Решение по дело №799/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ вр. чл. 63в, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по касационна жалба на директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна срещу решение № 301/23.02.2023 година, постановено по анд № 20223110202382/2022 година по описа на Районен съд – Варна.

Заявеното касационно основание за обжалване е по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ вр. чл. 63в от ЗАНН – допуснато нарушение на закона. Твърди се, че неправилна преценка на районния съд за допуснати съществени процесуални нарушения в протеклата досъдебна фаза на процеса – непосочване дата и място на извършване на нарушението. Изложени са съображения, че в обстоятелствената част на НП е посочена крайната дата, до която лицето е следвало да подаде декларация по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. Уточнява се , че в АУАН и НП е посочен срокът, до който е продължило бездействието на лицето, поради което безсъмнено това е крайният момент на осъществяваното чрез бездействие нарушение. Отправеното искане към съда е за отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на издаденото НП.

В съдебно заседание касаторът , редовон призован, не се явава и не се представлява , но чрез пълномощник депозира писмено становище , обективиращо искане за присъждане на юриск. възнаграждение.

Касационният ответник – „Суит Джой“ ООД, се представлява от адв. Т П. , която изразява позиция за неоснователност на жалбата.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд – Варна.

Съдът, като прецени доводите на страните, мотивите на обжалваното решение и фактите, които районният съд е извел от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението. Разгледана по същество, жалбата е основателна предвид следното:

Производството пред Районен съд – Варна е било образувано по жалба на „Суит Джой“ ООД, ЕИК ****, срещу НП 633963-F640565/03.05.2022 г., издадено от директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС и на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.

ВРС е приел от фактическа страна, че на 05.01.2022 г. при служебна проверка на информационния масив на НАП, служители на тази агенция са констатирали, че посоченото дружество не е представило в законоустановения срок до 14.12.2021 г. справка-декларация по ЗДДС за периода от 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г. Такава декларация е била подадена на датата на съставяне на АУАН, който е бил изготвен на 18.01.2022 г., и предявен на управителя на дружеството. На 11.04.2022 г. е било подадено писмено предложение за сключване на споразумение по реда на чл. 58г, ал. 8 ЗАНН, с което била указана възможността в 14-дневен срок от получаване на предложението да бъде дадено писмено съгласие за сключване на споразумение. Управителят на дружеството е депозирал писмено изявление за съгласие с отправеното предложение. На 03.05.2022 г. е било издадено процесното НП, в което е вписано , че изразеното съгласие за сключване на споразумение не съдържа признание на извършеното деяние, както и че деянието представлява нарушение.

Според предходната съдебна инстанция събраните доказателствени източници навеждат на извод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство поради липсата на данни в АУАН и НП за дата и място на извършване на нарушението . Не може елемент от обективния фактически състав на нарушението, каквото е датата на извършването му, както и мястото на извършването му, да се извличат от данните по преписката.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно поради постановяването му при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Погрешно е разбирането на ВРС за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения поради непосочване дата и място на извършване на нарушението.

Няма нормативна опора разбирането, че всяко едно нарушение на процедурата е съществено. Според регламентацията на чл. 348, ал. 3 от НПК, приложима на основание чл. 63в от ЗАНН, нарушение на процесуалните правила е съществено, само когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните. В случая правото на защита на санкционирания субект не е нарушено, защото той е узнал от описаните в АУАН и НП факти , че подлежи на санкция заради неподадена справка-декларация по ЗДДС за отчетен период 01.11.2021 г. – 30.11.2021 г. в законоустановения срок до 14.12.2021 г. Данните по конкретното дело свидетелстват, че дружеството , узнавайки признаците на конкретното правонарушение , за което е санкционирано , ефективно е организирало своята защита , не само подавайки писмено възражение , но и жалба до съда .

Освен това съгласно чл. 53, ал. 2 ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в АУАН, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Тази правна норма също задава критерий за разграничаване на съществени и несъществени нарушения на разписаната процедура и обосновава съждение, че непосочването на мястото и дата на извършване на нарушение не представлява съществено процесуално нарушение.

На следващо място , дата и място на извършване на нарушението не са част от изпълнителното деяние на адм. нарушения и именно поради тази причина датата и мястото на извършване на нарушението са изрично посочени като отделни реквизити на АУАН в чл. 42, ал.1 т. 3 от ЗАНН , а не се инкорпирират в описанието на нарушението, което е отделен елемент по т.4 на същата правна норма. Поради същите съображеиня в чл. 57, ал.1 т. 5 от ЗАНН отделно като два самостоятелни реквизита на наказателното постановление са изброени описание на нарушението ; дата и място , където е извършено .

Назоваването на мястото на извършване на нарушението има касателство към определяне териториалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган. Изложените данни в мотивите на АУАН и НП относно начина на извършване и установяване на нарушението, вписаната информация за седалище на нарушителя , която определя , че компетентната териториална дирекция по чл. 8 от ДОПК е ТД на НАП-Варна дават нужното сведение, че мястото на извършване на нарушението е гр. Варна, поради което териториално компетентните длъжностни лица , които могат да съставят АУАН и НП по критериите на чл. 47 и 48 от ЗАНН са такива от структурата на ТД на НАП-Варна , каквито са и в настоящия случая. В тази връзка след като от обстоятелствената част на АУАН и НП може да се установи мястото на извършване на нарашението, дори и да не е изрично посочено, след като издателите на АУАН и НП са разполагали с териториална компетентност да съставят процесните актове , след като нарушителят не твърди да е извършил друго подобно правонарушение, което да го доведе до объркване за кое конкретно негово бездействие по неподаване на справка-декларация по ЗДДС е бил наказан , няма допуснато нарушение на неговото процесуално право на защита, което е видно и от данните по делото , свидетелстващи за пълноценнно и ефективно упражнено право на защита от нарушителя в досъдебната и съдебната фаза на процеса.

Неправилна е тезата на районния съд за допуснато съществено процесуално нарушение с довод непосочване дата на извършване на нарушението и поради допълнителни съображения. С процесното НП е наложена санкция на нарушителя заради извършено нарушение по чл. 179, ал.1 от ЗДДС, а тази правна норма предвижда наказание за лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове.

Формата на изпълнителното деяние е бездействие. В АУАН и НП има посочване на данъчния период , за който нарушителят не е подал справка-декларация по ЗДДС - м. 11/2021 г., има посочен краен срок ,в който наказаното дружество е следвало да подаде справката – до 14.12.2021г. и именно поради неговата пасивност да изпълни нормативното задължение в указания срок , е санкционирано по реда на чл. 179, ал.1 от ЗДДС.

Обоснован откъм доказателствени източници и правна регламентация е изводът на районния съд за неприложимост на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на дружеството, е такова на формално извършване, поради което с факта на неподаване на справка-декларация в срок същото се счита за довършено. Характерът на нарушението изключва наличието на вредни последици, като негов съставомерен признак , поради което съществуване на такива следва да се разглежда като отегчаващо обстоятелство . В случая са засегнати значими обществени отношения, касаещи данъчната политика на държавата, включително облагането на данъчно задължените лица с данък върху добавената стойност чрез самодеклариране по ДОПК. Установеният по делото факт на подаване на процесната справка-декларация , но с приблизително едномесечно закъснение, може да се разглежда като смекчаващо обстоятелство, което правилно е съобразено от наказващия орган , налагайки имуществена санкция в законоустановения минимум. Същото не предполата извод за по-ниска степен на обществена опасност на противоправното деяние от обичайните нарушения от същия вид и в тази връзка не представлява годно основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност по реда на чл.28 от ЗАНН.

В обобщение подадената касационна жалба е основателна и следва да бъде уважена като се отмени обжалваното съдебно решение и вместо него се постанови друго, с което да се потвърди издаденото НП.

При този изход на правния спор съдът трябва да удовлетвори искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което следва да бъде в размер на 80 лв. на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63в и чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, съдът

ОТМЕНЯ решение № 301/23.02.2023 година, постановено по анд. № 20223110202382/2022 година по описа на Районен съд – Варна и вместо него постановява :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 633963-F640565/03.05.2022 г.на директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна, с което на „Суит Джой“ ООД, ЕИК **** на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.

ОСЪЖДА „Суит Джой“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ///да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет / лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове:

Особено мнение на съдия Марияна Ширванян