№ 330
гр. София, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110203192 по описа за 2023
година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Л. Т. срещу Наказателно постановление №
22-4332-024472/30.11.2022 г., издадено от Началник сектор при отдел „Пътна
полиция“ в СДВР, с което на чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 от
ЗДвП на жалбоподателката е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв
за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В своята жалба жалбоподателката твърди, че наказателното
постановление не отговаря на действителното фактическо положение.
Жалбоподателката твърди, че при издаване на наказателното постановление
са допуснати съществени процесуални нарушения – реквизитите са непълни,
не е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява
и се представлява от адвокат.
Въззиваемата страна СДВР - ОПП, редовно призована, не се явява и не
се представлява.
Съдът, след като се запозна с жалбата и с приетите и приобщени по
делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 31.10.2022 около 20:30 ч., в гр. София на ул. Околовръстен път №
214 на паркинга на Ринг Мол, ниво -1 на кръстовище при наличието на пътен
знак Б1 жалбоподателката, управлявайки лек автомобил, Опел Мока, с рег. №
1
***, не пропуска и реализира ПТП с движещия се по път с предимство отляво
на нея товарен автомобил Дачия Докер с рег. № ****.
Срещу жалбоподателката бил съставен АУАН № 806507/01.11.2022 г., в
който поведението на жалбоподателката, изразяващо се в извършване на ПТП
поради несъобразяване на поведението си с пътните знаци и маркировката,
било подведено под правната норма на чл. 6, т. 1, пр. 3 от ЗДвП.
Впоследствие било издадено атакуваното наказателно постановление № 22-
4332-024472/30.11.2022 г., издадено от Началник сектор при отдел „Пътна
полиция“ в СДВР, с което на жалбоподателката е наложено наказание „глоба“
в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2
от ЗДвП.
Съдът приема изложената фактическа обстановка за установена въз
основа на приетите по делото писмени доказателства – АУАН, протокол за
ПТП № 1787809/31.10.2022 г., скица на ПТП към протокола, два броя
декларации на участниците в ПТП от 31.10.2022 г., справка картон на водач,
заверено копие на заповед № 513з-13135 от 10.09.2020 г. на директор на
СДВР за определяне на длъжностни лица от МВР, които да издават АУАН,
заверено копие на заповед № 8121К-13318 от 28.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи за назначаване на началник на сектор към отдел „Пътна
полиция“ към СДВР и заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи за определяне на длъжностни лица от МВР, които да
издават НП, както и от показанията на разпитания свидетел – Н. В..
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д. и Д., като
намира същите за логични, последователни и безпротиворечиви и
възпроизвеждащи факти, релевантни към основния факт предмет на
доказване по делото. Същите дават информация за посетения сигнал за
настъпило ПТП в паркинга на търговския обект РИНГ Мол, снемането на
сведения от участниците в същото, както и преценката им, че
жалбоподателката в случая не е пропуснала МПС, движещо се по път с
предимство. Свидетелите удостоверяват също, че пътния участък в района на
настъпилото ПТП е усложнена, тъй като имало голяма колона, която
закривала видимостта на движещите се МПС по пътя без предимство, както и
поставения пътен знак Б1.
Съдът кредитира и показанията на другия участник в ПТП - св. В.,
досежно обстоятелствата около настъпилото ПТП, а именно, че се е движел
със скорост около 30 км/ч по път с предимство и автомобила на
жалбоподателката не го е пропуснал, а е излязъл от път без предимство с
маневра завой надясно и в резултат на това е настъпило съприкосновение
между двата автомобила.
Съдът кредитира и писмените доказателства посочени по-горе, като
относими и допринасящи за изясняване на предмета на делото.
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално
допустима.
2
Разгледана по същество е основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган.
Приложена е заповедта, с която министърът на вътрешните работи е възложил
правата си на наказващ орган на определени от него длъжностни лица.
Съгласно чл. 6, т. 1 ЗДвП участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
В АУАН е описано деяние, изразяващо се в причиняване на ПТП
поради неспазване предписанието на пътните знаци. Налице е съответствие
между словесното описание на нарушението и правната му квалификация по
чл. 6, т. 1, пр. 3 ЗДвП/пр. 3 касае именно задължението на участниците в
движението да се съобразяват с пътните знаци/.
В НП обаче при словесно описание, идентично на това в АУАН, се
твърди, че нарушението на жалбоподателката се изразява в причиняване на
ПТП поради несъобразяване на поведението й с пътните знаци и маркировка.
Цифрово жалбоподателката също е наказана с глоба 200 лева поради
причиняване на ПТП вследствие на неспазване на предписанието на пътните
знаци и пътната маркировка. Това означава, че в НП както при описание на
нарушението, така и при дадената му правна квалификация са въведени нови
факти, което нарушава правото на защита на жалбоподателката. Отделно от
това твърденията за несъобразяване с пътната маркировка не са словесно
подкрепени при изнасяне на фактите и обстоятелствата, при които се твърди,
че е извършено нарушението.
Съдът намира, че с вменяването на нови факти при описание на
нарушението и правното му квалифициране в АУАН съществено се засяга
правото на защита на нарушителя и НП като незаконосъобразно следва да
бъде отменено.
Докато разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на
административнонаказващия орган да издаде НП, макар в акта за
установяване на административно нарушение да е допусната нередовност,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се
отнася до издаваното НП, при което административнонаказващият орган
следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание.
На следващо място разпоредбата на чл. 6, т. 1, пред. 3 от ЗДвП /
правилно квалифицирано в АУАН, но не и посочено в НП/ въвежда общо
задължение за водачите на ППС, като участници в движението да съобразяват
поведението си с пътните знаци. Посочената правна норма е бланкетна,
доколкото не сочи при конкретен пътен знак, какви са задълженията на
3
водачите. За да бъде дадена прецизна правна квалификация на нарушението
следва ясно да се посочи коя е правната норма, съдържаща правилото за
поведение на водачите на ППС при наличие на пътен знак "Б1", като по този
начин на жалбоподателката ще бъде посочено ясно и конкретно кое е
задължителното правило за поведение, което тя е нарушила, за да й бъде
наложено съответното административно наказание. При издаване на НП,
вместо да попълни бланкетната норма на чл. 6, т. 1 от ЗДвП с посочване на
конкретната правна норма, която предвижда какво следва да е поведението на
водач при наличие на пътен знак "Б1", административнонаказващият орган е
допуснал нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, като при цитиране на
правната квалификация на нарушението се е задоволил единствено да посочи,
че жалбоподателката е нарушила чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Както вече беше посочено, разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП
предвижда задължение за участниците в движението да съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Издавайки обжалваното НП
АНО е приел, че жалбоподателката не се е съобразила с пътен знак Б1
„Пропусни движещите се по път с предимство“. Никъде в НП обаче не е
посочено кой е нормативният акт, който вменява задължение на участниците
в движението да пропуснат движещите се по път с предимство при наличие
на пътен знак Б1. Цитираната като нарушена правна разпоредба - чл. 6, т. 1 от
ЗДвП не посочва при наличие на конкретни пътни знаци, какви действия
следва да извършат участниците в пътното движение и в частност водачите на
ППС. Поведението, което следва да спазват водачите на ППС при наличие на
пътен знак "Б1" е посочено в чл. 46, ал. 1 от ППЗДвП, а именно да пропуснат
движещите се по пътя с предимство. Тоест чл. 6, т. 1 от ЗДвП се допълва от
друга разпоредба – такава, която посочва конкретните правила за поведение
на водачите на ППС при наличие на различни пътни знаци, а с оглед
конкретно посочения пътен знак "Б1", това е чл. 46, ал. 1 от ППЗДвП. Член 57
от ЗАНН изчерпателно изброява задължителните реквизити на наказателното
постановление, като в точка 6 е предвидено посочването на "законните
разпоредби, които са били нарушени виновно". Като не е посочил
конкретната норма, въвеждаща задължение за водачите при наличие на пътен
знак Б1 да пропуснат движещите се по пътя с предимство, АНО не е
изпълнил задължението си да посочи точната правна норма, която е била
нарушена. Непосочването на точната разпоредба, която е нарушена или
посочването само на бланкетната норма е винаги съществено процесуално
нарушение, защото засяга правото на защита на санкционираното лице да
узнае какво точно нарушение му е вменено и кои текстове от закона и
подзаконовите нормативни актове са предвидили за него задължения, които
то не е изпълнило.
Независимо от констатираното формално основание за отмяна на НП,
съдът намира, че следва да обсъди и нарушението по същество.
4
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен
начин се установява, че на 31.10.2022 около 20:30 ч., в гр. София на ул.
Околовръстен път № 214 на паркинга на Ринг Мол, ниво -1 на кръстовище
при наличието на пътен знак Б1 жалбоподателката като водач на лек
автомобил, Опел Мока, с рег. № *** не пропуска и реализира ПТП с
движещия се по път с предимство отляво на нея товарен автомобил Дачия
Докер с рег. № ***, като е настъпило ПТП.
Следва да се отбележи, че основната защитна теза на жалбоподателката,
изложена в съдебно заседание, че водачът на автомобила, движещ се по пътя
с предимство, се е движел с по-висока от позволената скорост, както и че
автомобилът не е преминал годишен технически преглед, се подкрепя от
представените по делото доказателства, но и не са в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП. На следващо място, обстоятелството, че
видимостта към пътя с предимство е влошена поради наличието на колона,
което се потвърждава от показанията на св. В. и св. Д., не освобождава
жалбоподателката от задължението да пропусне евентуално движещ се по
път с предимство автомобил, отбелязано със съответен знак, а напротив –
същата е следвало да бъде по-бдителна относно обстановката предвид лошата
видимост и да се съобрази с пътния знак.
С оглед изхода на делото претендираните от жалбоподателката
разноски за адвокатско възнаграждение следва бъдат присъдени.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-024472/30.11.2022 г.,
издадено от Началник сектор при отдел „Пътна полиция“ в СДВР, с което на
основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 от ЗДвП на С. Л. Т. е
наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв за нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА ОПП – СДВР да заплати на С. Л. Т., ЕГН **********, сумата
от 450 /четиристотин и петдесет/ лева разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в настоящето производство.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава 12 от АПК пред
Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните, на касационните основания предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5