Решение по дело №799/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 743
Дата: 29 май 2023 г.
Съдия: Мария Симеонова Ганева
Дело: 20237050700799
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

743

Варна, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IV тричленен състав, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

МАРИЯ ГАНЕВА

Членове:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

При секретар ДЕНИЦА КРЪСТЕВА и с участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР КОНСТАНТИНОВ АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ГАНЕВА кнахд № 799 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ вр. чл. 63в, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по касационна жалба на директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна срещу решение № 301/23.02.2023 година, постановено по анд № 20223110202382/2022 година по описа на Районен съд – Варна.

Заявеното касационно основание за обжалване е по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ вр. чл. 63в от ЗАНН – допуснато нарушение на закона. Твърди се, че неправилна преценка на районния съд за допуснати съществени процесуални нарушения в протеклата досъдебна фаза на процеса – непосочване дата и място на извършване на нарушението. Изложени са съображения, че в обстоятелствената част на НП е посочена крайната дата, до която лицето е следвало да подаде декларация по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. Уточнява се , че в АУАН и НП е посочен срокът, до който е продължило бездействието на лицето, поради което безсъмнено това е крайният момент на осъществяваното чрез бездействие нарушение. Отправеното искане към съда е за отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на издаденото НП.

В съдебно заседание касаторът , редовон призован, не се явава и не се представлява , но чрез пълномощник депозира писмено становище , обективиращо искане за присъждане на юриск. възнаграждение.

Касационният ответник – „Суит Джой“ ООД, се представлява от адв. Т П. , която изразява позиция за неоснователност на жалбата.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд – Варна.

Съдът, като прецени доводите на страните, мотивите на обжалваното решение и фактите, които районният съд е извел от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението. Разгледана по същество, жалбата е основателна предвид следното:

Производството пред Районен съд – Варна е било образувано по жалба на „Суит Джой“ ООД, ЕИК ****, срещу НП 633963-F640565/03.05.2022 г., издадено от директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС и на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.

ВРС е приел от фактическа страна, че на 05.01.2022 г. при служебна проверка на информационния масив на НАП, служители на тази агенция са констатирали, че посоченото дружество не е представило в законоустановения срок до 14.12.2021 г. справка-декларация по ЗДДС за периода от 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г. Такава декларация е била подадена на датата на съставяне на АУАН, който е бил изготвен на 18.01.2022 г., и предявен на управителя на дружеството. На 11.04.2022 г. е било подадено писмено предложение за сключване на споразумение по реда на чл. 58г, ал. 8 ЗАНН, с което била указана възможността в 14-дневен срок от получаване на предложението да бъде дадено писмено съгласие за сключване на споразумение. Управителят на дружеството е депозирал писмено изявление за съгласие с отправеното предложение. На 03.05.2022 г. е било издадено процесното НП, в което е вписано , че изразеното съгласие за сключване на споразумение не съдържа признание на извършеното деяние, както и че деянието представлява нарушение.

Според предходната съдебна инстанция събраните доказателствени източници навеждат на извод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство поради липсата на данни в АУАН и НП за дата и място на извършване на нарушението . Не може елемент от обективния фактически състав на нарушението, каквото е датата на извършването му, както и мястото на извършването му, да се извличат от данните по преписката.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно поради постановяването му при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Погрешно е разбирането на ВРС за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения поради непосочване дата и място на извършване на нарушението.

Няма нормативна опора разбирането, че всяко едно нарушение на процедурата е съществено. Според регламентацията на чл. 348, ал. 3 от НПК, приложима на основание чл. 63в от ЗАНН, нарушение на процесуалните правила е съществено, само когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните. В случая правото на защита на санкционирания субект не е нарушено, защото той е узнал от описаните в АУАН и НП факти , че подлежи на санкция заради неподадена справка-декларация по ЗДДС за отчетен период 01.11.2021 г. – 30.11.2021 г. в законоустановения срок до 14.12.2021 г. Данните по конкретното дело свидетелстват, че дружеството , узнавайки признаците на конкретното правонарушение , за което е санкционирано , ефективно е организирало своята защита , не само подавайки писмено възражение , но и жалба до съда .

Освен това съгласно чл. 53, ал. 2 ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в АУАН, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Тази правна норма също задава критерий за разграничаване на съществени и несъществени нарушения на разписаната процедура и обосновава съждение, че непосочването на мястото и дата на извършване на нарушение не представлява съществено процесуално нарушение.

На следващо място , дата и място на извършване на нарушението не са част от изпълнителното деяние на адм. нарушения и именно поради тази причина датата и мястото на извършване на нарушението са изрично посочени като отделни реквизити на АУАН в чл. 42, ал.1 т. 3 от ЗАНН , а не се инкорпирират в описанието на нарушението, което е отделен елемент по т.4 на същата правна норма. Поради същите съображеиня в чл. 57, ал.1 т. 5 от ЗАНН отделно като два самостоятелни реквизита на наказателното постановление са изброени описание на нарушението ; дата и място , където е извършено .

