Разпореждане по дело №437/2011 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 ноември 2011 г.
Съдия: Миглена Йовкова
Дело: 20111200900437
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Определение № 1024

Номер

1024

Година

05.12.2014 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

12.05

Година

2014

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Секретар:

Мария Кирилова Дановска

Васка Динкова Халачева

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Мария Кирилова Дановска

Въззивно частно гражданско дело

номер

20145100500304

по описа за

2014

година

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

С определение №28/08.10.2014г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 104 по описа за 2014г. на същия съд, е прекратено производството по делото. Съдът е мотивирал акта си с това, че ищец по делото е дружеството „С. П. И. Т. Л. Ш.”, а към 03.10.2014г. е представил по делото доказателства, от които било видно, че от 20.02.2008г. е с ново наименование „С. П. И. Т. к. м. Л. Ш.”. Поради това е направил извод, че искът е предявен от правен субект, който не съществува от 20.02.2008г., и съответно - е недопустим поради това, че липсва активна процесуална легитимация.

Недоволен от така постановеното определение е останал частният жалбодател „С. П. И. Т. кимя макине Л. Ш.” търговско дружество, регистрирано в РТ., гр.Г., под № 5283/23.01.1997г., представлявано от процесуалния си представител, който го обжалва като незаконосъобразно и неправилно. В жалбата се сочи, че съгласно дадените от съда указания било представено удостовереÝие за актуално състояние на ищцовото дружество. Твърди се, че в уводната част на исковата молба била допусната техническа грешка при изписване на фирмата на дружеството, като били изпуснати две думи от пълното му наименование, а именно „кимя макине”. Тази грешка била констатирана след завеждане на исковата молба и била изправена своевременно. Съдът не бил констатирал наличието на техническа грешка и не им била дадена възможност тя да бъде отстранена. Твърди, че въпреки това в многобройни подадени по делото молби, допуснатата грешка била изправена. Счита, че съдът не изпълнил задължението си по чл.101 от ГПК и не е дал съответни указания за изправяне нередовности на исковата молба, поради което и не били налице основания за прекратяване на производството. Сочи още, че предприетите от ищеца изменения на иска до връчване на препис от исковата молба на ответника съставляват поправка на исковата молба и за тези поправки не важали ограниченията на чл.214 ГПК за изменение на иска, и на чл.228 ГПК за заменяне на страна. До връчване на препис от исковата молба ищецът можел да измени иска без ограничение и изменението на иска в този смисъл обхващало и изменение наименованието на ищцовото дружество дори и без да е налице допусната техническа грешка в изписването, какъвто бил настоящия случай. На това самостоятелно основание определението било неправилно и незаконосъобразно. В допълнение сочи още, че дори да не била изправена допуснатата в уводната част на исковата молба техническа грешка, следвало да се има предвид, че промяната в наименованието на ищцовото дружество не водело до прекратяване правосубектността на същото. Дружеството не се било преобразувало, не било заличено, съществувало и към настоящия момент. Моли съда да отмени обжалваното определение на Момчилградския районен съд и да даде съответните указания за продължаване на съдебното производство.

Ответниците Б. С. М., С. Т. М. и Х. Х. М. не са представили отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател констатира:

Частната жалба е допустима, а по съществото разгледана е основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.422 от ГПК, предявен от „С. П. И. Т. С. ве Т. Л. Ш.” – търговско гружество, регистрирано от Службата по търговски регистър на Р Т., гр.Гебзе под № 5283/23.01.1997г., против Б. С. М., С. Т. М. и Х. Х. М..

Съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца да представи доказателства относно обстоятелствата какво е фирменото наименование на дружеството, дали същото е било променено, кога и с какъв акт.

В изпълнение на тези указания ищецът е представил актуално състояние на дружеството и документи, удостоверяващи предствляващите го /каквито по делото вече са били представени/, и извадка от журнал на турския търговски регистър, стр.348, от 03.08.2008г., брой 70011, за промени в статута, заверено с апостил № 6677/17.09.2014г. на общинска администрация Г.. От същите се установява, че в тази страница от журнала са вписани старо търговско наименование „С. П. И. Т. С. ве Т. Л. Ш.”, ново търговско наименование - „С. П. И. Т. к. м. Л. Ш.”, седалище : Х. Х. М.. Т. И.М. №, ., Г. – К.; решение № 2008/1; дата на решение : 20.02.2008г.; и други обстоятелства, ирелевнатнти за настоящия спор.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че атакуваното определение е правиÙно и законосъобразно. Напълно неподкрепени от доказателствата по делото са твърденията на жалбодателя, че се касаело за техническа грешка при изписване на името на ищцовото дружество в уводната част на исковата молба, и че тази грешка била изправена своевременно. По делото липсва какъвто и да е документ, изходящ от ищцовото дружество в този смисъл, или пък касаещ изменение на иска, каквото твърдение се прави. Действително, от представените по делото доказателства се установяват както промяна в наименованието на ищцовото дружество, така и промяна в адреса му, която е настъпила много по-рано от датата на предявяване на исковата молба, и която очевидно не е била съобразена от ищеца нито при депозирането й, нито на по-късен етап. Съдът няма служебно задължение да коригира наименованието на ищцовото дружество и посочения в исковата молба адрес на управление. Той би могъл да направи това единствено и само, ако ищецът го сезира с такова искане, и то по съответния процесуален ред, каквото в този случай, не е сторено. След като искът продължава да се движи с ищец с наименование, каквото не съществува в правния мир, то е налице липса на активна процесуална легитимация за този ищец, и производството по делото следва да се прекрати. Като е стигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който следва да се потвърди, а жалбата, подадена срещу него – да се остави без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл.278, ал.1 от ГПК, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№3782/26.11.2014г., подадена от „С. П. И. Т. к. м. Л. Ш.” - търговско дружество, регистрирано в РТ., гр.Г., под № 5283/23.01.1997г., представлявано от процесуалния си представител, против определение № 28/08.10.2014г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 104 по описа за 2014г. на същия съд, с което е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

Председател:

Членове:1. 2.

Определение

2

ub0_Description WebBody

B2C65AC583B41D9FC2257DA50030DC66