№ 150
гр. София, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря В.Д.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110214001 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №2187/09.08.2021г., издадено от С.П. на длъжност „председател“ на
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА ДРВВЗ), с което на
основание чл. 8, ал. 2, т. 15 и чл. 60, ал. 2 пр. 1 от ЗЗНН на жалбоподателя „ЮНИМАСТЪРС
ЛОДЖИСТИКС ЕС СИ ЕС“ ЕООД, с ЕИК ********* е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за извършено
нарушение на чл.4, ал. 2 от ЗЗНН.
Наказателното постановление се обжалва в законовия 7-дневен срок от
санкционираното търговско дружество, което претендира, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В жалбата си същото
излага твърдения, че АУАН и НП са издадени от некомпетентни органи. На второ място,
санкционираното търговско дружество излага твърдение, че към датата на съставяне на
АУАН е бил изтекъл давностния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Прави оплаквания, че АУАН
е съставен в отсъствие на нарушителя, а дружеството не е било поканено по надлежния ред
за съставяне на АУАН. На следващо място, жалбоподателят твърди, че в разпоредбата на чл.
4, ал. 2 от ЗЗНН има осем отделни точки, като нито в АУАН, нито в НП има посочване коя
от тях е нарушена. На последно място, жалбоподателят излага твърдения, че извършеното
нарушение е „маловажен случай“ съгласно чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Й., която моли да бъде
отменено обжалваното наказателно постановление. Същият излага доводи, че не е връчена
1
надлежно поканата за съставяне на АУАН, както и че нарушението е маловажно.
Въззиваемата страна- ДА ДРВВС се представлява от юрк. К., която моли да
потвърждаване на наказателното постановление и счита, че давностния срок по чл. 34, ал. 1
не е изтекъл, тъй като нарушителят е бил открит едва на 14.05.2021г. Намира, че
процедурата по съставяне на АУАН е спазена, а поканата е изпратена надлежно. Намира
дадената от наказващия орган правна квалификация за правилна. Излага аргументи за
неприложимост на чл.28 от ЗАНН.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в
законоустановения 7-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „ЮНИМАСТЪРС ЛОДЖИСТИКС ЕС СИ ЕС“ ЕООД било
осъществило през 2020г. ВОП на смазочни масла, други масла, в т.ч. базови масла. В
резултат на осъществения ВОП за дружеството възникнало задължение по чл.4, ал.2 от
ЗЗНН, съгласно което всяко българско и/или чуждестранно физическо и юридическо лице,
регистрирано като търговец, както и неговите, което през предходната календарна година е
извършвало на територията на страната дейности по внос и/или вътрешнообщностни
пристигания на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) №
1099/2008 и на тежки горива, както и дейности по производство и възлагане на
производство на нефтопродукти по чл.2, ал.1 от ЗЗНН и на тежки горива, изготвя и
представя в ДА ДРВВЗ ежегодно до 15 февруари справка - декларация по образец за
предходната календарна година.
На основание Заповед №РД-10-126/14.05.2021г. на председателя на ДА ДРВВЗ на
14.05.2021г. на място в Дирекцията била извършена проверка по документи. Предмет на
проверката било изпълнение на задължението по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН. След направена
справка в автоматизираната информационна система на деловодството на Централно
управление на ДА ДРВВЗ се установило от служителите на агенцията, че дружеството-
жалбоподател не е подало справката си декларация в предвидения срок до 15.02.2021г. За
извършената проверка бил съставен констативен протокол №1590/14.05.2021г.
Въз основа на изготвения протокол била изпратена покана с изх. №2187/25.05.2021г.
до дружеството-жалбоподател, която била надлежно връчена на адреса на дружеството – ул.
Продан Таракчиев №12. На посочената дата в поканата не се явил представител на
дружеството и при условията на чл.40, ал.2 ЗАНН бил съставен АУАН №2187/28.05.2021г.
Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели, присъствали при констатиране на
нарушението. АУАН бил връчен на упълномощен представител на дружеството на
2
01.07.2021г. – Й.Б., който изложил и възражения по АУАН, а именно, че не е съгласен с
констатациите в него и че не е извършено нарушение. В срока по чл.44, ал. 1 от ЗАНН не
постъпили други писмени възражения срещу съставения АУАН.
На база на съставения АУАН било издадено НП №2187/09.08.2021г. от С.П. на
длъжност „председател“ на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“
(ДА ДРВВЗ), с което на основание чл. 8, ал. 2, т. 15 и чл. 60, ал. 2 пр. 1 от ЗЗНН на
жалбоподателя „ЮНИМАСТЪРС ЛОДЖИСТИКС ЕС СИ ЕС“ ЕООД, с ЕИК ********* е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две
хиляди) лева за извършено нарушение на чл.4, ал. 2 от ЗЗНН.
Същото било получено от дружеството-жалбоподател на 11.08.2021г. от Райкова,
лицето, получило и поканата за съставяне на АУАН.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаната в съдебното заседание свидетел Л., както и въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: справка- декларация
по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН на дружеството- жалбоподател; разписка от 01.07.2021г., покана за
съставяне на АУАН от 25.05.2021г., разписка за връчване на покана за съставяне на
АУАН,пълномощно, докладна записка от К.К.; извадка от ТР; заповед №РД-10-
126/14.05.2021г. на председателя на ДА ДРВВЗ; констативен протокол №1590/14.05.2021г. ;
констативен протокол №495/12.04.2021г. ; заповед №РД-10-82/904.2021г. и други,
приобщени по надлежния ред.
Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка като логични, вътрешно
непротиворечиви и добросъвестно депозирани, като съдът не намери основание да ги
дискредитира.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от наказаното лице,
поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН.
АУАН и НП съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в
НП пълно и точно са описани нарушенията, датата и мястото на извършване,
обстоятелствата, при които те са били извършени, и законовите разпоредби, които са
нарушени. Правната квалификация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН, е прецизна и в съответствие с
текстовото описание на състава на административното нарушение.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е връчена надлежно покана за
съставяне на АУАН. Напротив, поканата е налична по делото, в нея изрично е посочено, че
съдържа един брой писмо с изходящ номер, съвпадащ с този на поканата, писмото е връчено
на адреса на дружеството и е прието от същото лице, което впоследствие надлежно е
получило и НП, срещу което е подадена жалба в срок. Съответно неоснователни са
възраженията на жалбоподателя за липса на надлежно уведомяване за явяване за съставяне
на АУАН. Нещо повече, актът впоследствие е връчен на представител на дружеството
надлежно, като същият се е възползвал от правото си и е посочил своите възражения в самия
АУАН. Ето защо настоящият състав не намира основание във възражението за опорочена
3
процедура по съставяне на АУАН. Не е нарушено правото на защита на наказаното
дружество, което е било уведомено за датата, на която следва да се яви за съставяне на
АУАН, не го е сторило, което е дало възможност по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН
актосъставителят да състави акта в негово отсъствие и при наличие на свидетели,
присъствали при установяване на нарушението (видно от констативния протокол В.К. и
М.Ф. са част от комисията, изготвила КП). Надлежното връчване на АУАН на 01.07.2021г.
на представител на дружеството в пълна степен е гарантирало правата на последното да
участва пълноценно в административнонаказателното производство, да направи възражения,
да се запознае с нарушението, за което му е повдигнато обвинение и съответно да
организира защитата си.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че АУАН и НП са съставени
от органи без компетентност. Съгласно чл. 74, ал.1 от ЗЗНН установяването на
нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се
извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Ал.2 на този
член от своя страна предвижда, че актовете за установяване на административните
нарушения се съставят от служителите по чл. 55, ал. 4 и 5, а наказателните постановления се
издават от председателя или заместник-председателя на Държавна агенция "Държавен
резерв и военновременни запаси", съответно от директора на Агенция "Митници" или
оправомощено от него лице. В случая АУАН е издаден от М. Л., която заема длъжността
„държавен експерт в отдел Горива и масла“ към ГД ДРВВЗЗ при ДА ДРВВЗ. Същата е
надлежно оправомощена да издава АУАН със заповед №РД-10-126/14.05.2021г. на
председателя на ДА ДРВВЗ, видно от която всички членове на комисията, включително и
актосъставителят Л. имат право да издават актове за установяване на административни
нарушения във връзка с проверката. От своя страна председателят на ДА ДРВВЗ – С.П. има
право да издава НП по силата на длъжността, която заема – председател на агенцията, която
длъжност изрично е посочена в чл.74, ал.2 от ЗЗНН като такава, даваща право на заемащия я
да издава наказателни постановление без допълнително оправомощаване.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
дружеството жалбоподател, че в разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН се откриват 8 отделни
точки, всяка от които е различна хипотеза на нарушение и че за всяка от тях има отделна
санкционна норма. Съдът, на първо място, намира, че точките в нормата на чл. 4, ал. 2 от
ЗЗНН са шест, а не осем, както твърди жалбоподателят. На следващо място, намира, че
видно от цитираната разпоредба в нея се казва „справка-декларация по образец за
предходната календарна година с информация за…“ и след това следва изброяване на
шестте точки, т.е. законодателят е посочил не отделни предложения на нарушение, а
единствено и само съдържанието на съответната справка- декларация, която следва да бъде
подадена. Поради това съдебния състав намира, че АНО не е имал задължение да описва в
обжалваното НП коя от точките счита за нарушена. Въпреки това както в АУАН, така и в
НП е описано подробно какво следва да съдържа неподадената справка-декларация, като са
изброени всичките 6 отделни точки. В този смисъл посочените в жалбата нарушения във
връзка с описанието на нарушението и неговата правна квалификация съдът не констатира.
4
Съдът намира за неоснователно и възражението за изтекъл давностен срок по реда
на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Видно от приложеният по делото констативен протокол,
нарушението е било установено на 14.05.2021г., а актът за установяване на административно
нарушение е бил съставен на 28.05.2021г., т.е. 14 дни след откриването на нарушителя и
установяване на нарушението. Обстоятелството, че нарушението е било извършено на
16.02.2021г. не означава автоматично, че от тогава тече тримесечният срок за издаване на
акта, тъй като то е станало известно на административнонаказващия орган едва на
14.05.2021г. при извършването на назначената проверка. Обстоятелството, че воденият
регистър на задължените лица е публичен е безспорно такова, но от това не следва
категоричният извод, че веднага след извършване на нарушението проверяващите органи са
длъжни да го установят. Твърдението на жалбоподателя, че към 16.02.2021г. ДА ДРВВЗ е
била установила всички задължени лица се явява неоснователно, тъй като този извод не
може да се направи единствено от обстоятелството, че регистърът за задължени лица е
публичен, а е необходима нарочна проверка, която да се извърши по надлежния ред. В тази
връзка настоящата съдебна инстанция намира, че актът за установяване на административно
нарушение е издаден в сроковете, визирани в чл. 34 от ЗАНН.
Налице е припокриване на установените фактически обстоятелства и правни
изводи между АУАН и НП. Както АУАН, така и процесното НП съдържат всички
изискуеми реквизити, подробно са описани обективните признаци на вмененото нарушение,
както и обстоятелствата, при които е извършено. Посоченият състав на административното
нарушение изцяло кореспондира с описаната фактическа обстановка.
Разпоредбата на чл. 4, ал. 2, от ЗЗНН въвежда императивно задължение „Всички
български и/или чуждестранни физически и юридически лица, регистрирани като търговци,
както и техните клонове, които през предходната календарна година са извършвали на
територията на страната дейности по внос и/или вътрешнообщностни пристигания на
енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки
горива, както и дейности по производство и възлагане на производство на нефтопродукти
по чл. 2, ал. 1 и на тежки горива, изготвят и представят в Държавна агенция "Държавен
резерв и военновременни запаси" ежегодно до 15 февруари справка-декларация по образец
за предходната календарна година“, за чието нарушаване е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.
Определението за задължено лице е дадено в § 1, т.11 ДР на ЗЗНН. Съгласно
посочената разпоредба: "Задължено лице" е икономически оператор, който по силата на чл.
22, ал.2 - 5 или чл. 23, ал.2 и 3 е длъжен да създава, съхранява, обновява и възстановява със
свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти като
част от общото количество запаси за извънредни ситуации на Република България. Т.10 на §
1 от ДР на ЗЗНН от своя страна определя понятието "икономически оператор" като лице,
което е задължено да създаде и съхранява запаси за извънредни ситуации от нефт и
нефтопродукти за изпълнение на изискванията на друга държава - членка на Европейския
съюз.
5
По делото е безспорно, че „ЮНИМАСТЪРС ЛОДЖИСТИКС ЕС СИ ЕС“ ЕООД
било осъществило през 2020г. ВОП на смазочни масла, други масла, в т.ч. базови масла ,
като такава информация е получена в ДА "ДРВВЗ" по реда на чл. 4, ал. 3 от ЗЗНН от
Агенция „Митници, а и самият жалбоподател не спори за него. Представени са и редица
неоспорени писмени доказателства във връзка с ВОП на смазочни материали за съответната
година. Т.е. дружеството несъмнено е имало задължение в срок до 15.02.2021 г. да
представи справка-декларация с информация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН.
Не се спори също, че такава справка не е била подадена от „ЮНИМАСТЪРС
ЛОДЖИСТИКС ЕС СИ ЕС“ в посочения срок. Видно от извършената проверка, резултатите
от която са обективирани в констативен протокол от 14.05.2021г., декларация не е подадена
в срок. Поради изложените по- горе съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че
обективна страна е безспорно установено извършеното нарушение от страна на
дружеството- жалбоподател.
Процесното административно нарушение е извършено от юридическо лице, като
въпросите на субективната страна (вина, мотиви и цели) не следва да бъдат обсъждани,
поради обективния и безвиновен характер на административно-наказателната отговорност
на юридическите лица (чл.83, ал.1 от ЗАНН).
В случая законодателят в нормата на чл. 60, ал. 2 ЗЗНН е посочил санкцията в
абсолютен размер, като административно наказващият орган е лишен от възможността да я
индивидуализира. Наложеното наказание "имуществена санкция" е в законоустановения
размер, поради което съдът не може да ревизира размера на същото.
Съдът намира, че чл. 28 от ЗАНН е неприложим в настоящия случай, тъй като се
касае за нарушение на юридическо лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна,
поради което преценка за наличието или липсата на смекчаващи вината обстоятелства не е
допустимо да се извършва. С нарушената от дружеството-жалбоподател законова
разпоредба се защитават важни за страната отношения свързани със създаването,
съхраняването, обновяването, ползването и възстановяването на запаси от нефт и
нефтопродукти за извънредни ситуации, което е критична за държавата дейност и
закъснението да се подаде изискваната от закона информация възпрепятства органите да
осъществяват своите функции. Отделно от това липсата на подадена декларация не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност на нарушението от другите подобни деяния.
С оглед на гореизложеното, съдът направи крайния си извод, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има въззиваемата страна, която не
претендира такива и съответно не ѝ се следват.
Мотивиран от гореизложените съображения, и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН,
Софийски районен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №2187/09.08.2021г., издадено от С.П. на длъжност
„председател“ на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА
ДРВВЗ), с което на основание чл. 8, ал. 2, т. 15 и чл. 60, ал. 2 пр. 1 от ЗЗНН на
жалбоподателя „ЮНИМАСТЪРС ЛОДЖИСТИКС ЕС СИ ЕС“ ЕООД, с ЕИК ********* е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две
хиляди) лева за извършено нарушение на чл.4, ал. 2 от ЗЗНН
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК пред
Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че
решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7