Р Е Ш Е Н И Е
№ 4220
гр. Пловдив, 01.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІV граждански състав, в публичното заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и седемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при секретаря Иванка Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15582/2016 г. по описа на ПРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.
Предявена е претенция с правна
квалификация чл. 32, ал. 2 ЗС от Д.Т. и А.Т. срещу З.К., Д. п.
н. Р. ОНД и Д..
Ищците твърдят, че с ответницата К.
са съсобственици в поземлен имот с идентификатор … в гр. П.. При квоти 2/3
ид.ч. за тях и 1/3 ид.ч. за ответницата. В имота имало построени две сгради-
стара сграда и нова пристройка. Собственик на първия етаж на старата сграда
била ответницата, а собственици на втория етаж и таванския етаж били ищците.
Пристройката била изградена съгласно строително разрешение от …г. и собственик
съгласно к. н. а.от … г. се явявал О. к. д. Б. с. д.- гр. П. Твърдят, че Д. п.
н. Р. ОНДстопанисвало пристройката, но те не била негова собственост, тъй като
то не се явявало правоприемник на О. к. д. Б. с. д.- гр. П. Твърдят, че правото
на собственост възникнало за О. к. д. Б. с. д., а след прекратяването му,
имуществото му се предавало на Д.. Предвид спора за собственост предявява
претенцията си срещу Д. и дружеството. Моли да бъде разпределено ползването на
имота. Не претендира разноски.
С определение
от 13.03.2017г. Д. п. н. Р. ОНДи Д. са конституирани като ответници по делото.
В срока по
чл. 131 ГПК ответницата З.К. подава отговор на исковата молба. Заявява, че не оспорва
посочените в исковата молба обстоятелства. Посочва, че в сградата има до три
обекта и се прилагал чл. 3 от ЗУЕС. Посочва, че съществувало фактическо
разпределение на ползването на имота.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът Д., чрез М. р. р. б., с пълномощник О. у. О. П. подава
отговор на исковата молба. С него се взема становище за недопустимост на
производството спрямо Д.. Твърди се, че пристройката не е собственост на Д. и в
настоящото производство било недопустимо разглеждането на правата върху
пристройката. Посочва, че въпросът за собствеността бил изследван по гр.д.
7670/2015г. на ПРС.
В срока по
чл. 131 ГПК ответника „Д. п. н. Р. и ОНД“ подава отговор, с който взема
становище за основателност на претенцията. Твърди се, че дружеството е
собственик на пристройката. О. к. Б. с. д. бил вписан през …г. по фирмено дело …/…
на народния съд, като били обособени и самостоятелни подления, едно от които О.
к. д. Б. с. д.- гр. П.. Със заповеди от … и …г. имотът на ул. И. В.№ … се
прехвърлил на О.к. Б. с. д.- поделение на О.к. . През …г. било взето решение за
преструктурирането на О.к. и поделенията
във „Ф. Б. СССР“, която станала техен правоприемник. Било взето решение и
общинските поделения да се обособят като самостоятелни юридически лица.
Промените били вписани с решение на СГС от …. След това е променено
наименованието във „Ф. п. н. Р. и ОНД“, като едно от тях било О. к. д. Б. с. д.-
гр. П. Д. п. с. н.- П. било СНЦ регистрирано с удостоверение за правоприемници
от …, дадено от председателя на О. к. Б. с. д. в ПОС с решение от …г., като
самостоятелно юридическо лице член на „Ф. Б. СССР“. С решение от …г. било
преименувано в „Д. п. н. Р. и ОНД“. Със
заповед от …г. п.на ф. п. н. Р. и ОНД- С., отписва сградата на ул. И. В.№
… и я прехвърля на „Д. п. н. Р. и ОНД“.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
При предявен иск с правно основание
чл. 32, ал. 2 ЗС съдът не разрешава правен спор, а замества липсващото
мнозинство от съсобствениците и постановява най-целесъобразното ползване на
общата вещ. Самото искане за съдебна намеса е категорично указание, че такова
мнозинство не може да се формира. В това производство
съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на
страните в съсобствеността, освен тези с които се упражняват потестативни
права.
/ТР № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС/.
С доклада на делото, обективиран в определение от 20.04.2017г. на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като признати
и ненуждаещи
се от доказване са отделени обстоятелствата, че ищците и ответницата са съсобственици в поземлен имот с идентификатор …. в гр.
П. при квоти 2/3 ид.ч. за ищците и 1/3 ид.ч. за ответницата, както и че същите
лица притежават правото на собственост върху старата сграда изградена в имота.
Правото им на собственост се установява от представените по делото писмени
доказателства, както и от съдебните решения, с които този въпрос е решен със
сила на присъдено нещо.
Спорен се явява въпросът, кой е
титуляр на правото на собственост върху изградената след отчуждаването на
земята и старата сграда двуетажна пристройка и на сграда с идентификатор … с
площ от 21 кв.м. и предназначение- хангар, депо, гараж. За да се изясни този
въпрос следва да се вземат предвид промените в правото на собственост,
настъпвали с оглед отчуждаването на имотите и тяхното последващо реституиране.
В тази насока не са ангажирани всички конкретни документи по реституционните
процедури и данни следва да се извлекат от представените съдебни актове.
От съвкупния анализ на
доказателствата се установява, че 2/3 от имота и старата сграда са били
отчуждени от Л.Б. П.с решение на комисия по чл. 11 от ЗОЕГПНС от …г.- лист 22.
Останалата 1/3 ид.ч. от имота и старата сграда е била собственост на Е. С.,
като между нея и ГНС-П. е била извършена делба от …г., съгласно която в неин
дял е бил поставен първият етаж и 1/3 ид.ч. от дворното място, я в дял на ГНС
вторият етаж и 2/3 ид.ч. от дворното място. След това с договор за
покупко-продажба от …г. (лист 29 и 30) Е. С. е прехвърлила притежаваната от нея
собственост на З.Н.К., като е учредила право на ползване върху една стая на Н.
и Н. А.. През …г. първият етаж, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място са били
отчуждени от З.К., Н. и Н. А. в полза на ГНС- П. Тук следва да се отбележи, че Н.
и Н. А. не се легитимират като страни по делото, тъй като реституцията е била
по Закона за възстановяване
собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно
устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за
благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за
собствеността, който предвижда възстановяване след провеждането на
нарочно административно производство за отмяна на отчуждаването, а не по силата
на самия нормативен акт. От представените към исковата молба решения се
установява, че Н. и Н. А. не
са подали искания в тази насока и следователно за тях не е настъпило
възстановяване на вещни права.
С решение … от …г. (лист 39) ИКна ГНС-
П. е отстъпил безвъзмездно право на строеж за построяване на пристройка и
преустройство на съществуваща сграда по одобрен архитектурен проект на О.к. Б.
с. д.. Строителството е било извършено към …г., за което са налице данни в
представеното удостоверение за търпимост- лист 152. Негов правоприемник се
явява О. к. д. Б. с. д.-гр. П., съгласно представеното удостоверение- лист 83
по делото, в полза което е издаден к. н. а.№ … от …г. за правото на собственост
върху изградената пристройка- лист 38. Ответникът- Д. п. н. Р. ОНДот своя
страна се явява правоприемник на О. к. д. Б. с. д.-гр. П., съгласно издаденото
от о. П. от удостоверение за това- лист 92 от делото.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 1
от 17.05.1995 г. по гр. д. № 3/1994 г., ОСГК при
промяна във вида или предназначението на имота, когато е
било извършено пристрояване, в резултат на което той е увеличил размерите си,
собствеността се възстановява само по отношение на тази част,
която е съществувала към момента на одържавяване. В такъв случай за останалата
част в зависимост от положението й спрямо възстановената или се запазва
собствеността на Д., респективно на някое от другите лица по чл. 1, ал. 1 или чл. 2 ал. 2 ЗВСВОНИ, които стопанисват
имота при влизане на закона в сила, или се присъединява към възстановената част
по силата на правилото на чл. 97 ЗС. Ищците и ответницата не твърдят и от събраните по делото доказателства не
се установява за пристойката да е налице хипотезата на чл. 97 ЗС и поради това
следва да се приеме, че за нея не е настъпила реституция. Поради това с оглед
учреденото право на строеж следва да се приеме, че неин собственик се явява
ответникът Д. п. н. Р.
и ОНД.
От описаните по-горе удостоверения
съдът намира, че се установява твърдяното от ответното дружество
правоприемство. Възраженията на ищците в тази насока са неоснователни, тъй като
не е налице разпореждане с имущество със заповед на председателя на ф. п. н. Р.
и ОНД- лист 94. Пристройката е собственост на дружеството по силата на
учреденото право на строеж и настъпилото правоприемство, като със заповедта, тя
единствено е изключена от счетоводните записвания. Самата заповед не прехвърля
вещни права.
Различно е положението на
съществуваща на терена сграда с идентификатор … с площ от 21 кв.м. и предназначение- хангар,
депо, гараж. Възстановяването
на собствеността на ищците на основание чл. 1, ал. 1
ЗВСВОНИ на имота, до размер на притежаваната от тях идеална част от
земята и
построената в него стара сграда, отчуждени
по ЗОЕГПНС,
не обхваща построената в парцела след отчуждаването спорна сграда,
представляваща суперфициарна собственост на Д.. Спорната
сграда е построена след одържавяването на имота, като
по делото няма категорични данни от кого е било извършено строителството. С оглед на това,
че тази сграда не е съществувала към момента на одържавяването на имота, тя е
изключена от обхвата на реституцията по посочения реституционен закон (този извод е относим
и за пристройката, видно от диспозитива на решението по в.гр.д. № …/…г. на
ПОС-лист 23). Последното е обусловено и от
обстоятелството, че сградата с идентификатор … не представлява пристрояване към сградата на ищците или допълнително несамостоятелно строителство в имота, за да се приеме,
че по силата на присъединяването или приращението би могла да бъде
предмет на реституцията. Сградата е с предназначение
„Хангар, депо, гараж“, видно от приложената на лист 12 скица на поземления
имот, и предвид това представлява самостоятелен обект на правото на
собственост, доколкото за отразените данни за имотите в КК и КР законодателят е
създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност. Самостоятелността на
сградата не се оспорва от страните и не се оборва от събраните по делото
доказателства. Тъй като строителството е било извършено върху имот собственост на Д. (данните
са за строеж след …г. и преди … г., когато земята е
била изцяло д. собственост), то същата е придобила по приращение собствеността
върху нея, и настъпилата към … г. реституция на
одържавения имот в лицето на бившите собственици не може да изключи придобитото
от Д. право на собственост върху вече построената сграда. В случая е
ирелевантно обстоятелството дали тази сграда представлява законен или незаконен
строеж, тъй като това обстоятелство е от значение само в хипотезата на чл. 2, ал. 2
ЗВСВОНИ, но не и в настоящия случай на възстановяване на
собствеността по чл. 1, ал. 1 от същия закон по отношение на ищците и на основание чл. 3, ал. 1 от Закон за възстановяване собствеността върху някои
отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за
плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на
населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността по отношение на отвтеницата. Спорната сграда
е със статут на суперфициарна собственост по отношение терена на поземления имот,
правото на собственост върху който е възстановено по силата на закона в полза
на ищците и по силата на нарочно производство по отношение на
ответницата. Видно от представеното на лист 152 удостоверение сградата
представлява търпим строеж и собствениците на земята следва да търпят
това ограничение по отношение на притежаваните
от тях идеална част от вещното право върху земята. Застрояването
на имота след одържавяването му обуславя и изключването на
новопостроеното от обхвата на реституцията, респ. запазване на правото на Д. на
собственост върху него и произтичащото от това право да държи сградата върху
чуждия терен. По същия начин е разрешен въпроса и в практиката на ВКС, в т. ч. и
задължителна такава - както е разяснено в т. 1 от ТР 6 от 10.05.2006 г. по т. гр. д. №
6/2005 г. на ОСГК на ВКС, където въпросът
за незаконност на строителството в подлежащи на реституция имоти се поставя в
хипотезата на отнети без законово
основание или при отчуждени не по установения ред имоти (основание
по чл. 2, ал. 2
ЗВСВОНИ) във връзка с приложението на чл. 2, ал. 6
ЗОСОИ, като е посочено, че в противен случай (какъвто
е настоящият- имотът е одържавен на основание ЗОЕГПНС- лист 22 и чл. 101 ЗС-лист 33) строежите са законни и за реституцията на
имота ще са приложими постановките на т. 1 и т. 2 на ТР № 1/1995 г. на ОСГК на
ВС. В този смисъл доводите за наличие или
липса на редовни строителни книжа за строежа са
неотносим към настоящата хипотеза. Построената по време, когато земята е била д.
собственост, сграда е собственост на Д. по приращение, същата е заснета в
действащата кадастрална карта като съществуващ, самостоятелен,
търпим строеж и при липса на
доказателства за обратното не може да се приеме, тя принадлежи на
ищците, ответницата К. или на Д. п. н. Р и ОНД.
Възраженията на д. в тази насока са
неоснователни, тъй като от представеното по делото решение № … от …г. е видно,
че в негова полза е било учредено право на строеж единствено за пристройка, но
не и за други сгради в имота. Това, че гаражът е бил начертан в издадената
скица за проучване и проектиране не променя извода, тъй като тя не определя
обема на учреденото право на строеж. То се конкретизира от одобрения
архитектурен план съгласно посоченото решение, а той не е представен по делото.
В настоящия случай няма пречки
разпределението на ползването да се извърши по реда на чл. 32, ал 2 ЗС, тъй
като теренът не е изгубил самостоятелния си характер и няма обслужващо сградата
значение, т. е. не представлява обща част. В
имота наред със старата сградата, съществува пристройката и гаража, които се
притежават единствено от ответниците Д. п. н. Р и ОНД и Д.. Дворното място е обща част по естеството си по смисъла на чл. 38, ал. 1
ЗС само в случай, че е налице пълна идентичност между етажните
собственици и собствениците на земята. Когато в дворното място съществува и
сграда в режим на индивидуална собственост, независимо дали нейният притежател
е етажен собственик или не, специалните правила по управлението, ползването и
разпореждането със земята като обща част
не могат да намерят приложение, тъй като мястото обслужва не само сградата в
режим на етажна собственост, но и друг обект, чийто собственик не може да бъде
подчинен на този режим при незачитане на правата му. В този смисъл
Решение № 124 от 20.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2054/2014 г., II г. о., ГК, Решение № 481 от
25.05.2011 г. по гр. д. № 979/09 г. на I г. о. и Решение № 59 от 12.03.2012
г. по гр. д. № 911/11 г. на II г. о.
При разпределението
следва да бъде отчетено и правото на лицата, притежаващи самостоятелни сгради,
да ползват земята, доколкото това е необходимо за използване на постройките
според тяхното предназначение. В този смисъл- Решение 28 от 01.02.2012г. по
гр.д. № 331/2011г. на ВКС II г.о. и Решение 252
от 25.11.2014г. по гр.д. № 933/2014г. на ВКС I г.о.
Предвид
установеното право на собственост върху старата сграда, пристройката и гаража и
предвид правото на собственост на терена съдът намира, че разпределението на
ползването на процесния имот следва да се извърши по скица-проект „вариант седми“
от ДСТЕ приета в о.с.з. на 31.10.2017г.- лист 240 от делото. Тъй като в
приложената по делото скица не са поставени букви, които да означават всички
релевантни за разпределението точки такива следва да бъдат посочени от съда,
като с точка Я1 се означи краят на входната врата към дворното място,
разположена в източния ъгъл, представляваща пресечна точка между границата на
имота и краят на пунктираната линия, започваща от буква Ю, а с букви Ш1 и Ч1 се
означи предната част на самия гараж, означен с букви „МС“. Точките са разположени
в двата края на сградата на пресечната точка между линията отразяваща предната
му част с имотната граница- Ш1 и на пресечната точка между линията, отразяваща
предната му част с пристойката- Ч1. Двете точки за съответни на букви Ш и Ч,
които са разположени в края на сградата.
От този вариант на
заключението на ДСТЕ, дял първи ограничен с букви С-О-Я1-Ю-А1-Ф-С и Н-П-Б1-Р-А2-М-Л-Н,
колориран в червен цвят, следва да се предостави за реално ползване от ищците по
делото.
Дял втори,
ограничен с букви А-Б-В-Г-Д-Е-А и Р-Б1-У-Т-Р, колориран в жълт цвят, следва да
се предостави за реално ползване от ответницата К..
Дял трети,
ограничен с букви Д1-С-Ф-А1-Ю-Щ-Д1, колориран в кафяв цвят, следва да се
предостави за реално ползване от ответника Д. п. н. Р и ОНД.
За общо ползване между
ищците и ответницата К. се определя дял, означен на скицата проект с букви Ж-Е-Д-Г-В-Б-Н-Л-М-А2-Р-Т-Х-К-И-З-Ж,
колориран в зелен цвят.
За общо ползване
между ищците и ответника Д. п. н. Р и ОНД се определя дял, означен на скицата
проект с букви Ц-Х-Т-У-О-С-Д1-Ц, колориран в син цвят.
За общо ползване
между ищците и Д. се определя дял, означен на скицата проект с букви Я-Ш1-Ч1-Щ-Ю-Я1-Я,
колориран в червен цвят. Площта представлява правоъгълно поле, започващо от предната
част на гаража и продължаващо до вратата за поземления имот от у. К. П.,
попадаща в червената част.
Това разпределение
предлага най-целесъобразно ползване на общия имот, като се съобразява обема на
правото на собственост на насрещните страни и се предоставя възможност да се ползват
намиращите се в имота постройки съобразно правата върху тях. Освен това
разпределението се придържа максимално до съществуващото в момента реално
положение, като обаче съобразява правото на всяка стана да ползва имота
съобразно обема на притежаваните от нея идеални части. Предоставя се площ на
ищците и ответницата с лице към у. И. В., която се явява предпочитана от тях
предвид търговското й предназначение. На Д. п. н. Р. ОНДсе осигурява достъп до входа на пристройката и до входа
към к.-а.„Б.“, отразен на скицата със стрелка до буква Щ. Същевременно с
последния дял се предоставя възможност на Д. да ползва собствения си гараж по
предназначение.
Разпределението не
може да бъде извършено по никой от останалите варианти, тъй като не предлагат
достатъчно целесъобразно и равнопоставено разпределение на ползването. Исканият от
ответницата пети вариант в действителност предлага по- малко разпокъсване на имота,
но предоставя цялото ползване на лицето към у. И. В. на нея. Тя е основният
спор между съсобствениците на земята, като всички имат право да ползват тази част,
предвид наложилото се предназначение на улицата за интензивна търговска
дейност. Това дава на тази част от имота значително по изгодни условия за
отдаване под наем в сравнение с площта му от към у. К. П.. Разпределението не
може да се постанови и по вариант трети по посочените вече съображения.
Неудачен се явява и вариант четвърти, тъй като предоставя прекалено голяма площ
за ползване на гаража и входа към к.-а.„Б.“ единствено на суперфициарните
собственици, а тя реално не е необходима за достъп до тях и ползването им по
предназначение.
По разноските:
В производство по
разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава
част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от
съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в
съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат,
разноските следва да останат за всяка страна в обема в който са направени. Това
разрешение следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС,
представляващо спорна съдебна администрация, приложима, когато съсобствениците
не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото
решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва съсобствениците и
притежателите на други вещни права и затова в първоинстанционното производство
същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са
направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят
според правата в съсобствеността. В тази насока Решение № 275 от 30.10.2012г.,
постановено по гр. д. № 444/2012г. на ВКС, ІІ г.о.
В тази връзка ищците
са направила разноски за държавна такса- 180 лева, за СТЕ- 130 лева и за допълнителни
възнаграждения за ВЛ- 90 лева и 50 лева. Ответниците са направили разноски в
размер на по 45 лева за ДСТЕ. Общият размер на сторените в производството
разноски е 540 лева. От тях 1/5 следва да понесе Д.
п. н. Р. ОНДи Д. като суперфициарни
собственици- 108 лева, предвид предоставените им площи.
Останалите 432 лева следва да се разпределят между ищците и ответницата като
съсобственици на имота. Припадащата се на ответницата част се
равнява на 144 лева. От нея следва да бъдат приспаднати заплатените 45 лева за
ДСТЕ. Ето защо ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищците сумата
от 99 лева. Сумата от 108 лева следва да се понесе от суперфициарните
собственици съобразно площта, която им се предоставя за ползване, като за д. се
отнасят 66 лева, а за Д. 42 лева. От
сумата от 66 лева следва да бъдат приспаднати заплатените от Д. 45 лева. Ето
защо то следва да бъде осъдена да заплати на ищците сумата от 21 лева, а Д. сумата
от 42 лева.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ
ПОЛЗВАНЕТО
на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, на съсобствения недвижим имот, представляващ незастроена
част от поземлен имот с идентификатор … по КК и КР на гр. П. с площ от 814 кв.м.,
съобразно скица-проект „вариант седми“- лист 240 от делото, както следва:
- На Д.Т.Т., ЕГН ********** и А.Т.Т., ЕГН **********,
определя за ползване дял първи, означен на скицата с букви С-О-Я1(последната представляваща
пресечната точка между пунктираната линия и границата на имота с у. К. П.)-Ю-А1-Ф-С
и Н-П-Б1-Р-А2-М-Н, колориран в червен цвят;
- На З.Н.К., ЕГН **********, определя за
ползване дял втори, означен на скицата с букви А-Б-В-Г-Д-Е-А и Р-Б1-У-Т-Р,
колориран в жълт цвят;
- На Д. п. н.
Р. и ОНД, Булстат …, ф.д. № …/…г. на ОС-П., определя
за ползване дял трети, означен на скицата с букви Д1-С-Ф-А1-Ю-Щ-Д1, колориран в
кафяв цвят;
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ОБЩО ПОЛЗВАНЕ на Д.Т.Т., ЕГН **********, А.Т.Т.,
ЕГН ********** и З.Н.К., ЕГН ********** площта, означена с букви Ж-Е-Д-Г-В-Б-Н-Л-М-А2-Р-Т-Х-К-И-З-Ж,
колориран в зелен цвят.
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ОБЩО ПОЛЗВАНЕ на Д.Т.Т., ЕГН **********, А.Т.Т.,
ЕГН ********** и Д. п. н. Р. и ОНД, Булстат …, ф.д. № …/…г.
на ОС-П., площта, означена с букви
Ц-Х-Т-У-О-С-Д1-Ц, колориран в син цвят.
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ОБЩО ПОЛЗВАНЕ на Д.Т.Т., ЕГН **********, А.Т.Т.,
ЕГН ********** и Д., представлявана от М.
р.
р. б., площта, означена с букви Я-Ш1(представляваща пресечна точка между предната част на гараж-„МС“ и
границата на имота)-Ч1(представляваща пресечна точка между предната част на гараж-„МС“ и
пристройка)-Щ-Ю-Я1(представляваща
пресечната точка между пунктираната линия и границата на имота с у. К. П.)-Я,
колориран отново с червен цвят, като между
букви Ю и Я1 площта се означава от пунктираната линия.
Скица-проект „вариант седми“ за разпределение на ползване
на поземлен имот с идентификатор … по КК и КР на гр. П. от заключението на приетата ДСТЕ- лист 240 от
делото, подписана от съдията, да се счита неразделна част от решението.
ОСЪЖДА
З.Н.К.,
ЕГН **********, да заплати на Д.Т.Т., ЕГН ********** и А.Т.Т.,
ЕГН **********, сумата от 99 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски за производството.
ОСЪЖДА
Д.
п. н. Р. и ОНД, Булстат …, ф.д. № …/…г. на ОС-П., да заплати на Д.Т.Т., ЕГН ********** и А.Т.Т.,
ЕГН **********, сумата от 21 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски за производството.
ОСЪЖДА Д., представлявана от М. р. р. б., да заплати на Д.Т.Т., ЕГН ********** и А.Т.Т.,
ЕГН **********, сумата от 42 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски за производството.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок
от връчването
на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ИЧ