Назоваването на мястото на извършване на нарушението има касателство към определяне териториалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган. Изложените данни в мотивите на АУАН и НП относно начина на извършване и установяване на нарушението, вписаната информация за седалище на нарушителя , която определя , че компетентната териториална дирекция по чл. 8 от ДОПК е ТД на НАП-Варна дават нужното сведение, че мястото на извършване на нарушението е гр. Варна, поради което териториално компетентните длъжностни лица , които могат да съставят АУАН и НП по критериите на чл. 47 и 48 от ЗАНН са такива от структурата на ТД на НАП-Варна , каквито са и в настоящия случая. В тази връзка след като от обстоятелствената част на АУАН и НП може да се установи мястото на извършване на нарашението, дори и да не е изрично посочено, след като издателите на АУАН и НП са разполагали с териториална компетентност да съставят процесните актове , след като нарушителят не твърди да е извършил друго подобно правонарушение, което да го доведе до объркване за кое конкретно негово бездействие по неподаване на справка-декларация по ЗДДС е бил наказан , няма допуснато нарушение на неговото процесуално право на защита, което е видно и от данните по делото , свидетелстващи за пълноценнно и ефективно упражнено право на защита от нарушителя в досъдебната и съдебната фаза на процеса.

Неправилна е тезата на районния съд за допуснато съществено процесуално нарушение с довод непосочване дата на извършване на нарушението и поради допълнителни съображения. С процесното НП е наложена санкция на нарушителя заради извършено нарушение по чл. 179, ал.1 от ЗДДС, а тази правна норма предвижда наказание за лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове.

Формата на изпълнителното деяние е бездействие. В АУАН и НП има посочване на данъчния период , за който нарушителят не е подал справка-декларация по ЗДДС - м. 11/2021 г., има посочен краен срок ,в който наказаното дружество е следвало да подаде справката – до 14.12.2021г. и именно поради неговата пасивност да изпълни нормативното задължение в указания срок , е санкционирано по реда на чл. 179, ал.1 от ЗДДС.

Обоснован откъм доказателствени източници и правна регламентация е изводът на районния съд за неприложимост на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на дружеството, е такова на формално извършване, поради което с факта на неподаване на справка-декларация в срок същото се счита за довършено. Характерът на нарушението изключва наличието на вредни последици, като негов съставомерен признак , поради което съществуване на такива следва да се разглежда като отегчаващо обстоятелство . В случая са засегнати значими обществени отношения, касаещи данъчната политика на държавата, включително облагането на данъчно задължените лица с данък върху добавената стойност чрез самодеклариране по ДОПК. Установеният по делото факт на подаване на процесната справка-декларация , но с приблизително едномесечно закъснение, може да се разглежда като смекчаващо обстоятелство, което правилно е съобразено от наказващия орган , налагайки имуществена санкция в законоустановения минимум. Същото не предполата извод за по-ниска степен на обществена опасност на противоправното деяние от обичайните нарушения от същия вид и в тази връзка не представлява годно основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност по реда на чл.28 от ЗАНН.

В обобщение подадената касационна жалба е основателна и следва да бъде уважена като се отмени обжалваното съдебно решение и вместо него се постанови друго, с което да се потвърди издаденото НП.

При този изход на правния спор съдът трябва да удовлетвори искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което следва да бъде в размер на 80 лв. на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63в и чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 301/23.02.2023 година, постановено по анд. № 20223110202382/2022 година по описа на Районен съд – Варна и вместо него постановява :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 633963-F640565/03.05.2022 г.на директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна, с което на „Суит Джой“ ООД, ЕИК **** на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.

ОСЪЖДА „Суит Джой“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ///да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет / лева.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове:

Особено мнение на съдия Марияна Ширванян

Особено мнение на съдия Марияна Ширванян:

 

Не съм съгласна с мнозинството от състава. Решението е правилно на аргументи различни от изложените в него.

При съобразяване на фактите по спора, на относимите разпоредби и на дадените в ТР № 1/12.12.2007г. на ВКС по н.д. 1/2007г. указания намирам, че след като не е приложил института на маловажността към деянието, АНО е издал НП в противоречие със закона, доколкото не е изпълнил задължението си да издаде предписание или да постигне споразумение с нарушителя, а е наложил административно наказание в максимален размер.

Отказът на АНО да изпълни задължението си и да наложи предупреждение или да постигне споразумение по деяния от вида като разглеждания в настоящото производство налага два извода: 1. За създадена административно наказателна практика в противоречие с Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) и 2. За липса на нормативна уредба, която да е съобразена с изискванията на ХОПЕС.

В случая приложимостта на ХОПЕС към нормативната уредба на административните наказания предвидени в ЗДДС се налага от обстоятелството, че чрез ЗДДС е транспонирана в Р България Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. В Директивата е дадена компетентност, при съобразявана на разписаните в нея разпоредби, на държавите членки да установят сроковете и условията за подаване на декларациите относно ДДС.

В този аспект административните наказания в областта на ДДС прилагани от данъчните органи на държавите членки представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директивата за ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на чл.51, параграф 1 от ХОПЕС, поради което те трябва да са съобразени с основните права, гарантирани от същата (в този смисъл т.34 от Решение на Съда на ЕС (Първи състав) от 4 май 2023 година по дело С – 97/21).

Основен принцип разписан в чл.49, ал.3 от Хартата е, че „Тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението“.

Видно от санкционната разпоредба на чл.179, ал.1 от ЗДДС  (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) (1) (Предишен текст на чл. 179, изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) Лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.“.

Предвидените размери на наказанието го определят като тежко (в този смисъл – т.48 от Решение на Съда на ЕС (Първи състав) от 4 май 2023 година по дело С – 97/21, която за яснота на изложението цитирам в цялост: „Що се отнася до имуществената санкция, за това че е тежка, свидетелстват както невъзможността размерът й за първо нарушение да бъде по 500 BGN (около 250 евро) и възможността да достигне 2000 BGN (около 1000 евро) така и съотношението между неплатения ДДС за разглежданата в главното производство продажба на кутия цигари, а именно сума под 1 BGN (около 0.50 евро) и наложената санкция, която според данните на българското правителство е в размер на 500 BGN (около 250 евро)“).

В НП липсват констатации относно избягване на заплащане на ДДС като резултат от неподадената в срок СД. Няма изложени данни за ощетяване на бюджета. Наличието на щета на бюджета или на опит за избягването на декларирането и заплащането на данъчни задължения и техния размер са в пряка връзка с изискването заложено в чл.49, ал.3 от ХОПЕС за пропорционалност на наказанието към нарушението. ( в този смисъл т.56 от Решение на Съда на ЕС (Първи състав) от 4 май 2023 година по дело С – 97/21, която за яснота на изложението цитирам в цялост: „На трето място, що се отнася до спазването на принципа на пропорционалност, следва да се припомни, че той изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции, предвидено в национална правна уредба като разглежданата в главното производство, да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от тази правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели (решение от 5 май 2022 г., BV, C570/20, EU:C:2022:348, т. 34 и цитираната съдебна практика)

В т.58 от Решение на Съда на ЕС (Първи състав) от 4 май 2023 година по дело С – 97/21 е посочено, че въпреки че мерките за осигуряване на контрол в областта на ДДС са насочени към осигуряването на правилното събиране на данъка и към избягването на данъчното облагане, следва тежестта на мерките (наказанията) да съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

При съобразяване на дадените в  Решение на Съда на ЕС (Първи състав) от 4 май 2023 година по дело С – 97/21 указания за тълкуване на санкционните разпоредби в ЗДДС в аспекта на принципите заложени в ХОПЕС, намирам че наказанието предвидено в разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗДДС за нарушение като разглежданото в настоящото производство е тежко и не съответства на тежестта на деянието.

Намирам, че формулировката на чл.179, ал.1 от ЗДДС при липсата на предвидена възможност в него да се наложи наказание в намален размер за деяние като разглежданото в настоящото производство (при което липсва умисъл за извършването му; лицето не е било наясно със задълженията по ЗДДС за подаване на декларации, като в сайта на НАП липса достъпна и ясна информация, относно всички изисквания към лицата във връзка с регистрацията им по ЗДДС, а са дадени само формулярите в електронна форма; няма избягване на данъчно облагане; няма щета за бюджета и в този период лицето не е осъществявало дейност) е в пряко противоречие с разпоредбата на чл.49, ал.3 от ХОПЕС.

Намирам и, че липсата на разпоредба в ЗАНН, която да задължава (именно чрез използването на това понятие) АНО (доколкото административно наказващите органи не съобразяват съдебната практика и конкретно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по тълк.н.д. № 1/2007г., ОСНК, докладчик съдията Блага Иванова), при наличието на факти като изложените в настоящото производство да предупреди нарушителя или да подпише споразумение с него също е в противоречие с принципа за пропорционалност.

Практиката на АНО при която, въпреки отправеното предложение за споразумение и приемането му в саморъчно подписана молба (л.14 от административно наказателната преписка), при фактите като в настоящото производство е в противоречие от една страна с гарантираното от чл.49, ал.3 от ХОПЕС право на пропорционалност между тежестта на нарушението и тежестта на наказанието, както и с предвидените задължения на АНО по чл.27, ал.1 и ал.2 и общите му задължения предвидени при издаването на административни актове по чл.6, ал.1 и 3 вр. ал.5 от АПК („Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.“, „Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона“ и „Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

Следва да се посочи, че предвид начина на формулиране на санкционните разпоредби в отделните материални закони и предвидените наказания по вид в ЗАНН под „границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение“ (формулировка в чл.27, ал.1 от ЗАНН) следва да се разбират и налагането на порицание и налагането на по-нисък размер на наказанието при сключване на споразумение.

На горното намирам НП за издадено в противоречие с изискването за налагане на съразмерно по тежест към извършеното нарушение наказание (чл.49, ал.3 от ХОПЕС, чл.27, ал.2 от ЗАНН и чл.6, ал.1,3 и 5 от АПК) и в този аспект незаконосъобразно.

 

Съдия: