Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 262493
11.11.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на шести октомври две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ
при участието на секретаря Таня Ангелова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 16364 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД от И.М.П., ЕГН ********** и А.Л.П.,
ЕГН ********** против К.Д.Ц., ЕГН ********** за обявяване за окончателен на
сключения между страните, на ***** г., предварителен договор за
покупко-продажба на собственото на ищците моторно превозно средство – лек
автомобил марка „*****“, с peг. № ****, рама № **** за сумата от **** (****)
лева, платима от ответника - купувач по предварителния договор, като и за
осъждането на ответника да заплати на ищците сумата *** (***) лева - неустойка по чл. 6 от договора.
Твърди се, че на **** г. между
ищците като продавачи и ответникът като купувач е сключен предварителен договор,
по силата на който ищците се задължили да прехвърлят правото на собственост
върху собствения им лек автомобил, придобит в режим на СИО, в полза на
ответника, срещу което той се задължил да им заплати сумата от *** лева -
продажна цена. Изложено е, че владението на автомобила е предадено на купувача
още при подписването договора, като крайният срок за сключването на
окончателния договор е изтекъл на **** г., поради което и до ответника на ****
г. е изпратена покана за сключването на окончателен договор. Ищците оспорват,
че макар в предварителния договор страните са уговорили, че при подписването му
купувачът е заплатил продавачите задатък в размер на *** лева, който следва да
се приспадне от окончателната цена от *** лв.,
такъв реално не е платен, поради което и към настоящия момент купувачът
дължи пълната продажна цена, за която искат да бъде осъден с решението за
обявяване на договора за окончателен. Твърди се, че по силата на чл. 6 от
договора, страните са уговори неустойка в размер на *** лева, ако след изтичане
на срока не се сключи окончателен договор по вина на купувача. Предявен е също
и осъдителен иск за заплащането на неустойката. Иска се уважаване на
предявените искове и присъждането на разноски.
В писмен отговор ответникът възразява,
че не дължи претендираните суми, като изцяло е изпълнил задълженията си спрямо
ищците. Сочи, че няма вина за забава в сключването на окончателния договор.
Твърди, че вина имат ищците, които се укривали.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за
процесуално допустими, но неоснователни,
по следните съображения:
Предявени е конститутивен иск по
чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на окончателен на сключен между страните
предварителен договор за покупко-продажба на МПС, както и осъдителен иск за
присъждане на неустойка, като исковете се намират в съотношение на обуславящ
обусловен, доколкото искът за неустойка е акцесорен, с оглед това, че
договорената в чл. 6 неустойка има характер на неустойка, дължима вместо
изпълнение, а не на неустойка за забава. За основателността на иска по чл. 19,
ал. 3 ЗЗД е необходимо кумулативно да е налице съществуването на обвързващ
страните предварителен договор, сключен в съответна форма, с който е поето
задължението да сключи окончателен договор, както и притезанието на ищеца за
сключване на окончателен договор да е изискуемо към датата на приключването на
устните състезания пред съда. При разглеждане на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдът
действа като нотариус, като следва да провери и дали са налице предпоставките
за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали
отчуждителят е собственик на вещта - арг. чл. 363 ГПК.
В случаят искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е предявен от продавачите на вещта. В хода на делото са представени писмени
доказателства, че вещта е прехвърлена в полза на съпругата на ответника, с
което страните са уредили възникналия правен спор по извънсъдебен ред. При това
положение се налага извод, че към приключване на съдебното дирене ищците не са
собственици на автомобила, предмет на предварителния договор, поради което и
договорът не може да бъде обявен за окончателен от съда. Предявените искове
подлежат на отхвърляне като неоснователни.
Ищците претендират разноски за
платената по делото държавна такса и адв. възнаграждение. Искането за
присъждане на разноски е основателно, тъй като в хода на делото ответникът е
изпълнил задължението си по сключване на окончателен договор, като е станал
причина за предявяването на иска. Обстоятелството, че автомобила е придобит от
неговата съпруга е ирелевантно, тъй като вещта ще придобие статут на СИО.
Претендираните от ищците разноски възлизат на сумата от общо 974 лева, от които
174 лв. – държавна такса и 800 лв. – адв. възнаграждение. Възражение за
прекомерност на разноските не е депозирано.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове по чл. 19, ал.
3 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД на И.М.П., ЕГН ********** и А.Л.П., ЕГН **********
против К.Д.Ц., ЕГН ********** за обявяване за окончателен на сключения между
страните, на **** г., предварителен договор за покупко-продажба на собственото
на ищците моторно превозно средство – лек автомобил марка „****“, с peг. № ****,
рама № **** за сумата от *** (***) лева, платима от ответника - купувач по
предварителния договор, като и за осъждането на ответника да заплати на ищците
сумата **** (***) лева - неустойка по
чл. 6 от договора.
ОСЪЖДА К.Д.Ц., ЕГН **********
да заплати на И.М.П., ЕГН ********** и А.Л.П., ЕГН ********** сумата от
974 ( деветстотин седемдесет и четири ) лева – разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ: /п/ Д. Вътов
Вярно с оригинала!
Т.А.