РЕШЕНИЕ
№ 1577
гр. Бургас, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20222120101617 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“
ЕООД /с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/ с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София – 1404, *****, представлявано от М.А.У., действащо чрез
пълномощника си адвокат Г., против В. Г. Г. с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Бургас,
*****, с която се претендира установяването дължимостта на част от сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3378/25.11.2021 г. по ч.гр.д. №
8197/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 68. 31 лева – главница,
представляваща дължима сума за далекосъобщителни услуги за периода 15.04.2019 г. –
14.07.2019 г. по договор за предоставяне на мобилни услуги с „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД с клиентски номер ****/09.05.2019 г., което вземане е
прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД на 24.02.2020 г., а последното дружество го прехвърля на
„ЮБЦ“ ЕООД на 10.03.2020 г. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски,
в това число и на тези от заповедното производство.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за
съществували облигационни правоотношения по горния договори между ответника и
„БТК“ ЕАД, съобразно уговорките по които е останала дължима търсената в настоящото
производство главница, обективираща неплатени задължения за дължимия месечен
абонамент в периода от 15.05.2019 г. до 14.08.2019 г. Съобразно горепосочените договори за
цесия, за които се твърди, че са достигнали до ответника, ищцовото дружество се явява
носител на претендираното вземане.
1
Правното основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК във вр. чл. чл. 79, ал. 1,
предл. 1-во от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал отговор на исковата молба, не се явява
в производството пред съда, нито изпраща свой представител, и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от
съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
В процесния случай са налице тези предпоставки.
Освен това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им
в съдебно заседание и исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява
настоящото решение, което се основава на наличието на предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение.
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
3378/25.11.2021 г. по ч.гр.д. № 8197/2021 г. по описа на Бургаския районен съд е
разпоредено длъжникът-ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в
настоящото производство суми. Длъжникът е депозирал възражение в законоустановения
срок, поради което и и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК да
предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния
интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето производство.
Вероятната основателност на иска се установява от представените по делото писмени
доказателства от ищцовата страна, а именно сключения между ответника и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД договор с клиентски номер ****/09.05.2019 г.,
съгласно който между страните са уредени отношенията във връзка с предоставянето на
интернет по абонаментен план Виваком Фибернет 50 при уговорен месечен абонамент от
21. 80 лв. Издадени въз основа на това са и съответните фактури от 15.05.2019 г., 15.06.2019
г., 15.067.2019 г и 15. 08. 20219 г. за дължимия месечен абонамент в периода от 15.05.2019 г.
до 14.08.2019 г. на обща стойност от 68. 31 лева, за които липсват доказателства да са
заплатени на посочените в тях падежи, а и след това. Вземания на Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД са прехвърлени на „С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия
от 16.10.2018 г., а последното дружество на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019
г. Представено е уведомително писмо до длъжника за извършените цесии, за което по делото
не са представени доказателства да е достигнало до него преди завеждането на иска, при
което и същият следва да се счита за уведомен с получаването на исковата молба, ведно с
приложенията към нея, което съдът следва да отчете на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
2
Както вече бе отбелязано не са представени доказателства за плащането на търсените суми,
нито е налице някакво оспорване досежно дължимостта на търсените в настоящото
производство суми.
Ето защо съдът намира, че иска, като вероятно основателен, следва да бъде уважен.
При това положение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК основателна се явява ищцовата
претенция за заплащането на направените по делото разноски и следва да бъде осъден
ответника да заплати сумата от 205 лв., от които 25 лв. за заплатена държавна такса и 180
лв. за изплатено адвокатско възнаграждение.
При това се налага извода, че се дължат и направените в заповедното производство
разноски в размер на 203. 69 лв., които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото
производство.
Или общата дължима сума за разноските възлиза на 408. 69 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено, че В. Г. Г. с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Бургас, *****,
дължи на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД /с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/ с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1404, *****, представлявано от
М.А.У., част от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 3378/25.11.2021 г. по ч.гр.д. № 8197/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, а
именно: сумата от 68. 31 лева – главница, представляваща дължима сума за
далекосъобщителни услуги за периода 15.04.2019 г. – 14.07.2019 г. по договор за
предоставяне на мобилни услуги с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с
клиентски номер ****/09.05.2019 г., което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД на
24.02.2020 г., а последното дружество го прехвърля на „ЮБЦ“ ЕООД на 10.03.2020 г.
Осъжда В. Г. Г. с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Бургас, *****, да заплати на
„УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД /с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/ с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София – 1404, *****, представлявано от М.А.У.,
сумата от 408. 69 лв. /четиристотин и осем лева и 69 ст./ за направените по делото
разноски, от които 205 лв. за настоящо гр.д. № 1617/2022 г. и 203. 69 лв. за ч.гр.д.
8197/2021 г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване, но може да бъде атакувано пред Бургаския
окръжен съд в едномесечен срок от връчването му по реда на чл. 240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3