Р Е Ш Е Н И
Е №…
гр.Козлодуй,
31 март 2016 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, Втори
състав в публично заседание на 24.03.2016 г. /Двадесет и четвърти март две
хиляди и шестнадесета година/ в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря Г.Д.
като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева
гражданско дело № 165 по описа за 2016 година на Козлодуйския районен съд и за
да се произнесе взе предвид следното:
СЪДЕБНО
ПРОИЗВОДСТВО
Съдебното производство е трудов спор съгласно чл. 357 от КТ.
Образувано е по искова молба на М.М.М., ЕГН ********** с
адрес ***, с която е предявил против търговско дружество „А.К.” ЕАД ***, ЕИК
*********, представлявано от Димитър Ангелов – Изпълнителен директор, обективно
съединени искове по чл. 344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване на
уволнението му със Заповед № 13 от 18.01.2016 г. на изпълнителния директор за
незаконно и отмяната му, за възстановяване на длъжността която е заемал при
ответника преди уволнението – „Началник цех Строително-ремонтен” в Дирекция
„Производство” и за заплащане на обезщетение, за времето през което е останал
без работа поради незаконното уволнение в размер на 29 840.40 лева /след
допуснатото от съда изменение на иска в съдебно заседание на 24.03.2016г./,
ведно със законните последици. Претендира и направените в процеса разноски.
Обективно съединените искове са с правно основание чл.
344, ал.1 т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
В съдебни заседание ищецът участва чрез пълномощник
адвокат Румен Маноев от АК-Враца, който поддържа исковете.
Ответникът се представлява от юрисконсулт Цветанка Коева,
която оспорва исковете като неоснователни и недоказани по съображения подробно
изложени в писмения отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, подържани и в
съдебни заседания.
В хода на съдебното дирене по делото са събрани писмени
доказателства и е приета съдебна експертиза следва: копие на личното трудово
досие /ЛТД/ на ищеца, удостоверение за размера на БТВ на ищеца, предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение и Заповед № 13 от 18.01.2016 г. на
изпълнителния директор.
УСТАНОВЕНИТЕ
ФАКТИ
Ищецът М.М.М. е работил при ответника «А.К. ЕАД по
безсрочно трудово правоотношение от 1977г. до датата на прекратяване на
трудовото правоотношение с процесната заповед Заповед № 13 от 18.01.2016г. на
изпълнителния директор на различни длъжности. Последната длъжност, която е
заемал към датата на прекратяване на безсрочния трудовия договор е Началник цех
Строително-ремонтен” в Дирекция „Производство” с брутно трудово възнаграждение
/БТВ/ в размер на 4 973.40 лева /съгласно удостоверение представено от
работодателя на л.16 в делото и установено и от вещото лице в приетото от съда
заключение/.
На 27.01.2016г. работодателя е връчил на ищеца, за което
последния се е подписал, предизвестие по чл.326 от КТ за прекратяване на
безсрочния му трудов договор на основание чл.328, ал.1 т.10 от КТ, при
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Същия ден, на
27.01.2016г. работодателят е връчил на ищеца, за което той се е подписал и
процесната Заповед № 13/18.01.2016г. на изпълнителния директор, с която
трудовият му договор е прекратен на основание чл.328, ал.1 т.10 от КТ, считано
от 27.01.2016г. – момента на получаване на заповедта по арг. чл.335, ал.2 т.2 КТ. Впрочем за
прецизност, съобразно трайната съдебна практика - Решение № 402
от 21.10.2011 г. по гр. д. № 721/2011 г. на Върховен касационен съд за съда има значение момента на
връчване на предизвестието, тъй като към този момент следва да се преценява
налице ли са предпоставките за законно извършване на уволнението.
Недоволен от прекратяването на трудовия договор, ищецът
обжалва заповедта на изпълнителния директор като незаконосъобразна и иска да
бъде отменена, ведно със следващите от това последици – да бъде възстановен на
предишната работа и му бъде изплатено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ по
съображения, че работодателят неправилно е приложил разпоредбата на чл.328,
ал.1 т.10 от КТ и неправилно в нарушение на разпоредбите на КСО е приел, че
може да упражни правото си да прекрати трудовия договор на ищеца и, когато той
има право на ранно пенсиониране при хипотезата на чл.69б от КСО, което не е
упражнил, независимо от факта, че не е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст при общата хипотеза на чл.68 от КСО.
Ответникът оспорва исковете и иска да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани по съображения, че правилно е приложил нормата
на чл.328, ал.1 т.10 от КТ. Счита, че съдът няма право на контрол по отношение
правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работник на това
основание. Твърди и, че с разпоредбата на чл.69б от КСО, която е нова в сила от
01.01.2016г., законът урежда трайно като вид пенсия ранното пенсиониране при
първа и втора категория труд, което право ищецът е придобил още през 2011г.
Твърди и, че новата редакция на чл.328, ал.1 т.10 от КТ в сила от 17.07.2015г.
му дава право да прекрати трудовия договор с ищеца именно, защото е придобил
правото на ранна пенсия по чл.69б от КСО. Доразвива тезата си, че разпоредбата
на чл.328, ал.1 т.10 от КТ изисква единствено работникът да е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не поставя изисквания това право да е
придобито по реда на общите условия на чл.68 КСО или по реда на специалната
хипотеза на ранно пенсиониране по чл.69б от КСО. Направил е сравнение и на
новата норма на чл.69б КСО и Параграф 4 от ПЗР на КСО.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
По делото е безспорно и страните не спорят за фактите, че
ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор от 1977г., като
последната длъжност, която е заемал е Началник цех Строително-ремонтен” в Дирекция
„Производство” с брутно трудово възнаграждение /БТВ/ в размер на 4 973.40
лева.
Безспорно е и, че със Заповед № 13/18.01.2016г. на
изпълнителния директор, безсрочния трудов договор на ищеца е прекратен с
предизвестие връчено му на 27.01.2016г. на основание чл.328, ал.1 т.10 от КТ,
при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
По делото е безспорно и страните не спорят за това, че
работодателят е връчил предизвестие на ищеца, като срока на предизвестието не е
отработен реално, каквато възможност законът допуска, а на работника е
изплатено обезщетение съобразно общото правило на чл. 220, ал.
1 КТ.
Въпрос на преценка на работодателя е да избере начина на изпълнение, което сочи
на целесъобразност, за която съдебният контрол е недопустим, но страните и не
навеждат доводи в този смисъл.
Както съдът изложи по-горе в спора има значение момента
на връчване на предизвестието – 27.01.2016г., към който момент следва да се
преценява налице ли са предпоставките за законно извършване на уволнението по
чл.328, ал.1 т.10 от КТ, като с оглед
естеството на спора – трудов, в тежест на работодателя, ответника е да докаже,
че правомерно е приложил закона.
По делото е безспорно и страните не спорят за това, че
към датата на връчване на предизвестието на 27.01.2016г., ищецът не е придобил
правото на обща пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 от КСО, тъй
като съгласно същата норма, в сила от 01.01.2016г., това право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 63 години и
10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 38 години и 2 месеца за мъжете /с оглед
конкретиката на спора и факта, че ищецът е мъж/. Към тази дата ищецът /роден на
***г./ е навършил 61 години и видно от заключението на вещото лице има
осигурителен стаж 52 години, 2 месеца и 13 дни /при трета категория труд/, т.е.
независимо че има изискуемия се по чл.68, ал.1 КСО осигурителен стаж, не е
навършил изискуемата се възраст от 63 години. Не е спорно и се установява от
заключението на вещото лице, а страните не спорят и, че към датата на връчване
на предизвестието на 27.01.2016 г., ищецът е имал право на т.нар. ранна пенсия
по чл.69б, ал.2 КСО. Съгласно тази норма, която е в сила също от 01.01.2016г.,
лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд,
могат да се пенсионират, ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 или когато са
променили осигуряването си по чл. 4в
и са: 1. навършили възраст до 31 декември 2015 г. 57 години и 8 месеца за
мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете, като от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете до
достигане на 60-годишна възраст. Така
ищецът към 27.01.2016г. е имал навършени 61 години и има над 113 точки и
съгласно чл.69б, ал.2 от КСО може да се пенсионира по-рано от общия ред уреден
в чл.68, ал.1 КСО.
В конкретният случай работодателят – ответник е прекратил
трудовия договор на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, при наличието на
предпоставките на чл.69б, ал.2 от КСО и спорният въпрос и проблем който се
поставя е, дали трудовото правоотношение на ищеца следва да се прекрати
съобразно общата разпоредба на чл. 68 от КСО, или това да стане в съответствие
със специалната норма на чл.69б, ал.2 от КСО, действали към момента на
осъществяване на спорните трудови и осигурителни отношения.
Настоящия състав на съда намира, че ВКС на Република
България се е произнесъл по поставения въпрос по реда на чл. 290 ГПК, от чиято
практика зависи и изхода на настоящия спор. Така според Решение № 311 от
14.12.2011г. по гр.д. № 88/2011г. на ВКС, трето г.о., постановено при
действието на Параграф 4 от ПЗР на КСО, с него е уредена преходна възможност,
която е създадена в интерес на осигурените лица, по своя преценка да се
възползват от нея с оглед по-тежките възрастови изисквания за пенсиониране при
действащия общ режим. Според върховните съдии, това е лично субективно право на
работниците или служителите, което не може да се упражни от другата страна по
правоотношението, в случая от работодателя. За да прекрати едностранно
трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ – поради
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работодателят
трябва да съобрази изискванията на чл.68 от КСО по отношение на минималната
възраст и за осигурителния стаж.
Аналогично с Определение № 918 от 20.07.2011 г. по гр. д.
№ 1798/2010 г. На ВКС, трето г.о., върховните съдии не са допуснали касационна
обжалване на решение, като са приели, че разпоредбата на § 4 от ПЗР на КСО е действително нова
правна норма, въведена за първи път с ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г. Същата е
изменяна и допълвана многократно, но смисълът на тази разпоредба е запазен,
като е съхранена първоначалната воля на законодателя, предсрочното пенсиониране
на лицата, работили при условията на първа или втора категория труд да бъде
една правна възможност, предоставена на тях и работодателя не може да упражни
това им право, като прекрати трудовото им правоотношение на основание чл.328,
ал.1 т.10 от КТ. Такова е становището на съда и по настоящия спор, от където
следва уважаване на иска на М.М. за признаване на уволнението му със Заповед №
13 от 18.01.2016г. на основание чл.328, ал.1 т.10 от КТ за незаконно и отмяната
му.
Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че
правилно е приложена нормата на чл.328, ал.1 т.10 от КТ, тъй като текста на
чл.69б и нов в сила от 01.01.2016г. и е уреден в Глава шеста - ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ,
Раздел I - Пенсии за осигурителен стаж и възраст, като право на пенсия за
специална категория лица, работещи при условията на първа и втора категория
труд. Вярно е, че чл.69б от КСО е нов - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от
01.01.2016 г., но и преди този момент с цитирания по-горе Параграф 4 от ПЗР на
КСО е била уредена същата хипотеза на т.нар. ранно пенсиониране на лицата
работещи при първа и втора категория труд. Преди 01.01.2016г. предвидената в § 4 от ПЗР на КСО, а след 01.01.2016г.
вече чл.69б от КСО възможност за ранно пенсиониране, са създадени в интерес на
осигурените лица, които могат по своя преценка да се възползват от нея с оглед
по-тежките възрастови изисквания за пенсиониране при действащия в момента общ
режим на чл.68 от КСО. Според съда с
Параграф 4 от ПЗР на КСО законодателят даваше една преходна възможност
/ежегодно и с многократни изменения на Пар.4/ на ранно пенсиониране в интерес
на осигурените лица, по своя преценка да се възползват от нея с оглед
по-тежките възрастови изисквания. Сега с чл.69б от КСО от 01.01.2016г.
законодателят трайно е уредил тази възможност на ранно пенсиониране, като обаче
разума и логиката, изразяващи се в „звученето” на закона са едни и същи, тъй
като и Пар. 4 и чл.69б от КСО съдържат словосъчетанието „могат да се
пенсионира”, т.е. това е субективно право единствено и само на лицата имащи
право на ранно пенсиониране. От тук следва и извода на съда, че неправилно и
незаконосъобразно в нарушение на закона, работодателят е пристъпил към
предсрочно пенсиониране на ищеца при хипотезата на чл.69б, ал.2 от КСО.
Съдът не споделя доводите на ответника основаващи се на
факта, че чл.328, ал.1 т.10 от КТ е нов. Вярно е, че тази норма е многократно
изменяна, както следва – изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., доп., бр. 28 от 1996 г.,
изм., бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.; изм., бр. 101 от 2010 г.;
изм. изцяло, бр. 7 от 2012 г.; изм., бр.
54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г. и последното изменение гласи, че при
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при навършване
на 65-годишна възраст - за професори, доценти и доктори на науките, освен в
случаите на § 11
от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование.
Ако разгледаме изторията на промените на чл.328, ал.1 т.10 от КТ през последния
период след 2010г., тя е както следва:
Редакция към ДВ, бр. 7 от 24.01.2012 г.:
10. (изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., доп., бр. 28 от
1996 г., изм., бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.; изм., бр. 101 от
2010 г.; изм. изцяло, бр. 7 от 2012 г.) - при навършване на 65-годишна възраст
за професори, доценти и доктори на науките;
Редакция към ДВ, бр. 101 от 28.12.2010 г.:
10. (изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., доп., бр. 28 от
1996 г., изм., бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.; изм., бр. 101 от
2010 г.) при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а за
професори, доценти и доктори на науките - при навършване на 65-годишна възраст;
Видно е, че последната редакция на чл.328, ал.1 т.10 от КТ не е нито «нова», нито по-малко непозната за законодателя, напротив, към
2011г., когато е постановена цитираната по-горе задължителна практика на ВКС по
реда на чл.290 ГПК, чл.328, ал.1 т.10 от КТ е звучала аналогично със сегашната
редакция на нормата, с изключение на хипотезата по отношение професори, доценти
и доктори на науките, което няма отношение към настоящия казус и винаги е уреждала правото на работодателя
да прекрати трудов договор с работника с предизвестие, при при придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Доколкото съдът следва да
съобрази фактите и действащите разпоредби към датата на връчване на
предизвестието на ищеца на 27.01.2016г намира, че в разглеждания случай
работодателят неправилно е приложил разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10 от КТ,
която предвижда право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с
предизвестие при определен фактически състав, който в случая не е осъществен по
отношение на един от кумулативно изискуемите се елементи - ищецът да е навършил
необходимата към този момент възраст за пенсиониране от 63 години и 10 месеца.
От тук следва и извод на съда, че цитираната по-горе
задължителна /по реда на чл.290 ГПК/ практика на ВКС не е загубила своя смисъл,
тъй като съдържащата се в разпоредбата на чл.69б, ал.2 от КСО, аналогично и в
разпоредбата на Параграф 4 от ПЗР на КСО дума „може" обосновава разликата
между нея и норма на чл.68 от КСО. Последната съдържа термина „придобиване на
право на пенсия", което обуславя правната възможност на работодателя да
пристъпи към пенсиониране на работника при наличие на съответните предпоставки
за това. За разлика от нея предсрочното прекратяване на трудовото
правоотношение по реда на чл.чл.69б, ал.2 от КСО, както и Параграф 4 от ПЗР на КСО, представлява едно
субективно право, предоставено единствено на работника. В този смисъл е и вече
утвърдената практика по приложението на Параграф 4, която съдът счита, че
намира приложение и при действието сега на чл.69б, ал.2 от КСО, тъй като не са
налице изменения в нормативната уредба, както и в обществения живот, които да
предпоставят произнасянето и тълкуването на тази не нова нормана чл.69б, ал.2
от КСО по начин, различен от досегашната съдебна практика, която е
безпротиворечива по приложението й.
С оглед извода за незаконосъобразност на уволнението
следва да се приеме, че са основателни обективно съединените искове по чл.344
ал.1 т.2 и т.3 от КТ. С оглед основателността на главния иск и безсрочния
трудов договор между страните, следва да се уважи и иска по чл.344, ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на предишната работа на длъжност .
Искът за обезщетението следва да се уважи отчасти, не за
целия дължим период от шест месеца, а за периода от уволнението на 27.01.2016г.
до датата на съдебната заседание – 24.03.2016г., или за 1 месец и 18 работни
дни /при БТВ в размер на 4 973.40 лева/, до размера 9 236.31 лева,
като до претендирания размер 29 840.40 лева, съдът следва да отхвърли
иска. За да бъде уважен този иск трябва да са налице следните предпоставки:
признаване уволнението за незаконно, наличие на вреда, която се съизмерява с
пропуснато трудово възнаграждение или с разлика във възнагражденията за предвидения
от закона максимален срок от 6 месеца. Доказването на вредата - оставане без
работа по трудово правоотношение е в тежест на ищеца и може да стане с всички
доказателствени средства – най- често на практика – трудова книжка и
удостоверение от бюрото по труда – решение №517 от 08.07.2010г. по
гр.д.№335/2009г. на ВКС, ІVг.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. В случая
ищецът не е представил такива доказателства, но доколкото ответникът не е
оспорил факта на оставане на ищеца без работа при хипотезата на ранно
пенсиониране, съдът приема, че в срока след уволнението ищецът не е работил по
друго трудово правоотношение. Размерът на обезщетението следва да се определи
въз основа на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен
месец преди уволнението, съгласно чл.228 от КТ. Размерът се изчислява по друг
начин само когато работникът не е отработил пълен работен месец – чл.19, ал.1
от НСОРЗ. Сумата на обезщетението се дължи ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска – 02.02.2016г. до окончателното изплащане на
главницата.
ПО
РАЗНОСКИТЕ.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и предвид изхода на спора,
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, които
представляват платено адвокатско възнаграждение в размер съгласно приложения
договор за правна помощ от 500.00 лева.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК с оглед изхода на спора,
който е трудов и ищецът е освободен от такси и разноски, ответникът следва да
заплати на Районен съд Козлодуй държавна такса в размер на 4% от присъденото
обезщетение и в хипотезата на чл.72 ГПК още 50.00 лева за другите два иска, или
общо 419.45 лева и по компенсация възнаграждението на вещото лице от 200.00
лева, платено от бюджетната сметка на съда.
Водим от изложените правни съображения, Козлодуйският
районен съд, Втори състав на основание чл. 235 от ГПК
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1 т.1 от КТ уволнението на М.М.М.,
ЕГН ********** с адрес *** от работодателя „А.К.” ЕАД ***, ЕИК *********,
представлявано от Димитър Ангелов – Изпълнителен директор със Заповед № 13 от
18.01.2016г., извършено на основание чл.328, ал.1 т.10 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА
на основание чл.344, ал.1 т.2 от КТ М.М.М., ЕГН **********
с адрес *** на предишната работа при работодателя „А.К.” ЕАД ***, ЕИК
*********, на длъжност „Началник цех Строително-ремонтен” в Дирекция
„Производство”.
ОСЪЖДА на
основание чл.344, ал.1 т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ, «А.К. ЕАД, *** да заплати на М.М.М., ЕГН ********** с
адрес *** обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
незаконното уволнение в размер на 9 231.31 лева, ведно със законната лихва
от 02.02.2016г. до окончателното изплащане, като в останалата част до
претендираното обезщетение от 29 840.40 лева, отхвърля иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, «А.К.
ЕАД, *** да заплати на М.М.М., ЕГН ********** с адрес *** направените по делото
разноски в размер на 500.00 лева.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, «А.К. ЕАД, *** да заплати наРС Козлодуй държавна такса
в размер на 419.45 лева и по компенсация възнаграждението на вещото лице от
200.00 лева.
На основание
чл.242, ал.1 от ГПК, съдът допуска предварително изпълнение на решението в
частта за присъденото обезщетение за работа.
Решението може да се обжалва от страните пред Врачанския
Окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
Районен
съдия: