№ 177
гр. Дупница, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20221510200361 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.189, ал.8 ЗДвП вр.чл.59 и сл. ЗАНН.
М. В. КР., от гр. С-ли,ул. Г.Д. №....,общ.С-ли с ЕГН **********, е обжалвал ел. фиш
Серия К № 5355224 на ОД на МВР гр. Кюстендил, с което му е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 100.00 (сто) лв. на основание чл.182, ал. 2,
т.3 от ЗДвП за констатирано нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл. 21, ал. 1 и на основание
189, ал. 4 от ЗДвП. В така депозираната жалба се навеждат подробни доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт, като се отправя искане за
неговата отмяна. Претендира деловодни разноски.
В така депозираната жалба се навеждат подробни доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакувания акт, като се отправя искане за неговата отмяна. В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Не претендира деловодни
разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебното заседание, в
което е даден ход на съдебните прения, не взема становище по допустимостта и
основателността на жалбата. Не претендира деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени
материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от М. В. КР. спрямо когото е наложено административното
наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния
фиш е връчен на жалбоподателя на 26.02.2022 г., като жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 08.03.2022 г., поради което срокът по чл. 189,
1
ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата
е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следа да бъде отменен по
следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 17.10.2021 г. в 18:24 часа в обл. Кюстендил, общ. Дупница, АМ Струма км. 54+000,
в посока София при ограничение 110 км/1 въведено с ПЗ Б26, за извън населено място, с
лек автомобил марка и модел “Сузуки Гранд Витара“, с рег. № Е 5736 МС е извършено
нарушение за скорост, като нарушението е установено и заснето с техническо средство
11743c6, като установената такава е 132 км/ч с приспадната максимално допустим толеранс
от 3 % в полза на водача. Превишаване на скоростта с 22 км/ч. Нарушението е установено
с ATCC ARH CAM S1. За извършеното нарушение на жалбоподателя е съставен акт на
основание чл. 21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.
182, ал. 4 от ЗДвП.
Освен това на жалбоподателя за същото нарушение, за същите дата, час и място е
съставен още електронен фиш и е наложено същата санкция, като по делото е приложен ЕФ
Серия К, № 5355216 и в тази връзка е направено възражение от жалбоподателя съгласно чл.
17, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, като твърди, че е
нарушен принципа „Non bis idem“.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на
събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява,
че процесното техническо средство, с което е била измерена скоростта на движение на лек
автомобил с № Е 5736 МС, е от одобрен тип и със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 58-С- ИСИС/28.09.2020 г. на средство за измерване –
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътните нарушения ARН САМ S 1
се установява, че процесното техническо средство с № 11743с6 е преминало последваща
проверка на 27.09.2021г. - 28.09.2021 със заключение, че същото отговаря на
метрологичните изисквания. Изяснява се и че грешката при измерване на скоростта е +/- 3 %
при движение над 100 км/ч.
От справка за собственост за ППС се установява, че собственик на превозното средство
-лек автомобил марка и модел “Сузуки Гранд Витара“, с рег. № Е 5736 МС, е М. В. КР..
От приложения към преписката снимков материал се установява, че измерената
скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № Е 5736 МС е била 136 км/ч, като
заснемането е било извършено на 18.10.2021 г. в 18:24 часа.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с
изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно задължителните реквизити на съдържанието
2
си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Кюстендил; мястото – км.
54+000, АМ Струма, в посока гр. София; датата – 17.10.2021 г.; точният час на извършване
на нарушението – в 18:24 ч.; регистрационният номер на МПС – Е 5736 МС собственикът,
на когото е регистрирано превозното средство – М. В. КР.; описание на нарушението –
управление на лек автомобил с превишена скорост, за извън населено място, 22 км/ч при
ограничение от 110 км/ч, за извън населено място; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 във
вр. с ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на
доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната банкова сметка.
Възможността да се извърши преценка за спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН
следва да се посочи, че в производството по издаване на електронен фиш не е приложим
режимът на чл. 34 от ЗАНН в смисъла вложен от жалбоподателя, тъй като в случая АУАН
не се съставя. Сроковете, които се преценяват в настоящото производство са давностните
срокове за налагане на наказанието. Дори и да се предположи, че волята на жалбоподателя е
била да направи възражения за изтекла давност, то това възражение отново би бил
неоснователно. Продължителността на давността съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК / ред. - до
изм. ДВ бр. 26 от 2010 г./ вр. чл. 11 ЗАНН е 2 години до 10.04.2010 г., а съгласно чл. 80, ал.
1, т. 5 НК /ред. - изм. ДВ бр. 26 от 2010 г./ вр. чл. 11 ЗАНН е 3 години след 10.04.2010 г.
Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК вр. чл.11 от ЗАНН срокът й тече от довършването на
нарушението, а за тези, които траят непрекъснато или са продължавани - от прекратяването
им. Спира на основание чл. 81, ал. 1 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, ако преследването
зависи от разрешаване на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Прекъсва се по
чл. 81, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН с всяко действие на надлежните органи,
предприето спрямо преследваното лице, след което започва да тече изцяло нова давност.
Независимо колко пъти и за какъв период от време давността е била спирана и прекъсвана
съгласно чл. 81, ал. 3 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН преследването на всяко административно
нарушение се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този по чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Тъй като процесното деяние е извършено на 17.10.2021г.,
т.е. след 10.04.2010 г., то срокът на обикновената давност е с продължителност от 3 години,
а на абсолютната – 4 година и 6 месеца, с изтичането на който
административнонаказателното преследване за извършеното административно нарушение се
изключва. Видно е, че срокът на обикновената давност не е изтекъл към момента на
постановяването на съдебния акт, като с връчването на ЕФ давността е била прекъсната и е
започнал да тече нов 3-годишен срок. Не е изтекла и абсолютната давност.
Настоящият съдебен състав напълно споделя наведеното възражение за допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като ЕФ не съдържа всички изискуеми от закона
реквизити.
На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП в
приложимата й към датата на деянието редакция (ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) при
изпълнение на функциите си по ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи
3
служби обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. Съгласно легалното дефиниция по
§6, т. 65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ (АТСС) са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
В настоящия случай скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя с рег.
№ Е 5736 МС е установена и заснета с АТСС по смисъла на ЗДвП, представляващо
стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение СПУСК
ARН САМ S 1 с № 11743с6, за която по делото се доказа да е одобрен тип средство за
измерване, както и да отговаря на метрологичните изисквания.
Съгласно чл.16, ал.5 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за
използване на АТСС „при съставяне на акт за установяване на административно нарушение
за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен
фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се
приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл.755 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол“. В случая
от приложения и приет като доказателство по делото клип, на който не е посочен номер,
заснет на 17.10.2021 г., в 18:24:37 часа, е видно, че измерената скорост на движение на
заснетото МПС с рег. № Е 5736 МС , е била 136 км/час, като на същият клип не е изписано,
че „наказуемата скорост е 132 км/час“, така както е прието в обжалвания електронен фиш за
наказуема скорост от 22 км/час. Това е извършено при съобразяване с нормата на чл.755,
ал.1, т. 3 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
която регламентира, че максимално допустимите грешки на скоростомерите трябва да бъдат
3 км/час при скорост до 100 км/час или 3% от измерената стойност за скорости над 100
км/час. В случая е налице втората хипотеза – измерената скорост е 136 км/час, като
наказващият орган се е съобразил с цитираната по-горе норма и е отчел максимално
допустима грешка от 4 км/час (136 х 3% = 4,08), с които е намалил установената скорост и
поради това правилно е приел за наказуема скорост на движение от 132 км/час.
Протоколът, обаче, по чл. 10 от Наредбата не съдържа всички реквизити, предвидени
в нормативния акт, с което настоящия съдебен състав счита, че деянието не е доказано по
безспорен начин. В конкретния случай не е попълнена графата касаеща посочен номера на
първо статично изображение и часа и края на работата без да е посочен номер на
последното статично изображение, поради която причина и поради обстоятелството, че на
приложения по преписката клип липсва посочен номер, за да може да бъде доказано по
4
безспорен начин, че именно жалбоподателят е извършил нарушението.
В приложения по преписката протокол са посочени вида АТСС и неговия номер,
което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша на мястото, специално
пригодено за посочване на вида и номера на АТСС, датата на ползването му, точното
местоположение, посоката на движение, ограничението на скоростта на заснеманата отсечка
и принадлежността й към общата пътна мрежа, посоката на задействане на АТСС,
неподвижността на режима на измерване, началото на работата по час и минута без да е
посочен номера на първо статично изображение и часа и края на работата без да е
посочен номер на последното статично изображение, поради която причина и поради
обстоятелството, че на приложения по преписката клип липсва посочен номер, за да може да
бъде доказано по безспорен начин, че именно жалбоподателят е извършил нарушението,
както и използването на АТСС съгласно изискванията за обслужване на производителя и
нормативните предписания, но не и номера на служебния автомобил, в който се е намирало
АТСС. Само при кумулативното спазване на всички тези изисквания, биха съществували
достатъчно гаранции, че измерванията на техническото средство са точни и не са налице
изкривявания, дължащи се на неправилен монтаж или експлоатация. При наличие на
надлежно попълване се смята до доказване на противното, че всички нормативни и
технически изисквания са спазени и са налице достатъчно гаранции за точност на
измерването. При липса на подобно попълване обаче, спазването на техническите
изисквания, явяващи се гаранция за изправност на техническото средство и прецизност на
измерванията, не може да се предполага, какъвто е настоящия случай. ( вж. Решение № 4424
от 27.6.2019 г. по адм. д. № 4318/2019 г. на Административен съд – София).
В конкретния случай съдът счита, че възражението на защитника на жалбоподателя,
досежно това, че за едно и също деяние на нарушителя са издадени два ЕФ, е основателно.
По делото са приложени два различни ЕФ, с различни номера, но с напълно идентично
съдържание, като в случая, не са приложени доказателства относно това дали ЕФ №
5355216 е влязъл в сила, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН във вр. с чл. .
24, ал. 1, т. 6 от НПК.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и правилен, и като такъв следва да бъде отменен.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 5355224 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР
Кюстендил, с който на М. В. КР., от гр. С-ли,ул. Г.Д. №....,общ.С-ли с ЕГН **********, с
което му е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 100.00 (сто) лв. на
основание чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП за констатирано нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.
5
21, ал. 1 и на основание 189, ал. 4 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилския административен
съд, в 14-ет дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено и на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6