Р Е Ш Е Н И Е № 400
15.12.2023 г.
гр. Сливен
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Сливен в публичното заседание на двадесет и първи ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА-ГАНЕВА
При секретар Радостина Желева и прокурор при ОП Сливен К. Маринов, като
разгледа докладваното от съдията Бозукова-Ганева адм.
дело № 220 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр.
с чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
Образувано е по искова молба, подадена от К.К.А. ***
срещу Министерство на вътрешните работи на Република България.
Ищецът твърди, че работи в системата на МВР, като заема длъжност Началник
Сектор „О. п.“ в РУ **. при ОДМВР С.. Сочи, че живеел в гр. С., а работел в гр.
**, когато със Заповед № 8121к-10790/07.10.2021
г. на Министъра на вътрешните работи бил временно преназначен
на същата ръководна длъжност Началник Сектор „О. п.“ в РУ Г. към ОДМВР Г.. След
издаването на заповедта заминал да работи в гр. Г., като ежеседмично пътувал
дотам и обратно със собствения си автомобил „К. С.“ с рег. №. ******. Наел стая
в учебен хотел в гр. Г., а семейството му останало в гр. С.. Посочва, че
преназначаването му е тенденциозно, поради конфликт с ръководството, като счита,
че на практика бил наказан чрез преназначаване в друга дирекция. Изживявал
неприятно отношенията с ръководството, което се отразило на здравословното му
състояние. Престоят в гр. Г.продължил от 31.12.2021 г. – датата на встъпването,
до 14.11.2022 г., след отмяна на заповедта за преназначаване
с решение № 9838/03.11.2022г. по адм. дело № 4099/2022г.
по описа на ВАС, с което заповедта била приета за незаконосъобразна и
отменена, като решението влязло в сила на 03.11.2022 г. По време на службата в РУ
Г.направил разходи за горива и нощувки, като престоят го ощетил финансово. Разходите,
които заплатил били в размер на 1 365,72 лева за горива, а за нощувки - 1 860 лева. Претърпял и неимуществени вреди при
преназначаването, представляващи психически
страдания, породени от накърняване на доброто му име, чест и достойнство,
изразяващи се в тревожност, унижение и обида, непълноценност, напрегнатост и
липса на самочувствие. След връчване на заповедта за преназначаване получил
постоянно главоболие, повишаване на кръвното налягане, сърцебиене и безсъние. Претърпените
имуществени и неимуществени вреди били пряка и непосредствена последица от
издаването и привеждането в изпълнение на незаконосъобразния акт за преназначаване и били предпоставка за ангажиране
отговорността на Държавата. С допълнителна молба уточнява исковете, като твърди,
че периодът, през който е претърпял имуществените вреди е 05.07.2022г. до
24.10.2022г., а периодът, през който е претърпял неимуществените вреди е 07.10.2021г.
до 03.11.2022г. Моли съда ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 16 500
лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и
сумата от 3 225,72 лева, от които 1 365,72 лева за горива за периода
19.07.2022г. до 24.10.2022г. и за нощевки - 1
860 лева за периода м. 05.07.2022г. до
11.11.2022г., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законна лихва върху тях, считано от 03.11.2022г. –
датата на влизане в сила на решението на ВАС до окончателно изплащане. Претендира
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът лично и с пълномощник – адв.
Е.П. ***, поддържа исковите претенции. Моли съда да ги уважи. Ангажира
доказателства. Претендира разноски, както и адвокатско възнаграждение, определено
по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът по иска - МВР не изпраща представител в с.з.. Депозира писмен отговор,
като счита, че исковете са недопустими, алтернативно неоснователни и недоказани
по основание и размер. С отменения като незаконосъобразен акт Министъра на
вътрешните работи упражнил правомощия на орган по назначаването, а не като
административен орган, поради което се счита, че не могат да бъдат претендирани вреди при условията на ЗОДОВ. Изтъква, че се
касае за промяна на месторабота при същия работодател при възникнала служебна
необходимост. Дейността на министъра по назначаване и преназначаване не
съставлявала административна дейност, а управление на човешките ресурси по
смисъла на чл.33 т.7 от ЗМВР. Относно служебното правоотношение между ищеца и
МВР бил приложим ЗМВР, който бил специален по ЗОДОВ. Видовите обезщетения на
държавните служители в МВР били посочени в този закон, а претендираните
от ищеца не били между тях. Разпоредбите на ЗМВР били специални по смисъла на чл.8 ал.3 от ЗОДОВ. Сочи се и
че липсват надлежни доказателства относно претърпените вреди, като се правят
конкретни възражения за представените писмени доказателства- разходи за нощувки
и горива. Моли съда да остави исковете без уважение като неоснователни и
недоказани. Прави възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева, съгласно представени списък.
