Решение по дело №1672/2022 на Административен съд - Варна

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

            №                                    2022 г., гр.Варна

 

                В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                               

 Х-ти касационен състав,

в публично заседание на  29.09. 2022 г., в състав :

                               Председател :  Красимир Кипров                                                    Членове    :       Ралица Андонова

                                                        Стоян Колев

при секретаря   Добринка Долчинкова

с  участието на прокурора  Александър Атанасов

като разгледа докладваното от съдия  Кипров

        касационно дело № 1672  по описа на съда за 2022  г.,

        за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

          Производството  е  по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

          Образувано е по жалба на  Главен инспектор в отдел „Контрол“ към РД „АА“-Варна ,  против решение № 751/ 6.06.2022 г. по НАХД № 40/2022 г. по описа на  ВРС, с което е  отменено издаденото от същият наказващ орган  НП № 23-000-1361/ 9.09.2021 год.   С развити в жалбата доводи за  постановяване на обжалваното решение  при допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон , се иска   отмяната му  и  присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност се отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на противната страна при условията на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН.  В  съдебно заседание  не се явява представител на касатора.   

        Ответникът „З.С.Г.“ ЕООД, чрез подадената от  упълномощения адвокат Н. Я.молба с.д. 14375/28.09.2022 г. изразява становище  за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на  сторените по делото разноски съобразно представени списък  и договор за правна защита и съдействие.  

          Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

          След преценка на изложените от страните доводи  и  извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е   неоснователна.

          С   обжалваното НП  е   наложена   на  основание чл. 104, ал.7 от ЗАвП на настоящият   ответник имуществена санкция в размер на 2000 лв.  за нарушение  на чл. 91в, т. 2, пр.1 от ЗАвП, а именно :  затова, че на 31.05.2021 г.  в гр. Варна дружеството притежаващо лиценз на Общността за превоз на товари, не е предоставило на служителите от РД „АА“-Варна изисканата с покана изход. № 82-22-51-801/5.05.2021 г. по т.5, изр. 2, пр.1  информация от паметта на дигитален тахограф със сер. № 101475, монтиран на влекач „Скания“  с рег. № **, за периода на комплексната проверка от 1.06.2020 г.  до 15.04.2021 г. , с който са извършвани обществени превози на товари попадащи в обхвата на Регл. /ЕО/ 561/2006 г., видно от информацията извлечена от паметта на  дигиталната карта на водача С.Е. , 23 бр.  пътни листи, 2 бр.  товарителници и приемо-предавателен протокол от дата 31.05.2021 год.

          За да  отмени   обжалваното  НП , районният съд  е приел наличието на допуснато съществено нарушение на процесуалните по чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

          Касационният съд намира, че не е налице изложеното  в жалбата основание по чл.348, ал.1, т. 1  от НПК за отмяна на въззивното решение  -  допуснато нарушение на материалния закон.

          Цитираният  в НП административно-наказателен състав на чл. 104, ал.7 от ЗДвП има две форми на изпълнителното деяние – първата се изразява в несъхранение на тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период от 365 дни, а втората се изразява в отказ  те да бъдат предоставени за проверка на контролните органи. Сочената в НП като нарушена разпоредба на чл. 91в, т.2, пр.1 от ЗАвП създава задължение за посочените в нея субекти да съхраняват най-малко една година след нейното  приключване информацията извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача и да я предоставят на контролните органи. Точното тълкуване на нормата предполага, че задължението за предоставяне на информацията за проверка от контролните органи е изпълнимо когато  същата е извлечена и съхранена, т.е. само при тези условия е осъществима  горепосочената втора форма на изпълнителното деяние от административно-наказателния състав на чл. 104, ал.7 от ЗАвП. По аргумент на противното, първата форма на изпълнителното деяние е осъществима, когато извлечената информация не е съхранена за посоченият в нормата период. Направеното в НП описание на нарушението в което изпълнителното деяние е посочено като „не предоставя за проверка“ е неясно, тъй като не съответства на нито една от посочените две форми на изпълнителното деяние, поради което те не могат да бъдат разграничени една от друга. Тази невъзможност е в степен ограничаваща правото на защита на наказаното дружество, поради което допуснатото нарушение правилно е квалифицирано от въззивния съд като съществено такова. От гледна точка на  материалния закон, така допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила води до невъзможност за приложението му – недопустимо е непосочените в НП факти относими към една от двете форми на изпълнителното деяние да бъдат тепърва изяснявани и доказвани в хода на въззивния процес и едва след това да се прилага материалния закон към тях. По причина на последното, в пълно съответствие с правилното приложение на материалния закон, ВРС е отменил процесуално незаконосъобразното НП.

Освен материално законосъобразно, при   служебно извършената от касационния съд проверка относно допустимостта и валидността на обжалваното решение такива пороци не се установиха, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

          При този изход на делото, основателна съгласно чл. 63д, ал.3 от ЗАНН е претенцията на ответника за разноски за адвокатско възнаграждение с оглед осъщественото от упълномощения адвокат Н. Я.процесуално представителство по  касационното дело. Съгласно представеният договор за правна защита и съдействие № 19/20.09.2022 г. се дължат такива в размер на 370 лв. , като възражението на касатора за определянето им при условията на чл.63д, ал.2 от ЗАНН касационният съд намира за неоснователно, тъй като предвид размера на наложената имуществена санкция адвокатското възнаграждение е определено в абсолютния минимален размер съгласно чл. 18, ал.2 във вр. с  чл. 7, ал.2 ,т.2 от Наредба №1 /9.07.2004 г.  за минималните размери на адвокатското възнаграждение.

           Предвид изложеното , съдът

                                                                                                                                                                   Р Е Ш И  :

 

ОСТАВЯ   сила решение № 751/ 6.06.2022 г. по НАХД № 20223110200040/2022 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция  „Автомобилна администрация“  да заплати  на „З.С.Г.“ ЕООД, ЕИК **за разноски по делото сумата от 370 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                                                                                                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

 

 

 ЧЛЕНОВЕ  :