Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД,
ХVІ–ти състав,
в публично заседание на 15.09.2020 г., в състав:
Административен съдия : Красимир Кипров
при секретаря Галина
Владимирова
като разгледа докладваното от съдия Кипров
адм.дело № 1293 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268, ал. 1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на К.П.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу Решение № 123/28.05.2020 г. на Директора на ТД на НАП Варна,
с което е оставена без уважение жалбата на К.П.М., срещу Разпореждане №
С200003-137-0001862/04.03.2020 г., издадено от главен публичен изпълнител при
ТД на НАП -Варна.
В жалбата са изложени твърдения, че решението е незаконосъобразно,
необосновано и постановено в противоречие на съдебната практика. Навеждат се
доводи, че давността по отношение на процесните публични задължения не е
спирана или прекъсвана, поради което е изтекъл предвиденият в чл. 171, ал. 1 от ДОПК 5-годишен давностен срок. Сочи се, че не са налице доказателства,
установяващи, че не са осъществени юридическите факти годни да обосноват извод
за неприложимост на института на давността по чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Отправено
е искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът – Директорът на ТД на НАП Варна, в депозирани чрез процесуален
представител писмени бележки с.д. 10250/24.08.2020 г. , оспорва жалбата и моли
за нейното отхвърляне и за потвърждаване на оспореното решение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
В ТД на НАП-Варна е образувано изпълнително дело /ИД/
№ **********/2014 г. срещу К.П.М. за изискуеми публични задължения.
Във връзка с образуваното изпълнително дело е издадено
Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК с изх. № 4528-000001/23.05.2014
г., за което по делото няма данни да е връчено на длъжника.
С Разпореждане за присъединяване изх. №
4528-000002/04.12.2014 г. публичният изпълнител е допуснал присъединяване в
изпълнителното производство на вземания за ЗО, УПФ, ДОО по следните декларации
обр. 6: № 030021001728054/13.04.2011
г. за период от 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г.; № 03002120236028/21.04.2012 г.
за период от 01.01.2011 г. – 31.12.2011
г. и № 030020915880822/23.04.2010 г. за период от 01.01.2009 г. – 31.12/2009 година.
С Разпореждане за присъединяване изх. № С170003-105-0246651/23.10.2017
г. публичният изпълнител е допуснал присъединяване в изпълнителното
производство на вземания по Наказателно постановление № 17-275804/10.07.2017 година.
С Разпореждане за присъединяване изх. №
С180003-105-0041891/14.02.2018 г. публичният изпълнител е допуснал
присъединяване в изпълнителното производство на вземания по Наказателно
постановление № 17-237413/05.01.2017 година.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки
/ПНОМ/ изх. № 0190003-022-0079086/03.09.2019 г., издадено от главен публичен
изпълнител при ТД на НАП Варна е наложен
запор на вземане от трето лице – работодател. Изготвено е запорно съобщение
изх. № 0190003-022-0013466/03.09.2019 г., което е връчено лично на К.П.М. на
19.09.2019 г., видно от приложеното по административната преписка известие за
доставяне.
ПНОМ изх. № 0190003-022-0079086/03.09.2019 г. е
обжалвано от М., като с Решение № 287/02.10.2019 г. директорът на ТД на НАП- Варна го е отменил в частта, с която е наложен
запор относно публичното вземане в размер на 41,17 лева към 02.10.2019 г. по ИЛ
по НОХД 2536/2013/22.05.2013 г. на Районен съд – Варна, и го е потвърдил в
останалата част.
Със заявление-възражение вх. № 5818/04.02.2020 г., К.П.М.
е отправил искане до НАП- Варна за прекратяване на всички изпълнителни дела и за всички вземания, за които е изтекла 5-годишната
погасителна давност, респ. 3-годишната погасителна давност за вземанията за
глоби по издадени наказателни постановления, с твърдения, че давността е
изтекла, тъй като не са предприемани действия, водещи до нейното спиране или
прекъсване.