Окръжна прокуратура Сливен, представлява от прокурор К. Маринов намира, че
предявените искове са неоснователни и недоказани. Алтернативно предлага
претенцията за имуществени вреди да бъде уважена при съобразяване с приетото по
делото заключение по СИЕ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 9838/03.11.2022 г., постановено по адм. дело № 4099/2022 г. на ВАС е отменена, по жалба на К.К.А., Заповед № 8121к-10790/07.10.2021 г., издадена от
Министър на вътрешните работи, за временно преназначаване
по мотивирана служебна необходимост на държавен служител на ръководна длъжност
в МВР. С посочената заповед ищецът К.К.А. е бил
временно преназначен от длъжност Началник
Сектор „О. п.“ в РУ **. при ОДМВР С. на същата ръководна длъжност Началник
Сектор „О. п.“ в РУ Г.към ОДМВР Г.за срок от една година, считано от деня,
следващ датата на запознаване на служителя със заповедта. Установява се, че
заповедта е връчена на служителя на 07.10.2021 г. От следващия ден –
08.10.2021г. ищецът е бил в отпуск по болест до 30.12.2021г. /л.93- л.л.97/. Видно от Акт за встъпване съгласно Заповед № 8121к-10790/07.10.2021
г. същият е подписан от ищеца на 31.12.2021 г./л.87/.
Съгласно справка с изх. №264000-17491/21.09.2023г. на ОДМВР Г.за периода
31.12.2021г. до 14.11.2022г. ищецът А. е заемал длъжността Началник Сектор „О.
п.“ в РУ Г.към ОДМВР Г., като през този период е ползвал отпуск поради времена
неработоспособност от 104 календарни дни , както следва: от 26.01.2022г. до
24.02.2022г. вкл., от 25.02.2022г. до 26.03.2022г. вкл., от 28.03.2022г. до 04.04.2022г. вкл. и от 04.05.2022г. до 08.06.2022г. вкл. /л.82 –
л.86/.
Съгласно справка с изх.№ 343000-11737/21.09.2023г. на ОДМВР С. за периода 07.10.2021г.
до 14.11.2022г., след връчване на заповедта за преназначаване ищецът А. е
ползвал отпуск поради времена неработоспособност, както следва: от 08.10.2021г.
до 12.10.2021г.вкл., от 13.10.2021г. до 11.11.2021г.
вкл., от 08.11.2021г. до 19.11.2021г. вкл., от 20.11.2021г. до 19.12.2021г.
вкл. и от 20.12.2021г. до 30.12.2021г. /л.93-
л.97/.
Със заявление рег. № 264000-2480/18.02.2022 г. и рег. №1752р-16846/16.08.2022
г. К.А. е направил искане до Директора на ОДМВР Г.да му бъде изплатено
еднократно парично обезщетение по чл.236 от ЗМВР /л.105 и л.110/. Видно от
справка рег.№ 264р-15729/18.10.2022г. и извлечение
от счетоводна програма исканото обезщетение е изплатено от ОДМВР Г.през м.
октомври 2022г. /л.117-л.118/
От приобщената Кадрова справка се установява, че от 2006 г. ищецът заема
длъжности в системата на МВР, многократно е награждаван и няма налагани
наказания. /л.68 от дело №378/2021г./
Представени са доказателства за собственост на лек автомобил К. С. – СР
част І/л.81/, фискални бонове – фактури за съответни стойности на закупено
гориво /л.22– л.29/ и фискални бонове за заплатени нощувки в учебен хотел на ******./л.17-л.21/.
Видно от справка изх. № 812100-18503/20.10.2023г. през календарната 2021г.
и 2022г. общо 17 служители от системата на МВР на ръководни длъжности са били
преназначени в друга областна дирекция на МВР. /л.159/
Разпитаните по делото свидетели Д.А. –с. на ищеца и С.Б. – колега на ищеца дават
показания за пътуванията, осъществени от ищеца, при преназначаването му в Г., за психическото състояние на ищеца по
времето, когато е бил преназначен, а също
и за трудностите, които изпитал при раздялата със семейството му, което
останало в С.. Свидетелите сочат, че същият бил назначен в РУ **. заради
високите си професионални качества и компетентности, за да повиши резултатите в
работата на управлението. Изтъкват, че причина за преназначаването на ищеца на
същата длъжност в РУ Г.не е необходимостта от осигуряване на спокойна
обстановка по време на изборите, а конфликт с ръководството на ОДМВР С.. А. приемал
преназначаването като понижение и
наказание, бил напрегнат, притеснен за семейството си, чувствал се зле, от
ведър, усмихнат и общителен човек, се превърнал в затворен и потиснат, чувствал
се предаден от системата, в която работи. Стресът при преназначаването довел до
сериозни здравословни сърдечни проблеми, ищецът се сринал и психически, нямал
самочувствие.
Разпитания по делото свидетел д.С.С., к. и лекуващ лекар на ищеца изтъква, че същият поне от
преди 5 години страда от а. х.и п.. Впоследствие
имал данни за с. н. на фона на х.к., данни за н.т. и краткотрайно п. м.. След
направена к. е установено, че се касае за незначителни ле.
по к. с., лекуван е консервативно, без нужда от поставяне на с.. Ищецът му
споделял, че има проблеми и стресови ситуации на работното място, които според
свидетеля биха могли да бъдат причина за
х.криза, за промени на ЕКГ-то, включително и н. тахикардия или излизането и.р. на с.. Свидетелят сочи,
че стресът и психичното здраве са основен рисков фактор, но не са основна
причина за сърдечно съдовите заболявания, като стресът е
един от факторите за е.д., а други такива са генетична предразположеност,
начина на живот, начин на хранене и др.
По
искане на ищеца за пълното изясняване на фактите по делото е изготвена съдебно икономическа
експертиза, заключението по която съдът възприема като безпристрастно и
компетентно изготвено. Вещото лице П.И. – със специалност „Счетоводство и
контрол“ установява, че общият разход за горива, направен с личен на ищеца автомобил
„К. С.“ на датите, определени от представените по делото 13 бр. фактури и 1
касов бон от бензиностанции възлиза на 1 365,72 лева. Приложените по
делото оправдателни документи за заплатени нощувки по фискални бонове издадени
от ЕКАФП № ZK046987 и номер на фискалната памет 50143473 регистрирано на ПГТ „П.
С." гр. Г.ЕИК ********* доказват извършен разход в размер на 1 860, 00 лева. Вещото лице е посочил
подробно датите, на които са издадени фискални бонове за заплатени нощувки. На К.К.А. е начислено в разчетно - платежната
ведомост за м. октомври 2022 г. и изплатено по банков път еднократно
обезщетение в размер на 1 194,90 лв., представляващо 50 на сто брутното месечно
възнаграждение за длъжността в новото населено място съгласно чл. 236, ал. 1 от
Закона за Министерството на вътрешните работи и по реда на Наредба № 8121з-920/13.07.2017
г. за условията и реда на изплащане на обезщетение по реда на глава единадесета
от ЗМВР.
По
искане на ищеца за пълното изясняване на фактите по делото е изготвена съдебно
медицинска експертиза, заключението по която съдът възприема като
безпристрастно и компетентно изготвено. Вещото лице д.Д.К. – със специалност „К.“
установява, че към момента на
преназначаване на жалбоподателя на работа в РУ на МВР Г.на 07.10.2021 г,
съгласно приложената медицинска документация, ищецът е страдал от следните
заболявания: р. в ш. област, ш. о. 3 степен, дълбока в. т.на десен долен
крайник, х. болест. След преназначаването на жалбоподателя на 07.10.2021г.,
съгласно данните от приложената медицинска документация, се установяват
следните новопоявили се заболявания: л. н., хронична
з. с. н. 2 клас по НИХА, други видове с., н. т., м. д.на ч.д.; и. болест на с.
- м. форма, дислипидемия, х., д. с д. р.. Вещото лице сочи, че стресът и
психичното натоварване са част от рисковите фактори за развитие на с.-с. з., но не са основна причина за тях. Съгласно
медицинската документация хоспитализацията на ищеца на 13.10.2021г. е по повод
л. с. недостатъчност, като становището на вещото лице е, че същата се причинява
главно от дългогодишно въздействие на хипертонична болест, и. болест на с.,
генетични заболявания, болести на натрупването, начин на живот и други, тоест
тя сама по себе си не е причинена от стрес и психично натоварване. Експертът
изтъква, че н.т., описана в ЕКГ-холтер изследването
на ищеца представлява р. – п. нарушение, за чието възникване е необходимо да
има наличие на анатомични изменения в проводната
система на с.. При наличие на такива, стресът може да доведе до клинична изява
на заболяването, като експертът дава становище, че стресът не може да причини
пристъп на н.т.в отсъствие на анатомичен субстрат. Сочи, че пристъпът е описан
еднократно, няма данни за рецидиви, не е назначена медикаментозна антиаритмична терапия, поради което дава заключение за
липса на сигнификантна ритъмно-проводна
патология. При проведената на 08.11.2021 г. коронарна ангиография
липсват данни за значими стенози по коронарните
съдове на с.. Вещото лице заключава, че м.та форма на исхемичната
болест на с. не се дължи на стрес; изявата на мастна дегенерация на черния
дроб, дислипидемия, хиперурикемия,
дискова херния L4-L5 с двустранна радикулопатия не е
свързана със стрес; стресът и психичното
състояние могат да провокират клинична изява на надкамерна
тахикардия, подобно на кофеина, тютюнопушенето, приема на
медикаменти, които провокират, но те не са основната причина за това заболяване; надкамерната тахикардия не се дължи на стрес, а на увреждане на проводната система на с.; от медицинската документация не
се откриват данни за декомпенсация на останалите
заболявания. В открито съдебно заседание
експертът уточнява, че нарушенията на проводната система на с., които водят до
ритъмно проводни нарушения са
вродени и човек се ражда с подобен тип
аномалии, а друга част от тях се придобиват в хода на житейския път на
човек с остаряването; в случая при ищеца, в резултат на дългогодишно въздействие
на артериалната хипертония настъпват промени в сърдечния миокард и мускулите на
самата проводна система, които мотат да доведат до ритъмно проводни нарушения; тези
нарушения са възрастови и дегенеративни и категорично не се дължат на стрес. Вещото
лице заключава, че стресът провокира заболяване, но конкретното заболяване,
което има ищецът, се дължи на увреждане на проводната
система или на дългогодишната хипертония, а останалите новооткрити след
преназначаването на ищеца заболявания не са в причинна връзка с
преназначаването.
Приложено за послужване е и адм. дело № 378/2021 г. по описа на Административен съд – Сливен.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на тази глава – Глава Единадесета, Производства за
обезщетения. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси за
имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по
реда установен в АПК. За да възникне право на иск за обезщетение следва да са
налице кумулативни предвидените предпоставки: да е налице вреда - имуществена
или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна
дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и настъпилата вреда. Вредата е отрицателната
последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото
имуществени или неимуществени интереси на увредения, като тя е пряка и
непосредствена ако следва от незаконосъобразния акт, действие или бездействие
на компетентния административен орган, по силата на безусловно необходимата
връзка между тях. При липсата на елемент от фактическия състав, то не може да
се реализира отговорността по чл. 203 от АПК във вр.
