Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 09.12.2019 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 23.10. 2019 година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1350
по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано
е решение № 322/20.05.2019г., постановено по гр.д. №2626/2018г. по описа на
Районен съд – гр. Казанлък, в частта с която е отхвърлен предявеният иск
от „П. К. Б.” ЕООД против Р.М.И. в частта за разликата над 1 112, 80 лв.
до 2 415.84 лв., явяваща се 4 непадежирали вноски по договор за потребителски
кредит „Профи кредит Стандарт“ №**********/26.07.2017г. и възнаграждение за
пакет допълнителни услуги като неоснователен, за което е издадена заповед
№647/11.05.2018 г. за изпълнение парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№1158/2018 г. по описа на РС - Казанлък и са
присъдени разноските по делото.
Във въззивната жалба въззивникът „П. К. Б.” ЕООД излага
съображения за неправилност на постановеното решение, като същото се обжалва в
цялост. Посочена е съдебна практика. Развити са подробни съображения във връзка
с направените оплаквания.
Направено е искане да се
отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се уважат изцяло
исковите претенции. Претендират се разноските, включително и за въззивната
инстанции – за платена ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
В законния срок не е постъпил писмен отговор
от страна на въззиваемия.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422,
вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1, вр. с чл. 240 от ЗЗД.
Безспорно е установено по делото, че между страните по делото е
сключен договор за потребителски кредит
„Профи кредит Стандарт“ №**********/26.07.2017г., по силата на който ищецът е
предоставил на ответника кредит в размер на 900 лв., със срок на кредита 24
месеца и размер на месечната вноска по кредита в размер на 55.64 лв., с годишен
лихвен процент 41.17 %; ГПР- 49.90 % и лихвен процент на ден от 0.11 %, при
обща дължима сума по кредита в размер на 1335.36 лв., а по избран и закупен от
ответника пакет допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет в размер
на 1080.48 лв., с размер на вноската по закупения пакет от допълнителни
услуги-45.02 лв. и общо задължение по кредита и по пакета допълнителни услуги –
2415.84 лв., при общ размер на месечната вноската 100.66 лв. и дата на
погасяване: 20-ти ден от месеца.
В чл. 12.3 от общите условия на договора е предвидено, че в случай, че
клиентът просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва
автоматично прекратяване на договора за кредит и обявяване на неговата
предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща за това на
клиента уведомление, покана, предизвестие и други.
От заверено копие на преводно нареждане от 26.07.2017 г. се установява,
че ищецът е превел на ответника сумата от 900 лв. по банкова сметка *** Р.М.И..
По делото е приложен погасителен план, от който е видно, че месечната
вноска, дължима от ответника е 100.66 лв., формирана от главница и договорна
лихва по договора за кредит в общ размер 55.64 лв. и вноска по закупения пакет
допълнителни услуги-45.02 лв., като първата вноска е дължима на 20.09.2017 г.,
а последната 24-та вноска- на 20.08.2019 г.
По делото е представено копие на
уведомително писмо от 27.11.2017 г., с което кредиторът „П. К. Б.” ЕООД уведомява
длъжника Р.М.И. за едностранното прекратяване на договора, считано от
21.11.2017 г. и обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по договора.
Представено е извлечение от 12.10.2018 г. по сметка към договора за
потребителски кредит №**********, неоспорено от ответника по делото, от което е видно, че ответникът не е погасил
нито една месечна вноска по договора, съобразно клаузите на сключения договор.
Видно от приложеното ч.гр.д.№1158/2018 г. по описа на РС-Казанлък, в
полза на „П. К. Б.” ЕООД против Р.М.И. е издадена заповед №647/11.05.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумите: 2415.84 лв.
главница, 5.32 лв. лихва за забава от 21.09.2017 г. до 21.11.2017 г. по договор
за потребителски кредит №********** от 26.07.2017г. и законната лихва върху главницата от
09.05.2018 г. до изплащане на вземането, както и 149.02лв. разноски, от които:
49.02 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК и в срока по чл.415, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от ГПК кредиторът е предявил
настоящия иск за установяване съществуването
на вземането за сумата 2415.84 лв., поради което предявеният иск е допустим. С
влязло в сила определение №2070/16.10.2018 г. по ч.гр.д.№1158/2018 г. на
РС-Казанлък заповедта за изпълнение №647/11.05.2018 г. е обезсилена в частта за
сумата 5.32 лв. лихва за забава от 21.09.2017 г. до 21.11.2017 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Безспорно е установено, че по силата на договор за потребителски кредит
№**********/26.07.2017г. „Профи кредит Стандарт“ е предоставил на ответника сумата
900 лева, което се доказва от представеното преводно нареждане. По делото е
представено уведомително писмо от ищеца до ответника, че съгласно ОУ, считано
от 21.11.2017 г. договорът е едностранно прекратен и че задължението на ответника
по договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо. По делото не са
представени доказателства, че горепосоченото уведомление е изпратено до
ответника преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Обстоятелството, че ищецът не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1
ЗКИ, не изключва приложението на чл. 60, ал. 2
ЗКИ и съответно указанията на т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника
изявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем. Липсва
основание за поставяне на кредитополучателите по договори, сключени с небанкови
финансови институции в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по
договори за банкови кредити. В този смисъл въззивният съд намира, че
разрешението, дадено в т.18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прилага и по отношение на небанковите финансови
институции, какъвто е ищецът. Така, предвид гореизложеното, съдът приема, че на
длъжника не е обявена надлежно предсрочната изискуемост на кредита на 21.11.2017
г.
Безспорно е установено, че в хода на производството пред въззивния съд
е настъпил крайният срок на договора, тъй като същият е сключен за срок от 24
месеца, като последната вноска е дължима на 20.08.2019 г. Преценката на съда за
основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното
положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция
/първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на иска. Поради това, съдът
следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както
го задължава разпоредбата на чл. 235, ал.
3 от ГПК.
В настоящото производство ищецът претендира установяване на сума за главница
по договора, а именно на сумата от 2 415, 84 лева. В конкретния случай в
заявлението по чл. 410 ГПК,
заповедта за изпълнение, както и в настоящата искова молба, ищецът поддържа искането
си за установяване дължимостта на вземане, представляващо дължима главница по
процесния заем. Никъде не е претендирана възнаградителна лихва. Производството
по чл. 422 ГПК
се явява продължение на заповедното производство и съвпада по предмет със
заповедното. Поради това, въззивният съд приема, че е сезиран само с иск за
установяване на главницата по горепосочения договор за кредит, но не и с иск за
установяване на дължимата възнаградителна лихва по договора. Ето защо, предвид
настъпилия в хода на производството пред въззивния съд краен срок на договора
на 20.08.2019 г. Р.М.И. дължи на „П. К. Б.” ЕООД остатъка от главница в размер
на 204, 67 лв.
Ищецът
претендира възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги в размер
на 1080, 48 лв. Въззивният съд намира за недействителна клаузата за закупуване
на пакет от допълнителни услуги. Възможността за събиране от потребителя на
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Законът, обаче, не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
В противоречие на императивното правило на чл. 10, ал. 4 от ЗПК за допълнителните услуги е определено общо възнаграждение за
няколко различни услуги. В чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е предвидено, че "Видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора
за потребителски кредит". В случая, в Договора за потребителски кредит не
са посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните
такси. Освен това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е
предварително, т. е. то е дължимо само за "възможността за
предоставянето" на изброените в него услуги и е без значение дали някоя от
тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните договор. Поради това, настоящата съдебна инстанция счита, че уговарянето
на подобно възнаграждение нарушава принципа на добросъвестност и справедливост,
тъй като потребителят следва да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не за хипотетично ползване на такава. Следва да се посочи,
че в настоящия случай възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги
от 1 080, 48 лв./ надвишава размера на самия кредит /900 лева/, като по
този начин необосновано кредиторът се домогва да увеличи размера на вземанията
си, начислявайки такси за услуги, чието реално предоставяне не е доказано. Така,
с уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на 1 080, 48 лева,
съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
касаеща ограничение в размера на ГПР. Следователно, на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК
и чл. 21, ал. ЗПК
тези клаузи са нищожни. Поради това въззивният съд счита, че претенцията за
присъждане на сумата от 1080, 48 лв. е неоснователна.
Предвид гореизложеното,
въззивният съд намира, че решение №322/20.05.2019г., постановено по гр.д. № 2626/2018г.
по описа на Районен съд – гр. Казанлък, в частта с която е отхвърлен
предявения иск от „П. К. Б.” ЕООД против Р.М.И. за установяване по отношение на
Р.М.И. съществуване на вземането на „П. К. Б.” ЕООД за сумата от 204, 67 лв.,
представляваща 4 падежирали вноски за главница по договор за потребителски
кредит „Профи кредит Стандарт“ №**********/26.07.2017г., за което е издадена
заповед №647/11.05.2018 г. за изпълнение парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№1158/2018 г. по описа на РС – Казанлък е неправилно и следва да бъде
отменено, като вместо това следва да се признае за установено по отношение на Р.М.И.
съществуване на вземането на „П. К. Б.” ЕООД за сумата от 204, 67 лв.,
представляваща 4 падежирали вноски за главница по договор за потребителски
кредит „Профи кредит Стандарт“ №**********/26.07.2017г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 09.05.2018 г. до изплащането й за което е издадена
заповед №647/11.05.2018 г. за изпълнение парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№1158/2018 г. по описа на РС – Казанлък.
В останалата обжалвана част
решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за
разноски:
С решението по
установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай, в
производството ч.гр.д.№1158/2018 г. по описа на РС – Казанлък „П. К. Б.” ЕООД е
заплатило държавна такса в размер на 49,02 лв. и съдът е определил
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. С оглед изхода на делото, Р.М.И.
следва да заплати на „П. К. Б.” ЕООД допълнително разноски в размер на 12, 77
лв. по ч.гр.д.№1158/2018 г. по описа на РС – Казанлък, съразмерно с уважената
част от иска.
В първоинстанционното
производство ищецът е заплатил държавна такса в размер на 48,32 лв. и районният
съд е определил на основание чл.25, ал. 1 от Наредбата за правна помощ
юрисконсултско възнаграждение на „П. К. Б.” ЕООД в размер на 150 лв. С оглед
изхода на делото, Р.М.И. следва да заплати на „П. К. Б.” ЕООД допълнително сумата
16,80 лв., представляваща разноски пред първоинстанционния съд, съразмерно с
уважената част от иска.
Във въззивното производство ищецът е заплатил
държавна такса в размер на 48, 32 лв. Въззивният съд на основание чл. 25, ал. 1
от Наредбата за правна помощ определя юрисконсултско възнаграждение на „П. К.
Б.” ЕООД в размер на 100 лв. за въззивната инстанция. Така с оглед изхода на
делото, Р.М.И. следва да заплати на „П. К. Б.” ЕООД направените пред въззивния
съд разноски в размер на 23, 29 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 322/20.05.2019г., постановено по гр.д. №2626/2018г.
по описа на Районен съд – гр. Казанлък, в частта с която е отхвърлен
предявения иск от „П. К. Б.” ЕООД против Р.М.И. за признаване за установено по
отношение на Р.М.И. съществуване на вземането на „П. К. Б.” ЕООД за сумата от
още 204, 67 лв., представляваща 4 падежирали вноски за главница по
договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“
№**********/26.07.2017г., за което е издадена заповед №647/11.05.2018 г. за
изпълнение парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1158/2018 г. по описа
на РС – Казанлък като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.М.И. ЕГН ********** *** съществуване на вземането
на „П. К. Б.” ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.”Б.“ №**, бл.**, вх.* за сумата от още 204, 67 лв. /двеста и четири лв. и
67ст./, представляваща 4 падежирали вноски за главница по договор за
потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ №**********/26.07.2017г., ведно
със законната лихва върху тази сума от 09.05.2018 г. до изплащането й, за което
е издадена заповед №647/11.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1158/2018 г. по описа на РС – Казанлък.
ОСЪЖДА Р.М.И. ЕГН ********** *** да заплати на „П. К.
Б.” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Б.“ №**,
бл.**, вх.* допълнително разноски в размер на 12,77 лв. по ч.гр.д.№1158/2018 г.;
допълнително разноски в размер на 16,80 лв., направени пред първоинстанционния
съд, съразмерно с уважената част от исковете и направените пред въззивния съд
разноски в размер на 23,29 лв. , съразмерно
с уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 322/20.05.2019г., постановено по гр.д. № 2626/2018г.
по описа на Районен съд – гр. Казанлък в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.