Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1269
гр. Перник, 29.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито съдебно
заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7984
по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД против Н.П. Ш. с искане
да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на
топлофикационното дружество сумата в размер на 602.49 лева, представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот, находящ
се в гр. Перник, *** за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със
законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 29.01.2018 г. до окончателно
изплащане на вземането и сумата в размер на 116.83 лева, представляваща законна
лихва за забава върху месечните плащания, формиращи главницата, за периода от
08.07.2014 г. до 11.01.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№ 509/30.01.2018 г. по ч. гр. д. № 626/2018 г. по описа на Районен съд – гр.
Перник, която е връчена на длъжника по реда и при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК назначеният по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника адвокат Т.Ш. оспорва
предявените искове по основание и размер. В подадения отговор на искова молба
са изложени съображения, че страните по спора не са обвързани от облигационно
правоотношение, поради което Н.П.Ш. не е материалноправно легитимиран да
отговаря по претенцията на ищцовото дружество. Особеният представител поддържа,
че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на поддържаните от ищеца
фактически твърдения, както относно
съществуването на валиден договор за продажба на топлинна енергия, така и
относно обстоятелството, че “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД е доставило услуги на
посочената в исковата молба стойност. При условията на евентуалност особеният
представител навежда възражение за погасяване по давност на процесните
вземания.
С протоколно определение от 09.05.2019 г.
след изслушване на становището на страните по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът
е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че ищецът е
доставил топлинна енергия до процесния имот за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2017 г. на стойност 602.49 лева, върху
която сума е начислена законна лихва за забава в размер на 116.83 лева
за периода от 08.07.2014 г. до 11.01.2018 г.,
за които вземания е издадено извлечение от счетоводните записвания на ищцовото
дружество.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по спора следното:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
В
доказателствена тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за
процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо
водоснабдяване в претендираните размери и качество, както и че ответникът
притежава качество на собственик или
титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ.
качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от
17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Договорът за
търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия
– арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите,
извод който се налага от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на
ищцовото дружество са публикувани в местния ежедневник вестник “Съперник”, бр.
82/29.04.2008г. ( лист 6 и 7 от делото), както и в
един централен ежедневник ( вестник “Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.), обстоятелство което е служебно известно на съда
предвид множеството разглеждани в Районен съд – гр. Перник дела с предмет
установяване на дължимостта на вземания за цена на доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД топлинна енергия.
Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена
топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество.
По делото е
представена подадена от ответника до Община
Перник, Дирекция „Местни приходи и такси“ декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. №
108146/26.03.1998 г.
за процесния имот, в която Н.П.Ш. е отбелязал, че притежава право на
собственост върху процесния имот заедно с трето неучастващо по спора лице – М.
С. Ш. по силата на договор за покупко – продажба от 11.06.1991 г. С Решение №
254/29.09.2017 г. постановено по в. гр. д. № 408/2017 г. по описа на Окръжен
съд – гр. Перник е прието, че когато частният документ, съдържа признание за
неизгодни за издателя му обстоятелства изявлението се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила. Въззивната инстанция е разяснила, че декларацията по чл. 14 ЗМДТ няма доказателствено значение
за установяване на принадлежността на право на собственост, когато деклараторът
се домогва да установи по отношение на трети лица, че с подаденото от него
изявление до съответната община е придобил право на собственост върху недвижим
имот, т.е. когато страната иска с частен, изходящ от нея документ,
материализиращ изгодни за нея факти да установи, че е собственик на дадена вещ.
В подкрепа на изложено са Решение № 1556/28.02.1984г., постановено по
гр. д. № 977/1984 г. по описа на ВС, IV ГО и Решение № 28/28.02.1999 г.,
постановено по гр. д. № 3114/1997 г. по описа на ВС, IV ГО. Респективно декларацията по чл. 14 ЗМДТ, когато е подадена
от процесуално легитимирания ответник за процесния недвижим имот, има
материална доказателствена сила, по отношение на декларираните от лицето
обстоятелства, а именно че същия притежава право на собственост върху вещта.
Предвид
основанието, на което е придобито право на собственост върху процесния имот и
доколкото ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че
посочените в декларацията по чл. 14 ЗМДТ лица са били в брак към момента на придобиване
на вещта, съдът на основание чл. 30, ал. 2 ЗС намира, че Н.П.Ш. притежава
½ ид. ч. от топлоснабденото жилище. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3
ЗС съсобственикът е длъжен да участва в тежестите на общата вещ съразмерно с
частта си, поради което ответникът е материално право легитимиран да отговаря
по претенцията за заплащане на доставена топлинна енергия за процесния имот до
размера на притежаваните от него части от вещта, а именно сумата в размер на
301.24 лева.