с чл. 1 от ЗОДОВ.
В настоящия случай безспорно са установени първата и втората предпоставка –
незаконосъобразна заповед на Министъра на вътрешните работи – заповед №
8121К-10790/07.10.2021г, с която ищецът е преназначен
на длъжност в друг град, като тази заповед е отменена с влязло в сила съдебно
решение по адм.дело № 4099/2022г. на ВАС.
В този смисъл съдът приема, че е доказано наличието на незаконосъобразен
акт, издаден от административен орган при изпълнение на административна дейност
по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В отговор на възражението на
ответника за недопустимост на предявените искове, съдът следва да отбележи, че
ЗМВР не предвижда особен ред, по който да бъде реализирана отговорността за
вредите, предмет на настоящото производство. Поради това, по аргумент на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, същите могат да бъдат претендирани именно с иск по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В чл. 236 от ЗМВР е намерила уредба хипотезата
за преместване на работа в други населени места и еднократното заплащане на
обезщетение в размер на 50 на сто от брутното месечно възнаграждение при преназначаване
на служител от системата на МВР. ЗОДОВ предвижда друг вид обезщетение, при
което заповедта за преназначаване е била отменена по съдебен ред като
незаконосъобразна. Ето защо съдът намира, че не е налице пречка да се търсят
вреди по ЗОДОВ. Те са в пряка-причинна връзка с отмяната на преназначаването,
защото не биха били причинени, ако не беше издаден незаконосъобразен акт. За
пълнота следва да се отбележи, че текста на чл.236 от ЗМВР не урежда хипотезите
на незаконно преместване, така както го
прави разпоредбата на чл. 237 от ЗМВР, но по отношение на прекратяването на
служебното правоотношение.
Относно третата предпоставка - наличие на причинена вреда, настоящият
съдебен състав намира, че не всички вреди по предявените искове са доказани по
следните съображения:
За установяване на направените твърдения, във връзка с доказателствената
тежест, указана от съда, ищецът представи писмени доказателства. След преценка
на събраните по делото гласни доказателства и доказателствени
средства, както и при тяхното обсъждане във връзка със събраните писмени
доказателства, съдът намира, че вследствие на незаконосъобразната заповед
ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди, релевантни за отговорността
по ЗОДОВ – направени са разходи за пътуване, а незаконосъобразната заповед е
рефлектирала негативно върху личността на ищеца, предизвикала е у него
отрицателни емоционални преживявания. Тъй като ищецът не е бил временно
командирован в РУ Г., а временно преназначен, очевидно спрямо него не е бил
приложим чл. 181а, ал. 3 от ЗМВР и няма спор, че за времето на престоя си в гр.
Г.той не е получил пътни, дневни и квартирни пари. За да се определи размера на
имуществените вреди, които е претърпял ищеца и които подлежат на обезвреда, то следва да се отчете, че за да изпълнява
служебните си задължения в РУ Г., а семейството му е останало да живее в гр. С.,
ищецът е следвало да пътува периодично и така от негова страна са направени
разходи за път. С ангажираните доказателства за това какъв превоз е използвал,
колко гориво е използвано, както и от свидетелски показания, се установи, че
ищецът е пътувал с личния си автомобил до гр. Г.и обратно четиринадесет пъти. Ищецът
претендира разходи за гориво за периода от 19.07.2022г. до 24.10.2022г. на
стойност 1 365,72 лева. Вещото лице изчислява стойността на направените
разходи, като съобразява и отчита цялата стойност на горивото по
разходно-оправдателните документи към датите на закупуването му. Съдът приема,
че ищецът несъмнено е направил разход за гориво по тринадесет фактури и един
касов бон, издадени от бензиностанции на „Шел България“ ЕАД гр.София, доколкото
в същите е посочен и индивидуализиран именно неговия личен автомобил. Несъмнено
разход за гориво ищецът не би направил, ако не е била издадена
незаконосъобразна заповед, която е отменена по съдебен ред с влязло в сила
решение. По отношение на тази част от исковата молба, съдът приема, че е налице
пряка-причинна връзка. Същевременно обаче съдът намира, че не следва да присъди
цялата претендирана сума за закупено гориво в размер
на 1 365,72 лева. В случая следва да бъде съобразено, че комбинираният разход
за дизелово гориво на автомобил „К. С.“, година на производство - 2015г., съгласно
официалния сайт www.kia.bg, е 6,7 л. на 100 км., а разстоянието
от гр. С. до гр. Г.от 125 км. в едната посока. При тези данни /разход на
конкретния автомобил – 6,7 л. на 100 км. и цената на литър дизел по фактурите -
средно от 3,50 лв./ доказаните разходи от ищеца за едно пътуване от гр.С. до
гр. Г.и обратно възлиза на 58,63 лева, а за целия претендиран
период за доказаните четиринадесет пътувания до гр. Г.и обратно възлизат на 821
лева. Ето защо искът на К.А. за присъждане на обезщетение за направени разходи
за гориво е основателен и доказан за сумата от 821 лева. В останалата част над
сумата от 821 лева до пълния претендиран размер от 1
365,72 лева, искът е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде
отхвърлен.
Съдът приема за основателно направеното от
ответната страна възражение, че от ищеца не са доказани разходи за нощувки. В
случая представените фискални бонове не доказват по категоричен и несъмнен
начин, че посочената в тях стойност за нощувки е заплатена именно от ищеца.
Действително от приложената заповед № РД-03/689 от 04.07.2022г. на Директора на
ПГ по туризъм гр. Г.се установява, че на К.А. е утвърдената цена за една
нощувка в учебен хотел „Панорама“ в размер на 15 лева, но представените 20 броя
фискални бонове на първо място не съдържат информация относно лицето, което е
ползвало нощувката, на второ място не са
придружени от фактура, от която да е видно кой е получателят по нея, фискалните
бонове са на различна стойност, като с тях наведнъж са заплащани 7 или 8 нощувки,
а от изявлението на процесуалния представител на ищеца по делото в о.с.з. на 12.09.2023г.
се установява, че ищецът е пътувал до гр. Г.всеки понеделник и всеки петък се е
завръщал в гр.С.. Не на последно място посочените във фискалните бонове дати за
нощувки не съвпадат с датите, на които е зареждано горивото, а и две от тях са
издадени на една и съща дата. Ето защо съдът формира извод за недоказаността на
твърдяните разходи за нощувки. Така предявеният иск
за имуществени вреди, представляващи разходи за нощувки в размер на 1 860
лева за периода от 05.07.2022г. до 11.11.2022г. е
неоснователен и недоказан и следва да бъде изцяло отхвърлен.
Частично основателна е претенцията за присъждане в полза на К.А. на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди. Справедливостта, като критерии за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите права са имали
за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
не е абстрактно понятие, а тя следва да се изведе от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане,
начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
Като база за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди следва
да служи още икономическия растеж, стандарта за живот и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на
увреждането. От друга страна размерът на обезщетението не следва да бъде
източник на обогатяване на пострадалия. От значение е и създаденият от
съдебната практика ориентир, относим към аналогични
случаи. В случая продължителността на действието на заповедта за преназначаване спрямо ищеца - от момента на
встъпване - 31.12.2021 г. до отмяната й - на 03.11.2022 г. е от около 10 месеца,
като следва да бъдат отчетени ползваните през този период болнични дни – около 4
месеца. Следователно продължителността
на действието на заповедта е за период от по-малко от половин година.
