Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 10.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Димитров АНД № 1471 по описа на Добричкия районен съд за
2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.С.С., ЕГН
**********,***, срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 2042710,
издаден от ОДМВР Добрич, с който на С.С.С., ЕГН **********, в качеството на
законен представител на „СТОЙЧЕВИ – АГРО” ООД, със седалище и адрес на
управление: с. Стожер, Стопански двор, за
нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189,
ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 50.00 лв.
С жалбата се иска отмяна на електронния
фиш, като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят
не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави
жалбата без последствие и да потвърди наложеното наказание.
Добричкият районен съд, като
разгледа жалбата и събраните доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като
депозирана в законоустановения 14 - дневен срок и от лице, което има правен
интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен
акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай
административнонаказателното производство е започнало с електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система, Серия К № 2042710, издаден от ОДМВР Добрич.
Правната норма на чл. 189, ал. 4,
изр. 1 от ЗДвП представлява правило за поведение, което има за адресат в случая
съответния правоприлагащ орган и регламентира процедурата по издаване на
електронен фиш /ЕФ/. Това правило е изразено чрез свързани в определено
съждение понятия. Касае се до обективирано мисловно съдържание, подчинено на
законите на логиката, а що се касае до неговото езиково изразяване - на
правилата на граматиката. От това следва, че тълкуването на нормата следва да
започне с изясняване на изразената по този начин мисъл, а това изисква да се
разкрие освен съдържанието на употребените понятия (което в конкретния случай
не се налага, защото в изречението са използвани понятия на обикновения език с
онова съдържание, което се влага в тях в обикновения живот), още да се установи
тяхната логическа връзка, съобразно с важещите в това отношение правила на
етимологията и синтаксиса. Последното се постига чрез правилата на граматическото
тълкуване. В тази връзка следва да се има предвид следното:
С разпоредбите на чл. 189, ал. 4
- ал. 11 от Закона за движението по пътищата е въведена възможност за
установяване на административни нарушения и ангажиране на
административнонаказателна отговорност по олекотена процедура, която се
основава на автоматизирани технически средства или системи, като се елиминира
субективният елемент при установяване на нарушенията. Текстът на разпоредбата
на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП в редакцията, действала към датата на
извършване на нарушението гласи: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”. Пренесено
на плоскостта на конкретния случай, единственият възможен извод, който се
налага по правилата на граматическото тълкуване е, че обособената част „в
отсъствието на контролен орган и на нарушител” пояснява издаването на
електронен фиш за налагане на глоба, а не установяването и заснемането на
нарушението с автоматизирано техническо средство или система. С други думи,
смисълът на построеното изречение е, че когато бъде установено и заснето едно
нарушение посредством автоматизирано техническо средство или система, тогава се
издава електронен фиш за налагане на глоба. Самото издаване на електронния фиш
се случва в отсъствието на нарушител и на контролен орган, като изключение от
общото правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който изисква да се състави акт от
определено лице - контролен орган, и то в присъствието на нарушителя.
Непосредствено след извеждане в
ал. 1 на чл. 189 на принципа, че актът се съставя от контролен орган, в ал. 4
на същия текст, е дадено изключението от правилото, а именно случаите, при
които съответен писмен акт се съставя, без за това да се изисква присъствието
нито на нарушител, нито на контролен орган, като са разписани и
обстоятелствата, когато това е допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана
систематически, разпоредбата на ал. 4 също налага извод, че „в отсъствие на
контролен орган и на нарушител” е израз, относим към издаването на електронния
фиш, а не към самото установяване на нарушението.
Ето защо и на всички тези
основания, настоящият състав на съда намира, че изискването на закона е
свързано с обстоятелствата, при които се съставя електронният фиш, и в
конкретния случай те са спазени. По делото е приет като доказателство протокол №
5-17-17 от 20.10.2017 г. от проверката на Мобилна система за видеоконтрол на
нарушения на правилата за движение ТFR1-М, № 518/07,
в който е посочено, че системата е монтирана на лек автомобил с рег. № *** /л. 14/.
Този автомобил следва да бъде позициониран и системата – включена. В този
смисъл присъствието на полицейски служител не означава, че по някакъв начин
последният влияе на констатирането и заснемането от автоматизирането техническо
средство на нарушението. Същевременно конкретното местоположение на мобилната
система за видеоконтрол винаги може да бъде установено не само от изготвения с
нея видеоклип, но и чрез утвърдената схема на установъчните пунктове по контрол
на скоростта за съответната територия.
В електронния фиш, предмет на
обжалване по настоящото дело е посочено мястото на извършване на нарушението – област
Добрич, община Добричка, път ІІ29, в посока гр. Добрич, до комплекс „Пети
километър”. В самия снимков материал, приложен по делото са изписани и точните географски
координати на местоположението на патрулния автомобил. В настоящия случай, соченото
място на извършване на нарушението попада в териториалната структура на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ Добрич, от която е
издаден електронния фиш. В закона не е поставено изискване фишовете да се
издават от съответното районно управление, на чиято територия е установено
нарушението. В този смисъл, след като нарушението е извършено в рамките на
териториалната юрисдикция на съответната областна дирекция, то съвсем
законосъобразно последната е посочена и като издател на документа.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Всички тези реквизити се съдържат
в конкретния електронен фиш, поради което доводите на жалбоподателя за пороци в
тази насока са неоснователни.
В действителност в електронния
фиш не е посочен редът за неговото обжалване – срок, чрез кого и пред кого се
подава жалбата. Това обаче не е съществено процесуално нарушение, още повече,
че законодателят в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидил такова
изискване. Имайки предвид, че жалбоподателят в законоустановения 14-дневен срок,
съобразно чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е сезирал Добричкият районен съд с жалба срещу
издадения електронен фиш, то съдът намира, че правото му на защита не е
нарушено.
В светлината на изложеното съдът
намира за нужно да отбележи, че като правоспособен водач на моторно превозно
средство, преминал съответното обучение, жалбоподателят е длъжен да познава
нормативната уредба, свързана с правилата за движение по пътищата, в това число
и разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП /в редакцията, действала към датата на връчване на електронния
фиш/, електронният фиш се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените
от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на
функциите и правомощията им. Видно от приложената по делото справка за ел. фиш
серия К № 2042710, изготвена от сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Добрич,
електронният фиш е съставен на 30.04.2018 г. и връчен на 05.11.2019 г., като в
сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Добрич не е постъпвала разписка за
връчването на въпросния фиш, както и писмена декларация от С.С.С. с данни за
лицето, извършило нарушението, както и копие на свидетелството му за управление
на моторно превозно средство /л.л. 25-26/.
При така възприетата и изложена
фактическа обстановка от процесуална страна съдът констатира, че не са налице
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство.
По отношение на визираното
нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
Жалбоподателят е санкциониран за
това, че на 09.04.2018 г. в 10:11 часа, в област Добрич, община Добричка, път
ІІ29 в посока гр. Добрич, до комплекс „Пети километър”, с МПС - товарен
автомобил „Форд Рейнджър”, с регистрационен номер ***, е извършено нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ТFR1 - М 518. При разрешена стойност на скоростта 60 км/ч е
установена стойност на скоростта 77 км/ч, като превишената стойност на скоростта
е 17 км/ч – нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
За така установеното нарушение,
на С.С.С., като законен представител на „СТОЙЧЕВИ – АГРО” ООД, със седалище и
адрес на управление: с. Стожер, Стопански двор, на основание чл. 189, ал. 4 във
вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 е наложено административно наказание глоба в размер
на 50.00 лева.
Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП,
когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство.
Видно от електронния фиш за
налагане на глоба, наказаното лице С.С.С. се явява законен представител на
юридическото лице, собственик на моторното превозно средство – „СТОЙЧЕВИ –
АГРО” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Стожер, общ.
Добричка, обл. Добрич, Стопански двор. Този факт се потвърждава и от справка в
Търговския регистър, който е публичен.
Както вече бе посочено, видно от
приложената по делото справка от сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Добрич, ЕФ
е бил връчен на 05.11.2019 г., като в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Добрич
не е постъпвала разписка за връчването на въпросния фиш, както и писмена
декларация от С.С.С. с данни за лицето, извършило нарушението, както и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство /л.л. 25-26/.
Т.е., в законоустановения
14-дневен срок от получаване на ЕФ, С.С.С. не е представил в ОДМВР – Добрич
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство, съобразно дадената му възможност
с нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Ето защо съдът намира, че
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
като физическо лице, като в електронния фиш е посочено, че същият е наказан
като законен представител на ЮЛ, собственик на автомобила.
От събраните по делото
доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното
административно нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ТFR1 - М 518, което представлява мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. Спорният въпрос по делото
е дали е спазена процедурата по издаване на ЕФ.
Възможността на контролните
органи да установяват нарушения на ЗДвП, чрез използване на технически средства
е въведена с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.
Съгласно редакцията на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г., бр. 101
от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.), действала към датата
на извършване на нарушението, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП
определя, че „Автоматизирани технически средства и системи” са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а)стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б)мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На основание
чл. 165, ал. 3 от Закона за движението по пътищата Министърът на вътрешните
работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани техническа средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., изм. и
доп., бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018 г.), с която се уреждат
условията и редът за използване на автоматизирани техническа средства и системи
/АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се
прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават
електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.
Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към датата
на нарушението - 09.04.2018 г., нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен
фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. Въведените изисквания
относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване
на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган – освен включването и изключването на мобилното
АТСС /чл. 9 от Наредбата/, отговарят на изискванията, залегнали в Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, Общо събрание на колегиите, относно
непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди
изменението на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г. Отчитайки
настъпилата законова промяна, настоящият въззивен състав приема, че ЕФ за
санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата може
да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, при условие че са изпълнение
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
От друга страна следва да се
отбележи, че в чл. 11, ал. 2, изр. „последно” от Наредбата изрично е посочено,
че за нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение електронни
фишове не се издават. По аргумент на противното следва да се приеме, че ако са
спазени всички останали предпоставки, указани в Наредбата, нарушение, фиксирано
с мобилно АТСС може да бъде санкционирано с издаване на ЕФ, стига да се докаже,
че превозното средство на което е било монтирано АТСС не е било в движение към
момента на фиксиране на нарушението, какъвто е именно настоящия случай.
Както вече бе посочено, ЕФ
съдържа всички реквизити, установени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
От доказателствата по преписката
се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 (Изм. –
ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г.) от Наредбата – контролът да се
осъществява с АТСС, пуснати в действие по реда на Закона за измерванията,
притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския
институт по метрология и преминали първоначална и последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Съгласно приложеното по
делото заверено копие на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835, издадено от Българския институт по метрология /л. 32/, мобилната
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M е одобрен тип средство за
измерване, като удостоверението е валидно до 24.02.2020 г. Видно от приложения
по делото протокол № 5-17-17 от проверката на мобилна система за видеоконтрол „ТFR1 – М”, издаден от Главна дирекция „Национална полиция”
при Министерство на вътрешните работи, сектор „Полицейска техника” към отдел
„Управление на собствеността”, мобилната система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение тип “ТFR1 – М” с идент. № 518/07, № от ДР
4835, № МПС *** е преминала последваща проверка на 20.10.2017 г., като
периодичността на проверката е 12 месеца /л. 14/. С други думи – средството за
измерване - мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип “ТFR1 – М” с идент. № 518/07, е било
технически изправно и направените с него измервания към дата 09.04.2018 г. са в
съответствие със Закона за измерванията.
Спазен е и редът за ползване на
мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „ТFR1 – М” с идент. № 518/07, № от ДР 4835, № МПС ***.
Видно от приложения по делото
Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система с рег.
№ 851р-2009/11.04.2018 г. с дата на използване 09.04.2018 г. /Приложение към
чл. 10, ал. 1/, контролът, когато е заснето процесното нарушение е бил
осъществен за времето от 10:00 – 12:00 часа на дата 09.04.2018 г., при
стационарен режим на измерване /л. 7/. Видно от същия протокол, максималната
стойност на скоростта в мястото за контрол е било сигнализирано с пътен знак за
ограничение на скоростта - 60 км/ч. От доказателствата по делото се установява,
че заснемането на нарушението е станало обективно, чрез включване на мобилното
техническо средство и извършване на необходимите първоначални настройки за
започване на автоматизирания контрол от полицейския служител М.В., който е
поставил началото и края на работния процес. Следва да се отчете и
обстоятелството, че М.И.В.е преминал обучение за работа със „Системата за
автоматично фиксиране на нарушенията на правилата за движение”, за което има издаден
протокол за обучение с рег. № 851р-3248 от 06.07.2015 г. /л. 33/.
Ето защо съдът намира, че
процесната система за видеоконтрол е годно техническо средство, като
производството по реализиране на административнонаказателната отговорност чрез
издаването на електронен фиш се е развило при спазване на установените
процесуални правила. В тази насока е и константната съдебна практика.
Според обжалвания фиш,
установената стойност на скоростта е 77 км/ч, като превишението на скоростта е 17
км/ч. В приложения към ЕФ снимков материал е посочено, че измерената скорост е 80
км/ч, като превишението е 20 км/ч. Установеното разминаване намира логичното си
обяснение, че при съставяне на ЕФ се приспадат 3 км/ч от измерената с
техническото средство превишена скорост с цел отчитане на възможното отклонение
от плюс/минус 3 км/ч, което е предвидено в техническата характеристика на
радарното устройство. В случая в ЕФ се приема факт от правно значение, който е
по-благоприятен за нарушителя. Доколкото визирането на по-малка скорост на
движение от измерената, води до прилагане на по-благоприятен за нарушителя
режим, то не може да се говори за нарушение, още повече такова, представляващо
основание за отмяна на ЕФ.
В този смисъл, съдът намира
нарушението за безспорно установено, като наказващият орган правилно и
законосъобразно е ангажирал административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
По отношение на наложеното
наказание:
Нарушението е подведено под
санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, съгласно която водач,
който превиши разрешената максимална скорост извън населено място, се наказва
... за превишаване от 11 до 20 км/ч - с глоба 50 лв. В настоящия случай, безспорно
е установено, че превишението на максимално разрешената скорост е със 17 км/ч,
поради което законосъобразно с ЕФ е наложена глоба в размер на 50.00 лева. Наложеното
наказание глоба в размер на 50.00 лв. е законоустановено и не подлежи на
преразглеждане от съда.
Така мотивиран, съдът намира, че
жалбата е неоснователна и издаденият електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство следва да се потвърди,
като законосъобразен, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 2042710, издаден от
ОДМВР Добрич, с който на С.С.С., ЕГН **********, в качеството на законен
представител на „СТОЙЧЕВИ – АГРО” ООД, със седалище и адрес на управление: с.
Стожер, Стопански двор, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 50.00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Добрич в 14–дневен срок от уведомяването на страните.
Районен
съдия: /Данчо Димитров/