Решение по дело №104/2022 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 19
Дата: 6 април 2023 г.
Съдия: Константин Георгиев Моллов
Дело: 20223600900104
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Шумен, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и първи
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело №
20223600900104 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „Автомагистрали -
Черно море“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „...“, №
8, представлявано по отделно от изп. директори инж. Д.Х.Д. и инж. Я.Д.Х., чрез
юрисконсулт И.Д. срещу „Агро конструкшан“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Костинброд, ул. „....“, № 23, представлявано поотделно от управителите
И.С.С. Н.К. Ищецът твърди, че между него и ответника са съществували трайни търговски
отношения, породени от сключени между тях договор за продажба на каменни фракции от
23.02.2021 г. и договори за изработка за изпълнение на СМР. В рамките на тези търговски
отношения в периода от 29.04.2021 г. до 30.09.2021 г. между страните са осъществени
отделни сделки, по силата на които ищецът е доставял стоки и е извършвал услуги със
строителна техника на ответника, описани по вид и количество в издадените за отделните
сделки фактури, посочени и приложени към исковата молба. Дължимите суми за
доставените стоки и извършените услуги са били в общ размер на 172 775.40 лв. След
извършено прихващане със задължение на ищеца към ответника по издадена на 04.03.2022
г. от „Агро конструкшан“ ООД фактура, дължимата сума остава в размер на 114 431.82 лв.
Ответникът до предявяване на иска не е заплатил дължимите суми. Дължимите от ответника
мораторни лихви върху неплатените суми по издадените фактури, считано от датата на
падежа до 15.09.2022 г. е в общ размер на 14 022.51 лв. Ищецът претендира ответникът да
бъде осъден да му заплати сума в общ размер на 128 454.33 лв., от които главница
114 431.82 лв., представляваща дължима цена на продадени, но незаплатени от ответника
стоки и извършване на услуги със строителна техника, конкретизирани, конкретизирани в
приложените към исковата молба фактури и 14 022.51 лв., представляваща мораторна лихва
1
върху незаплатената стойност на услугите и доставената стока, считано от падежа по всяка
една фактура до 15.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното и плащане, както и направените деловодни
разноски, включително тези направени в обезпечителното и изпълнителното производство
за налагане на обезпечителните мерки.
Ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК, не е депозирал отговор на исковата
молба.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупно- ст, съдът
приема за установено следното:
Страните по делото са търговски дружества. На 23.02.2021 г. между ищеца, в
качеството му на продавач и ответника в качеството му на купувач е сключен договор за
продажба на каменни фракции. По силата на договора, ищецът е продавал на купувача
каменни фракции от своята продуктова гама - чл.1 от договора. Договорът влиза в сила от
датата на подписването му и е със срок на действие до 31.12.2021 г. – чл.2 от договора. В
чл.9 от договора са уговорени единичните цени, по които ищецът продава видовете
каменните фракции и за извършваните от него във връзка с отделните продажби товарни и
кантарни услуги. На 08.03.2021 г. е сключено допълнително споразумение № 1 към
договора за продажба на каменни фракции от 23.02.2021 г., с което е уговорено продажбата
на други видове каменни фракции и цените, по които те ще бъдат продавани. Страните са се
споразумели дължимите суми за продадените количества фракции да се прихващат срещу
насрещните задължения на ищеца към ответника. Прихващането ще се извършва след
издаване от ищеца на съответната данъчна фактура за извършените продажби през
съответната седмица. Останалата дължима сума, след прихващането, се заплаща от
ответника до седем календарни дни, считано от датата на издаване на съответната фактура.
Предаването на конкретните количества фракции е осъществявано с кантарни
бележки, подписани от представителите на двете страни, в които са посочени вида и
количество фракция, превозното средство на което е натоварена и неговия водач. Въз основа
на кантарните бележки, ищецът е издавал фактури, които са оформени съгласно
изискванията на Закона за счетоводството и Закона за данък добавена стойност. В тях
продадените на ответника стоки са индивидуализирани по вид, количество, единична
продажна цена и общата стойност на продаденото количество, както и извършените във
връзка с това товарни и кантарни услуги и тяхната стойност. Във всяка една фактура,
изрично е посочена датата на плащане на дължимите суми.
В периода 29.04.2021 г. – 30.09.2021 г., освен осъществените по договора продажби
на каменна фракция, ищецът е продал на ответника горива и други строителни материали, а
също така е извършвал услуги със строителна механизация. За всяка една от извършените
сделки са издадени данъчни фактури, в които са конкретизирани продадените на ответника
стоки по вид, количество, единична цена и обща стойност на продаденото количество, и
извършените услуги със строителна техника. Същите са оформени съгласно изискванията на
Закона за счетоводството и Закона за данък добавена стойност. Предаването на стоките,
2
предмет на продажбите, обективирани в отделните фактури е отразено в съставените за
целта предавателно-приемателни разписки, подписани от представители на двете страни.
Видно от представеното писмо за потвърждение изх. № АМ-П-70/25.01.2022 г.
общият размер на дължимите от ответника суми по осъществените между него и ищеца
сделки е 172 775.40 лв. От писмото се установява, че ответникът признава и неоспорва
размера на задълженията си.
От заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, се установява, че търговските книги на ищеца,
отнасящи се до процесните фактури са водени редовно и счетоводните записвания в тях са
верни. Фактурите са осчетоводени правилно в счетоводството на ищеца. Фактурите за
продажба на каменна фракция и извършването на товарни и кантарни услуги са
осчетоводени като вземания по дебита на сметка 411 Клиенти, като приходи по кредита на
сметка 702 Приходи и 453/2 начислен ДДС продажби. Фактурите за горива, строителни
материали и извършени услуги със строителна механизация са осчетоводени като вземания
по дебита на сметка 411 Клиенти и като приходи по кредита на сметки 703 Приходи от
услуги, 709 Други приходи и 453/2 начислен ДДС продажби.
По процесните фактури няма извършени плащания. „Агро конструкшан“ ООД издава
като доставчик на клиент „Автомагистрали - Черно море“ АД фактура №
**********/04.03.2022 г., като дължимата по нея сума е прихваната със задълженията на
ответното дружество към ищеца. След прихващането общото задължение на ответника по
процесните фактури е 114 431.82 лв. Мораторната лихва върху неплатената стойност,
изчислена от датата, следваща датата на падежа, посочен в съответната фактура до
15.09.2022 г. е в общ размер на 17 173.08 лв.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен
спор относно изпълнението на задължения на ответника в качеството му на на купувач и
възложител да заплати цената за закупената от него стока по сключени търговски продажби
и дължимото от него възнаграждение за извършените от ищеца услуги. Налице е и
акцесорна претенция за мораторната лихва за периода от падежа на всяко едно от паричните
задължения до 15.09.2022 г. и за законна лихва върху главницата от датата, на която е
депозирана исковата молба до окончателното й изплащане. Предявените обективно и
комулативно съединени искове са с правно основание, чл.327, ал.1 от ТЗ, чл.266, ал.1 от ЗЗД
и чл.309а от ТЗ във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от
ГПК от 17.01.2023 г. Разгледани по същество исковите претенции са основателни,
поради следните съображения:
В периода от 29.04.2021 г. до 30.09.2021 г. между страните са налице облигационни
отношения, възникнали вследствие на сключени между тях търговски сделки, обективирани
в договора за продажба на каменни фракции от 23.02.2021 г. и във приложените по делото
фактури за продажба на горива и строителни материали и извършване на услуги със
3
строителна техника. Фактурите, както и приложените към тях кантарни бележки и
предавателно-приемателни разписки конкретизират основните елементи на съответната
сделка. Част от приложените фактури не са подписани от представител на ответника. Но
ответникът не само не е оспорил размера задълженията си по сключените търговски сделки
към 31.12.2021 г., а изрично го е потвърдил.
Въз основа на договорите за търговски продажби на родово определени вещи,
ищецът-продавач е прехвърлил собствеността, като е предал, уговорените по количество и
качество стоки на ответника–купувач, който ги е приел. В изпълнение на вмененото му, от
чл.321 от ТЗ, задължение продавачът е издал и съответните, съпътстващи отделните сделки,
фактури, които са отразени в дневниците му за продажби за данъчния период, през който са
издадени. С приемането на стоката от страна на купувача за него възниква задължението да
заплати цената на получените стоки, съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ в уговорения между
страните срок, посочен в издадените от ищеца фактури.
Относно извършването на услуги със строителна механизация, обстоятелството, че
ответникът не е оспорил размера на паричните си задължения по процесните фактури, дава
основание на съда да приеме, че работата е приета от ответника без възражения за
неправилно изпълнение. Съгласно чл.266, ал.1 от ЗЗД, поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за извършената и приета работа. Следователно с приемането на работата
вземането на изпълнителя за възнаграждение става изискуемо и може да го търси от
възложителя. Т.е. задължението на ответника, за заплащане на възнаграждението е
възникнало и следва да бъде изпълнено.
Извършената съдебно – счетоводна експертиза, безспорно установи, към момента в
който вещото лице е проверявало счетоводната документация, неиздължените суми по
сключените сделки са в общ размер на 114 431.82 лв. Ответното дружество не е ангажирало
доказателства, с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, че е
погасило остатъка от задълженията си. С оглед на това съдът, счита, че предявените на
основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.266, ал.1 от ЗЗД искове са основателни и доказани, и
следва да се уважат изцяло, така както са предявени.
Относно претенцията за мораторна лихва.
Към датите, посочени във фактурите, съответните задължения са били изискуеми и
ответникът е изпаднал в забава и дължи не само неизплатените суми по главниците но и
обезщетение в размер на мораторната лихва, съгласно чл.309а от ТЗ във вр. с чл.86, ал.1 от
ЗЗД. От направената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че общия размер на
дължимата мораторната лихва, в периода преди образуване на делото, от датата, на която е
възникнало паричното задължение по съответната фактура до 15.09.2022 г. е в общ размер
на 17 173.08 лв. Следователно претенцията за мораторна лихва е основателна и доказана и
следва да бъде уважена в претендирания размер.
Предвид основателността на главната претенция, основателна е и предяве- ната
акцесорна такава за заплащане на законна лихва върху главницата от датата на завеждане на
4
иска – 16.09.2022 г. до окончателното й заплащане, поради наличие на виновно
неизпълнение на парични задължения от ответника, по договорите между страните.
С оглед изхода на делото и предвид чл.78, ал.1 от ГПК ищецът е направил искане за
заплащане на деловодни разноски, включващи направените в настоящото дело разноски в
общ размер на 5 538.17 лв. (заплатена държавна такса – 5 138.17 лв., депозит за
възнаграждение на вещо лице – 200.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 200.00 лв.),
а също така, предвид т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по т. д. №
6/2012 г. на ОСГТК и направените в обезпечителното производство разноски по ч.т.д. №
97/2022 г. по описа на ШОС, в общ размер на 140.00 лв. (държавна такса за образуване на
обезпечително производство – 40.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 100.00 лв.),
както и разноски по изпълнителното производство за налагане на обезпечителните мерки -
изп. дело № 175/2022 г. по описа на ЧСИ ВВ.Н., рег. № 864 в общ размер на 634.40 лв. (
такси по изп. дело – 584.40 лв. и юрисконсултско възнаграждение - 50.00 лв.). Представени
са списък с разноски по чл.80 от ГПК и писмени доказателства за извършените от ищеца
плащания. Общия размер на претендираните от ищеца разноски следва да се намалят с
направените от него разноски за налагане на обезпечителната мярка от съдебния изпълнител
в общ размер на 634.40 лв. Тези разноски, предвид чл.79 от ГПК се събират в рамките на
изпълнителното производство от съдебния изпълнител. С оглед на това ответникът ще
следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 5 678.17 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда „Агро конструкшан“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Костинброд, ул. „....“, № 23, представлявано поотделно от управителите
И.С.С. Н.К.да заплати на „Автомагистрали - Черно море“ АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Шумен, ул. „...“, № 8, представлявано по отделно от изп.
директори инж. Д.Х.Д. и инж. Я.Д.Х. сумата от 128 454.33 лв., от които 114 431.82 лв.,
представляваща неизплатената част от дължима цена от продадени каменни фракции и
извършени услуги по претегляне и товарене, горива и строителни материали и
възнаграждения за извършени услуги с механизация по сключени между страните търговски
сделки в периода от 29.04.2021 г. до 30.09.2021 г. и 14 022.51 лв., представляваща мораторна
лихва върху незаплатената стойност на извършените продажби и услуги считано от падежа
по всяка една фактура до 15.09.2022 г., включително, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.09.2021 г. до датата на
нейното окончателно плащане, както и 5 678.17 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двусед- мичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
5