Притесненията на служителя във връзка с преназначението,
пътуването, раздялата от семейството, действително са били свързани с негативни
емоции, но това е сравнително кратък период от време. По делото се установи, че
ищецът е бил стресиран и потиснат от неочакваното за него преназначаване, изпитвал дискомфорт
и неудобство, но съдът намира, че това не е било във висока степен, тъй като от
изслушаната съдебно-медицинска експертиза не се доказва ищецът да е получил
предизвикани заболявания в резултат на преназначаването, а съществуващи такива
да се влошили. Съгласно приобщената
медицинската документация и заключението на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза хоспитализацията на ищеца на 13.10.2021 г. е по повод лявокамерна сърдечна недостатъчност, но по делото категорично
се установи, че заболяването се причинява главно от дългогодишно въздействие на
хипертонична болест, каквато при ищеца, съгласно приобщените по делото
анамнези, е доказано диагностицирана преди 10 години,
исхемична болест на с., генетични заболявания,
болести на натрупването и начина на живот, като не е причинено от стрес и
психично натоварване. Експертът по делото изтъква, че надкамерната
тахикардия, описана в ЕКГ-холтер
изследването на ищеца, показва ритъмно- проводно нарушение, за чието възникване е необходимо да има
наличие на анатомични изменения в проводната система
на с.. Ето защо съдът приема, че по делото не са събрани доказателства ищецът да е заболял от лявокамерна недостатъчност в резултат от преназначаването,
липсват доказателства извършеното лечение на ищеца на 13.10.2021г. да е във
връзка с извършеното преназначаване, което обосновава извод за липса на
причинна връзка между заболяването и постановения административен акт. Този извод съдът формира на база заключението на
вещото лице със специалност „Кардиология“, който дава категорично становище, че
останалите новооткрити заболявания на ищеца – х. з. с. н. 2 клас по НИХА, други
видове стенокардия, н. т., м. д. на ч. д.; и. б.на с. - м. форма, д., х., д. х.L4-L5
с двустранна р., не са в причинна връзка с преназначаването. Ищецът, чрез процесуалният си представител
не е оспорил заключението на СМЕ и не е заявил други доказателствени
искания, а съдът е приел СМЕ като компетентно изготвена и неоспорена от
страните, поради което няма причина да не я кредитира.
Безспорно е обаче, че незаконосъобразния акт е повлиял върху усещанията на
ищеца, в каквото насока са събрани еднозначни гласни доказателства. Безспорно е,
че преназначаването има отражение върху
ищеца, с оглед на създаване на редица семейни неудобства, касаещи и връзката и
отговорностите на ищеца към семейството му.
Независимо от факта, че съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост, настоящият съдебен състав не може да не се
съобрази с практиката на ЕСПЧ. По дела, образувани срещу България по идентични
оплаквания – претърпени неимуществени вреди, поради незаконосъобразни действия
на органи и длъжностни лица, Европейският съд по правата на човека в Страсбург
е присъждал различни по размер обезщетения. Вземайки предвид тези критерии и
установените по делото факти за вида, интензитета и продължителността на
претърпените от А. неимуществени вреди съдът намира, че искът за обезщетение за
неимуществени вреди е доказан по своето основание и обезщетението е дължимо, но
с оглед принципа за справедливо обезщетяване на претърпените вреди
обезщетението следва да бъде в размер на 1 000, 00 лева. При преценка на
претърпените вредни последици, съдът отчита факта, че заповедта за
преназначаване е временна - за срок от 1 година, че е за преназначаване в същата по степен
длъжност, че в конкретния случай, както вече се посочи, ищецът, претендиращ
вреди за периода 07.10.2021г. до 03.11.2022г., многократно е ползвал отпуск по
болест и друг отпуск, т.е. реално е изпълнявал задълженията си около 5 месеца. В
случая заповедта за преназначаване е издадена на 07.10.2021г., със срок на
преназначаването в РУ Г.за една година, считано от встъпването, но ищецът,
встъпил на 31.12.2021г. реално не е изпълнявал задълженията си по нея за целия
предвиден срок. Съдът намира също така, че интензитетът на породените негативни
емоционални преживявания у ищеца е нисък, изразени са като състояние на
страдание, без белези и дълбоки, трайни увреждания у психиката на ищеца,
доколкото по делото изобщо липсват медицински доказателства в тази насока. Както
се отбеляза, размерът на обезщетението не следва да бъде източник на
обогатяване на пострадалия, поради което именно при този размер е налице
съответствие с доказаните в хода на делото претърпени от ищеца неимуществени
вреди, представляващи психически страдания и дискомфорт,
нарушен ритъм на живот, тревожност и напрежение. Съдът намира, че в хода на
производството не се събраха доказателства за накърняване на доброто име и
честта на ищеца. Ето защо крайният извод, който се налага е, че предявеният иск
за присъждане на обезщетение за неимуществените вреди на ищеца, е частично
основателен, като ще следва да бъде уважен за сумата от 1 000 лева, а за
разликата над тази сума, до пълния претендиран размер
от 16 500 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Основателна се явява претенцията на
ищеца обезщетението за имуществените и неимуществени вреди да се присъди ведно
със законната лихва. В тази връзка следва да бъде посочено, че съгласно т. 4 от
Тълкувателно решение №
3/22.04.2004 г. на ВКС по т. гр. дело № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни административни
актове, началният момент на забавата и съответно на дължимостта
на законната лихва върху сумата на обезщетението, е моментът на влизане в сила
на решението, с което се отменя незаконният акт. При това положение, следва да
се присъди лихва върху уважените главници, считано от 03.11.2022 г. (датата на
влизане в сила на съдебното решение на ВАС, отменящо заповедта за
преназначаване) до окончателното й изплащане.
С
оглед крайния извод за частична основателност на предявените искове, ответникът
следва да заплати разноските, търсени от ищеца съгласно представения списък на
разноски – 10 лева д. т. и за вещо лице – 800 лева или общо разноски в размер
на 810 лева. Съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал
такъв, съразмерно с уважената част от иска. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати и адвокатско възнаграждение, което
в случая се определя от съда по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата,
съгласно който текст адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2.
материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист, като в случаите
по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати, поради което съразмерно, предвид
частичното уважаване на исковата молба, на процесуалния представител на ищеца
следва да се определи възнаграждение в размер на 300 лева.
По направеното искане за разноски от ответната страна в размер на 150 лева,
за юрисконсултско възнаграждение съдът съобразно
отхвърлената част на исковете, определя дължима от ищеца сума от 135 лева,
която следа да се присъди в полза на ответника.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи на
Република България да заплати на К.К.А. ***, с ЕГН ********** сума в размер на 821 /осемстотин
двадесет и един/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за пътни
разходи за периода от 19.07.2022г. до 24.10.2022г., причинени от отменен незаконосъобразен
административен акт - Заповед № 8121к-10790/07.10.2021 г., издадена от Министър
на вътрешните работи, ведно с дължимата законна лихва върху тази сума, считано от
03.11.2022г. до окончателно им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение
за претърпени имуществени вреди за пътни разходи над размера от 821 /осемстотин
двадесет и един/ до пълния претендиран размер от 1 365,72
/хиляда триста шестдесет и пет лева и 0,72/ лева, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.К.А.
*** с ЕГН **********
иск за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди за заплатени нощувки в размер на
1 860 /хиляда осемстотин и шестдесет/ лева
за периода от 05.07.2022г. до 11.11.2022г., ведно с претендираната
законна лихва върху тази сума, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи на
Република България да заплати на К.К.А. *** с ЕГН **********
сума в размер на 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
за периода от 07.10.2021г. до 03.11.2022г., причинени от отменен
незаконосъобразен административен акт - Заповед № 8121к-10790/07.10.2021 г.,
издадена от Министър на вътрешните работи, ведно с дължимата законна лихва върху
тази сума, считано от 03.11.2022 г., до окончателно им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди над размера от
1 000 /хиляда/ лева до пълния претендиран размер от 16 500 /шестнадесет хиляди и петстотин/ лева, ведно с
дължимата законна лихва, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи на Република България да заплати
на К.К.А. *** с ЕГН ********** направените по делото съдебни
разноски в размер на 810 /осемстотин и десет/ лева.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи на Република България да заплати
на адвокат Е.П. *** адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, определено
по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА К.К.А. *** с ЕГН ********** да заплати на
Министерство на вътрешните работи на Република България направените по делото
разноски за юрисконуслтско възнаграждение в размер на
135 /сто тридесет и пет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните.
Съдия: