.
С молба вх. № 5160/07.06.2023 г. ответникът претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360 лева. В съдебно заседание на 14.06.2023 г. процесуалният
представител на ищеца е релевирал възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът
намира за основателно. С оглед фактическата и правна сложност на делото, на ответната
страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът П. Г. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ... № ...., не дължи на ответника "М." АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н ..., ул. .... № ..., ап. ..., сумите,
както следва: сумата от 9156,23 лева – незаплатена главница по Договор за кредит за текущо
потребление № 0000000013860979 от 23.04.2007 г., обезпечен с Договор за поръчителство от
23.04.2007 г., сумата от 805,47 лева – договорна лихва, начислена за периода от 03.06.2008 г.
до 03.02.2009 г., сумата от 285,55 лева – такса закъснение за периода от 04.06.2008 г. до
03.02.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2009 г. до
окончателното изплащане на сумата, 204,85 лева – заплатена държавна такса, и 455,00 лева
– юрисконсултско възнаграждение, за които суми по ч. гр. д. № 1225/2009 г. по описа на
ВРС са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 454/2009 г. по описа на ЧСИ С. К.-Д., с р-н на действие
ОС - Варна, рег. № 718 в КЧСИ, поради погасено по давност право на принудително
изпълнение, на основание чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, П. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В.,
ул. ... № ...., да заплати на "М." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., р-н ..., ул. .... № ..., ап. ..., сумата от 100,00 лева (Сто лева), представляваща съдебно-
деловодни разноски, включващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5