С Разпореждане № С200003-137-0001862/04.03.2020 г.,
издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП -Варна, не са прекратени
поради изтекла погасителна давност публичните вземания произтичащи от гореописаните декларации обр. 6
и наказателни постановления. Изложени са мотиви, че давността по отношение на
процесните публични вземания е прекъсната с издаване на разпорежданията за
присъединяването им към изпълнителното дело, след което е започнала да тече
нова давност, която е спряна с налагането на обезпечителни мерки с ПНОМ изх. №
0190003-022-0079086/03.09.2019 г. и към
момента на постановяване на разпореждането давността не е изтекла.
Разпореждането е обжалвано с жалба вх. №
5818-1/20.03.2020 г. от К.П.М. по административен ред пред Директора на ТД на
НАП Варна, който с Решение № 123/28.05.2020 г. е оставил жалбата без уважение
като неоснователна по мотиви, идентични с изложените в разпореждането.
Срещу Решение № 123/28.05.2020 г. е подадена жалба вх.
№ 5818-9/15.06.2020 г. от М., във връзка с която е образувано настоящото
съдебно производство.
Гореизложените факти не са спорни между страните по
делото, като въз основа на тях съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в предвидения
в чл. 268, ал. 1 от ДОПК 7-дневен срок за съдебно обжалване /Решение №
123/28.05.2020 г. на Директора на ТД на НАП Варна е връчено на К.М. на
10.06.2020 г., видно от поставения печат на приложеното на л. 16 от делото
известие за доставяне, а жалбата срещу него е депозирана в деловодството на
ответния административен орган на 15.06.2020 г./, от адресат на оспорения
индивидуален административен акт, по отношение на който е налице правен интерес
от съдебно обжалване и пред компетентния да я разгледа съд.
Оспореното по съдебен ред
Решение № 123/28.05.2020 г. на Директора на ТД на НАП Варна е издадено от
компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изречение първо от ДОПК, в предвидената в чл. 267 от ДОПК във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от
Админситративнопроцесуалния кодекс форма и при липса на допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
По материалната законосъобразност на обжалвания
индивидуален административен акт ,съдът приема следното:
Между страните няма спор по фактите. Спорът е правен и
се концентрира върху въпроса изтекла ли е погасителната давност по отношение на
публичните задължения на жалбоподателя, произтичащи от посочените в Разпореждане
№ С200003-137-0001862/04.03.2020 г. изпълнителни титули – три броя декларации
обр. 6, с които са декларирани задължения за фонд ДОО, фонд ДЗПО и НЗОК, и два
броя наказателни постановления за наложени административни наказания – глоби.
Различният характер на процесните публични задължения
/осигурителни вноски по подадени от жалбоподателя декларации обр. 6 и наложени
глоби по наказателни постановления/ обуславят приложението на различни
нормативни актове, респ. на различен по продължителност давностен срок.
По отношение на задълженията по декларации обр. 6
относима е разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, според която публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно
ал. 2 на същата правна норма, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано
от 1 януари на годината следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от
спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е
отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника или е
подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа. Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ДОПК, давността спира: 1. когато е започнало производство по
установяване на публичното вземане – до издаването на акта, но за не повече от
една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането
бъде спряно – за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за
разсрочване или отсрочване на плащането – за срока на разсрочването или
отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението се обжалва; 5.
с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно
производство от изхода на което зависи
установяването или събирането на публичното задължение. По силата на чл. 172,
ал. 2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на
публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение.
Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. От
прекъсването на давността започва да тече нова давност – чл. 172, ал. 3 от ДОПК.
По отношение на публичните вземания по Наказателно
постановление № 17-275804/10.07.2017 г. и Наказателно постановление №
17-237413/05.01.2017 г. приложение намират нормите на ЗАНН, който се явява
специален закон по смисъла на чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл. 82, ал. 1,
буква „а“ от ЗАНН, административното наказание не се изпълнява ако са изтекли
две години, когато наложеното наказание е глоба. Според новелата на чл. 82, ал.
2 от ЗАНН, давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е
наложено наказанието и се прекъсва с
всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение
на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността започва да тече нова давност. Разпоредбата на
чл. 82, ал. 3 от ЗАНН регламентира, че независимо от спирането или прекъсването
на давността административното наказание
не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.
1. Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата,
когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство
– чл. 82, ал. 4, изречение първо от ЗАНН.
При така очертаната правна регламентация съдът счита, че
за извършване на преценка относно това изтекъл ли е давностният срок по
отношение на процесните публични вземания следва да се обсъди поотделно всеки един от
изпълнителните титули, както и налице ли са основания за спиране и/или
прекъсване на давността по отношение на всяко от публичните вземания.
Публичните задължения по декларация обр. 6 №
030020915880822/23.04.2010 г. се отнасят за периода от 01.01.2009 г. – 31.12.2009
г., т.е. същите следва да се заплатят в срок до 30.04.2010 г., който е и срокът
за подаване на декларацията /арг. от чл. 6, ал. 9 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО) във връзка с чл. 53, ал. 1, чл. 55, ал. 1 и чл.
56, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)/. Погасителната
давност по отношение на тези задължения е започнала да тече от 01.01.2011 г. /вж.
чл. 171, ал. 1 от ДОПК/ и ако не е прекъсвана или спирана, същата изтича на
01.01.2016 година.
Публичните задължения по декларация обр. 6 №
030021001728054/13.04.2011 г. се отнасят за периода от 01.01.2010 г. –
31.12.2010 г., т.е. същите следва да се заплатят в срок до 30.04.2011 г., който е и срокът за
подаване на декларацията /арг. от чл. 6, ал. 9 от КСО, във връзка с чл. 53, ал. 1, чл. 55, ал. 1 и чл.
56, ал. 1 от ЗДДФЛ/. Погасителната давност по отношение на тези задължения е започнала
да тече от 01.01.2012 г. /вж. чл. 171,
ал. 1 от ДОПК/ и ако не е прекъсвана или спирана, същата изтича на 01.01.2017
година.
Публичните задължения по декларация обр. 6 № 03002120236028/21.04.2012
г. се отнасят за периода от за периода от 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г., т.е.
същите следва да се заплатят в срок до 30.04.2012 г., който е и срокът за
подаване на декларацията /арг. от чл. 6, ал. 9 от КСО, във връзка с чл. 53, ал. 1, чл. 55, ал. 1 и чл.
56, ал. 1 от ЗДДФЛ/. Погасителната давност по отношение на тези задължения е
започнала да тече от 01.01.2013 г. /вж. чл. 171, ал. 1 от ДОПК/ и ако не е
прекъсвана или спирана същата изтича на
01.01.2018 година.
Преди да изтече срокът по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, с
Разпореждане за присъединяване изх. № 4528-000002/04.12.2014 г. вземанията за
ЗО, УПФ, ДОО по декларации обр. 6 № 030021001728054/13.04.2011 г., №
03002120236028/21.04.2012 г. и № 030020915880822/23.04.2010 г., са присъединени
към образуваното срещу жалбоподателя ИД № **********/2014 година.
Видно от поставения печат върху Наказателно
постановление № 17-275804/10.07.2017 г., същото е влязло в законна сила на 02.08.2017
година. Следователно, от 03.08.2017 година е започнала да тече 2-годишната давност,
предвидена от законодателя в нормата на чл. 82, ал. 1, буква „а“ от ЗАНН, като при
липса на основания за спиране или прекъсване
същата изтича на 03.08.2019 година.
Преди да изтече предвиденият в посочената правна норма
давностен срок е издадено Разпореждане за присъединяване изх. №
С170003-105-0246651/23.10.2017 г., с което вземанията по Наказателно
постановление № 17-275804/10.07.2017 г. са присъединени към образуваното срещу К.М.
ИД № **********/2014 година.
Съгласно поставения печат върху Наказателно
постановление № 17-237413/05.01.2017 г., същото е влязло в законна сила на
12.10.2017 година. От 13.10.2017 г. е започнала да тече 2-годишната давност регламентирана в нормата на чл. 82, ал. 1, буква „а“ от ЗАНН, като при
липса на основания за спиране или прекъсване същата изтича на 13.10.2019 година.
В рамките на 2-годишния срок по чл. 82, ал. 1, буква
„б“ от ЗАНН вземането по Наказателно
постановление № 17-237413/05.01.2017 г. е присъединено към ИД № **********/2014
г. с Разпореждане за присъединяване изх. № С180003-105-0041891/14.02.2018
година.
Според приходния орган с присъединяването на процесните
публични задължения към ИД № **********/2014 г., извършено с посочените разпореждания,
давността е прекъсната, след което е започнала да тече нова давност /5-годишна
по отношение на вземанията по декларациите обр. 6, респ. 2-годишна по отношение
на вземанията по наказателните постановления/, която преди да изтече е спряна с налагането на обезпечителната мярка запор върху вземане от трето лице –
работодател, с ПНОМ изх. № 0190003-022-0079086/03.09.2019 година.
Жалбоподателят оспорва тези изводи на данъчния орган като счита, че давността не е спирана или
прекъсвана, поради което към настоящия момент е изтекла и публичните
задължения не подлежат на принудително изпълнение.
В правната доктрина и съдебната
практика безпротиворечиво се приема, че присъединяването на публично вземане
към вече образувано изпълнително дело е равнозначно на образуване на
изпълнително дело по отношение на това вземане. По въпроса дали образуването на
изпълнителното дело представлява действие по принудително изпълнение по смисъла
на чл. 172, ал. 2 от ДОПК с което се
прекъсва давността, обаче е налице противоречива практика на регионалните
административни съдилища. Във връзка с тази противоречива практика е образувано
тълкувателно дело № 8/2019 година по описа на ОСС от I и II колегия на ВАС относно приемане на тълкувателно
решение по въпросите: 1. „Образуването на изпълнително дело по реда на чл. 220,
ал. 1 от ДОПК прекъсва ли давността?“ и 2. „Съобщението по чл. 221, ал. 1 от ДОПК
прекъсва ли давността и от кой момент – от изпращането или от връчването му?“.
Отговорът, който ще бъде даден на първия въпрос по образуваното тълкувателно
дело № 8/2019 година по описа на ОСС от
I и II колегия на ВАС е относим за
разрешаването на спора по настоящото съдебно производство. Това е така доколкото
ако се приеме, че образуването на
изпълнителното дело, респ. присъединяването на публичното вземане към вече
образувано изпълнително дело представлява действие по принудително
изпълнение, което прекъсва давността, и предвид установените по делото факти,
че всяко от процесните публични вземания е присъединено към образуваното срещу К.М.
ИД № **********/2014 година преди да изтекат предвидените в чл. 171, ал. 1 от ДОПК, респ. в чл. 82, ал. 1, буква „а“ от ЗАНН давностни срокове, то от
присъединяването би започнала да тече нова давност, която е спряна
с налагането на обезпечителна мярка с ПНОМ изх. №
0190003-022-0079086/03.09.2019 г., запорното съобщение за която е връчено на жалбоподателя
на 19.09.2019 г., като към настоящия момент давността не би изтекла. Ако се приеме обратното – че
образуването на изпълнително дело/присъединяването на публично вземане към вече
образувано изпълнително дело не прекъсва погасителната давност, то по отношение
на вземанията по декларации обр. 6 № 030021001728054/13.04.2011 г., №
03002120236028/21.04.2012 г. и № 030020915880822/23.04.2010 г., както и по
отношение на вземането по Наказателно постановление № 17-275804/10.07.2017 г.,
погасителната давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, респ. давността по чл. 82, ал. 1, буква „а“ от ЗАНН
се явява изтекла съответно на 01.01.2016
г., на 01.01.2017 г., на 01.01.2018 г. и на 03.08.2019 г., т.е. преди
налагането на обезпечителната мярка с ПНОМ изх. №
0190003-022-0079086/03.09.2019 година.
