Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
18.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на трети октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 195
по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно
основание чл. 226,ал.1 КЗ (отм.)
Ищците твърдят в ИМ на 18.04.2015г.,
на около 1 км. след село Богомилци, по пътя за с. Кума, Е.И.А., като водач на
лек автомобил „Рено Клио“, с ДК № ********, се движел
със скорост, несъобразена с пътните условия и ограничения. Освен това водачът
не бил внимателен към уязвимите участници в движението, не намалил скоростта
при изникването на препятствие по пътя, реализирал ПТП от което е настъпила
смъртта на техния баща. За деянието е било образувано наказателно производство.
Впоследствие, сочат че виновния водач е бил осъден с влязла в сила присъда. Твърдят
също, че към датата на настъпване на ПТП за процесния
лек автомобил е имало валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“(ГО).
Претендират осъждане на ответника да им заплати застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в посочените размери ведно със законната
лихва. Претендират и разноски.
Ответникът в депозирания в срок
отговор оспорва предявения иск като неоснователен, оспорва твърдението, че виновното
и противоправно поведение на този водач е причина за
произшествието. Смята, че настъпването на ПТП е изцяло в резултат на
поведението на починалия, който внезапно предприел пресичане на необозначено за
това място, без да се съобрази с разстоянието и скоростта на приближаващия се
автомобил. Със същите твърдения заявява, че ако не се приеме, че ПТП е
настъпило изцяло по вина на пострадалия, то е налице съпричиняване
на вредоносния резултат. На следващо място заявява, че ищците не са търпели
болки и страдания, евентуално, че са търпели такива в по-ниска степен,като
оспорва и размера на претенциите като прекомерен. Оспорва и претенцията за
лихва. Претендира за направените от него
разноски.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено:
Безспорно е ,че ответникът е
застраховател по задължителната застраховка „ГО“ за процесния автомобил.
С Присъда 33/23.06.2017 г. по НОХД
№ 234/2016 г.по описа на ОС- Разград, Е.И.А., е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл.
342, ал. 1 НК,за това,че при управление
на собствения си лек автомобил „Рено Клио” с peг. № ******** на 18.04.2015г. нарушавайки правилата за движение
- чл. 20, ал. 2 ЗДвП, е причинил по
непредпазливост смъртта наР.Р.Р.който
по същото време и място, при пресичане на платното за движение е нарушил по
непредпазливост правилата за движение: чл. 113 ал.2 от ЗДвП; чл. 113 ал.1 т.1
от ЗДвП; чл. 113 ал.1 т.2 от ЗДвП. Присъдата е влязла в сила на 14.03.2018 г. видно
от приложените съдебни актове на ОС-Разград, АС-Варна и на ВКС.
От представените: препис-извлечение
от акт за смърт № 1 от 19.04.2015 г.е видно,че към датата на смъртта сиР.Р. е бил на 90 години, а от удостоверението за наследници
- починалият е баща на ищците.
От приложените доказателства се установява следният
механизъм на ПТП: На 18.04.2015 г.,
около 16:00 ч. по път RAZ -2141, с посока от с. Богомилци към с. Хума, се е
движел л.а. Рено Клио. Пътят бил асфалтов, сух, без
неравности и дупки. Участъкът от пътя между двете села е бил без обозначени
места за пресичане от пешеходци. В страни на пътя не е имало тротоари за
движение, а единствено банкети с неустановен размер. Времето било слънчево, с
много добра видимост. Пътното платно е било широко 7.05 м., разделено на
мястото на ПТП с непрекъсната осева линия с низходящ наклон 4%. Автомобилът е
бил управляван от Е. М. със скорост от 97 км/ч. В същото време и в същата
посока се движелР.Р. и внучката му Д.З.. Те ходели по
средата на дясното пътно платно, като Р. вървял след внучката си. На ляв завой
на пътя внезапно Р. се отклонил към срещуположната лента за движение. За да
избегне удар с пешеходеца, Е. М. натиснал аварийно спирачките и отклонил
автомобила си вляво. Автомобилът намалил до 59 км/ч., но не успял да спре и с
тази скорост предната му дясна част ударила левия крак на пешеходеца. Ударът
бил реализиран на около 1 м. вляво от осевата линия, считано по посоката на
движение на автомобила. От удараР.Р. се качил на
предния капак на л.а. Рено и с главата си счупил предното му стъкло в долния
десен ъгъл. След това пешеходецът се претърколил напред и надясно и останал на
асфалтовото покритие, а автомобилът продължил напред до окончателното му
позициониране в съседното платно.
От изготвената от в.л. З. САТЕ се
установява също така, че водачът на лекия автомобил е имал видимост към
пешеходците от поне 100 м. разстояние. Имал е възможност да предотврати удара
като спре, в случай че се бе движел със скорост от 84,25 км/ч., или по-ниска. Същевременно
водачът е реагирал едва на около 57 метра от опасността, което при определената
от в.л. скорост, с която се е движел л.а., ударът не е бил предотвратим.
Съгласно комплексната СППЕ изготвена от в.л. д-р М. специалист по
психиатрия и в.л. К. специалист по психология се установява, че и при двамата
ищци няма данни за задълбочаване и усложняване на нормалната реакция на траур
при смъртта на близък. Изразено е предположение,
че е възможно И. и Ф.Р.да са преживели остра стресова реакция поради загубата
на баща им, както и, че вероятно това е било по-тежко при Ф., но липсва категоричност за тези изводи.
Затова съдът не приема тези обстоятелства за установени. Вещите лица са
установили също така, че почти 4 години след преживяното и при двамата ищци се
наблюдават последици от събитието, които не са болестни и не нарушават
възможността им да се справят с ежедневието си.
От показанията на свидетелите Х. и Ф.
се установява, че приживе починалият е бил много жизнен, въпреки своите 90
години и живеел с дъщеря си, а не със синовете си – настоящите ищци. Въпреки
това ищците имали много добри отношения с баща си, виждали се всеки ден, били
постоянно заедно. Ищците преживели тежко загубата на баща си, която все още не
били преодолели.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.):
ИМ е
депозирана в съда на 07.01.2016 г. Застрахователят е сключил застраховката
„Гражданска отговорност“ през 2015 г., като ПТП-то е настъпило на 18.04.2015 г. поради което приложение намира чл. 226 КЗ (отм.)
Съгласно
разпоредбата на чл. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от
застрахователя. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 от КЗ
(отм.) е необходимо да се установи, че в резултат на виновното и противоправно поведение на лице, застраховано по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, са настъпили вреди, които са покрит риск
по застрахователния договор.
Съобразно
чл. 257, ал. 2 КЗ (отм.), застраховани лица по договора за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите са собственикът на МПС,
за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва моторното превозно средство на законно основание.
Безпорно е
установено, че процесното ПТП е настъпило по вина на
водача на лекия автомобил „РЕНО КЛИО“- Е.И.А. и че причината за смъртта наР.Р. са травматичните увреждания, получени вследствие на причиненото
от Е.А. ПТП. За деянието, дееца, вината и противоправността,
съдът зачете обвързващата сила на влязлата в сила присъда по НОХД № 234/2016 г.
по описа на ОС-Разград, съгласно чл. 300 ГПК.
Не се спори и
обстоятелството, че виновният за ПТП водач е застраховано лице по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника.
След като поведението на
застрахования водач е виновно и противоправно, а
вредите към трети лица са покрит риск по застраховката, на основание чл. 223,
ал.1 КЗ (отм.), застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за
причинените от застрахования водач имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно формираната с
ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г., ППВС № 2/1984 г. и ТР от 21.06.2018 г. по
т.д. №1/2016 г. на ОСНГТК, задължителна съдебна практика ищците са в кръга на лицата, легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта наР.Р.. От свидетелски показания и
от приетата СПЕ, съдът установи, че ищците търпят неимуществени вреди от
смъртта на баща си. С оглед на това съдът намира предявените искове за основателни.
При
определяне на размера и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази: възрастта на
починалия (90 г.), възрастта на ищците към момента на ПТП (И. на 63 г. и Ф. на
57 г.); добрите отношения между ищците и пострадалия. От друга страна, съдът
преценява и нервно-психическия стрес и негативни изживявания във връзка със
загубата на очакваната обич и подкрепа от най-близък човек – техния баща.
Съобразявайки икономически условия и нивата на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетенията момент, съдът намира, че обезщетението,
което би могло да репарира тези вреди е в размер на по 110 000 лева за претърпените неимуществени вреди за всеки от двамата ищци от смъртта на баща
им. В този смисъл е и практиката на САС по решения за близки случаи на
обезщетяване на пълнолетно дете на близка възраст до тази на ищците от смъртта на
починалия му родител (Р на САС №49/2017 г. по гр. д. 4 239/2016 г., с присъдени
100 000 лева на 41-годишен ищец за ПТП от 2013 г.; Р на САС № 2022/2017 г. по
гр. д. 1353/2017 г., с присъдени: 110
000, 00 лева на 47, 45 и 43-годишни ищци и 120 000, 00 лева на 34-годишен ищец
за ПТП от 2014 г.).
По възражението за съпричиняване:
Член 108, ал.1 ЗДвП задължава пешеходците
да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. Пешеходците могат да се
движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на
пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница: когато
няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани; при пренасяне
или тласкане на обемисти предмети, когато с това се затруднява движението на
другите пешеходци - ал. 2 от същата норма.
Съгласно
чл. 113, ал. 2 ЗДвП, извън населените места и по двулентовите
двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма
пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън
определените за това места, като спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4,
съгласно които: 1/ преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства; 2/ да не удължават ненужно пътя и
времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за
движение.
От
събраните доказателства и САТЕ по делото се установи, че пострадалият се е движел по средата на пътното
платно по посока на движение на автомобилите,като на около 66,92 метра преди да
се реализира удара,Р.Р. рязко се отклонил към
срещуположната лента на движение. В случая ако пострадалият не се е движел по посока на
движение на автомобилите и ако не бе предприел внезапна промяна в движението
си, не би се стигнало до това ПТП-то. Следователно, налице е съпричиняване от страна на пострадалия, при това в
значителна степен, на настъпилия вредоносен резултат, което съдът определя на 50 %. В тази
насока съобрази и с Решение № 1079/08.05.2019 г. по гр. дело № 4344/ 2018 год.
САС).
Предвид
изложеното, определеното обезщетение следва да бъде намалено с оглед процента съпричиняване, или с
55 000 лева. Ето защо ответникът
следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците по 55 000,00 лева
ведно със законната лихва от 18.04.2015 г. до окончателното им изплащане, като
за разликата до пълния предявен размер от по 200 000 лева претенциите следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
При
този изход от спора право на разноски имат и двете страни.
Ищците
са били освободени от заплащането само на ДТ. Те са заплатили общо 400 лева за
депозити за вещи лица от които съразмерно с уважената част от исковете следва
да им се присъдят 110 лева (110000/ 400000
х 400).
Адвокат С.Ч. има право на адв.
възнаграждение в размер на по 5530 лева за всеки иск за осъщественото по делото безплатно
процесуално представителство и съобразно
уважената част от исковете на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА,
му се следва от по 1520,75 лева или общо
сумата 3 041,50 лева, която следва
да се заплати от ответника. По отношение
исакенто за присъждане на ДДС съдът намира същото за
неоснователно, тъй като ДДС-то е косвен данък, който се изчислява в момента на
плащането и съдът не е оправомощен да изменя данъчния
механизъм и за присъжда все още неначислен ДДС.
Ответникът
е направил разноски - 200 лева за експертиза и 200 лева за разпит на свидетели,
от които се е отказал от призоваване и
последния разход може да се възстанови
по реда на 4б ЗДТ.Претендира и за юриск.възнаграждение.
Съразмерно отхвърлената част от иска, следва да се присъдят 145 лева от разноските за вещо лице (400 000-110 000)/400
000 х 200). Съгласно чл.78, ал.8 ГПК определя
юриск.възнаграждение в размер на 250 лв. или ищците следва да му
заплатят общо 395 лева.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на СГС ДТ на осн.чл.78,
ал.6 ГПК 4400 лв. и 200 л разноски за в.л.или общо 4 600
лева.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.А.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати по 55 000 лева на И.Р.Р., ЕГН **********,
и на Ф.Р.Р., ЕГН **********, двамата чрез адв.С.Ч.,
със съдебен адрес:***, на основание
чл.226, ал.1 КЗ (отм.) застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на ПТП, настъпило на 18.04.2015г., ведно със законната лихва върху сумите от 18.04.2015г. до окончателното им изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над сумата от по 55 000 лева до 200
000 лева за всеки от ищците,както и направените
по делото разноски и на двамата общо
в размер на 110 лева.
ОСЪЖДА „З.А.“ АД, ЕИК *******, да заплати
на адв. С.Ч.
с адрес ***, на осн.
чл.38, ал.2 ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 3 041,50 лева.
ОСЪЖДА „З.А.“ АД, ЕИК *******, да заплати по сметка на СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 4 600 лева - разноски за ДТ
и вещи лица.
ОСЪЖДА И.Р.Р., ЕГН **********, и Ф.Р.Р., ЕГН **********,
да заплатят на „З.А.“ АД, ЕИК *******,
на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 ГПК сумата от 395 лева – разноски и юриск.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: