№ 1021
гр. П., 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Михаил Анг. Алексов
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело №
20241720104582 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на А. А. Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ***** срещу "ПЕЛЕТИСИМО" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. ****, представлявано и управлявано от Т. Т. и Т.С. в качеството им
на управители, заедно и поотделно с искане да бъде постановено решение, с което да бъде
обявено прекратяването на Трудов договор със заповед № Заповед № 003/27.01.2023 г. за
незаконно и да бъде отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.344, ал.1, т. 1 от КТ .
Ищецът твърди, че на 15.04.2019 г. сключила трудов договор с търговско дружество
"ПЕЛЕТИСИМО” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П., ж-к „**"
ул. ****, представлявано и управлявано от Т. Т. и Т.С. в качеството им на управители, заедно
и поотделно, като длъжността на която била назначена е „****".
На 23.01.2023 г. трудовият й договор бил прекратен от страна на ответника на
основание чл. 187, т. 8, т. 10 от КТ, чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 7 от КТ, във връзка с чл. 188, т. 3 от
КТ - дисциплинарно уволнение.
В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са посочи нарушения на
трудовата дисциплина, а именно: - злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения; - неизпълнение
на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в
правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение.
Ищцата твърди, че посочените в заповедта нарушения не отговарят на обективната
действителност. Никога при изпълнение на нейните служебни задължения тя не била
злоупотребявала с доверието и не била уронвала доброто име на предприятието, нито пък
била разпространявала поверителни сведения за него.
Не отговаряло на обективната действителност и посоченото в горепосочената
заповед и неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, както и че е
1
извършила други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
Ответникът, в законоустановения срок от един месец от връчването му на
съобщението ведно с исковата молба по установените в ГПК способи не е депозирал
отговор.
В съдебно заседание ищеца чрез пълномощника си, подържа така депозираната
искова претенция, като моли съда да я уважи изцяло, при подробно изложени съображения
позовавайки, моли за присъждане на направените по делото разноски.
Ответника редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по
съществото на спора.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно
наведените от страните доводи и твърдени, събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
В исковата молба се твърди и по делото е безспорно, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, като ищеца е заемал длъжността „****". Безспорно
е също така, че на 27.01.2023г. е прекратено трудовото правоотношение между страните със
заповед №003/27.01.2023г., като в мотивите на заповедта е записано „системно неявяване на
работа“
След прекратяването на трудовото правоотношение с ответника - ищеца не е
започвала работа по друго трудово правоотношение до 08.02.2018г. /датата на последното
съдебно заседание по делото, в което е извършена констатация от трудовата му книжка/.
Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно-икономическа
експертиза, приета като не оспорена от страните размера на полученото БТВ за отработен
пълен месец преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е 723,20
лв. Размера на дължимото се обезщетение по чл. 225 от КТ за оставена без работа би бил
723,20лв, съответното за шест месеца 4339,20лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ
Предмет на предявения иск е законосъобразността на 003/27.01.2023 на Управителя
на "ПЕЛЕТИСИМО" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, с
която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца А. А. Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. *****, поради извършено от последната дисциплинарно нарушение –
системно неявяване на работа с посочено основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Прекратяването на трудовите договори, винаги предполага настъпили след
сключването им нови факти, които правят невъзможно изпълнението на поетите с тях
задължения. Като основание за прекратяване на трудовия договор се разбират именно факти
от реалната действителност, а не правните разпоредби уреждащи възможността на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение. В производството по чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ съдът проверява дали работодателят правилно и законосъобразно е упражнил правото
си да прекрати трудовия договор. Това означава, че в предмета на спора се включва само
това дали са се осъществили фактите, въз основа на които работодателят е упражнил
правото си да прекрати трудовия договор на работника или служителя. Поради това,
рамките на спора, а оттам и предмета на доказване в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ се определят от посочените от работодателя в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение факти. Проверката за законосъобразност на уволнението се извършва, като
се преценява дали основанието е настъпило към момента на прекратяване на трудовия
договор по смисъла на чл. 335, ал. 2 КТ. Поради това, се изисква посочването на фактите от
работодателя да бъде извършено именно до този момент, като е недопустимо пропускът да
бъде коригиран с последващи заповеди или посочването на фактите в хода на съдебното
2
производство. Това произтича не само от това, че съдът извършва проверка на
законосъобразността на фактите за прекратяване на трудовото правоотношение така както те
са посочени от работодателя към момента по чл. 335, ал. 2 КТ, но и от правото на работника
да знае причините и основанията за прекратяване на трудовото си правоотношение.
Касателно настоящия случай работника в исковата молба твърди, че преди
съставянето на заповедта за уволнение не са му били изискани обяснения по надлежния ред.
Съгласно константната съдебна практика (включително, формираната по реда на чл.
290 от ГПК практика на ВКС), в изпълнение на задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ,
работодателят следва да поиска от работника или служителя да даде устни или писмени
обяснения, като му предостави разумен срок за това преди налагане на дисциплинарното
наказание. Това искане може да бъде направено от работодателя устно или писмено. Когато
искането е направено устно, то следва да е било направено по начин, че да бъде възприето
от работника или служителя. Когато искането е писмено, то следва да се връчи на работника
или служителя – лично, или чрез пощенска услуга – на адрес, посочен от работника или
служителя. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ, когато работодателят
предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му
обяснения, или изобщо не му е поискал обяснения, съдът отменя дисциплинарното
наказание, без да разглежда спора по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от
КТ, разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ не се прилага, когато обясненията на работника или
служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. Такова виновно поведение на
работника или служителя, препятстващо събирането на обяснения (писмени или устни) от
него, несъмнено е налице, когато до знанието му е достигнало отправеното искане (писмено
или устно) на работодателя за даване на обяснения в разумен срок, но въпреки това
работникът или служителят, без извинителна причина, в рамките на предоставения му срок
не се яви, за да бъде изслушан от работодателя, или не му предостави писмените си
обяснения. Виновно поведение на работника или служителя по смисъла на чл. 193, ал. 3 от
КТ, обаче е налице и тогава, когато по какъвто и да било начин, без извинителна причина,
той не приеме или се постави в невъзможност да получи писменото искане на работодателя
за даване на обяснения, като например: откаже да го приеме, когато то му се връчва лично;
откаже да получи или не предприеме действия за получаване на пощенската пратка,
съдържаща писменото искане на работодателя, макар пощата да е удостоверила доставянето
й на адреса, посочен от работника или служителя; промени или отсъства от този адрес, без
да уведоми работодателя си за това и пр.
Видно от материалите по делото и в условията на пълно и главно доказване,
съобразно разпределената му доказателствена тежест, ответника не е ангажирал никакви
доказателства, че издадената заповед за дисциплинарно уволнение е мотивирана и
законосъобразна, в това число и че е изпълнена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ.
В конкретния случай, работодателят - ответното търговско дружество е извършило
уволнението на ищцата незаконосъобразно, поради неспазване на изискванията на
разпоредбите на чл.193 и чл.195 от КТ.
В настоящия казус, работодателят-ответник не е изискал от ищцата писмени
обяснения за визираните по-късно в процесната уволнителна заповед нарушения на
трудовата дисциплина, нито е изслушал същата във връзка с тях, така както повелява
разпоредбата на чл.193 ал.1 от КТ. По делото не се представиха надлежни доказателства в
тази насока от ответното дружество, в чиято тежест бе това.
Не се установи в случая, а и няма такива твърдения и възражения от страна на
ответника, да са налице предпоставките на чл.193 ал.3 от КТ, а именно неизслушването на
работника-ищцата, респ. неприемането на писмените й обяснения да е станало по нейна
вина.
Съгласно разпоредбата на чл.195 ал. 1 от КТ „Дисциплинарното наказание се налага
3
с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага“. Видно от
съдържанието на приложената по делото заповед същата не съдържа данни за времето на
извършване на дисциплинарното нарушение, само бланкетно посочване, че се касае за
„системно не явяване на работа“.
В настоящия казус и с оглед направеното от ищцата оспорване на връчването на
искане да даде обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, в тежест на работодателя-ответник, бе да
докаже надлежното връчване на същата, респ. устното изискване на обяснения.
Доказателства в тази насока не се събраха по делото, предвид и преклудирането на същите
на основание чл.133 от ГПК.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че в конкретния случай, работодателят е
нарушил разпоредбите на чл.193 и чл.195 от КТ. Допуснатите от работодателя нарушения на
горните норми сами по себе си водят до незаконосъобразност на дисциплинарното
уволнение и са самостоятелни основания за отмяната му.
При тези данни и без да разглежда трудовия спор по същество, съдът намира за
основателен предявения иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да заплати на ищцата направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева.
Ответното дружество ще следва да бъде осъдено да заплати в полза на Районен съд
П. следващата се държавна такса в размер общо на 30 лева за предявения неоценяем иск.
Предвид гореизложеното Пернишки районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на А. А. Т., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. ***** и ОТМЕНЯ Заповед № 003/27.01.2023 на Управителя на "ПЕЛЕТИСИМО"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, с която на основание
чл. 330, ал.2, т. 6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение, считано от 23.01.2023г.
ОСЪЖДА "ПЕЛЕТИСИМО" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. **** ДА ЗАПЛАТИ на А. А. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
***** сумата в размер на 1200.00 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща разноски за
един адвокат в настоящето производство.
ОСЪЖДА "ПЕЛЕТИСИМО" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. **** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд П. сумата от 30.00 / тридесет лева/ държавна такса за образуване и водене на
настоящето производство, като УКАЗВА че така посочената сума може да внесе в
едноседмичен срок от влизане на решението в сила, като в противен случай, съдът ще
издаде служебно изпълнителен лист и ще пристъпи към принудително събиране на
вземанията
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4