ПРОТОКОЛ
№ 435
гр. Пазарджик, 23.02.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря И. Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20225220103409 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:40 часа се явиха:
Ф. М.А П. (ищец), редовно уведомена от предходното съдебно
заседание, се явява лично и с адвокат Г. П. С. - Ц. от АК – Пазарджик,
надлежно упълномощена, с пълномощно, представено по делото.
П. М. П. (ответник), редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, се явява лично и с адвокат П. Е. Х. от АК - Пазарджик, надлежно
упълномощен, с пълномощно, представено по делото.
АДВОКАТ Ц.: – Моля да се даде ход на делото.
АДВОКАТ Х.: – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ установи, че не е изпратено писмо до Летище София.
АДВОКАТ Х.: – Представям молба с приложени доказателства за
1
доходите на моя доверител, ответника, и на съпругата му Г. П..
СЪДЪТ докладва постъпило писмо от "Банка ДСК" АД с данни от
сметките на двамата наследодатели в бившата „Експресбанк“ АД.
АДВОКАТ Ц.: – Уважаема госпожо съдия, аз съм запозната с така
постъпилата информация от Банка ДСК, както е изискана от Вас, не
възразявам същата да бъде приета по делото.
По отношение на днес представените писмени документи от ответната
страна, а именно - копие от трудова книжка, служебна бележка и
удостоверение, не възразявам същите да бъдат приети по делото, считам, че
са относими.
Представено е извлечение от банкова сметка, което извлечение е 41
страници, поради което ще ми е необходимо повече време и да се запозная.
АДВ.Х.: - Това е приложение към това удостоверение от
„Хебъртранспорт“.
АДВОКАТ Ц.: – Госпожо съдия, след като беше направено уточнение
от пълномощника на ответника, не възразявам да бъде прието извлечение,
моля за поправка - не е представено копие от трудова книжка, а извлечение от
удостоверение от „Хебъртранспорт“ АД - гр. Пазарджик за 2016 г., 2017 г.,
2018 г., 2018 г., 2020 г., 2021 г., на самото приложение, поне на копието, не се
разчита печатът и кой го е изготвил, но не възразявам да се приеме,
доколкото успях да се запозная, както и служебна бележка, и удостоверение.
С тези документи е представено и банково извлечение, като същото
банкова извлечение с доста голям обем, а именно 41 страници. Поради което
ще ми бъде необходимо повече време, за да се запозная с тези 41 страници, да
взема становище дали така представеното извлечение е относимо и
необходимо към предмета на делото. Поради което ще Ви моля, да ми бъде
предоставен подходящ срок, в който да се запозная с това извлечение, след
което с писмена молба да взема становище относно основателността,
допустимостта по приемането на така представеното извлечение. След което
ще Ви моля, след депозирането на моето становище, ще Ви моля да се
произнесете по приемането на така представеното извлечение от Банка ОББ.
2
СЪДЪТ счита, че няма проблеми да бъде даден срок, в който на
пълномощника на ищцовата страна да се запознае с представеното
извлечение, след което с писмена молба да взема становище относно
основателността, допустимостта по приемането на така представеното
извлечение. По останалите три представени документа по втора, трета и
четвърта точка съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от ответника П.
М. П.:
- Писмо от "Хебъртранспорт" АД - гр.Пазарджик с изх. № П-
14/13.12.2023 г. с удостоверение за получени от П.П. доходи за период
11.02.2016 - 30.11.2023 г.
- Служебна бележка изх.№ 51/30.01.2024 г., издадена от "Костал
България Аутомотив" ЕООД, за получени месечни доходи от Г. П. през
периода 01.2017 до 08.2018 г.
- Удостоверение изх.№ 68/01.02.2024 г. с приложен образец УП-2,
издадено от Община Пазарджик по Механизъм лична помощ, за получени
месечни доходи от Г. П. през периода 01.04.2021 до 01.12.2021 г.
По поисканите от съда извлечения от Банка ДСК:
АДВ. Ц.: - Не възразявам да се приемат представените от Банка ДСК
извлечение по сметките на двамата наследодатели.
АДВ. Х.: - Не възразявам да се приемат представените от Банка ДСК
извлечение по сметките на двамата наследодатели.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателство по делото изпратеното от Банка ДСК АД
писмо вх. № 1174/16.01.2024г., с извлечение от сметки на двамата
наследодатели в заличената Експресбанк АД, а именно:
Информация относно наличности, движение и операции за периода от
3
07.01.2012 г. до 31.12.2022 г. по сметките на следните лица:
1. Р. Д. К., ЕГН **********:
Банкова сметка:
Разплащателна сметка №:***********, открита на ******** г. във ФЦ
ПАЗАРДЖИК, РЦ ПЛОВДИВ.
2. М. П. К. ЕГН **********:
Банкова сметка:
Разплащателна сметка №: 21096098, открита на 24.06.201 Зг. във ФЦ
ПАЗАРДЖИК, РЦ ПЛОВДИВ.
Уточняват, че за посочените, в искането от съда лица е извършена
проверка в информационните масиви на Банка ДСК и архивната база данни
на Експресбанк.
ДА СЕ ИЗПРАТИ ПИСМО до летище София, с искане да изпратят
информация дали през месец януари 2020 г. ответникът П. М. П. е пътувал до
и от Виена, излитайки от летище София, съответно кацайки на летище София
от Виена, и на кои дати са тези пътувания.
АДВ. Ц.: - Госпожо съдия, допуснати са на ищцовата страна до разпит
четирима свидетели, но в днешното съдебно заседание водим трима
свидетели, тъй като четвъртият е възпрепятстван. Аз ще Ви моля да ни бъде
дадена възможност в следващото съдебно заседание да доведем четвъртия
свидетеля. Като смятам, че това мое искане е основателно и допустимо, още
повече, делото няма да приключи в днешното съдебно заседание и това няма
да стане причина за отлагане на делото. Отделно от това след изслушване на
всички свидетели, ще взема становище дали поддържам въобще искането си
за допускане четвърти свидетел, той е допуснат за изслушване. Така, че ако
позволите, да поканим първия свидетел.
АДВ. Х.: - На нас също са ни допуснати четирима свидетели. Аз бих
помолил ищцовата страна да заяви за какви обстоятелства ще бъде техният
четвърти свидетел, който днес отсъства, за да мога да преценя дали да
4
разпитаме и четиримата свидетели, които ние водим в днешното съдебно
заседание, или да оставим за следващото съдебно засадения, за да бъде
разпитан съвместно с техния отсъстващ. Защото по принцип имаме съвместен
разпит на свидетелите, ние водим всички и ако може, да уточните кой е.
АДВ. Ц.: - На мен ми е трудно да уточня, ако трябва да бъда честна, кой
свидетел какви детайли знае, които са относими към предмета на делото. В
общи линии ще бъде това, което се оспорва, а именно, че ищцата е полагала
грижи за майка и за баща си, че е ходила там постоянно, интересувала се от
тяхното състояние, помагала е както за тяхната издръжка, за ежедневните
грижи за здравословното им състояние и т.н. Но аз няма как да бъда по-
конкретна от това, за което се извинявам. Не са за едни и същи
обстоятелства, тъй като те знаят различни детайли, свързани с тези
обстоятелства. Ставали са очевидци на различни моменти от живота на
семейството.
Ако ответната страна държи да има тази равнопоставеност, аз не
възразявам в днешното съдебно заседание да бъдат разпитани трима
свидетели от едната страна и трима от другата и да оставим за следващото
съдебно заседание един от техните свидетели.
АДВ. Х.: - Точно така, и затова исках за знам кои факти и
обстоятелства ще се стремите да доказвате с показанията на отсъстващия
свидетел днес.
АДВ. Ц.: - Как да го посоча името, като не го познавам!
АДВ. Х.: - Т.е., Вие не знаете кой е човекът, който е възпрепятстван?
АДВ. Ц.: - Аз лично не знам.
ИЩЦАТА: - Значи, четвъртият човек беше свекървата на госпожата,
която ще влезне за свидетелка. Тя ми се обади по телефона и ми каза:
"Свекърва ми е възпрепятствана, операция от сърце, пневмония". Свекървата
е Л. К..
5
Обади ми се нейната снаха, която също е свидетел също по делото, и ми
каза, че нейната свекърва Л. К. не може да дойде. Имала операция на сърцето.
АДВ. Х.: - За мен е важна не толкова личността на свидетеля, а
обстоятелства, за които е.
АДВ. Ц.: - Госпожо съдия, няма как да знаем всеки свидетел какво ще
установи точно, за да посочим.
АДВ. Х.: - Вижте, Вие знаете какви въпроси ще задавате на свидетеля.
Може да не знаете точно какво би могъл да каже.
АДВ. Ц.: - Колега, нали не сме за първи път в залата и няма как да
посочим точно и конкретно в детайли!
АДВ. Х.: - Аз мога, за разлика от Вас, да посоча!
АДВ. Ц.: - Добре, посочете Вие в детайли всеки един от вашите
свидетели точно конкретните факти и обстоятелствата, които ще уточняват.
АДВ. Х.: - Не, няма да Ви посоча точно, конкретно кои факти ще
установяват, а конкретно кои факти се стремя да установявам със
свидетелските показания, мога да Ви кажа.
АДВ. Ц.: - Кажете ги?
АДВ. Х.: - Мога да Ви кажа. Съгласен съм, ако това са фактите и
обстоятелствата за това, как се е грижила Ф. за родителите си. Искам да се
запише в протокола и да не се отклоняваме извън тях.
АДВ. Ц.: - Няма как да поставим рамка.
Обстоятелствата са свързани най-общо с грижите, които моята
доверителката е полагала за родителите си, но не мога да уточня точно кое
известно на конкретния свидетел.
АДВ. Х.: - Вижте, опитвам сe да предотвратя възможността в днешното
съдебно заседание ние да разпитаме всичките допуснати наши четирима
свидетели, след което Вие да доведете свидетел, който да ги опровергава.
Нали разбирате защо е съвместен разпитът. Това, което искам да предотвратя,
е да не се окаже, че последният свидетел ще опровергава това, което е казано
от свидетелите в днешното съдебно заседание.
6
СЪДЪТ счита, че при това положение не може да счете, че генерални
обстоятелства, които ще установят доведените от ищцата свидетели, са едни и
същи, и счита, че може да даде на ответната страна възможност по неин
избор, по нейна преценка да остави разпита на единия от своите свидетели за
следващото съдебно заседание едновременно с разпита на Л. К. и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ОСТАНАЛИТЕ СВИДЕТЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит като свидетел по делото Д. А. П.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се въведе
в съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Д. А. П.на ** г., роден на ********* г. в гр. Пазарджик, живущ в
Пазарджик, български гражданин, женен, неосъждан, без родство със
страните по делото по чл. 166 от ГПК.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1 от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Познавам страните и двете. Моята майка беше тяхна първа братовчедка.
Познавах Р. и М. К.. Те живееха в старата къща на приземния етаж.
Старата къща се намира в двора на целия имот в Пазарджик. Те винаги са си
живеели там. Майка ми живееше в къщата до тяхната къща, заедно с брат ми.
Две съседни къщи бяха, една до друга. Общуваха си постоянно.
Между двамата имота първо беше ограда от мрежа след това тухлена
ограда.
ОТВЕТНИКЪТ лично: - Кое е издигнал оградата?
СВИДЕТЕЛЯТ: - Не се сещам коя година е издигната оградата. М. и Р.
бяха живи тогава. Това никой не може да каже кой е финансирал строежа на
оградата.
Аз много често ходех на гледам майка и брат ми, които бяха болни и
7
двамата, и съм се засичал не един или два пъти с Ф.. Виждал съм я не един
или два път. Означава, че съм я виждал често там. Виждал съм я през
прозореца да върши работа на мивката в двора и да простира.
Баба Р. беше на легло последните години. Дядото излизаше, стоеше си
на двора. По принцип тя – Ф., като идваше, се грижеше за тях, а П. най-вече
плащаше на майка ми по 3 лв. на ден да й сменя памперсите. Мисля, че по два
пъти на ден ходеше майка ми да й сменя памперсите. Майка ми друго не е
помагала, само ходеше да й сменя памперсите и на гости ходеше. От как е
била на легло баба Р., майка ми ходеше постоянно. Спря 5 месеца преди да
почине бабата, защото тогава ходеше друго момиче. Ф. съм я виждал да ходи
на магазина да пазарува. Пазарувала е за баба Р. и дядо М..
Преди години съм влизал в къщата. Влизал съм и в стаите на Р. и на М..
Като цяло бяха в една стая. Имаше една маса и две легла. Всичко си беше
някогашно. Баня нямаха вътре в къщата. На двора имаше баня и тоалетна.
Не, майка ми не е помагала за къпането. Само Ф. ги водеше с маркуча
да ги къпе.
Дворът пред къщата е циментиран. Той е циментиран преди много
време. Същото е, както го помня от едно време, от детството. Имаше асмалък
и още си го има. Не знам кой го е правил този асмалък, още си го има. В
двора има сонда, с помпа. Не знам дали съм бил роден, когато е поставена. Не
си спомням точно откога Р. беше на легло.
За последен път съм бил преди години у баба Р. и дядо М.. От нашия
прозорец се вижда всичко, въпреки че има тухлена ограда. Аз ходех там
постоянно, защото майка ми и брат ми бяха болни. Майка ми почина на 22
декември 2021 г., а брат ми 2019 г. До смъртта на майка ми ходех там. След
това продадохме къщата. Мисля, че 2022 г. я продадохме. Мисля, че баба Р.
почина след майка. Дядо М. почина след баба Р..
В техния двор има стара и нова къща. В новата къща живее П. и двете
къщи са в общ двор без ограда.
Ф. я видях да отива към магазина. Мина покрай нашата къща и се
заприказвахме. Каза, че тръгнала да пазарува, защото хладилникът бил
празен, не помня кога беше това. Това беше, когато майка беше жива, защото
всъщност те двете се заприказваха отвън. За магазина един път съм видял.
8
За къпането минавах покрай входната врата и я видях в двора – Ф., и тя
ми каза, че приготвя маркуча да къпе баба Р.. До къщата има една постройка с
тоалетна и баня вътре. Тогава баба Р. не беше още на легло. От Ф. знам, че й
слага един стол да седне вътре. Не съм виждал самото водене на баба Р. в
банята.
П. ходеше и той да ги храни. Засичал съм го с посудата.
След майка като спря да ходи, тъй като беше неспособна вече да ходи,
ходеше едно момиче. Това беше 5 или 6 месеца преди майка да умре. Майка
ми не беше на легло, но имаше раково гинекологично заболяване, до
последно майка ми не беше на легло. Само за това момиче знам да е
помагало, и Ф. и П.. Момичето се казва И..
За празен хладилник - става въпрос за хладилника на баба Р. и дядо М..
Като казвам и П. да ги храни, имам предвид освен Ф. и той. Даже и веднъж от
Турция им беше купувала по-евтини лекарства, би трябвало да е и за двамата.
Когато са се разболявали по сериозно баба Р. и дядо М., сигурно един за
друг са се грижели, но имаше един период, в който не можеха. Дядо М. беше
в болница за операция и някой трябваше да отиде с него. Отиде Ф..
Не съм бил в Турция, когато Ф. е купувала оттам лекарства за
родителите си. От нея го знам. Не знам колко пъти точно дядо М. е лежал в
болницата. Един път си отряза пръстите. Единия път му правиха операция на
рамото и тогава Ф. отиде да стои с него в болницата. Аз не съм го посещавал
в болницата и няма как да видя дали Ф. е там. Конкретно тази информация я
имам, защото сме роднини, от тяхното семейство. Не знам точно колко време
дядо М. е бил в болницата, когато Ф. е била с него - 7-8 дена. Не мога да се
сетя дали бабата беше жива.
АДВ. Х.: - Ако е била жива, кой се е грижил за нея?
АДВ. Ц.: - Възразявам, това са предположения.
СВИДЕТЕЛЯТ: - Не знам в коя болница е бил дядо М.. Знам само, че
Ф. го е придружавала.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
9
Освободи се свидетелят от съдебната зала.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетел по делото Ц. Х. П..
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се въведе
в съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Ц. Х. П. на ** г., родена на ***** г. в гр. Л., с постоянен адрес в гр. Н.
З., живуща в Пазарджик, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без
родство със страните по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1 от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Познавам ги Р. и М., тъй като са роднини на моя съпруг. Живееха до
къщата на свекърва ми. От 17 години живея с Д. П.. От 2021 г. сме женени. От
по-малко години ги познавам тях, не от 17 години, защото не сме живели в
къщата на свекърва ми, а сме идвали само на гости. Те, доколкото знам, само
там са си живели. Ние от 6 г. живеем в Пазарджик и сме годили при свекърва
ми и сме минавали покрай къщата на бабата и дядото и покрай къщата на П..
Виждала съм там Ф.. Две къщи са в един двор, в едната къща, по-старата,
живееха баба Р. и дядо М.. В другата, по-новата, са П. и Г.. В един двор са.
В двора съм виждала Ф.. В двора има една чешма, имаше маса и
столове. Там много пъти са стояли Ф. и с дядо М. и баба Р.. Много пъти съм
влизала в двора и само съм влизала.
Виждала съм Ф. да носи торби, не съм гледала в торбите точно какво
носи, но мисля, че храна. На възрастни хора какво да им носиш - храна и
памперси. За памперсите знам, защото моята свекърва, преди да се разболее,
ходеше да сменя памперсите на баба Р.. Свекърва ми почина два дни преди
баба Р.. Поне една година е ходила свекърва ми. После като се разболя ние я
10
спряхме. Тя беше болна от рак и ние решихме, че не може повече да ходи.
Тогава ходеше всеки ден. Не съм ходила всеки ден да я видя, но си
говорихме. Свекърва ми работеше в един павилион за вестници, точно срещу
къщата на баба Р. и дядо М.. Тя беше пенсионерка по болест и работеше там.
Мисля, че тя ходеше сутрин и вечер, свекърва ми. Свекърва ми беше близка с
дядо М. и баба Р. и с П. и с Г.. Ние също бяхме с тях в добри отношения.
Сега с П. и Г. не сме се карали, но сме се виждали и не си говорим,
макар че не сме се карали, не си говорим. С Ф. по-често се виждаме, и с нея
не се виждаме всеки ден, но от време на време се чуваме.
В интерес на истината, не съм обръщала внимание дали има промени в
къщата на баба Р. и дядо М.. В тяхната къща съм влизала само веднъж, и то не
в тяхната стая, а на горния етаж. Тогава П. и Г. правеха сватба на дъщеря си.
Ние дойдохме от Н. З. на сватбата и там спахме, и това ми е единственото
влизане в тази къща. Не си спомням кога беше сватбата. Малко преди да
дойдем да живеем тук.
На втория етаж, където ние спахме, обзавеждането беше от едно време.
Тежки мебели, гардероб, какъвто имаха баба ми и дядо ми, и черги.
За къпането и такива работи не съм видяла, но мисля, че Ф. я къпеше.
Не съм влизала да гледам кой я гледа и кой я храни. Виждала съм я Ф. да
излиза от къщата, а дядо М. стоеше много вън. Ф. съм я виждала да мие разни
купички вън, то беше лятото. Мисля, че има помпа на двора.
Дойдохме на 28.5.18 г. да живеем в Пазарджик, а сватбата беше малко
преди това. Моята свекърва също се казваше Ф.. Поне една година свекърва
ми ходеше да сменя памперсите на баба Р.. Не мога да си кривя душата П. и
Г. също помагаха на свекърва ми. Получаваше някакви пари малко за
сменянето на памперсите, но малко. П. и Г. ги плащаха. Мисля, че 3 лв. на
смяна или 3 лв. на ден. Моят мъж й се караше и казваше: „Толкова ли нямаш
пари?“, и тогава ставаше въпрос за 3 лв. След като свекърва ми спря да ходи,
ходеше едно момиче съседка от другата страна, знам я като Ванче, но не
мисля, че е ходила много дълго. Със сигурност моята свекърва е ходила
повече от нея, свекърва ми ако е ходила една година, В. да е ходила 3-4
месеца. От момента, в който спряхме свекърва ми да ходи, когато работеше
болна от рак, до момента в който починаха и двете с 2 дни разлика, са
минали 3-4 месеца. Свекърва ми не се е залежала.
11
Когато не сме живели тук, веднъж Г. беше закарала свекърва ми и беше
помагала.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетелката. Да се
освободи.
Освободи се свидетелката от съдебната зала.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетел по делото М. П.В П.В.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се въведе
в съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
М. П.В П.В на ** г., роден на ****** г. в гр. Пазарджик, живущ в
Пазарджик, български гражданин, женен, неосъждан, родство – ищцата ми е
майка.
На свидетеля се напомни възможността да откаже да даде
показания, на основание чл. 166 ГПК.
Свидетелят: – Желая да свидетелствам по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1 от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Знам за какво се води делото. През последните 15 години до 2015 г. -
2016 г. двамата, баба ми и дядо ми, бяха добре. Дядо ми до последно си беше
добре, но го хвана ковид. Баба ми след операция се залежа 16-а -17-а г. и
трябваше да се полагат грижи. Майка ми ходеше, грижеше се за тях,
готвеше, чистеше, переше. Понякога аз съм я водил и съм я забирал.
Хладилникът им беше празен. Бяха записани на социален патронаж в една
12
порция, която често се хвърляше, не се ядеше. Аз като съм ходил майка ми
казваше: „Виж, хладилникът е празен“. Нямаше кой да им купи лекарства и те
не знаеха какво пият. Става дума за изписаните по рецепта лекарства, които
вуйчо ми е трябвало да купува, но не ги е купувал.
Те бяха гладни. Дядо ми е казвал: – „Ако не е майка ти, кой ще ни
гледа!“.
Храната от патронажа я хвърляха, защото беше грозна, не им
харесваше. Дядо ми все искаше майка ми да им готви - зелен фасул, пържени
картофи, баница. Ако не е готвила там, когато съм я карал, е носила от къщи
храна.
Дрехи не си купуваха. Майка ми е купувала на баба ми женски дрехи -
нощници, гащи. Дядо ми носеше на брат ми мои дрехи. Почина с якето на
брат ми, синьо на ромбчета.
Имаше човек за смяна на памперсите, леля Ф.е. Тя почина два три дни
преди баба. Тя е братовчедка на майка и на вуйчо. Последните месеци тя
беше онкоболна и не можеше да идва. Имаше едно момиче, което живееше на
гърба на къщата на баба ми, те са роднини и те също са К.. Чух, че това
момиче го инструктират да каже, че ги е гледало година и половина, а то само
сменяше памперсите на баба ми няколко месеца. За другите неща майка ми се
грижела. Тя я къпеше. След операцията майка ми трябваше да полага грижи и
за дядо ми, докато дядо ми се възстанови. 2018 г. беше. Вуйчо ми тогава беше
в А., тогава братовчедка ми беше бременна, чакаше дете. Операцията беше
януари месец. Братовчедка ми роди на първи февруари.
Докато дядо ми беше в болницата, майка ми успоредно гледаше баба
ми и ходеше в болницата при дядо ми.
Първо баба ми си лежеше на спалня "Приста", но се изпускаше и ги
разделиха. После й взеха специално легло от социалните, за да може да се
вдига, да се сваля, да се чувства по-добре. Не знам от кого се заплаща това
легло. Мисля, че е отпуснато от социалните.
Баба ми и дядо ми нямаха вътрешна баня и тоалетна. Някога си
направиха външна баня и тоалетна и я ползваха до последно. Даже баба ми
падна веднъж, беше много студено, заледено и тя се подхлъзна и падна.
Тогава й сложиха един шиш в рамото и майка ми стоя с нея в болницата при
13
операцията. После този шиш тя сама си го извади. Не знам как точно, но си го
извади шиша. След операцията баба ми беше на легло.
Първо можеше да става, майка ми й даде химическа тоалетна, за да не
излиза. Тази тоалетна беше останала от другата ми баба. След това се залежа
и почнаха памперси.
Баба ми и дядо ми ползваха една стая и там нямаше никакви
подобрения. Майка ми я чистеше тази стая. Винаги е имало градинки там.
Баба ми гледаше цветя по алеята. Пред самата къща си е циментирано. После
дядо ми започна да облича външната мивка с камък, да прави подобрения и
тогава се случи инцидентът, при който си отряза пръстите, докато е рязал.
Циментът не е променян, винаги си е било циментирано.
Винаги е имало голям асмалък. Вуйчо ми ги изряза повече от
половината асмалъка и асмите. Сигурно дядо ми го е правил асмалъка. Аз го
помня от дете. Винаги е имало помпа. Даже се пускаше от сайванта. Първа се
кърца, да се хване водата, и после се пуска ток. Мен ме пращаха да го пускам
като дете.
Докато бяха живи, имаха домашен телефон първо, но след като дядо ми
стана обект на телефонна измама и даде пари, вуйчо ми му отряза домашния
телефон и и му даде един на ваучер. Не помня какво ги излъгаха, те се
представиха за мен, от порядъка на 2000 лв. беше сумата, която са им искали,
уж че аз я искам. Те си разполагаха с пари. Тогава братовчедка ми ме пита
дали съм звънял на дядо и аз така разбрах.
Те са си плащали разходите за ток и вода, с техни средства. Не съм ги
виждал, но съм виждал портфейла на баба ми със сметките. Тя си го държеше
пред телевизора.
Като започна ковид, ограничихме ходенията. Аз лично го карах ковида.
Докато майка ми беше здрава, ходеше. После изкара ковид. После татко ми
изкара ковид, изкара пневмония. Майка ми живее на ул. "*********", което е
на 1 км. и половина от баба ми и дядо ми. Аз живея горе-долу по средата.
Мисля, че беше платена тази услуга за смяната на памперсите и от леля ми
Ф.е, и от другата жена. Предполагам, че баба ми и дядо ми са си я плащали,
тъй като те си имат пари.
Майка ми ходеше и преди баба ми да се залежи, но тогава те можеха да
14
се обслужват. Майка ми започна да ходи за готвене и чистене, след като баба
ми се залежа, преди това ходеше само да ги види.
По време на ковида майка ми и баща ми се лекуваха. Майка ми ходеше
почти докато почина баба ми. Тя почина през 2021 г.
Не мога да се сетя точно кога бяха болни майка ми и баща ми от ковид.
Не съм бил свидетел на падането на двора на баба ми. Инцидентът
става, когато тя е ходила да пикае през нощта. Не съм сигурен дали точно на
леда се е подхлъзнала, но помня, че в един момент беше заледен дворът и аз
ги питах как ходят до тоалетната на двора. Това не съм го видял.
Карал съм майка ми и съм я взимал и съм седял, да кажем, половин час.
Не мога да кажа колко често - когато майка ми е ходила, примерно е сготвила
и трябва да носи. Сутрин съм я карал преди работа. И вечер след работа съм я
забирал.
Майка ми работеше във фирма „Сенсата" в Пловдив. Пътуваше до
Пловдив в работните дни. Не мога да се сетя докога работеше. На смени
работеше. Когато е била нощна смяна, в 7 часа си хващаше рейса от
Икономиката. Нощните смени е възможно да обхващат събота и неделя. Сега
е пенсионерка, не помня от коя година.
Срещу къщата на баба ми е къщата на вуйчо ми. Тоалетната на баба ми
и дядо ми в момента е Изи Пей. То общо взето е празен дворът, има един
гараж.
Къщата на вуйчо ми е в същия двор. Няма ограда между къщата на
вуйчо ми и на баба ми и на дядо ми.
Вуйчо ми си живееше през целия период, откакто си направи неговата
къща, в нея. Баба ми и дядо живееха в тяхната къща, като ползваха само една
стая.
Оставям я в 14.00 ч. на обяд, преди да отида на работа, при баба ми и
дядо ми, тъй като тяхната къща е близо до Икономиката. Икономиката е
училище, тя стоеше при тях, докато стане време за автобуса на самата фирма,
която извозва работници и спира на различни места.
Не съм виждал през последните 4-5 г. строителни материали в двора
на дядо ми и баба ми.
15
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Освободи се свидетелят от съдебната зала.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетел по делото Б. Н. М.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се въведе
в съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Б. Н. М. на ** г., родена на ******** г. в гр. Пазарджик живуща в гр.
Пазарджик, български гражданин, омъжена, неосъждана, без родство със
страните по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1 от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Познавам страните и двамата, и Ф. и П.. От 97-а г., откакто се
преместихме в новия апартамент, който се намира до къщата, в която живее
П.. Помня родителите им - Р. и М.. Често съм ходила у тях на гости.
Последните години, мисля, че 2-3 г., Р. К. беше на легло. Аз съм
медицинска сестра и те са ползвали услугите ми, например за манипулации.
М. не е бил на легло. Ходила съм в дома им за тези манипулации. Те живееха
същия двор в другата къща. Те бяха много възрастни хора и накрая от
Спешната помощ не искаха да я хоспитализират, тъй като нямаше какво да се
направи, и й назначаха поддържащо лечение в къщи, банки инфузионни,
абокат да й поставя и аз съм ходила за тези манипулации. На приятелски
начала съм го вършила това, а не срещу заплащане.
Последните 3 години малко по-често съм ходила, освен за Р. се
налагаше и за М., той беше хоспитализиран. Имаше диабет, беше и сърдечно
болен. Р. също имаше и старчески диабет, но беше на перорална терапия, а М.
16
беше на инсулин. Мисля, че М. имаше и песмейкър на сърцето, нали?
/Свидетелката се обръща към ответника. ОТВЕТНИКЪТ кима с глава./
СВИДЕТЕЛКАТА: - Аз не помагам само на един пациент, затова не
мога да запомня всички подробности, но М. имаше и операция на едно око и
поставена леща. В този период живеех точно до тях.
Когато са имали нужда, съм се отбивала при тях, в някои периоди е
било доста по-често. Не съм видяла никой от близките им да им оказва
помощ, нито да ме потърси друг освен П. и съпругата му. Помощ оказваха
хора, които не са от семейството - тяхна братовчедка, която живее на близо
Ф., не й знам фамилията. Тя се грижеше. По едно време бяха две. В. се казва
другата жена. Но събота и неделя когато съм ходила, в повечето случаи са
били П. и съпругата му. Не съм виждала там сестрата на П..
АДВ. Х.: - Кога последно сте виждали сестрата на П.?
АДВ. Ц.: - Въпросът е неотносим.
СЪДЪТ счита, че бил могъл да има отношение към твърденията на
страните и поставя въпроса.
СВИДЕТЕЛКАТА: - Последно съм виждала в болницата Ф. П., когато
оперираха баща й. Тогава трябваше да го приемат за операция –
холецистектомия, имаше камъни в жлъчката.
Операцията се извършва планово, след като мине острият период. Те се
допитваха до мен кой е най-добрият метод, П. и съпругата му се допитваха до
мен, не бабата и дядото.
При лапароскопската операция възстановяването е много по-бързо и по
щадящо е, но клипсите, които се използват не се поемат от Здравната каса.
Трябваше да бъдат заплатени за тези клипси 400 лв. Заведох ги пи лекаря,
който щеше да го оперира. При лекаря бяхме П., Г., Ф. и аз. Не си измислям,
моля да й кажете да замълчи.
АДВ. Ц.: - Ф. се консултира с мен и свидетелката не може да е чула
какво ми казва.
17
СВИДЕТЕЛКАТА: - При лекарят възникна въпроса за допълнителните
разноски за клипси. Но периодът съвпадаше, когато П. и жена му щяха да
ходят в А., защото дъщеря им щеше да ражда.
Лекарят им обясни тогава, че той най-вероятно следоперативно ще бъде
приведен в реанимация заради всичките му придружаващи заболявания и П.
извади и даде на Ф. парите за клипсите, за да плати, когато го изпишем.
Други разходки за периода на пролежаването няма. Първата вечер ми се
обадиха от реанимацията да се кача, защото той много плаче, не от болка, а
защото му беше мъчно. Аз го попитах дали да се обадя на дъщеря му, той
отказа. Ф. й баща й, откакто я познавам, не си говорят, от 97 г. я познавам. С
майка си Ф. си говори. Тогава се качих в реанимация и по месинджър
набрахме П., попитах първо дали няма да смущава апаратурата и се обадих.
Не си спомням чий телефон набрах, но дядото си говори и с П., и със
съпругата му, и с дъщеря им.
В болничната стая никой не го придружаваше. Той в началото беше в
реанимация и там придружители не се допускат, придружители и свиждания.
После беше в хирургично отделение. Ф. не съм я виждала по време на престоя
в болницата, а само при изписването на дядото, когато трябваше да се платят
клипсите.
Били са хоспитализирани Р. и М. и при други поводи. М. когато
лежеше, П. ходеше с него. За пейсмейкъра ходиха в София и за лещата ходиха
в София. И в „Ескулап“ ходиха, но не си спомням за какво. Основно като са
били при нас в „Здраве“, съм им съдействала.
За Р. нямаше как П. да бъде придружител, защото тя беше в женска
стая. Тогава случайно видях Ф. в коридора, в ортопедията.
Пиеха лекарства Р. и М.. Наблюдението се извършваше от П.. Те им ги
даваха.
Аз съм я видяла как Р. ядеше пасирана храна и й я даваха в устата. За
лекарствата не съм проследила. Р. пиеше за нейния диабет лекарства, но дали
е бил „Сиофор“ или „Метфогама“, не си спомням. П. е отговарял за
лекарствата, това го знам, защото се събирахме доста често.
Последните три години баба Р. преглъщаше много трудно и ядеше само
18
пасирана храна, те готвеха и й сваляха храна. След това ги записаха на
патронаж, тогава аз взаимствах от тях и записах и моя баща. Хубавото на
патронажа е, че има топла храна и разнообразна.
П. плащаше и за патронажа, и за жените, които идваха за нея. Случвало
се е да стоим да двора и те да идват, и той в момента им дава пари. На добра
воля никой не го прави. Аз - те са ми приятели от дълго време и те са ми
помагали, и затова аз ходех да им помагам.
Не бяха големи суми, 5-10 лв. за смяна на памперс, с къпане. Помагах
на съпругата на П. за къпане. Сега последното, малко преди да почине Р., съм
им съдействала да минат на комисия, за да получат антидекубитален дюшек.
Имаше също проходилка и стол. Тези вещи са социална услуга, те не се
плащат. Имало е плащания за пренасяне на бабата и други услуги от такъв
характер.
Не съм виждала в двора на къщата съпруга и синовете на Ф.. Не са
споменавали Р. и М. да получават помощ от Ф. и нейното семейство.
Не съм чула Ф. да е поемала някакви разходи за Р. и М..
П. имаше заведение дълги години и Ф. заедно със съпругата на П.
работеше в това заведение, въртяха се. Това беше в по-ранен период, а не
когато Р. и М. имаха нужда от грижи. След това затвориха заведението и го
отдадоха под наем.
Аз съм главна сестра на болница „Здраве“. Работя редовна смяна, но
когато трябва оставям и до 20,00 ч., и до 21.00 ч. иначе от 08.00 ч. до 17. 00 ч.
ми е работното време.
И на двамата се е случвало да поставят абокати с банки. Имаше период,
М. имаше грип, идват от спешното, назначават терапия и след това аз съм
ходила да помагам. Когато се влошаваха, П. спеше в тяхната къща, но в
друга стая.
Когато съм ходила на гости стоим в двора между двете къщи през
лятото, даже през прозореца съм виждала баба Р..
Операцията на М. мисля, че беше през януари на 2020 г., защото не
беше започнал ковид. Два-три дни беше в реанимация и два-три дни в
хирургично отделение. В реанимация няма посещения. Сведения се дават от
11.00 до 12.00 ч. лично, сведения по телефона не се дават.
19
Парите, които П. ги даде на Ф., са били негови, защото когато лекарят
спомена, че клипсите се заплащат, Ф. си замълча, П. каза: „Да, ще платим!“.
Най-вероятно са получавали бабата и дядото пенсии, но аз не съм ги питала.
Аз и на баща ми не знам пенсията.
Не съм ходила в София с тях на преглед, но съм им помагала при
намирането на лекар.
Преди пейсмейкъра М. имаше четири коронарографии в София.
Когато Р. беше хоспитализирана, видях Ф. в коридора с едно кафе,
питах я какво прави там, тя ми каза, че ще остане, защото ще си вземе
болничен като придружител. Аз повече не съм я видяла и не знам колко е
седяла. Аз съм там на работа, а не да следя Ф..
Имат в двора люлка голяма П. и Г. и съм видяла как П. я изнася на ръце,
и съм си пожелавала същите грижи за мен някой ден да полага. Р. и съпругата
на П. бяха в добри отношения.
П. стоя около 10 дни в А.. Върна се един ден след изписването на баща
си. Дъщеря му не роди, докато те бяха в А..
Може би са съвпадали дните в болницата и заминаването на П. в А.,
защото първия ден след операцията се обадих от реанимацията и те бяха в А..
След това когато се върнаха, сме говорили за диетата на М. с П. и жена му.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Освободи се свидетеля от съдебната зала.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА като свидетел по делото Г. И. Б..
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се въведе
20
в съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Г. И. Б. на ** години, родена на ******* г. в гр. С., живуща в гр.
Пазарджик, българска гражданка, вдовица, неосъждана, родство – майка съм
на съпругата на ответника Г..
На свидетеля се напомни възможността да откаже да даде
показания, на основание чл. 166 ГПК.
Свидетелят: – Желая да свидетелствам по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1 от НК.
Свидетелката: – Обещавам да говоря истината.
Познавам Р. и М. от юни месец 88-а г. и сме били в много добри
отношения, откакто са се оженили дъщеря ми Г. и П., ние ходим в тях. Още
не се беше родила внучката, М. отстъпи право на строеж на зет ми, големият
парцел, който е южен съгласно скицата и в него, в парцела, се построи
жилищна сграда триетажна с помощта на сват ми и зет ми също работеше
също по къщата.
Сватовете ми живееха в старата къща, която е построена 52-ра г. Докато
станеше новата къща, зет ми и дъщеря ми бяха на втория етаж, а сватовете
бяха на първия етаж. Между двата парцела нямаше ограда и никога не е
имало.
Сватята ми Р. се разболя може би през 2018 г. Беше паднала пред
вратата долу и си беше счупила рамото. Аз не съм присъствала когато е
станало, но след два-три дни отидох да я видя жената и видях, че не беше
добре, а сват ми беше добре.
След счупването на рамото тя не можа да се възстанови, въпреки
техните грижи и усилията, които полагаха за лекарства и превръзки.
Г. и П. полагаха грижи, но също и неговата първа братовчедка Ф. П..
Съдът: - Вероятно е Ф. П., тъй като Ф. П. е ищцата.
ОТВЕТНИКЪТ: – Ф. е братовчедката.
СВИДЕТЕЛКАТА: - Тя се грижеше сутрин за тоалета й. Направиха
21
запитване до социалния патронаж, и понякога Ф. я хранеше. Обслужваше я,
изчистваше я, и я подготвяше вечерта да е спокойна За лекарствата се
грижеха дъщеря ми и зет ми. Вземаха някакви специални храни, за да може
тя да се подсили, да се възстанови. Те бяха много скъпи. Ходихме до аптеката
на кв. Запад и вземахме някаква специална каша, каквато ползват
спортистите. Име не знам и не мога да Ви кажа. Всичко купуваха зет ми и
дъщеря ми.
Тази услуга, която правеше Фани, се заплащаше от зет ми всеки ден по
10 лв. Даже тя - Ф., е вечеряла редовно с дъщеря ми и зет ми у тях, тя беше
сама. Понякога и на обяд е яла там. Тя живее в съседен имот, който е даден на
нейната майка от бащата на сват ми. Нейната майка е сестра на сват ми, на
М..
След като доста се разболя, тя пред мен се разболя Ф., пред мен получи
кръвоизлив и аз направих всичко възможно да отиде на лекар. Извикахме
Бърза помощ и оттам я откараха в Пловдив, в онкологията, и я оперираха
веднага. След като тя не се възстановяваше много бързо и не се чувстваше
добре, дъщеря ми и зет ми поканиха тяхна съседка от къщата, която е
залепена за старата къща – В., но не й знам фамилията. Тя прие и всяка
сутрин и вечер се грижеше за баба Р., като зет ми и плащаше по 10 лв. на ден.
Ф. септември месец получи кръвоизлива, предишната година, преди да
умре баба Р., и веднага след това се зае В. и гледаше баба Р. до смъртта й т.е.
година и нещо.
Самата Ф. преди това не съм сигурна колко време преди това е гледала
баба Р., но може би година и половина, година и осем месеца.
Както казах - заплащането на Ф. беше от зет ми и дъщеря ми, по същия
начин плащаха и на В..
Аз не съм я виждала сестрата на П. да идва, когато Р. е била болна. Аз
гледах правнуците си у тях – децата на голямата дъщеря на дъщеря ми и на
П.. Аз ги гледах до 2020 г., когато се роди малкия правнук. Аз бях в А. у тях и
се наложи да се върна на контролен преглед. Бях там в А. от септември 2019
г. до февруари 2020 г.
След като се върнах от А., разбрах от голямата внучка, че тя е говорила
с баща си да направи ремонт на навеса и на първия етаж и ми дадоха 2 500
22
евро, които да ги предам на баща й. Говоря за момента, когато се завърнах от
А.. И може би много малко време след това той започна да прави навеса.
Премахване на старите греди на навеса с доставка и монтаж на дървен
материал като покривна конструкция, стълбове от греди, столици - това са
гредите, на които се кове ламперията, това са дъски 2 см. черна хартия и
отгоре се поставя ондулин.
Аз съм строителен техник с 40 години стаж.
След като се направи покривът, безироваха се гредите, направи се
варова мазилка на стените. Направи се декоративна ел. инсталация на навеса,
специални лампи. Доставка и монтаж на улуци. Това беше по самия навес.
Абсолютно нова сграда, чисто нова сграда, от старото няма абсолютно
нищо. След като стана така, при разговор със сват ми М. стана дума, че
горният етаж почнал да капе. Говорихме със зет ми, той се съгласи да започне
ремонта, но не знаеше ако го започне, какво ще излезе и каква ще бъде
стойността на този материал, който ще е необходим. Аз направих груба
сметка на материалите като пера, по пера си ги бях описала и излезнаха над
15 000 лв.
Дървеният материал, който е използван за покрива е много качествен и
сме държали да се направи покривът, както трябва. След като се свалиха
старите керемиди и се откри покривът, гредите бяха много стари.
Сумите, които са необходими, съм ги дала лично аз, това са мои лични
средства.
13 000 лв. съм ги дала наведнъж на зет ми и на дъщеря ми. Тогава той
се зае и съм следила лично какви материали са закупени и са поставени.
Лично аз и сват ми М. сме осъществявали контрол. Ако аз не съм
доволна, казвах на М. и той правеше забележка.
М. не е участвал в разходите за ремонта.
П. участваше с физически труд, и то много, заедно също и с негови
приятели, Николай се казва единият.
Освен ремонт на покрива, той направи основен ремонт на 2–ри жилищен
етаж, като подмяна на ел. инсталация, гипсокартон, сваляне височината на
тавана и полагане на вата за изолация, подмяна на пода, облицовка на
парапета на стълбището с гранитогрес. Измазване варова мазилка оградата
23
откъм улицата, оградата е свързана с жилищната сграда. Във всяка от две
стаи и в коридора се направи ремонт на 2-ри етаж.
Направи ремонт на 1-ви етаж, там също смени ел. инсталацията,
подмяна на прозорците с ПВЦ, врата, също така смяна на прозорците на
избата с ПВЦ.
Както е направено на 2-рия етаж ремонтът, така и на 1-вия етаж в
едната от стаите, югоизточната стая, е направен ремонт. Запазени са една от
входната врата и една от вратите на стаите, те са дървени, те са реновирани,
направени са много хубаво. Сега никой не живее в тази къща. Аз съм
посещавала долния етаж. Живея си в жилището на „********“, но съм
посещавала онази къща, когато внуците са тук с децата.
Между двете жилищни сгради е направена циментова замазка от 60
кв.м., оттам започва бетонова алея с градинско осветление, отивайки към
гаражите, настилка, монтаж на бели бетонови бордюри. Изграждане на стена с
бетонови блокчета, с подложка от бетон. Измазване на ограда. Кофраж за
шапка. Всичките тези неща са извършени. То преди нямаше настилка, имаше
само на отделни места. Алеите се направиха, след като сложи градинското
осветление. Това, което казах, е в малкия парцел, който е към старата къща.
В другия парцел също продължава бетоновата алея. Настилка с
бетонови плочи 50 на 50, откъдето се качва дървена стълба с метални
елементи към новата жилищна сграда и свързва направен навес със самата
кухня. Отдолу е кафене с кухня и два гаража.
Между двата парцела зет ми наби нова сонда за вода, не мога да кажа
дали преди това е била на същото място, имаше помпа и преди, но нямаше
вода. Новата я наби по-надълбоко, бързоходна, тъй като дворът е озеленен, за
да може да се полива. Не съм видяла кладенец. Има изработен декоративен
кладенец. Има кофа със синджир с всичко, но няма вода.
Алеята и осветлението продължават и в големия парцел. Има и 4
камери, които работят, охранителни камери, след като М. го измамиха
телефонните измамници с 1500 лв., П. монтира камерите.
АДВ. Х.: - Имате ли представа колко струва целия ремонт?
АДВ. Ц.: - Възразявам. Свидетелят има техническо образование, но не
24
и оценъчно образование и не е това процесуалният ред да се оценяват
стойности.
АДВ. Х.: - Понеже казахте, че сте участвали в количествено-
стойностната сметка, можете ли да кажете на колко възлезе тя?
АДВ. Ц.: - Възразявам. Освен това свидетелката вече отговори.
Записано е по-горе в протокола.
СВИДЕТЕЛКАТА: - Не мога да си спомня, тъй като ремонтът беше
преди повече от година и нещо, но над 20 000 лв. им излезе.
След като направиха ремонта, се оказа, че таблото трябва да се
премести, и Енергото принудиха зет ми да го премести, за което го накараха
да плати 1800 лв.
Р. и М. бяха живи по това време, П. им сложи климатик на тяхната стая
и им сложи ПВЦ дограма, за да им е по-топло.
Не знам Р. и М. да се плащали със свои средства ремонта.
От 2019 г. аз сестрата на П. не съм я виждала да идва у зет ми, не знам
да е давала пари на зет ми за ремонта. Не вярвам да е давала пари на зет ми.
Не съм видяла и не знам Ф. да е идвала да готви, да чисти, да помага на
родителите си.
След като съм дала тези пари, аз нямам собственост в този имот, но
след като внуците ми идват, съм се чувствала като човек, който трябва да
помага. Аз съм продала апартамент и съм дала пари за построяването на
тяхната жилищна сграда и сега дадох за ремонта.
Не съм ги познавала тогава и не знам и не мога да кажа дали Ф. П.
преди брака си е живяла там. От 88 г. там живеят само сватовете ми, зет ми и
дъщеря ми. Той може да е бил бащин дом на Ф. П., но тя имаше апартамент.
Когато отидохме 2012 г. бях помолена от сват ми М. да му помогна да
извади всички необходими документи за прехвърляне. Отидохме в кадастъра
и дадохме поръчка за две скици, след 7 дни ги взехме. Отидохме при
нотариус Анета Илкова, тя го попита на кой ще прехвърляме, той каза: „На
П.!“.
25
Тя му обясни, че трябва трите лични карти, аз го попитах и старата
къща ли на П. и той каза: – „Да. Каквото е нужно, аз съм дал на дъщеря ми!“.
Повече не съм го питал.
Не знам къде е живяла Ф., преди да се омъжи, не съм била там. До 88-а
г. аз не съм познавала никой от това семейство, а 88 г. Ф. не живееше там.
Това са две УПИ-та отделни.
Ремонтните работи, които описах, са правени 2020 г., когато се върнах
от А.. Те продължават още, но това, което описах, е завършено.
Сватовете получаваха пенсии приживе. Даже последния път зет ми
трябваше да закара М. в „Токуда“ за проверка и П. ми каза: „Днес ще дойде
жената, която носи пенсиите, остави й 2 лв. и вземи другата част от
пенсията.“ Не знам дали са давали част от тези пенсии на сина си П..
За сумата, която са плащали за смяна на памперс и другите грижи 5 лв.
сутрин и 5 лв. вечер знам, защото понякога съм била там когато плащат и на
Ф. и на В.. Ф. не работеше. Тя живееше сама. Беше вдовица и преди
кръвоизлива пак живееше сама. Получи инсулт и пак го получи в моя
апартамент, защото тя и дъщеря ми бяха отишли да дадат кръв за баба Р. и тя
тогава го получи.
Баба Р. като падна, си счупи рамото. Тя, доколкото знам, беше в
болница, но не знам колко време е била в болница.
2019 г. беше това, не, 2018 г. беше това и след това тя постъпи в
болница. Не можех да си спомня точно в кой точно момент отидох да я видя,
защото тогава много не ги посещавах, работех като вещо лице. Те като че ли
тогава се сменяха в болницата като придружители. Това го знам от дъщеря
ми. Не съм се интересувала кой точно се е сменял. Аз съм имала и други
задължения.
Не знам колко време М. е бил в болницата и за коя последна операция
ми говорите. Знам пръстите, когато се разряза, но за жлъчката не знам.
Пръстите си разряза с ъглошлайф, когато облицоваше чешмата. Между двата
имота има чешма. Облицоваше я с гранитогрес.
Заедно бяхме, когато М. каза на П., че вторият етаж има нужда от
ремонт. Аз затова дадох 13 000 лв.
26
ИЩЦАТА: - Парите за покрива ги е дал лично моят баща, лека му
пръст. Значи пред вратата където той голям ремонт е направил братовчедка
ми Ф. П. е била там, П. казал на баща ми. Това са много лъжи. Баща ми лично
е дал парите и братовчедка ми Ф. е била пред вратата, и той /П./ е казал:
„Събирай, след 40 г. пак ще правим пак нов ремонт.“ Така ли е? Закълни се в
пръстта на баща ти! /към ответника/.
СВИДЕТЕЛКАТА: - Не знам, не съм разбрала, нито съм чула М. да е
давал на П. пари.
АДВ. Ц.: - Госпожо съдия, аз нямам други въпроси към тази свидетелка,
но имам едно доказателствено искане - да бъде поставена в очна ставка тази
свидетелка заедно с разпитаните свидетели Д. П. и Ц. П.. Ако бъде допусната
очната ставка, като считам, че има сериозни разминавания досежно фактите,
братовчедката на страните Ф. дали е работила, дали е живеела сама, кога се е
грижила, през кой период се е грижила за Р. К., по отношение специално на Р.
К. и какви средства е получавала, и в какво точно се е изразявала грижата.
Като считам, че изключително ярко се разминава казаното между семейство
Пенкови и току-що разпитаната свидетелка, по тези факти и обстоятелства, по
изброените въпроси: за грижите за размера на плащането, за периода на
грижите, обема на грижите, за заплащането, и дали е живеела сама.
АДВ. Х.: - Нормално е свидетелите да говорят различни неща. Всеки
свидетел разчита на спомени, дотолкова доколкото паметта му позволява, да,
защото свидетелите имат и различна паметова способност. Не мисля, че е
необходимо да се прави очна ставка за тези факти, още повече, че те не са
никак централни въпроси, освен че е нормално поради различните паметови
способности на свидетелите да са различни показанията им.
СЪДЪТ намира следното:
Наистина от тези въпроси някакво пряко отношение към спора, и то
несъществено, има само въпросът колко време и кой се е грижил за Р. срещу
заплащане. Останалите въпроси имат значение само за съпоставка на
27
показанията на свидетелите по относимите въпроси, т.е. за проверка на
достоверността на свидетели на показанията им като цяло.
Наистина са налице разминавания по изброените от адвокат Ц. въпроси
и съдът намира, че макар и значението на тези факти да е малко, процесът
няма да се затрудни особено от една очна ставка, от друга страна свидетелите
са близки на страните и биха могли да се явят отново. Няма пречка да се
поставят в очна ставка за пълно изясняване на въпросите, по които има
разминавания, от които пък страните да си правят някакви изводи за тяхната
свидетелска годност и за пълнотата на впечатленията им.
С оглед на изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАВЯ в очна ставка свидетелката Г. Б. при режим на довеждане и
свидетелите Д. П. и Ц. П., при режим на довеждане, по отношение на
въпросите: братовчедката на страните - Ф., дали е работила, дали е живеела
сама, кога се е грижила, през кой период се е грижила за Р. К. и какви
средства е получавала. в какво точно се е изразявала грижата?.
Като очната ставка ще се проведе в следващото съдебно заседание.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетелката. Да се
освободи.
Освободи се свидетелката от съдебната зала.
АДВ. Х.: - Г. П. е свидетелката, която трябваше сега да разпитаме, ако
сте съгласна да я отложим, ще я отложим.
АДВ. Ц.: - Аз се противопоставям по допустимостта на този свидетел
като цяло, тъй като от самото начало на съдебното следствие до това съдебно
заседание, Г. П., както беше посочено от пълномощника на ответната страна,
е присъствала в съдебната зала.
АДВ. Х.: - Присъствала е само веднъж в съдебната зала.
АДВ. Ц.: - На всяко едно съдебно заседание колега е присъствала в
28
съдебната зала, не знам дали е отразено в протоколите, но е присъствала.
АДВ. Х.: - Когато стоеше въпросът, да се отговаря на въпроса кога е
моят доверител е бил в А., тогава присъстваше в залата, и то само за кратко.
АДВ. Ц.: - Във всяко едно съдебно заседание присъстваше, колега.
АДВ. Х.: - Какво сега искате да кажете, ще я разпитваме ли днес, или
няма да я разпитваме? Присъствала е само в едно съдебно заседание и то не в
което са разпитвани свидетелки или са извършвани някакви съществени
действия, които да станат достояние на публиката. Приемани са писмени
доказателства.
СЪДЪТ намира, че присъствието на свидетелката в едно или в две
предходни заседания не е пречка да бъде разпитана. Евентуално може да се
вземе предвид фактът, че тя е присъствала, но тъй като тя е съпруга на
ответната страна, много по-голямо значение за оценка на нейната
предубеденост от присъствието в залата би имал този факт, който също не е
пречка да бъде разпитана. Ако е предубедена, тя ще е предубедена по-скоро,
защото е жена на П., а не защото е чула нещо случайно, още повече че
наистина не е присъствала при извършването на някакви съществени
действия. Голяма част от свидетелите бяха разпитани днес и от техните
показания тя не би следвало да е чула нищо, тъй като не присъстваше в
залата, а в останалите заседания се разискваше предметът на спора, основно
на изясняване предмета на спора и факти, които се изясняват - не е чула друг
свидетел, не е чула експертиза.
С оглед на изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетел по делото Г. Д. П.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се въведе
в съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
29
Г. Д. П. на ** г., родена на ******** г. в с. Ч., живуща в гр. Пазарджик,
българска гражданка, омъжена, неосъждана, родство – съпруга на П. М. П.,
ответник по делото.
На свидетелката се напомни възможността да откаже да даде
показания, на основание чл. 166 ГПК.
Свидетелката: – Желая да свидетелствам по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1 от НК.
Свидетелката: – Обещавам да говоря истината.
Докато бяха живи Р. К. и М. Кокошаров, живеехме в един двор в
различни къщи. Адресът на имота е „******** № 10.
От 88 г. съм отишла август месец, никой друг не е живял при нас, само
децата. Имаме две момичета, Р. и Михаела, които вече не живеят с нас. Моята
майка не е живяла с нас. Сестрата на П. не е живяла в този имот, откакто аз
съм там.
Кака имаше апартамент на „*********“ и живееше със съпруга си там и
с двете си момчета. Тя сега пак живее там, но синовете и не живеят.
Нужда от помощ имаха и двамата, все пак бяха възрастни хора.
Р. К. си счупи ключицата и от тогава имаше нужда от помощ. Юли
месец 2017 г. си счупи ключицата.
Баба Р. пада зад вратата, в стаята, в която живеят и моят свекър не е
могъл да отвори, тъй като вратата се отваря навътре. Той е бил извън стаята и
е бутал отвън, за да отвори, даже си казваше – че той без да иска е счупил
рамото. Ние бяхме на работа.
Тя падаше много често. И двамата имаха диабет. Той накрая беше
инсулинозависим, а тя старчески диабет имаше и беше на хапчета. Наложи се
интервенция на Р. К. и се наложи да й сложат два пирона, които след като я
изписаха и си дойде, си ги извади сама заради силната болка и не можа да й
зарасне счупеното, и така си беше до края.
От счупването нататък тя не можеше да се самообслужва. Лявата й ръка
не беше водеща, но тя не можеше изобщо да я движи. Не можеше да се
облича, не можеше да се измие. Тя беше много чиста жена. Дядо М. не даде
30
повече да й правим операция, за да не я мъчим.
В началото не й пречеше на ходенето, но след това тя много отслабна и
се залежа.
След като се залежа, имат си стая долу която обитават двамата,
свалихме детските легла отгоре, на едното беше тя, на другото дядо М.. След
време като се залежа купихме специално дистанционно легло, вдигат се
краката, главата и с антидекубитален дюшек, защото ни казаха, че при
залежаване може да се получат рани, за да не се получат рани, взехме. То
първоначално бяха декубиталния дюшек, инвалидна количка и стол за
тоалетна, и стол за хранене. След това взехме нов дюшек, защото стария се
пука много лесно, и новия го платихме ние.
В началото дядо М. не даваше да идва никой, искаше да си я обслужва
сам, но му беше трудно. Помагали сме и ние. Затова П. плащаше на негова
братовчедка Ф. П., не, обърках се, Ф. П.. Това е на моя свекър на сестра
дъщеря, племенница на М., за съжаление почина жената. Много им е
помагала кака Ф.е може би над година и половина. Тя работеше срещу нас и
продаваше вестници и живееше в съседство. Много разчитахме на нея да
помага на дядо М. и баба Р. и да ги гледа. Сменяше памперси, пазаруваше.
Няма значение, където и да я пратя, веднага тръгваше, за да ни услужи – за
лекарства, за препарати, за всичко. Моят мъж й плащаше, не го правеше
безвъзмездно това и тя, защото тя живееше сама и нямаме право да я
използваме. Доколкото си спомням, започнахме от 5 лв. за смяна, после като,
че ли 8 лв., но не съм сигурна, защото винаги П. е плащал на нея, на кака Ф.е
и на В. после.
В началото беше 5 лв. след това П. го вдигна на 8 лв., защото тя не беше
добре, имаше рак.
Една смяна означава една смяна на памперс, не един ден работа.
Значи, кака Ф.е започна да получава болки в стомаха и получи
кръвоизлив и след като отиде на преглед, й откриха рак. Аз започнах да търся
човек и първо се съгласи свекървата на В. - Л. К., и две седмици го върши и
се отказа, защото е много слаба и не може да вдига баба Р.. На нея също й
плащахме толкова.
След това нейната снаха В. Т. се съгласи, да замести свекърва си. В.
31
дойде края на юли 2020 г. до края, до смъртта на баба Р. на Бъдни вечер 21-ва
г.
И. Т. получаваше по 10 лв. на смяна на памперс, измиване, сутрин и
вечер. Два пъти в деня.
През цялото време когато кака Ф.е, леля Л. и И. сменяха баба Р., П.
също е помагал, защото тя беше едра жена и тежеше, то човек като се
отпусне, е така.
Не мога да отрека, че кака - сестрата на П. е помагала, но тя не е
сменяла памперси и не е хранила майка си. Тя като сменяхме памперси, не от
стаята, а от къщата излизаше. Моите деца, които са толкова по-малки, са я
сменяли, но тя не е нито веднъж. Много обичаше да дойде да им вземе
пенсията и да отиде да пазарува – салфетки, картофи и хляб или пък сладкиш,
те и двамата диабетици и не трябваше да ядат изобщо сладко.
Посъветваха ни, тъй като баба Р. е диабетик да я запишем на патронажа
на диета за диабетици. Имаше меню и те си избираха и двамата ги записахме.
За всеки имаше порции, каквото си изберат. Естествено, плащаше пак П.. Да,
и двамата получаваха пенсии - едно момиче минаваше и дядо М. ги взимаше
на ръка, едно момиче минаваше и ги носеше на ръка.
С пенсиите помагаха за лекарствата и за храна. Всички консумативи се
купуваха от П..
Значи посъветваха ни от лекар, моята свекърва, за да я подсилим,
взимахме хранителни добавки, то беше с вкус на кафенце и тя много го
харесваше.
Консумативите включваха памперси, препарати за нея и за дядо М., и в
един момент за кратко се появиха декубитални рани и взимахме немско
лекарство със сребърни йони, което много помага.
Значи дядо М. има четири коронарографии и един пейсмейкър.
Коронографиите тук в Пазарджик, а пейсмекъра в „Сити клиник“ в София.
Всичките разходи сме ги поели ние с моя мъж. Последващи контролни
прегледи на машинката на пейсмейкъра. Следващият случай е когато си
отряза пръстите. Беше в държавната болница, след това в Карита, после в
“Ескулапа“ П. е бил придружител на дядо М..
Когато се налагаше да е баба Р., трябваше да е жена. Два пъти дядо М. е
32
бил придружител, защото в „Ескулапа“ разрешаваха и на съпруг. Но за
счупената ключица не му разрешиха на него. Трябваше П. да помоли сестра
си да отиде да се пише придружител, но изобщо не е стояла там.
ИЩЦАТА: - Тя не можеше да си свали гащите и аз да не съм стояла при
нея! Не го е срам да лъже! Колко нощи съм стояла при нея!.
СВИДЕТЕЛКАТА: - Свекърът ми имаше камъни в жлъчката.
Оперираха го в болница „Здраве“. Ние го заведохме и го оставихме в
болницата. Но трябваше да пътуваме за Виена, защото ни се роди внуче и
помолихме Ф. да ходи на свиждане, защото беше ковид и не разрешаваха на
никой да е вътре. Уговорката беше Ф. да гледа и майка си. Другата жена – Ф.,
ни казваше какво става. Отива в 08.00 ч. сутринта и в 14.00 ч. си тръгваше и
свекърва ми оставаше сама. Тогава сме разчитали на голяма Ф., така я
наричахме. Един-единствен път сме я помолили да стои при майка си и пак не
е спала при нея.
Наложиха се разходи за дядо М. за избор на екип, 400 лв. трябваше да
се остави за екипа. П. и остави по-голяма сума, за да купува на дядо М. и баба
Р..
Не е участвала Ф. в разходите за погребението на родителите си, тя
много добре знае, това може да го потвърди Виктория, която работи в
погребална агенция „Кронос“, защото и разликата между двамата в датите на
смъртта им е 4 месеца.
Правили сме подобрения в двора, каквото може, с личен труд и моят
свекър, и П., и каквото не може, сме плащали на майстори. Специално, да
кажем, по двора може и да е участвал с нещо дядото, защото имаме там, да
кажем, настилка нова, имаме градинка, правихме една допълнителна ограда,
но по покрива, ремонта на старата къща, стаите на втория етаж, всичко е
плащано от П., то сега има и на първия етаж една стая, цялото го е платил
моят мъж.
Значи, те нямаха баня и тоалетна моят свекър и свекърва имаше една,
направена по времето на сватбата ни, и после е преустроявана за удобство на
тях. Това всичко е помагал и с труд, и със средства дядо М..
33
То беше такова една баничка, ние им направихме нова баня и тоалетна,
защото нямаха тоалетна и иначе трябваше да ходят много далече по двора.
Ние я направихме точно срещу вратата, входната, така отпред се пада, но пак
е извън къщата, тяхната къща.
Значи имаме чешма, която е стара, която е донаправена, също е помагал
със средства и с труд. С труд помагаше много дядо М., точно там си отряза
пръстите на чешмата.
АДВ. Ц.: - И със средства.
СВИДЕТЕЛКАТА: - Това не съм го казала, "средства" аз!
АДВ. Ц.: - Госпожо съдия, може ли да чуем записа, защото аз го чух.
Не, госпожо съдия, аз държа да чуем записа, защото аз го чух това –
„помагаше със средства и с труд, даже там си отразя пръстите“, това й бяха
думите.
Госпожо съдия, аз ще Ви моля когато се обработва протоколът и при
изработването на протокола съдебният секретар да прослуша внимателно
записа в периода между 19:25 ч. – 19:27 ч. дали се е чуло, като се изготвя
протоколът, ще Ви моля да се обърне внимание в периода между 19:24 ч. и
19:27 ч. тези няколко минути дали свидетелката е казала, че дядо М. помагал
и със средства, и с труд, след като е невъзможно в момента да го изслушаме.
СВИДЕТЕЛКАТА: - Имаме подобрения, имаме външна стълба за
новата къща. Имаме допълнително два гаража. Имаме навес, имаме имитация
- бутафорен кладенец, всичко това го е направил моят мъж с негови средства,
с негови средства.
Дядо М. не е участвал в изброените подобрения нито с труд, нито с
пари.
АДВ. Ц.: - Госпожо съдия, много Ви моля тъй като напреднахме много
с времето, това е ваше право и мое искане, да се направи забележка на
свидетеля да не се държи така към процесуалния представител на ищцата.
Считам, че е изключително неуместно, и аз държа да бъде записано това мое
изявление, изключително неуместно, изключително непочтително,
изключително неуважително към процесуалния представител на ищцовата
34
страна, свидетелката да се държи по този подобен неуважителен начин. Аз
съм адвокат, работя като адвокат и не мога да търпя такова отношение и
поведение спрямо мен. Ако страните имат лични роднински отношения, аз
нямам роднински отношения. Върша си работата.
СВИДЕТЕЛКАТА: - Сумата, която изчислихме, когато се образува
делото, защото тогава не знаехме, че ще дойде време Ф. да ни съди, я
изчислихме на над 50 000 лв.
Всеобща тайна е, че 18 години даваме имот под наем на „Еконт“. 2005
г. сме започнали на 500 лв., видно от документите, защото всичко е по банка,
и сме стигнали до 850 лв.
Теглили сме заеми, защото не можехме да се оправяме, когато децата
бяха студентки. И след като децата пораснаха, имаме документи за заем от
6000 лв. и 5000 лв. Получавали сме помощ от моята майка, защото тя до 79
години работеше тук в съда.
Получавали сме помощ и от моята дъщеря Р. П. Б., която е семейна и
живее във Виена. Многократно ни е помагала. Има и по 2000, и по 3000 евро
по банков път. Не само по банков път. Те пътуват често и при всяко идване
ни е помагала с пари и на ръка, за да не се чувстваме неудобно. Тя много
искаше да дойде тук и да стане свидетел, но работодателят не й позволи. Не й
дадоха отпуск.
От 8 години дъщеря ни живее във Виена i от 8 години работи там. В
момента семейството й е четиричленно, но чака трето дете.
За тези 8 години има две бременности и само когато е била бременна,
само тогава не е работила. Мъжът й работи през цялото време. 45 дни преди
раждането и една година след това не е работила за всяко дете, като скоро
след раждането на първото забременя с второто. Под наем живеят във Виена.
500 евро е наемът.
Не съм ги броила точно колко често ни е изпращала пари. Може би
всеки месец ни е пращала пари. Когато пътува до България и знаем, че ще
дойде за два-три месеца, парите ги носи с нея, не ги изпраща по банков път,
защото тя идваше по време на бременността и майчинството по два-три
месеца в България, била e по два-три месеца в България с децата.
35
АДВ. Ц.: - Споделяла ли Ви е във Виена колко е необходимо за
месечната издръжка за четиричленно семейство?
АДВ. Х.: - Извинявайте, сега какво изследваме с тези въпроси?
АДВ. Ц.: - Изследваме доходите на дъщерята на свидетелката, защото
тази дъщеря е пращала всеки месец високи суми.
СВИДЕТЕЛКАТА: - Не знам колко е разходът. Само да обясня, Не
знам каква е месечната издръжка за четиричленно семейство, но мога да
проверя и следващия път ще кажа. Значи госпожо съдия, мъжът й работи
постоянно на държавна служба към „DHL“ във Виена, в Австрийските пощи.
Какво е положението във Виена- взимат им 500 евро наем, но накрая на
година им връщат парите за наема и им дават 13 и 14 заплата, защото имат
деца, две деца.
Да, сменяла съм памперси, правила съм всичко. Защото искахме да
бъдем сигурни, че като излезем някъде и ако се наложи да отидем някъде, че
ще бъде сменена баба Р., ще бъде обслужена винаги и всеки ден, че ще има
жена, която да се грижи за баба Р.. Може да се наложи да отидем до моята
дъщеря във Виена или да имаме други ангажименти.
Да бях назначена за асистент на баба Р. от първи април до края на
декември 21-ва г. една година и половина оправях документи за половин
година асистент. Получавах възнаграждение в размер на 600 лв.
Възнаграждението, представено е с документите. Възнаграждението включва
и смяна на памперсите и аз съм я къпала и всичко друго съм правила с моя
съпруг, той ми е помагал. Хората които са сменявали моята свекърва, трите
жени, никой не я изкъпал, никой не я преоблякъл. Тяхната работа на жените
беше да дойдат, да я измият с топла вода, да я подсушат, да й сменят
памперса, от кръста надолу я миеха и й сменяха памперса.
Не мога да кажа колко пъти съм пътувала до Виена. Поне два пъти
годишно, може и повече, не мога да съм сигурна колко пъти, защото понякога
с кола, понякога със самолет. Два пъти задължително.
За Виена заминахме, защото очаквахме да се роди внучето, то се роди
на първи февруари 20-та година. Ние стояхме десет дни във Виена, от 14.1. до
36
24.1.2020 г.
Когато баба Р. беше в болницата, след като си счупи ключицата,
зълвата си взема болничен да се оправдае, нищо повече, но не е стояла и един
ден. Никой не е стоял.
Когато купихме леглото, антидекубиталния дюшек, количката, стола
ще е било 2018 г. Леглото го платихме ние, защото социалните не дават
легло. Останалите неща ги отпускат, след като се мине комисия. Всичко това
сме превили аз, дядо М. и П.. По инстанции, по Социални грижи и по
комисии сме ходили аз, дядо М. и П..
Сигурно е било следващата година, 2019 г., се наложи да купим нов
дюшек, от 80 лв. до 100 лв. струва декубиталният дюшек. В момента, в който
почине човекът, се взима всичко от социалните, инвалидният стол, масата за
хранене, която е като стол, столът за тоалетна, то това е.
Не знам къде е живяла Ф. П., преди да се омъжи. Сигурно в старата
къща, нито съм била свидетел, как мога да знам за нещо да говоря, на което не
съм била свидетел. Кака беше женена вече 10 години.
Отговорих вече къде отиват пенсиите на моите свекърва и свекъра, той
адвокатът ме попита.
Значи, пенсиите на моя свекър и свекървата отиваха за лекарства и за
храна. Не са плащали нито ток, нито вода, всичко това сме плащали ние. Не
са били толкова големи разходите за храна.
Получаваха добавки за инвалидност, транспортни се казваха, не знам
каква сума са получавали. Дядо М. ходеше и си ги оправяше в Социалните
грижи.
Не са имали други доходи.
За наема нали Ви казах, представила съм всичко. Има документи.
Декларирали сме всичко. Плащано ни е по банков път. Разбира се, че всичко е
декларирано, имаме данъчна декларация. Плащаме данъци за абсолютно
всичко.
Госпожо съдия, на нас ни плащаха по банков път, всичко е видно и
явно.
37
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Свидетелката остана в съдебната зала.
АДВОКАТ Ц.: - Госпожо съдия, с оглед процесуална икономия и
наистина напредналото време, аз ще Ви моля да ми бъде дадена възможност с
една допълнителна молба да представя в срока, подходящ, който ще бъде
определен от вас, да направя доказателствени искания във връзва с разпита
на днес разпитаните свидетели.
Във връзка с разпита на последната разпитана свидетелка в днешното
съдебно заседание и с оглед на това, че бяха представени извлечения от
банка, които към момента не са приети по делото, тъй като трябва да се
запозная с тях. Аз ще моля да се изиска справка/ информация от НАП - за
твърдян доход, който е получавал през годините ответника от отдаван от
него недвижим имот, - във връзка с твърдението, че ответникът е реализирал
допълнителни доходи от отдаване от него под наем помещение, това ми е
едното искане.
Госпожо съдия, с исковата молба е направено искане за допускане на
оценъчна експертиза досежно процесните недвижими имоти, до момента не е
определено вещо лице- експерт, не е определен и депозит. Аз ще Ви моля с
оглед продължителността на процеса и неговото започване от 2022 г. да бъде
определено вещо лице, да бъде назначена такава оценъчна експертиза за
процесните имоти, така както е заявено в исковата молба. Това са процесните
имоти подробно описани в исковата молба.
С една допълнителна молба, моля да ми се даде срок за становище по
представеното банково извлечение от ответната страна.
СЪДЪТ ОПРЕДЕЛЯ двуседмичен срок на адвокат Ц. да представи с
писмена молба становище по така представените писмени доказателства в
днешното съдебно заседание от ответната страна.
АДВ. Х.: - Нямам възражение, щом като колегата иска да изследва този
въпрос, нека да се изследва.
38
АДВ. Ц.: - Госпожо съдия, моля да ми бъде дадена възможност след
като се запозная с представеното банково извлечение в писмена молба да
заявя дали поддържам така направеното искане - за изискване на информация
от НАП.
За събиране на допуснатите доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА ДЕЛОТО за 10.05.2024 година от 14:30 часа, за която дата и
час страните и процесуалните им представители уведомени.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 20:20 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
39