Налага се извод, че отговорът, който ще бъде даден на
първия въпрос по образуваното тълкувателно дело № 8/2019 година по описа на ОСС от I и II колегия на ВАС е относим за разрешаването на част от
повдигнатия пред настоящата съдебна инстанция правен спор – относно погасяването
по давност на публичните вземания по декларации обр. 6 №
030021001728054/13.04.2011 г., № 03002120236028/21.04.2012 г. и №
030020915880822/23.04.2010 г., както и по отношение на публичното вземане по
Наказателно постановление № 17-275804/10.07.2017 година.
По отношение на вземането по
Наказателно постановление № 17-237413/05.01.2017 г. съдът приема, че не е
изтекъл регламентираният в чл. 82, ал. 1, буква „а“ от ЗАНН 2-годишен давностен
срок. Дори с решението по тълкувателно дело № 8/2019 година по описа на ОСС от I и II колегия на ВАС да се приеме, че образуването на
изпълнителното дело /в случая присъединяването на вземането към вече образувано
изпълнително дело, извършено с Разпореждане за присъединяване изх. №
С180003-105-0041891/14.02.2018 г./ не прекъсва давността, в разглеждания казус,
преди изтичането на давностния срок по отношение на публичното вземане по
Наказателно постановление № 17-237413/05.01.2017 г. – на 13.10.2019 г., същият е спрян с налагането на
обезпечителна мярка с ПНОМ изх. № 0190003-022-0079086/03.09.2019 г.,
запорното съобщение за което е за която е връчено на жалбоподателя на
19.09.2019 г., и към настоящия момент все още не е изтекъл.
С оглед горното съдът счита,
че е налице
основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс, във
връзка с § 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК за спиране на производството по делото по
отношение на частта от оспореното решение, с която е оставена без уважение
жалбата на К.П.М. срещу Разпореждане № С200003-137-0001862/04.03.2020 г.,
издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, в частта му касаеща публичните вземания по декларации обр.
6 № 030021001728054/13.04.2011 г., № 03002120236028/21.04.2012 г. и №
030020915880822/23.04.2010 г. и по Наказателно
постановление № 17-275804/10.07.2017 г., тъй като в друг съд се разглежда дело, решението по което
ще има значение за правилното решаване на настоящия правен спор.
В останалата част, с която е оставена без уважение
жалбата на К.П.М. срещу Разпореждане № С200003-137-0001862/04.03.2020 г.,
издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, в частта му касаеща публичното вземане по Наказателно постановление №
17-237413/05.01.2017 г., съдът намира, че оспореното Решение № 123/28.05.2020
г. на Директора на ТД на НАП Варна е законосъобразно, а жалбата срещу него е
неоснователна и следва се отхвърли като такава.
Доколкото разглеждането на настоящото дело не
приключва по отношение на целия спорен предмет, то по исканията на страните за присъждане
на разноски съдът ще се произнесе с постановяването на окончателния акт по съществото на спора.
Предвид изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.П.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу Решение № 123/28.05.2020 г. на Директора на ТД на НАП
Варна, в частта, с която е оставена
без уважение жалбата на К.П.М. срещу Разпореждане №
С200003-137-0001862/04.03.2020 г., издадено от главен публичен изпълнител при
ТД на НАП Варна в частта му , с която не
е прекратено поради изтекла погасителна давност събирането на вземането по Наказателно постановление №
17-237413/05.01.2017 г. в размер на 200,00 лева – главница, и 0,00 лева –
лихви.
СПИРА производството по
административно дело № 1293/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, ХVІ–ти състав, в останалата част до постановяване на тълкувателно решение по
тълкувателно дело № 8/2019 година по описа на ОСС от I и II колегия на ВАС.
В частта, с която производството по делото е спряно,
решението има характер на определение, което подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок
от получаването на съобщението от страните.
В останалата част решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: