№ 1363
гр. Плевен, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ана Ив. И.
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. В.А
като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело №
20234430103198 по описа за 2023 година
Предявени са от „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от изпълнителния директор Й. В., срещу
Д. А. М. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** и М. А. М. ЕГН
********** с постоянен адрес в гр. *** съединени в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че всеки един от ответниците дължи на ищеца
следните суми: сума в размер на по 248,51 лева – главница, представляваща
стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до
31.12.2022 г., както и 30,78 лева, представляващи лихва за забава за периода
от 05.01.2021 г. до 03.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението,
както и направените в заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответниците по делото. Сочи се, че с
определение по ч.г.д. № 995/2023 г. по описа на ПлРС е уважено искането му
и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците, връчена им, по реда
на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда
предявява настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба
навежда доводи, че ответниците като собственици /ползвател/ на
топлоснабден имот- апартамент с абонатен № 20375, находящ се в гр. ***, са
клиенти на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
1
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че
именно поради това за тях важат разпоредбите на действащото
законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и
един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са
публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“
бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в
това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия / в това число и ответниците/ са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай
задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с
изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази
сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва
върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 995/2023 г.
извлечение от сметка за абонатен номер № 20375 ответника е използвал
доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил задължението си.
Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление без ИРУ в размер
на 202,47 лева; сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на
281,95 лева и сума за услуга дялово разпределение в размер на 12,60 лева.
Твърди се, че в имота на ответника има монтирана щранг – лира. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените
в настоящето и в заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му
присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК особеният
представител е депозирал отговор на ИМ, с който оспорва същия като
неоснователен и недоказан. Излага, че от представените по делото
доказателства не се установява дали услугата е реално предоставена на
абоната, какво е тяхното количество и стойност, както и, че тяхното
количество и стойност, която е фактурирана е правилно изчислена. Твърди,
че по делото не са представени доказателства дали след образуване на
настоящето дело е извършвано плащане от страна на ответниците. Излага, че
от представените доказателства не може да се установи дали правилно е
извършено разпределение на ТЕ и колко от нея е достигнала в имота на
2
ответниците.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника
моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Претендира присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 995/2023 г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от ищеца срещу всеки един от ответниците за следните суми:
сума в размер на по 248,51 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 31.12.2022 г.,
както и 30,78 лева, представляващи лихва за забава за периода от 05.01.2021
г. до 03.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, както и
направените деловодни разноски в размер на: сумата от 12,50 лв.- държавна
такса и сумата от 25лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
на основание чл.78, ал.8 от ГПК в ред. към ДВ бр.8/24.01.2017г. Въз основа
на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 559/23.02.2023
г., връчена на длъжниците по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в
изпълнение указанията на съда ищецът е предявил иск за установяване
съществуването на вземането си, предмет на разглеждане в настоящето
производство.
Приобщени като част от заповедното производство са Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***” ЕАД на
потребители в гр. Плевен, от които се установява какви са общите условия,
които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр.
Плевен.
Видно е от представената по делото Справка от Дирекция „Приходи от
местни данъци и такси“, че процесния топлоснабден имот е деклариран от
ответниците и Р.М.М..
Установява се от приложеното по делото Удостоверение за наследници
на Р.М.М. е починала на 21.01.2019 г. и е оставила за наследници ответниците
по делото.
От представената по делото Молба за вписвне, отбелязване и
заличаване на възбрана се установява, че в СлВп Плевен е вписана на
12.12.2022 г. под №111, том 5ти възбрана върху процесния топроснабден
имот за задължения на ответниците в полза на ищеца.
Видно е от представените по делото Справки от ТД на НАП Плевен, че
ответниците са декларирали процесния топлоснабден имот.
От приложения по делото Протокол от ОС на ЕС, находяща се в гр. ***
се установява, че на 04.04.2002 г. ЕС е упълномощила А. Д. и К. К. да сключат
договор с *** ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение.
Видно е от приобщения по делото Договор №1/15.04.2008 г., и
споразумения към нещо сключени между ЕС, находящ се в гр. *** и „***“
ЕООД, че на последния е възложено да извърши доставка и монтаж на уреди
3
за дялово разпределение, както и да извършва услугата дялово
разпределение.
Установява се от представения по делото Споразумителен протокол
№2/1068 от 15.07.2002 г., че между „***“ ЕООД и *** ЕАД е сключено
споразумение фирмата за дялово разпределение за извършва разпределение
на ТЕ за процесната абонатна станция.
От заключението на ССЕ, се установява, че: размерът на дължимата
главница за процесния топлоснабден имот за периода от 01.01.2020 г. до
31.12.2022 г. е в размер на 497,02 лева; че дължимата лихва за забава за
исковия период в размер на 61,57 лева; че разпределянето на ТЕ е извършено
от ***, като в имота на ответниците няма водомери и измервателни уреди; че
процесният имот по проект е 151,92 м3, на база на който е изчислена ТЕ
отдадена от сградната инсталация; че начислената ТЕ е за отопление на
щранг лира баня в баня; че не са налице плащания по процесната партида за
процесния период.
От заключението по допуснатата СТЕ се установява, че: сградата е
присъединена към топлофикационната мрежа, като до имота на ответниците е
доставяна ТЕ, тъй като абонатната станция е работила през цялото време; че
извършеното дялово разпределение е направено съгласно изискванията на
Методика за разпределение на ТЕ в сгради ЕС; че отделните компоненти на
индивидуалната сметка вкл. ТЕ за сградна инсталация, ТЕ за баня
посредством монтирана щранг лира; че разпределението на ТЕ за процесния
имот е извършено съгласно действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката; че начислените суми са отразени коректно в индивидуалните
мейлинги за всеки месец от процесния период в съответствие с Наредбата за
топлоснабдяване №16-334/06.04.2007 г.; че разлики в изчисленията на ФДР не
са констатирани; че отчитането на общата ТЕ в АС става чрез търговски уред-
топломер, който е преминал през изискващите държавни проверки, а
монтажът е извършен съгласно изискванията на производителя.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо
ответника, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към
топлопреносната мрежа на „***” ЕАД, съответно че ответникът има
качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на
вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и
фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и
качество.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена
по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми,
връчена на длъжниците по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в
изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния
интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
4
допустимост.
По делото не е спорно, а и се установява от приобщените
доказателства, че ответниците са собственици при равни права на недвижим
имот, находящ се в гр. Плевен, ж.к. Сторгозия, бл.67, вх. А, ап.19.
Установява се и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена
към топлопреносната мрежа на „***“ ЕАД. Ответниците имат качеството на
потребител на ТЕ, доколкото същите са съсобственици на процесния
топлоснабден имот. Поради изложеното съдът приема, че ответниците са
потребители на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ според който текст
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните
доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2
ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.
Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от
„***“ ЕАД на потребители за битови нужди, доколкото същият не е упражнил
правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. Съдът приема и, че в действаща към момента
нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични
писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните
потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна
енергия. Такова правооотношение както вече беше посочено възниква по
силата на ЗЕ и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях
права и задължения. Въз основа на изложеното настоящият състав на съда
приема, че притежаваното от ответника право на собственост върху жилище,
находящо се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт,
за да се приеме, че между него и ищеца е възникнало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било
необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на
общите условия, поради което и направеното от страна на ответната страна
възражение за липса на договорно правоотношение е неоснователно. В чл.31,
ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна
енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след
изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на
потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на
дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
топлинната енергия.
По делото не се спори, че претендираната от ищеца сума е за топлинна
енергия, отдавана от щранг лира, сградна инсталация и за дялово
5
разпределение. Установява се, че в топлоснабдения имот има монтиран
водомер и щранг лира. Спорно по делото е дали ответника дължи
претендираните суми.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалата към процесния период
Наредба за топлоснабдяването. Съгласно чл. 142, ал.2 от ЗЕ - топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл. 145,
ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
От представените доказателства по делото съдът намира за доказано, че
до имота на ответниците е доставяна ТЕ, отдадена от щранг – лирата в
размерите претендирани от ищеца. Поради изложеното съдът приема, че в
процесния период ответникът е потребявал топлинна енергия, посредством
монтираната щранг лира за притежавания от него обект в количествата,
сочени от ищеца, както и че дължи заплащането на същата.
С цел пълнота на изложението съдът счита, че следва да отбележи, че
щранг-лирата в банята, въпреки че по своето естество представлява
отоплително тяло, Законът за енергетиката, както и издадената въз основа на
него Наредба №16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването, не предвиждат
възможност потребителите да се отказват едностранно от използването на
щранг-лири, върху които няма монтиран уред за дялово разпределение.
Предвид на това, енергия, отдадена от щранг-лира, няма да се начислява,
само в хипотезата, когато всички собственици в сградата-етажна собственост,
присъединени към абонатната станция по вертикално местоположение на
имотите, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление,
отдадена от щранг-лирите и има техническа възможност за изключването им.
Ако обаче всички собственици не са декларирали отказ от използването на
щранг-лири или няма техническа възможност за изключването на тези
отоплителни тела, заплащане на топлинна енергия за тях се дължи. В
настоящия случай доказателства в тази насока не са представени, поради
което съдът приема, че за ответника е възникнало задължението да заплаща
ТЕ, отдадена от щранг лира.
От друга страна задължението за заплащане на сумите за отдадена от
сградната инсталация в общите части на сградата топлинна енергия възниква
за потребителя в качеството му на етажен собственик в топлофицирана
сграда. В настоящия случай е налице задължение за заплащане на разходите
за общата топлоснабдителна инсталация етажна собственост, собствениците
на която не са взели решение да се откажат от ползването на услугата
доставка на топлинна енергия по реда на чл. 153, ал.2 от ЗЕ. Заплащането на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реално
ползване или неползване от собствениците или носители на вещни права
върху отделните имоти. Задължението се поражда от факта, че сградната
6
инсталация е обща част по предназначение, от която никой сам не може да се
откаже. За да е налице пълен отказ от ползването й в такава сграда, може да
се извърши само в посочената хипотеза на чл. 153, ал.2 от ЗЕ, чрез
прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което
2/3 от собствениците или титуляри на вещно право на ползване, не желаят да
бъдат потребители на топлинна енергия и декларират това писмено пред
топлопреносното предприятие. В случая не са представени доказателства да е
било взето решение на общото събрание на етажната собственост в този
смисъл. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и
всички собственици и носители на вещни права, следва да се считат за
потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на
общата вещ. Поради изложеното настоящия състав на съда приема за
доказано, че за ответника, в качеството му на собственик на недвижим имот,
находящ се в сграда – етажна собственост, е възникнало задължението да
заплаща месечните дължими суми за топлинната енергия за отдадена сградна
инсталация.
По отношение на начислените такси за услугата дялово разпределение
ЗЕ в неговия чл.139, ал.1 от е предвидено, че разпределението на топлинна
енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение, като същото се извършва от топлопреносното предприятие
или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичен регистър - чл.139, ал.2 и чл.139а от ЗЕ. Съгласно
разпоредбата на чл.139в от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а от
същия закон в публичния регистър, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
потребителите. С преминаването от преки договорни отношения между
потребителите и избраната от тях фирма за дялово разпределение към модел,
при който топлофикационното дружество сключва договор с фирмите за
дялово разпределение при общи условия, одобрявани от ДКЕВР, на практика
тези фирми стават подизпълнители на топлофикационното дружество.
Съгласно чл.61 от Наредбата, дяловото разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда в режим на етажна собственост, се извършва
възмездно. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения
договор между топлофикационното дружество и търговецът, извършващ
дяловото разпределение - чл.139в, ал.3, т.4 ЗЕ. По силата на тези договорни
взаимоотношения цената на услугата се заплаща от топлофикационното
дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на
чл.33, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. По делото се установи, че
ответникът не е заплащал начисляваните суми за услугата дялово
разпределение, поради което съдът приема, че дължи същата.
С оглед на изложеното съдът приема, че за ответникът е възникнало
задължението за плати претендираната от ищеца главница, вкл. суми за
отопление на имот посредством щранг- лира, суми за отопление за отдадена
ТЕ за сградна инсталация и за услуга дялово разпределение. Неизпълнение на
задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок мотивира, съдът да
7
приеме за безспорно доказано, че ответни дължи и претендираната лихва
върху главницата.
П Поради това предявения иск с правно основание чл.422 вр вр.чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. С поведението си ответниците са станали повод за
водене на делото, поради което не е налице основание разноските да останат в
тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат понесени
от ответника. Последните следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сума
в размер на по 37,50 лева за заповедното производство.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 935,00 лв., от които държавна такса в
размер на 75,00 лева, 400 лева за възнаграждение за особен представител, 360
лева за допуснатите по делото експертизи и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Така определените от съда разноски следва да се поемат от
страните по равно или по 467,50 лева всеки.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. А.
М. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** дължи на „***“ ЕАД ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от
изпълнителния директор Й. В., сума в общ размер на 279,29 лева, от които
сума размер на 248,51 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 31.12.2022 г.,
както и 30,78 лева, представляващи лихва за забава за периода от 05.01.2021
г. до 03.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК- 22.02.2023 г. по ч.г.д. №995/2023 г., до окончателното погасяване
на задължението, както и направените в заповедното производство разноски,
на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. А. М. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** да
заплати на „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от изпълнителния директор Й. В., сумата от 37.50 лв.,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 995 по
описа за 2023г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. А. М. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** да
заплати на „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от изпълнителния директор Й. В., сумата от 467,50 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
8
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.
А. М. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** дължи на „***“ ЕАД ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от
изпълнителния директор Й. В., сума в общ размер на 279,29 лева, от които
сума размер на 248,51 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 31.12.2022 г.,
както и 30,78 лева, представляващи лихва за забава за периода от 05.01.2021
г. до 03.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК- 22.02.2023 г. по ч.г.д. №995/2023 г., до окончателното погасяване
на задължението, както и направените в заповедното производство разноски,
на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. А. М. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** да
заплати на „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от изпълнителния директор Й. В., сумата от 37.50 лв.,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 995 по
описа за 2023г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М. А. М. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** да
заплати на „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от изпълнителния директор Й. В., сумата от 467,50 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9