По предявения установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът
намира следното:
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за
вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предвид обема на
притежаваното от ответника право на собственост върху процесния топлоснабден
имот Н.П.Ш. е материално правно легитимиран да отговаря по иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за ½ част от общо начислената законна лихва
за забава, а именно сумата в размер на 58.41 лева.
Направеното от особения представител на ответника възражение за
погасяване по давност на процесните вземания е частично основателно, поради
следните съображения:
Съгласно чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните
за главница), давността тече от деня на падежа. Съгласно Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е.
налице е установен падеж на вземанията. С Решение № 164/15.06.2017 г.,
постановено по в. гр. д. № 240/2017 г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник е прието,
че вземането за цена на потребена енергия за текущия месец става изискуемо от
първо число на втория месец, следващ отчетния, от който момент започва да тече
законоустановения давностен срок. През посочения период от време вземането е
ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и преди изтичането му кредиторът не може
да иска предсрочно изпълнение.
С Тълкувателно
решение № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК е прието, че задълженията на
потребителите на топлинна енергия са за периодично плащане, поради което се
погасяват с изтичането на три годишен давностен срок съгласно разпоредбата на
чл. 111, б. В ЗЗД. Предвид изложеното и при съобразяване на датата, на която е
депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК ( 29.01.2018 г.) съдът намира, че вземането за цена на доставена топлинна
енергия до процесния имот за периода от 01.05.2014г. до 30.11.2014г. в размер
общо на 44.15 лева, от която припадащата се на ответника част възлиза на 22.07
лева, е погасено по давност. Следва да бъде посочено, че вземането за доставена
топлинна енергия за месец декември 2014 г. не е погасено по давност, тъй като
изискуемостта на същото съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД е настъпила на 01.02.2015 г., т.е.
преди по – малко от три години от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
От изложеното
следва, че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е основателен за сумата в размер
на 279.17 лева за периода от 01.12.2014 г. до 30.04.2017 г., като за разликата
до пълния заявен размер от 602.49 лева и за периода от 01.05.2014 г. до
30.11.2014 г. е неоснователен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното вземане погасено
поради изтекла давност е и вземането за мораторна лихва върху главницата. С
оглед изложеното и предвид обстоятелството, че претенцията за заплащане на цена
на доставена топлинна енергия до процесния имот за периода от 01.05.2014 г. до
30.11.2014 г. е погасена по давност, погасенo
по давност е и вземането с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законна лихва
за забава общо в размер на 13.65 лева, от която припадащата се на ответника
част възлиза на 6.82 лева, за периода от 08.07.2014г. до 07.02.2015 г.
От изложеното
следва, че предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен за сумата в размер на 51.59 лева за
периода от 08.02.2015 г. до 11.01.2018г., като за разликата до пълния заявен
размер от 116.83 лева и за периода от 08.07.2014 г. до 07.02.2015 г. е
неоснователен.
Съгласно
указанията дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство,
съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността за разноските,
както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени
сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното производство пропорционално
на уважената част от предявените искове. Съдът намира, че заявителят е направил
разноски в заповедното производство общо в размер на 75 лева, представляващи
заплатена държавна такса за разглеждане на подаденото заявление в размер на 25
лева и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната в
размер на 50 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като Н.П.Ш.
следва да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД
сумата в размер на 34.48 лева.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответника следва да заплати направените от ищеца съдебни разноски
в производството по реда на чл.415 ГПК пропорционално на уважената част от
предявените искове. Сторените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД в настоящото производство съдебни разноски
възлизат общо на сумата в размер на 375 лева, от която сумата в размер на 25
лева довнесена държавна такса за разглеждане на спора, сумата в размер на 20
лева внесена държавна такса за издаване на съдебни удостоверения, сумата в
размер на 80 лева внесен депозит за изслушване на съдебно – счетоводна
експертиза и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния
представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
като Н.П.Ш. следва да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 172.43 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ против Н.П.Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
че ответникът дължи на топлофикационното дружество на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на 279.17 лева, представляваща незаплатена
цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот, находящ се в ***за
периода от 01.12.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 29.01.2018 г. до окончателно изплащане на вземането и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 51.59 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
плащания, формиращи главницата, за периода от 08.02.2015 г. до 11.01.2018 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 509/30.01.2018 г. по ч. гр. д.
№ 626/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск с правно основание чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважената част до пълния заявен
размер от 602.49 лева и за периода от 01.05.2014г. до 30.11.2014г., и предявеният
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 116.83 лева и за
периода от 08.07.2014 г. до 07.02.2015 г.
ОСЪЖДА Н.П.Ш., ЕГН **********, с постоянен
адрес *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 34.48 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Н.П.Ш., ЕГН **********, с постоянен
адрес *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 172.43 лева, представляваща сторени
съдебни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 626/2018
г. по описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като
се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.
Районен съдия: