Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.07.2020 г. гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, І-ви въззивен граждански състав
На 16 юни 2020 година
В открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
2. МАРТИНА КИРОВА
секретар Л. Р.
като разгледа
докладваното от съдия М. Кирова
възз.гр.дело № 191 по описа на ОС-Ямбол за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
на ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи, представлявана от Директора - Главен комисар С. И.К., със седалище и адрес на управление - гр.София п.к.1202, бул."Княгиня
Мария Луиза" 46, подадена
чрез процесуален представител - юрисконсулт Я.Т. против Решение № 315/22.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 766/2019
г. по описа на РС-Елхово.
С посоченото решение първоинстанционният съд е осъдил Главна Дирекция
”Гранична Полиция” към МВР-гр.София да заплати на
М.Х.М. ***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР
сумата от 677,29 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 10.10.2016 г. до 30.09.2019
г. вкл., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно
със законната лихва, както следва: върху сумата 636,73 лв. - считано от датата
на предявяване на исковата молба - 10.10.2019 г. до окончателното й изплащане и
върху сумата 40,56 лв. - считано от 01.11.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 89,31 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата от 636,73 лева,
начислена за периода на забавата, до датата на подаване на иска в съда
- 10.10.2019 г., както и на основание чл.78 от ГПК сумата 203,24 лева - разноски по делото. Със същото решение е
отхвърлен искът за присъждане на възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.10.2019 г. до 10.10.2019 г. вкл. в
размер на 6,23 лв., ведно със законната лихва върху тази сума.
С въззивната жалба решението на РС-Елхово се атакува изцяло, с твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и
неправилност. В жалбата са
изложени съображения по същество на направените оплаквания. Възивникът твърди, че за процесния период ищецът е
изпълнявал служебните си задължения на ненормиран работен ден, като е полагал
труд и през ноща, като положеният труд извън установеното работно време е
компенсиран с отпуск или заплатен като извънреден труд, в зависимост от това
дали е полаган през седмицата или в почевни дни. Излага, че при изчисляване на времето, отработено от
ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена
нормативната уредба по специалния Закон за МВР, като на основание чл.187, ал.9
от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за
процесния период са били приложими Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. и
Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. и посочената нормативната база
изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за
нощен труд на държавните служители в МВР. Възразява, че неправилно районният
съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими
разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът смята, че за служителите в МВР е
неприложима НСОРЗ и тъй като, защитата на последните се изразява в предвиденото
в ЗМВР по-високо заплащане и по-висока степен на социална закрила, намиращи
изражение в компенсирането на извънредния труд, почивките и отпуските и други
придобивки, по-благоприятни от тези, предвидени в ЗДСл и КТ. Разпоредбата на
чл.9 от НСОРЗ намира за неприложима и тъй като, за да се въведе увеличение с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири
предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице -
продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като
дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и
не е налице работа по трудови норми. Въз основа на изложените съображения въззивникът с жалбата си иска отмяна на решението на РС-Елхово
и постановяване на ново, с което предявените в производството искове бъдат
отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни
инстанции съоразно представен списък по
чл.80 от ГПК. Направено е и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата
страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Доказателствени искания с въззивната жалба не са направени.
В срока по чл.263 ГПК е
депозиран писмен отговор от М.Х.М.,
чрез пълномощника му - адв.Д.М. ***, в който е заявено становище за
неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност и
законосъобразност на решението. Иска се потвърждаване на решението и присъждане
на сторените разноски пред въззивната инстанция по приложен списък на същите.
Не са направени с отговора на въззивната жалба доказателствени искания.
С
Определение от 12.03.2020г., постановено по настоящото възз.гр.д. №191/2020г.
по описа на ОС-Ямбол, е оставена без разглеждане като недопустима, поради липса
на правен интерес от обжалване, жалбата на ГД "Гранична полиция" при
МВР-гр.София срещу отхвърлителната част на цитираното по-горе Решение на
РС-Елхово, с която е отхвърлен иска на въззиваемия-ищец М.Х.М. за присъждане на възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.10.2019 година до 10.10.2019 година в размер
на 6.23 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 10.10.2019 година до окончателното изплащане, и е прекратено въззивното производство в тази му част.
В о.с.з. въззивникът, редовно и своевременно призован не изпраща представител.
За
въззиваемия М.Х.М., редовно и своевременно призован, се явява адв.М. Д. от АК-Х., редовно
преупълномощен от адв.М., който моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а обжалваното
решение да бъде потвърдено и да се присъдят разноски пред
въззивната инстанция. Представени са допълнителни писмени бележки.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен
акт и доказателствата по делото, ОС-Ямбол приема за установено следното от фактическа
страна:
Между
страните по делото не е налице спор,
че през процесния период – 10.10.2016 г.
до 10.10.2019г., същите са
били обвързани от служебно правоотношение,
като въззиваемия-ищец М.Х.М. е
заемал длъжността „ст. полицай“ в
„МГПГ“ при РД „ГП” - гр.Елхово
към ГД „Гранична полиция“ – София,
т.е. бил е със статут на
държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР.
Безспорно е и обстоятелството, че с оглед характера на заеманата длъжност
през процесния период въззиваемия - ищец е работил на смени, всяка с
продължителност 12 часа, като в тази връзка е полагал труд и през нощта (през
времето от 22.00 до 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало
сумирано.
В
производството, развило се пред първоинстанционния РС-Елхово е била назначена и
изслушана неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни
дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени
на вещото лице от въззивника-ответник, видно
от която за периода от 10.10.2016 г. до 10.10.2019г., въззиваемия - ищец е полагал труд на 12 – часови
смени по график, включително и за времето от 22.00 ч.
до 06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 694 часа /подробно описани
в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От
заключението на вещото лице по ССЕ
се установява, че положеният от
въззиваемия -ищец нощен труд от общо 694
часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 793.24 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1
към заключението/, като разликата между положеният нощен труд в часове и
приравнения е общо за процесния период в размер на 99,24 часа, която разлика не
е начислена и не е изплатена на въззиваемия-ищец. В.лице е посочило, че
допълнителното възнаграждение за положен от въззиваемия-ищец извънреден труд за
процесния период възлиза на сумата от 683.52
лв. В тази сума, в.лице е включило положения от въззиваемия-ищец нощен труд
от 6 часа през месец октомври 2019 година – за времето от 01.10.-10.10.2019г.,
който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 6.86 часа дневен труд.
По този начин вещото лице е установило, че през месец октомври ищецът е положил
0.86 часа извънреден труд, който не е бил заплатен и възлиза на сумата от 6.23
лева. Установеният от вещото лице общ размер на обезщетението за забава върху
претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд с натрупване за периода на забавата, считано от
съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 89.31 лева, като лихвата за забава е изчислена от вещото лице
от 30.01.2017 година до датата на подаване на исковата молба – 10.10.2019
година върху дължимите се възнаграждения за положен от ищеца извънреден труд за
периода от м. октомври 2016 година до м. юни вкл. 2019 година.
При така установената фактическа обстановка и като съобрази закона,
ОС-Ямбол прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима,
тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен двуседмичен
срок, от надлежно легитимиран субект, явяващ се страна - ответник по
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването на
съдебния акт на РС-Елхово в осъдителната му част и отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.261 от ГПК.
При служебната си
проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение в
атакуваната му осъдителна част е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна. Решението е правилно.
Същото е подробно мотивирано и обосновано на правилно анализирана и
преценена доказателствена съвкупност, като изложените от първостепенния съд
мотиви, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав - чл.272 ГПК.
Съображенията за това са следните:
Съобразно обстоятелствата изложени в исковата молба, заявеният и поддържан
петитум в производството пред районния съд, правилно предявените в обективно
съединяване осъдителни искове, са квалифицирани от РС-Елхово с правно основание
по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187,
ал.5, т.2 ЗМВР - за заплащане на извънреден труд и с
правно основание по чл.86
ал.1 от ЗЗД - за мораторна лихва. Исковете са допустими, а при преценката им по
същество - основателни.
По
иска с правно основание по чл.178,
ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР - за заплащане на извънреден
труд:
Съгласно възведеното
в разпоредбата на чл.176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители по смисъла на чл.178, ал.1, т.3
от ЗМВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно
чл.143, ал.1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
(чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР). При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
(чл.187, ал.3, изр.3 от ЗМВР). От тълкуването на нормата не може да се направи
категоричен извод, че тя определя продължителността на нощния труд по
специалния ЗМВР, която да е 8 часа, а не 7 часа, каквато е по КТ, а по-скоро -
разрешава полагането на нощен труд средно по 8 часа за всеки 24-часов период,
без да изключва приравняването му към дневен и съответно без да изключва
приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е
положен. Така, съгласно чл.187, ал.5, т.2, вр.с ал.6 от ЗМВР, работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Действително редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи съобразно
разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР.
Издадената от Министъра на
вътрешните работи, относима към спора и действаща в рамките на процесния исков период, по силата на изричната законова
делегация на чл.187 ал.9 и чл.188 от ЗМВР, както
правилно е посочил в решението си първоинстанционния РС-Елхово, е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., която
урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Разпоредбата
на чл.3, ал.3 от тази Наредба визира, че за държавните служители в МВР при
работа на смени е възможно полагането и на труд през нощта между 22.00 часа и
6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа на всеки 24 часов период.
В действаща
по-рано Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г. – в
чл. 31,ал.2, изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време, общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и
6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, а полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период /или с коефициент 1.143/. Тази Наредба
е била отменена с §4 от
заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г., като последната е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по
адм.дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародване /ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от 29.07.2016 г./. В действащата през процесния
период Наредба № 8121з-776/2016г. няма норма, аналогична на цитирания чл.31,
ал.2 от Наредба №
8121з-407 от 2014г. за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. В разпоредбите на чл.31 от
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между
22.00 и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
Поради
изложеното и при липсата на специално правило, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, настоящият съд
намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез
субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на
нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения
се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
Следва
да бъде посочено също така, че съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР
държавните служителите, които полагат труд за времето между 22.00 ч. и 06.00
ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда и това препращане
също предпоставя извод за субсидиарното прилагане на цитираната по-горе методология, възведена в изрична
норма на НСОРЗ за превръщане на нощните часове в дневни. Отделно от това,
Конституцията на РБ утвърждава като основно достижение на социалната държава
правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация, в
т.ч. утвърждава като основен принцип равенството в третирането му. Именно
защото основният закон гарантира равенство на лицата, предоставящи наемен труд,
без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират
правото си на труд, следва да бъдат поставени при еднакви условия работещите по
трудови правоотношения и тези, работещи по служебно правоотношение.
Ето защо, съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения, относно приложимостта на установения в чл.9, ал.2 от НСОРЗ коефициент към
процесното служебно правоотношение.
Предвид изложеното, настоящият състав прие, така както е
приел и първостепенния РС-Елхово, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
От събраните
доказателства (приетата по делото ССЕ) се установява, че за процесния период от
време – от 10.10.2016 г. до 10.10.2019 г. въззиваемия - ищец М.Х.М. е положил нощен труд в размер на общо 694 часа, преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на дневно работно време
тези часове възлизат на 793.24 часа, като разликата от 99.24 часа се явява извънреден
труд, който не е отчетен по протоколи за положен труд и чиято стойност не е
начислена, съответно – не е изплатена по платежни бележки. Експертизата не е оспорена от страните пред РС-Елхово,
нито пред ОС-Ямбол се претендира поставяне на допълнителна задача, поради което
съдът възприема заключението на вещото лице, като компетентно и обективно дадено. Изрично в
заключението си вещото лице посочва, че изчислена по този начин, дължимата сума
за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд
възлиза на сума в размер на 683.52 лева.
Правилно с акта си,
РС-Елхово е приел за дължима от ответната страна-въззивник по настоящото
възз.гр.д., сумата от 677.29 лева, представляваща незаплатеното на
въззиваемия-ищец допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 10.10.2016г. до 30.09.2019г. вкл., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд в дневен, тъй като разликата от 677.29
лева до претендирания от въззиваемия - ищец размер от 683.52 лева, т.е. сумата
от 6.23 лева, за която първоинстанционния съд с Решението си е отхвърлил иска
по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР, представлява положеният от
въззиваемия-ищец през м.октомври 2019г./01.10.-10.10.2019г./ извънреден труд,
заплащането по който се дължи в края на
следващия /след датата на депозиране на иск.молба – 10.10.2019г./ отчетен
тримесечен период, с падеж – 31.01.2020г.
ОС-Ямбол
като прецени за основателен и доказан по
размер в уважената му от РС-Елхово с атакуваното Решение, част от иска за главница, намира също за основателна и
доказана с оглед заключението на ССЕ и претенцията по чл.86 ЗЗД.
Предвид изложеното,
въззивния съд прецени обжалваното решение в атакуваната му осъдителна част, за
правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл.271, ал.1, предл.1
от ГПК, следва да бъде потвърдено. Въззивният
съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на
основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
При
този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна, направените пред въззивната инстанция разноски, които се
претендират съгласно представен списък на разноските в размер на 300.00 лева,
представляващи заплатено адв.възнаграждение по Договор за правна защита и
съедствие от 17.02.2020г. Съдът
намира за основателно релевираното от въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК,
съдържимо се във въззивната му жалба, възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Съгласно цитираната
разпоредба от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер,
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, който текст препраща към
разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, изменена с Решение
№419 на ВАС на РБ - ДВ бр.45
от 2020г. в сила от
15.05.2020г. В случая,
съобразно размерът на уважените по делото, предявени в обективно съединяване две
искови претенции, които определят материалният интерес на сумата от общо 766.60
лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г./изм. ДВ. бр.45 от 15
май 2020г./ възлиза на сумата от 100.00 лева. С оглед обема
на извършената от процесуалния представител на въззиваемия - ищец работа по настоящото въззивно
производство - изготвяне на отговор по въззивната жалба, както и допълнителни писмени бележки по съществото на спора, явяване в
проведеното по делото едно о.с.з., както и
обстоятелството, че делото не е с по-висока от обичайната за подобен род дела фактическа и
правна сложност, възнаграждението следва да бъде намалено на 100.00 лв., които следва
да бъдат присъдени на въззиваемия.
Водим
от изложеното, ОС-Ямбол
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №315/22.01.2020 г., постановено по гр.д.№
766/2019г. по описа на
РС-Елхово, в ЧАСТТА му, с която ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към
Министерство на вътрешните работи,
представлявана от Директора - Главен комисар С. И.К., със седалище и адрес на управление - гр.София п.к.1202, бул."Княгиня
Мария Луиза" 46, е осъдена да заплати на М.Х.М. с ЕГН **********,***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 677.29
лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 10.10.2016г. до 30.09.2019г. вкл., получен в резултат
на преизчисляване на положен нощен труд
в дневен, ведно
със законната лихва както следва: върху сумата от 636.73 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба- 10.10.2019г. до
окончателното изплащане и върху сумата от 40.56 лева, считано от 01.11.2019г.
до окончателното й изплащане, както и
на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 89.31
лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 636.73 лева, начислена за периода на забавата - от датата на падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в съда -
10.10.2019г., както и на
основание чл.78 от ГПК сумата от 203.24
лева - разноски по
компенсация.
В останалата част решението на
РС-Елхово, е влязло в сила.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към
Министерство на вътрешните работи,
представлявана от Директора - Главен комисар С. И. К., със седалище и адрес на управление - гр.София
п.к.1202, бул."Княгиня Мария Луиза" 46, да заплати на М.Х.М.
с ЕГН **********,***, сумата от 100.00 лева - разноски пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.