Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен
състав, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме
Мъгърдичян
Ивайло Д.
като разгледа
докладваното от съдия Д. в.гр.д. №1758 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 247 ГПК.
Образувано е молба
вх. № 25061772/07.04.2021 г. от въззиваемата страна Столична община, в която се
твърди, че е получила покана за доброволно изпълнение на парично вземане в
размер на 245,45 лв., представляващо присъдени в полза на Софийски районен съд
държавна такса и депозит за СМЕ, заплатени от бюджета по гр. д. № 55606/2017 г.
по описа на СРС, 35 състав. Счита, че сумата е недължима, тъй като с постановеното
и влязло в сила въззивно решение на III-Б въззивен състав ищцовата претенция, насочена срещу
Столична община, е изцяло отхвърлена и правилото на чл. 78, ал. 6 от ГПК се явява
неприложимо. Иска се СГС да постанови тълкуване на своето решение от 05.02.2020
г. по в.гр.д. №1758/2019 г., по описа на СГС, III-Б въззивен състав, като посочи дали с оглед крайния
изход на спора Столична община дължи присъдените с първоинстанционното решение
разноски в полза на СРС, в размер на 245,45 лв., както и да постанови спиране
на изпълнението до произнасянето по тълкуването.
Настоящият
съдебен състав, след като прецени данните по делото, приема следното:
С решение от
05.02.2020 г. по в.гр.д. №1758/2019 г., по
описа на СГС, III-Б въззивен състав е отменено решение от 25.04.2018 г.,
поправено с решение от 15.10.2018 г., по гр. д. № 55606/2017 г. по описа на СРС,
35 състав, в частта, с която Столична община е осъдена да заплати на Б.Д.Б.,
ЕГН **********, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 20.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, и тази претенция
е отхвърлена. Решението на СРС е потвърдено в останалата обжалвана от Б.Д.Б. част,
с която претенцията му срещу Столична община
за заплащане на горепосоченото обезщетение е отхвърлена за разликата над 5000
лв. до 22 000 лв. Въззивното решение е влязло в сила на 02.11.2020 г. след
недопускането му до касационно обжалване.
Предвид основателността
на въззивната жалба, подадена от ответника Столична община, и неоснователността
на въззивната жалба на ищеца Б.Д.Б., в
мотивите на въззивното решение е посочено, че първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, в която е обжалвано от ответника, което
включва и разноските, възложени в тежест на Столична община. В диспозитива, обаче,
е постановена отмяна само по отношение на присъденото главно вземане за
обезщетение от 5000 лв., но не и за съдебните разноски, на които е осъден
ответника – за сумата от 245,45 лв., присъдени в полза на Софийски районен съд
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК за държавна такса и депозит за СМЕ.
Твърдяната от
ответника неяснота, с която аргументира искането си за тълкуване на решението
относно разноските, по своя характер представлява допусната очевидна фактическа
грешка, отстраняването на която следва да бъде извършено по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК. Този извод се
налага поради обстоятелството, че не съществува неяснота в диспозитива на
решението, а се касае за пропуск на съда да обективира в диспозитива формираната
в мотивите воля.
С оглед
възможността съдът и служебно да поправи допусната очевидна фактическа грешка,
настоящият състав намира, че по реда на чл. 247 ГПК следва да отстрани и пропуска си да посочи в диспозитива
на въззивното решение, че първоинстанционното решение се отменя и в частта с
присъдените в полза на процесуалния представител на ищеца адв. А.М. адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА от 270,45 лв.. Такъв извод следва от обусловеността на дължимите се на ищеца
разноски според уважената част от претенция му (арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК) и
обстоятелството, че в случая въззивният съд е приел, че искът е изцяло
неоснователен.
Като съобрази
разпоредбата на чл. 247, ал. 1 и 3 ГПК, съдът намира, че следва да се произнесе
относно поправката на очевидна фактическа грешка в посоченото по - горе решение
без призоваване на страните.
По аргумент от
чл. 247, ал. 4 ГПК въззивното решение, по което се допуска поправка на очевидна
фактическа грешка, подлежи на касационно обжалване.
Предвид горните
съображения и на основание чл. 247 ГПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна
фактическа грешка, на основание чл. 247 ГПК, в диспозитива
на решение от 05.02.2020 г. по в.гр.д. №1758/2019 г., по описа на СГС, III-Б
въззивен състав, като на лист 5, ред 8 от горе надолу, в диспозитива на решението,
преди думите „вместо което“ да се чете и следния израз: „… както
и отменя първоинстанционното решение в частта с възложените в тежест на
ответника Столична община разноски – за сумата от 245,45 лв., представляваща
присъдени в полза на Софийски районен съд държавна такса и депозит за СМЕ и за
сумата 270,45 лв., присъдена в полза на процесуалния представител на ищеца -
адв. А.М. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.“.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.