Решение по дело №16460/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2248
Дата: 6 юли 2020 г. (в сила от 7 декември 2020 г.)
Съдия: Георги Димитров Димитров
Дело: 20195330116460
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 2248

 

                                               06.07.2020г., гр. Пловдив

 

                                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

         ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ брачен състав в публично съдебно заседание на  девети  юни  две хиляди и двадесета година, в състав :

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ДИМИТРОВ

 

СЕКРЕТАР: ЦВЕТА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 16460 по описа на съда за 2019г., намира за установено следното :

           Предявен е иск  с правно основание  чл. 150 от СК  от Д.И.П.  със съдебен адрес ***   срещу  П.П.П. ***   за намаляване  на присъдената до момента издръжка за детето М.Д.П.  с решение №  3058/26.10.2010г. по бр. дело № 11358/2010г.  на ПдРС   от 250,00 лева месечно на 140,00 лева  месечно, считано от завеждане на иска. Твърди се в молбата, че  от влизане в сила на това решение е налице трайно и съществено изменение на материалните и финансови възможности на ищеца, тъй като  в момента  е  трайно безработен и  нямал никакъв доход. Живеел с болната си майка, за която трябвало да се грижи.Претендира разноски.

Ответникът  лично и чрез пълномощника си по делото оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не са настъпили особени  обстоятелства, които да възпрепятстват ищеца да заплаща така определената от съда до момента издръжка. Твърди, че ищецът е здрав и работоспособен, а и в момента работи. Майка му живеела в друго домакинство и друг се грижел за нея. Детето е ученик в **клас в училище в гр. ***. Разходите за учебни пособия, храна, дрехи, спортни екипи за детето надхвърляли 1 000,00 лева.  М.посещавала и курс по английски език, за който майката плащала 900,00 лева на година.  Разходът за занималня на детето е 250,00 лева.  Майката заплаща и всички консумативи за жилището, в което живеят с детето. От 01.08.2018г. до момента майката е безработна.  Не получава парично обезщетение за безработица.  Няма други доходи.  Майката се издържа единствено с помощта на своя баща. Претендира разноски на основание чл. 38,ал.1 от Закона за адвокатурата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Ищецът е баща на малолетното дете  М.П., което не се оспорва от страните и е видно от приложено по делото удостоверение за раждане от ***г***.

Приложено е  решение №  3058/26.10.2010г. по бр. дело № 11358/2010г.  на ПдРС, с което е определена издръжка в размер на 250,00 лева месечно за детето Мария, считано от 26.10.2010г.

 Приложена е служебна бележка от 11.12.2019г. от ***– гр. ***, според която детето М.П. е посещавала през периода 2016-2019г. занималнята на училището и за този период са внесени суми на обща стойност  4 470,00 лева. 

         Приложена е справка от ТД на НАП – Пловдив за доходите на страните по делото, според която няма данни  ищецът Д.П.  да реализира трудови или други доходи.   Има един недвижим имот със сграда в с. ***. Майката П.П. е работила до 31.07.2018г.  в „***” ООД – гр. ***с основна месечна заплата от 535,00 лева.

Приложено е удостоверение от ***от 11.12.2019г., според която детето  М.учи там  в  **клас на учебната 2019/2020г.

   Приложено е удостоверение за раждане на детето И.П., родено на ***г., според което ищецът Д.П. е и негов баща.

Страните са  ангажирали и гласни доказателства. От показанията на свидетеля  на ищцовата страна  И.К.се установява, че  живее на семейни начала с майката на ищеца.  Към момента Д. работел, но без постоянен договор.  Работел  на граждански договор към различни фирми.  Получавал доходи, но свидетелят не сочи размера им.  Изтърпял присъда до лятото на 2018г.  Трудно се издържал.  

Свидетелят на ответната страна  С.В., майка на ответницата установява, че   живее в едно домакинство с детето М.и дъщеря си.  М.е на 10 години и 7 месеца. Ученичка е в **клас в гр. ***.  Майката плаща 900,00 лева на година за курс по английски език на детето.  Плаща и за частна занималня по 250,00 лева месечна такса.  За подготовка на детето за училище са били необходими около 1 000,00 лева.  Майка й й дава по 5 лева на ден джобни пари за храна.  П. е безработна от близо 1 година и не получава обезщетение за безработица.  Разходите по отглеждането на детето поемал съпругът на свидетелката, който работел в ***и оттам изпращал по 600 – 800 лева на седмица. Виждала е Д. последно през м. март 2019г. да работи близо до тях на строителен обект.  Идвал при тях с работните дрехи и носел издръжката за детето на ръка. 

От показанията на свидетелите и от всички събрани по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установи, че ищецът  е работоспособен и към момента също работи – в строителството, макар и без трудов договор. Това се установи от показанията и на двамата свидетели по делото – К.и В..  Може  да реализира доходи, с които да заплаща дължимата на детето  М.досегашна издръжка.  Има и друго свое дете, за което следва да се грижи, но по делото не се събраха доказателства дали и каква по размер издръжка му заплаща. При тези обстоятелства съдът намира иска за недоказан по основание – не е налице  съществено  изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК. Видно от показанията на свидетелката  В.  – нуждите на детето  М.дори   са се увеличили с времето – сега е в **клас и нуждите му от храна и облекло дори нарастват. Възможностите на бащата да плаща издръжка също не са намалели – според доказателствата по делото същият работи  и  има доходи от ***.

         В настоящото производство следва да се извърши преценка на нуждите на детето и възможностите на родителите да осигуряват издръжка. Съгласно чл. 143 от СК, родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.        

         При така установеното от фактическа страна относно нуждите на детето  М., материалните възможности на родителите  и липсата на съществено  изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, съдът счита, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Ответната страна е   претендирала разноски по чл. 38,ал.1 от Закона за адвокатурата.  С оглед  отхвърлянето на иска, в полза на  пълномощника на  ответника  ще се присъдят разноски в  размер на 300,00 лева.   По изложените съображения съдът

 

                                               Р    Е    Ш    И    :

 

         ОТХВЪРЛЯ  предявения от  Д.  И.  П., ЕГН ********** ***     срещу  П.  П.  П.,  ЕГН ********** ***  ИСК за намаляване на  размера на издръжката, постановена с  Решение №   3058/26.10.2010г. по бр. дело № 11358/2010г.  на ПдРС  за детето  М.Д.П.,  ЕГН **********   от 250,00 /двеста и петдесет/ лева  месечно на  140,00 /сто и четиридесет/ лева месечно, считано от  завеждане на иска в съда – 11.10.2019г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга установена в закона причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена  вноска от деня на падежа до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА  Д.  И.  П., ЕГН ********** ***    да заплати на  адвокат  П.  Д.  Д. *** сумата от 300,00 /триста/ лева на основание чл. 38, ал.1, т2 от Закона за адвокатурата.

         Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от  връчването му на страните.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/ Георги Димитров

 

Вярно с оригинала: Ц.В.