Р Е Ш Е Н И Е
№260387/25.9.2020г.
гр.Варна 25.09.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет
и първи състав в открито съдебно заседание проведено на първи септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря
Анелия
Тотева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№2222/2020г. и за да
се произнесе взе придвид следното:
В исковата молба ищецът Г.С. твърди, че на
02.10.2013г. срещу него е инициирано заповедно производство по реда на чл.410
от ГПК в резултат на което е образувано ч.гр.д.№807 по описа за 2013г. на
Девненски районен съд.Със заявлението заявителят „В. и к. – В."
ООД със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Валентин Донев
Вълканов, вписано в агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК *** претендира сумата от 1 293,06лв. общо за периода от
13.10.2009г. до 19.09.2013г. в това число: сумата 1121,13лв. представляваща
главница по неплатени фактури за ВиК услуги начислени
по партида с номер на платец 2237108 за периода 13.10.2009г. до 19.09.2013г. за
обект - имот, находящ се в гр.** сумата от 171,93лв. представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 13.10.2009г. до 19.09.2013г.
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 02.10.2013г.
до окончателното плащане на сумата, на основание чл.410 от ГПК, както и сумата
от 125,86лв. представляваща
обезщетение за разноски по делото от които 25,86лв. държавна такса и 100лв.
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Твърди, че въз
основа на издадените Заповед №429 от 03.10.2013г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист издадени по ч.гр.дело №807 по
описа за 2013г. на Девненски районен съд, ищецът е осъден да заплати
на „В. и к. – В."
ООД сумата
от 1 293,06лв. общо за периода
от 13.10.2009г. до 19.09.2013г. в това число: сумата 1121,13лв. представляваща
главница по неплатени фактури за ВиК услуги начислени
по партида с номер на платец 2237108 за периода 13.10.2009г. до 19.09.2013г. за
обект - имот, находящ се в гр.Девня, **, сумата от 171,93лв.
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 13.10.2009г. до
19.09.2013г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението -
02.10.2013г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл.410 от ГПК,
както и сумата от 125,86лв. представляваща обезщетение за разноски по делото от
които 25,86лв. държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал.1 от ГПК. Ищецът твърди, че по молба на „В. и к. – В."ООД
и
с разпореждане на съдебния изпълнител от 12.06.2014г. е образувано изпълнително
дело №1217 по описа за 2014г. на ЧСИ Захари Димитров. Ищецът счита, че
възможността на ответното дружество да събира чрез принудително изпълнение
вземането си по Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист издадени по
ч.гр.д.№807 по описа за 2013г. на Девненски районен съд е погасено по давност,
тъй като от образуване на изпълнителното дело на 12.06.2014г. в продължение на повече от две години не са
извършвани каквито и да било изпълнителни действия.Твърди, че на 12.06.2016г. изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Ищецът
твърди, че в хипотезата на прекратено изпълнително производство и на основание
чл.111, б.в) от ЗЗД с изтичането на още 1 година, а именно на 12.06.2017 г. възможността на
ответното дружество да събира вземането си по принудителен ред е погасена по
давност. Ищецът твърди, че въпреки настъпилата доста по-рано перемпция, а и обща погасителна давност към настоящия
момент изпълнителното производство срещу него не е прекратено. Твърди, че
изпълнителното производство въз основа на депозирана от взискателя
молба на 11.02.2019г. е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия
при ЧСИ Х.
Г.
с район на действие Варненски окръжен съд, вписан в Камарата на частните съдебни
изпълнители в Република България с адрес на кантора гр.Варна, ул.„Бачо
Киро" №1, ет. 1, обект 1, сграда 1, където е образувано под №752 по описа
за 2019г. и към момента е висящо. Твърди, че абсолютна процесуална предпоставка
за разглеждане на предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК, е наличие на
правен интерес за ищеца за отричане с влязло в сила решение на изпълняемото право, както и за осуетяване на образуването
на последващ изпълнителен процес, като в конкретната
хипотеза е налице спор между страните относно съществуването на правото на
принудително изпълнение, който застрашава имуществената сфера на ищеца с оглед
възможността за насочване на принудителното изпълнение върху имущественото му,
обосновават правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната
допустимост на иска.
Моли съдът да постанови съдебно решение
по силата на което да приеме за установено, че Г.П.С. с ЕГН **********, с адрес *** не дължи на „В. и к. – В."
ООД със
седалище и адрес на управление *** сумата от: 1 293,06лв. общо за периода от 13.10.2009г. до 19.09.2013г. в това
число: сумата 1121,13лв. представляваща главница по неплатени фактури за ВиК услуги начислени по партида с номер на платец 2237108
за периода 13.10.2009г. до 19.09.2013г. за обект - имот, находящ
се в гр. Девня, „В. и к. – В.",
сумата от 171,93лв. представляваща лихва за забава върху главницата за периода
от 13.10.2009г. до 19.09.2013г. ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението - 02.10.2013г. до окончателното плащане на сумата, на основание
чл.410 от ГПК, както и сумата от 125,86лв. представляваща обезщетение за
разноски по делото от които 25,86лв. държавна такса и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78,ал.1 от ГПК поради погасено по давност право
на принудително изпълнение на вземането по Заповед №429 от 03.10.2013г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист издадени
по ч.гр.д.№807 по описа за 2013г. на Девненски районен съд, предмет на
образувано изпълнително дело №752 по описа за 2019г. на ЧСИ Х. Г., район на действие Варненски
окръжен съд, вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република
България с per.№892, кантора с адрес гр. Варна, **. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е
подал писмен отговор на исковата молба.
Съдът приема, че предявените искове
намират правното си основание в чл.439 от ГПК.
Процесуалните представители на
ответника в о.с.з. проведено на 1.09.2020г., са заявили, че признават иск, като
ТД е извършило сторниране на вземанията предмет на
същия.
Спори се единствено по отношение
понасяне на разноскиет за делото, като защитната теза
на ответната страна е че не следва да понесе тежестта на ищцовите
разноски, тъй като не станала причина за
завеждане на иска. Решаващия състав приема, че твърденията на ответника не са
основателни. Видно е от представеното постановление от ЧСИ Х.Г. рег.№892, че изпълнителното делото
образувано срещу ищеца по искане на ответника за събиране на процесните суми е прекратено на 10.04.2020г., като
представения от ответника протокол за отписване на вземания е без дата и
липсват доказателства да е бил сведен до знанието на ищеца преди датата на
сезиране на съда с исковата молба-14.02.2020г. Прие това положение към момента
на подаване на исковата молба по отношение на ищеца е било висящо
производството по изп.д.20198920400752, което се
явява достатъчно доказателство, че ответника е претендирал вземането си и за
ищеца е бил на лице правен интерес от водене на делото за отричане на това
вземане.
Предвид изложеното съдът намира, че освен
предявеният иск следва да бъде уважен при условията на извършено признание,
като ответника се осъди да заплати на ищеца и сторените по делото разноски в размер
на 386.67лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА за установено в отношенията между
ищеца Г.П.С. ЕГН********** *** и ответника „В. и к. В.“ ЕООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление
***, че ищеца не дължи на ответното дружество сумите от
1 293,06лв. общо
за периода от 13.10.2009г. до 19.09.2013г. в това число: сумата 1121,13лв.
представляваща главница по неплатени фактури за ВиК услуги
начислени по партида с номер на платец 2237108 за периода 13.10.2009г. до
19.09.2013г. за обект - имот, находящ се в гр. Девня,
**,
сумата от 171,93лв. представляваща лихва за забава върху главницата за периода
от 13.10.2009г. до 19.09.2013г. ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението - 02.10.2013г. до окончателното плащане на сумата, на основание
чл.410 от ГПК, както и сумата от 125,86лв. представляваща обезщетение за
разноски по делото от които 25,86лв. държавна такса и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78,ал.1 от ГПК поради погасено по давност при
условията на извършено признание на иска от страна на ответника, на осн. чл.439 от ГПК.
ОСЪЖДА „В. и к. В.“ ЕООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление
*** да заплати в полза на Г.П.С. ЕГН********** *** сумата от 386.67лв. сторени
по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок от уведомяването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: