№ 149
гр. Ямбол, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
при участието на секретаря В. Д. Д.
в присъствието на прокурора Е. З. Г..
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело №
20252300100203 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.5 от ЗЛС, вр. с чл.336 и сл. от ГПК.
Образувано е по исковата молба на А. И. И. от гр.******, действащ чрез
пълномощника адв.М.А., с която против С. А. И. от гр.******, непълнолетен, действащ
лично и със съгласието на своята майка Д. Т. Г. от гр.******, е предявен иск с правно
основание чл.5, ал.1 от ЗЛС за поставяне на ответника под пълно или ограничено
запрещение, тъй като страда от „Генерализирано разстройство на психичното развитие –
детски аутизъм“, в резултат на което не разбира свойството и значението на постъпките си и
не може да се грижи за своите работи и интереси и да ръководи делата си.
Ищецът излага в исковата молба, че ответникът, който е негов син, от
раждането страда от „Генерализирано разстройства в развитието“, същият проходил
самостоятелно едва на 2г., на 8 месечна възраст се появила лепетна реч, произнасял отделни
думи, но след 1г. 6 м. спрял да говори. Понастоящем можел да върви, но не можел да говори
и разбирал малко от това, което му се говори, трудно се адаптирал в нова обстановка, хапел,
когато е недоволен или нещо му се забранява, имал необходимост от постоянна помощ при
обличане, събличане, миене, хранене. Специализираната лекарска комисия дала заключение,
че се касае за момче с „Генерализирано разстройство на психичното развитие - детски
аутизъм, тежка форма“, с качествени нарушения в социалните взаимоотношения, в начина
на комуникация и поведение, което е ограничено и стереотипно, с неразвита реч,
хиперактивност, вокални и двигателни стереотипи, вокализации, импулсивна готовност,
възбудни кризи, поведенчески отклонения, агресивни прояви, когнитивен дефицит на ниво
умерена умствена изостаналост, подчертана липса на самостоятелност, липса на социална
свързаност и комуникация, значително нарушено ниво на функциониране, което състояние
обуславя 100% вид и степен на увреждане с чужда помощ.
Твърденията на ищеца са, че в резултат на заболяването на ответника, същият
не разбира свойството и значението на постъпките и действията си, никога не е можел сам
да се грижи за себе си и е необходимо да бъде под постоянен надзор, а наред с това, поради
пълната си неадекватност може да бъде опасен за здравето и живота си.
В срок отговор на исковата молба не е постъпил.
1
В о.с.з. ищецът се явява лично и с пълномощника адв.Б.Чорбаджийска, която
поддържа иска и моли за уважаването му, с поставяне на ответника под пълно запрещение.
Разпитан лично от съда по реда на чл.337,ал.1 ГПК, ответникът е видимо в
добро общо физическо състояние, същият отговаря на видима възраст 16-17 годишен.
Комуникация с него не се осъществи, тъй като е изцяло неадекватен и невградим, не е
ориентиран в обстановката и в обкръжаващата го среда, у същия няма говор, издава само
звуци и търси защита от баща си, но и с проява на агресия спрямо него.
Майката на ответника изразява становище, че С. следва да бъде поставен под
пълно запрещение.
Прокурорът от ЯОП намира предявения иск за основателен и доказан, и
пледира съдът да постави ответника под пълно запрещение, ведно със законните последици.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, и заключението на вещото лице, ЯОС приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно е от представеното по делото удостоверение за раждане, издадено от
Община Сливен по акт за раждане №*********г., ответникът С. А. И. е роден на
*********г. Негов баща е ищецът А. И. И., на който с одобрена от ЯРС съдебна спогодба по
гр.д.№3828/2024г. са предоставени родителските права по отношение на С..
От представеното ЕР на НЕЛК №92719 от 18.12.2023г. е видно, че С. И. страда
от „Генерализирано разстройство в развитието – детски аутизъм“, за което заболяване с
експертното решение на НЕЛК на ответника е определена 100% трайна неработоспособност
с чужда помощ пожизнено.
Заключението на вещото лице-психиатър д-р Л.Д., извършило назначената по
делото съдебно-психиатрична експертиза, също потвърждава диагнозата на заболяването, от
което страда ответника С. И. – „Генерализирано разстройство в развитието - детски
аутизъм“. Вещото лице е установило, че при ответника е налице и задържане в развитието
на интелекта, което е „умерена умствена изостаналост“, а от 2020г. той страда и от
„Епилепсия“, което заболяване също допринася до органична промяна на целия спектър
мозъчни функции. За детски аутизъм експертът е разяснил, че представлява вид
генерализирано разстройство на развитието, което се определя от наличието на абнормно
или нарушено развитие, възникнало преди тригодишна възраст, с прояви на абнормен тип
функциониране в три области: на социалните взаимоотношения, на комуникацията и на
поведението. По отношение на поведението на ответника вещото лице сочи, че е
ограничено и стереотипно и може да бъде агресивно при неправилен подход към детето,
защото агресивното поведение при деца с аутизъм често е знак за вътрешен дисбаланс -
сензорен, емоционален или дори физически. Според вещото лице-психиатър, при наличие
на продължаващия дисбаланс - вътрешен и външен, агресивните прояви на детето могат да
бъдат опасни както за околните, така и за боледуващия. За ответника д-р Д. е установила, че
от ранна детска възраст той има изоставане в нервно-психичното си развитие и към
настоящият момент страда от умерена умствена изостаналост. Това заболяване се смята за
вродено или придобито в първите три години от живота на детето, като умствената
изостаналост е състояние на задържано или непълно развитие на интелекта,
характеризиращо се с нарушение на уменията - когнитивни, речеви, двигателни и социални,
които възникват в процеса на развитието и формират общото ниво на интелигентност.
Според вещото лице ответникът няма развита реч, няма придобити никакви знания и
умения, поведението му е стериотипно, той не може да функционира самостоятелно и се
нуждае от постоянно обгрижване. Към момента възможностите му за развитие са
изключително ограничени, не може да води самостоятелен, разумен живот, не се ориентира
в социалната среда, няма социално и практично ориентирано мислене. Даденото заключение
е, че умствената изостаналост се определя като състояние на слабоумие. Именно в резултат
на заболяването си ответникът не може да разбира свойството и значението на постъпките
си и да ги ръководи, да се грижи сам за своите работи и интереси.
Разпитана в качеството на свидетел, Р.С. – учител в „Център за специална
образователна подкрепа“ гр.Ямбол, която от 10 години работи професионално с ответника, е
поддържала показания, от които също се установява, че ответникът няма развита реч, той
2
издава звуци, но не може да говори. След 10-годишна работа с ответника свидетелката не
може да посочи с категоричност дали С. я познава и дали разбира какво му говори.
Наблюденията й са, че той може да възприеме само най-елементарни неща като картина,
рисунка или да слуша музика, може да издържи физически като присъствие в центъра около
един астрономически час и то само ако баща му присъства с него. Само от бащата С. приема
елементарни инструкции, а ако ищецът отсъства момчето започва да го търси и става
неспокойно. Наблюденията на св.Р.С. са, че ответникът е в невъзможност да извършва сам
каквато и да е дейност – напр. не може да се прибере вкъщи сам, дори до тоалетната бива
придружаван от баща си.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в нормата на чл.5,ал.1 от ЗЛС.
Същият е процесуално допустим, като предявен от бащата на ответника, който е негов
близък роднина и има правен интерес от воденото на настоящия процес, тъй като попада в
кръга на лицата по чл.336, ал.1 ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен. Предметът на иска по чл.5 от ЗЛС
- за поставяне на едно лице под запрещение, е неговата дееспособност, а основанието на
този иск е наличието на слабоумие или душевна болест и невъзможността на страдащия от
такава болест или слабоумие да се грижи за себе си и за своите работи. При кумулативното
наличие на двете изисквания - медицински и юридически, се постановява ограничаване на
дееспособността или обявяване на пълната недееспособност на лицето.
В случая се установи от изслушаната по делото съдебно-психиатрична
експертиза, заключението по която съдът кредитира изцяло, намирайки го за обективно и
компетентно, както и от другия медицински писмен документ и свидетелските показания,
които съдът кредитира с доверие, че ответникът С. И. страда от „Генерализирано
разстройство в развитието - детски аутизъм“, съпроводено с „умерена умствена
изостаналост“, които заболявания вещото лице дефинира като състояние на слабоумие и
същото е медицинското основание за обсъждане на възможността за обявяване пълната
недееспособността на лицето. Установи се също от експертното заключение, че умствената
изостаналост е състояние на задържано или непълно развитие на интелекта,
характеризиращо се с нарушение на уменията - когнитивни, речеви, двигателни и социални,
които възникват в процеса на развитието и формират общото ниво на интелигентност.
„Детският аутизъм“ е също вид генерализирано разстройство на развитието, с прояви на
абнормен тип функциониране в областите на социалните взаимоотношения, на
комуникацията и на поведението. Безспорно доказано е по делото посредством експертното
заключение и от показанията на разпитаната свидетелка, че ответникът няма развита реч,
движи се сам, но липсва интелектуално развитие и той може да изпълнява само най-прости
нареждания и то дадени от баща му. Възможностите му за развитие са силно ограничени,
той не може да говори, няма успехи в обучителния процес, не може да общува и е
неспособен самостоятелно да вземе решение дори за обикновена дейност в ежедневието,
изцяло зависим е за всички елементарни нужди от помощта на най-близкия си човек –
бащата, ищецът по делото. В това състояние вещото лице е категорично, че ответникът не
разбира свойството и значението на постъпките си и не може да ръководи действията си,
неспособен е да се грижи за своите интереси и да ги защитава, неспособен е самостоятелно
да удовлетворява жизнените си потребности и да задоволява текущите си нужди.
С оглед тези установени обстоятелства съдът прави извода, че слабоумието на
ответника е в причинна връзка с неспособността му да се грижи за себе си и за своите
работи и интереси. При доказано наличие на двете изисквания по чл.5 ЗЛС - медицински и
юридически, съдът следва да постави С. И. под пълно запрещение.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОСТАВЯ на основание чл.5,ал.1 от ЗЛС С. А. И. от гр.******,
3
ж.к***********, бл.**, вх.*, ет.***, с ЕГН **********, под пълно запрещение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на Органа по
настойничеството при Община Ямбол за учредяване на настойнически съвет.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
4