№ 51
гр. Ловеч, 10.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на десети февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН И.
като разгледа докладваното от ИВАН И. Частно наказателно дело №
20224300200012 по описа за 2022 година
приема за установено следното :
С постановление от 23.12.2021г.,Кирил Петров, заместник окръжен
прокурор при Окръжна прокуратура-Ловеч е прекратил наказателното
производство по досъдебно производство №21/2019г. по описа на ОСлО,при
ОП-Ловеч,водено за престъпление по чл.343,ал.4 във вр. с ал.3,б."б"във вр. с
чл.342,ал.1,пр.3 от НК.
Постъпила е жалба от Р.К. Л.,в която сочи,че не е съгласен с
постановлението на Окръжна прокуратура-Ловеч за прекратяване на
наказателното производство,като се позовава на направени от него
възражения до ОСлО-ОП-Ловеч.
По-конкретно сочи,че във връзка с досъдебно производство-следствено
дело 21/2019 г.по описа на отдела ,преписка №1578/2019 г.образувано във
връзка с настъпило пътнотранспортно произшествие при което починал брат
му К.Л. и снаха му Р. Л.а .Прави възражения,че
1. Скоростта на колата на брат му е посочена 99 км/ч и въпреки
оспорването на методиката от адвоката тя се вдигнала на 101 км/ч.Скоростта
на поЛ.йския автомобил е 60 км/ч.,както е по правилата.При настъпилото
произшествие в насрещната аварийна лента и удар с 161 км/ч. колите са
почти здрави ,антифриза не е изтекъл от радиаторите, а това сам установил
още на следващия ден при негово посещение на място .Полицаите са живи и
почти здрави,което го навежда на мисълта ,че те са пришълци от друга
планета . Извинява се за черния хумор,като изразява мнение,че тази
експертиза е фалшива и невярна.
1
2. При разговор със свидетелите на произшествието на място, на
следващия ден научил,че в дясната аварийна лента е имало паркирани два
камиона на жандармерията и имено жандармерията отцепва пътя веднага
след произшествието . За съжаление,според него, не може да ползва тези
свидетели при делото поради познати причини .
3. Не се видяли кадрите от камерата от пункта на КАТ в
непосредствена близост,като според него не е вярно,че не били ясни,а тези
кадри на тях,според него, ще разкажат много.
4. Счита за неустановена каква е причината колата на брат му да е в
насрещната аварийна лента ? Не е ясно според него,защо капака на двигателя
е отворен и здрав върху предното стъкло ,а на поЛ.йския автомобил е сгънат
,смачкан и пак каква е причината ?Счита,че определения от вида : „Стават
такива работи „ и „Случва се „ е неприемливо !? Само научни обяснения на
базата на физиката и механиката са приемливи . Изпраща и снимка,за която
сочи,че я показвал на много колеги инженери и всички са единодушните след
такъв удар е невъзможно капака да остане здрав ! Капака на двигателя е бил
отворен по някаква причина !?
5. Определението,че брат му е шофирал между 6-7 коли движещи се
с 60 км/ч. с 101 км/ч. буди най-малкото недоумение ,защото след като е водач
на МПС от 45 години, той не може да изпълни това упражнение, в къс
участък между 6-7 коли движещи се със значително по-ниска скорост.
6. Задава въпрос,ако причината колата на брат му да е в насрещната
аварийна лента е отворения капак на двигателя ,какво прави там поЛ.йския
автомобил? Ако идващия отзад камион се движел също в аварийната лента
...?Задава и въпрос дали няма изискване водачите на поЛ.йските автомобили
да са специално обучени и квалификацията им да е значително по-висока от
на любителите водачи ?!
След всичко това ,което е написал, заявява,че не приема досегашните
резултати от следствието, като ги намира за неверни в горните посочени
точки.Изразява становище, че за него следствието е провалено от самото
начало,в опит да се прикрие истината и да се прехвърли цялата вина на един
мъртъв човек и заявява,че ще направи всичко възможно това негово мнение
да стигне до съда .
Заявява,че не получил никакъв отговор на тези въпроси, а
постановление за прекратяване на следствието.Сочи,че бил запознат с
2
разследването от неговите племенници, а те от своя адвокат Й. Й. .Счита,че
под ръководството на следовател Й.Й. следствието стигнало до задънена
улица.Изразява становище,че
1.Скороста е определена произволно , и би искал да види изчисленията
на вещите лица !При катастрофа със сумарна скорост 140-160 км/ч.,счита,че
никой не би останал жив при това че полицаите са били без колани !
2. Отново задава въпрос ,какво прави поЛ.йския автомобил в
аварийната лента и има ли право полицая да шофира там с 52-60
км/ч.Твърди,че неправомерно е шофирането на поЛ.йския автомобил в
аварийната лента .Не е ясно според него,глобен ли е водача и отнето ли му е
правото за правоуправление ?
3. Сочи,че от свидетели по делото разбрал,че при удара поЛ.йския
автомобил си е вдигнал задницата,което според него е доказателство ,че
имено поЛ.йския автомобил нанася удара в аварийната лента ,защото има
доказан спирачен път на автомобила на брат му и липса на спирачен път на
поЛ.йския автомобил.
4.Отново прави възражение,какво прави автомобила на брат му в
аварийната лента !Изпраща два броя снимки от произшествието,от които се
виждат фрапиращи разлики от състоянието на капаците на двигателите на
двете коли на които авто експертизата не е обърнала внимание ! Отново
задава въпрос защо капака на двигателя на Р... е здрав и прав върху предното
стъкло, а на поЛ.йския автомобил е смачкан . Според него капака по някаква
причина се е отворил и това е причина брат му да потърси лява аварийна
лента . Бил е добре,доказателство е ,че е карал близко до каменния зид, но не
се е качил върху него и леко завития волан надясно .
5. Счита за неясно по какъв начин е формиран поЛ.йския патрул от
трима души ?Законно ли е това и съществуват ли необходимите документи за
това.
6. Задава и въпрос относно шофьорската квалификация на полицая В.Г.
7.Грубо,според него, са подменени фактите при разследването.В
писмото до него от Окръжна прокуратура Ловеч,като се твърди
неколкократно,че катастрофата е в насрещна лента а имено: катастрофата не е
в насрещното движение, а в аварийната лента потвърдено от В.Г. при среща с
моята племенница Счита,че от снимките ,които изпраща това се вижда ясно .
В заключение сочи,че е против постановлението на зам.окръжен
3
прокурор Кирил Петров за прекратяване на наказателното производство по
горните подчертани от него причини.Заявява,че не ги е облякъл с членове и
алинеи тъй като не е юрист,но счита,че следва да се открие истината,най-
после след 30 месечно разследване.
Настоящата инстанция като съобрази подадената жалба счита същата за
процесуално допустима с оглед разпоредбата на чл.74,ал.1 от НПК,подадена в
законно установения срок,съгласно разпоредбата на чл.243,ал.4 от НПК,видно
от известието за доставяне-л.26 от ЧНД,и разгледана по същество
основателна.Издаденото постановление за прекратяване на наказателното
производство,настоящата инстанция приема за необосновано и
незаконосъобразно, поради което и като такова следва да бъде отменено и
делото бъде върнато на прокурора със задължителни указания относно
прилагането на закона.
По-точно постановлението на прокурора за прекратяване
наказателното производство е необосновано, тъй като е наЛ. допуснато
съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствата като не
е обсъден, игнориран е част от доказателствения материал и не са обсъдени
противоречията между конкретни доказателствени материали.По-конкретно в
постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурора е
описал събраните по делото доказателства ,описал е заключенията на вещите
лица,но отново не е посочил правни изводи, базирани на конкретни
доказателства в тази насока, относно правно значимите факти за крайния
извод който е направил,а именно,че вина за настъпилото ПТП има само
водача на лек автомобил Рено.
По- точно,прокурора приема,че от правна гледна точка, причина за ПТП
и настъпилия обществено опасен резултат е допуснато нарушение от водача
на л.а. „Р..." на чл.25, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е предприел маневра
изпреварване с навлизане в насрещната лента, без да се убеди,че няма да
създаде опасност за другите участници в движенето, в случая както за
автомобилите, които е изпреварвал, така и за насрещно движения се
автомобил. От друга страна е извършено и нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП,
тъй като е навлязъл в лентата за насрещно движение без да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея, в случая приближаващия се
поЛ.йски автомобил. В тази връзка е и разпоредбата на чл.42,ал.2,т.2 от ЗДвП.
Следва да се приеме, според него,че е било предприето изпреварване, тъй
4
като свХ. посочва, водачът на „Р..." е излязъл от колона автомобили, които са
се движели бавно.В тази част от постановлението, приетия извод от
прокурора определено противоречи на приетата от него скорост на движение
на автомобил Рено преди ПТП – 94.8км.ч.,или 98.9 км.ч,в зависимост от
методите на изчисление от страна на вещите лица.В този смисъл е и
възражението на жалбоподателя,който сочи не е ясно за него как при
положение,че колоната от автомобили се движи бавно,неговия брат излиза от
тази бавно движеща се колона,но със скорост от 94.8 км.ч., и/или 98.9 км.ч.
Не е ясно,а и прокурора не е посочил на базата на кои доказателства
приема прави тези изводи,което води и до необоснованост на
постановлението за прекратяване на наказателното производство .
В този смисъл не е изпълнено задължителното указание на съда в
предходното определение №118/31.03.2021г.относно посочване на
доказателства на базата на които прокурора прави изводи относно причините
за настъпване на ПТП и поведението на водачите на МПС,участвали при
инцидента.
Също така прокурора приема,че при разследването не са събрани
доказателства за виновно поведение на водача на л.а. „О....". Същият се е
движел с разрешената за участъка скорост.Както и в предишното определение
от страна на съда е посочено, че не са изложени аргументи дали скоростта на
движение е съобразена със задължението да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре,когато възникне опасност за движението ,а не дали
тази скорост на движение е превишена, така и в настоящото постановление
за прекратяване отново не са посочени мотиви в тази насока от страна на
прокурора.По-конкретно,посочено е, че водача не е имал възможността да
спре преди мястото на удара.Също така прокурора е приел,че с оглед
характера на контакта между двете МПС-челен удар, дори хипотетично да се
приеме.че е могъл да спре, то ударът е бил неизбежен.Не става видно на кои
доказателства е базиран този извод.
Не е ясно и не е посочено от страна на прокурора на базата на кои
доказателства приема,че с оглед задълженията на водачите при възникнала
опасност за движението по смисъла на чл.20,ал.2,изр.2 от ЗДВП, водачът на
л.а. „О...." не е имал възможност за разрешена маневра.Изложено е
становище,че той не е могъл да спре.
Прокурора е посочил,че предвид показанията на СвХ., Ц.Г., П.И. и В.Г.
5
следва да се приеме, че движението на ляво на водача на „Р...", във времето
преди реалното навлизане преди удара, ако е имало такова, не е било маневра,
която е създавала опасност за движението.Не става видно дали се приема от
негова страна наличие на такава маневра .Относно изложеното съображение
от страна на прокурора,че това отклонение не е било свързано, макар и
частично, с навлизане в насрещната лента, към който момент би могла да се
обсъжда хипотеза за начален момент на възникване на опасност за
движението,настоящата инстанция не приема за обосновано.Прокурорът се
позовава на част от свидетелските показания,а именно,че след като
свидетелите, освен В.Г., не говорят за такова отклонение,то не може да става
въпрос за маневра, създаваща опасност за движението, която да породи
съответно поведение от страна на водача на „О....".Т.е.не става ясно поради
какви съображения,базирани на кои доказателства приема прокурора,че
показанията на самия водач,който от самото начало на досъдебното
производство сочи за тях приема,че не е имало такива движения на водача на
автомобил рено,ако може да се приеме,посоченото съмнение от прокурора в
тази насока изразено с израза „..ако е имало такова..“. В тази връзка са наЛ.
противеречия при така депозираните гласни доказателства,които не са
отстранени чрез предвидения процесуален ред по смисъла на разпоредбата на
чл.143,ал.5 от НПК,а именно чрез провеждане на очни ставки.Следва да бъде
посочено,че на 01.07.2021г. е проведен разпит отново на свидетеля
В.Г./л.54,т.4 от ДП/,в който той отново е потвърдил,че водача на автомобил
Рено се е отклонил наляво,но не навлязъл в неговата лента за движение,а
веднага се прибрал обратно в колоната,като веднага след това се е отклонил
отново наляво и е навлязъл в неговата лента за движение и се е насочил
срещу него.При тази категоричност на свидетеля за две навлизания в неговата
лента за движение,определено е следвало да се проведе допълнителен разпит
на посочените по-горе свидетели Х.Х., Ц.Г., П.И. относно това
обстоятелство и извърши очна ставка със свидетеля В.Г. при противоречие в
показанията.
Следва да бъде посочено,че и в обжалваното постановление за
прекратяване на наказателното производство не са изпълнени
задължителните указания на съда изцяло.
По-конкретно отново не е направен обоснован извод,подкрепен с
позоваване на конкретни доказателства от страна на прокурора в
6
постановлението за прекратяване на наказателното производство, относно
поведението на водача на автомобил О.... на МПС, преди и по време на
възникналото пътнотранспортно произшествие.По-точно липсва произнасяне
от страна на прокурора дали поведението на този водач, а именно свидетелят
В.Г., който е управлявал лекия автомобили Opel Astra е било съобразено с
изискванията на чл. 20 от Закона за движение по пътищата.В смисъл, дали е
изпълнил задължението си предвидено в чл. 20 ал. 2 изречение последно от
Закон за движение по пътищата, а именно дали е изпълнил задължението си
да намали скоростта или в случай на необходимост да спре при възникнала
опасност за движението.В този смисъл е и възражението на пълномощника
на пострадалия К.Л.,адвокат Й. Й../л.90 и сл. от том 3 ДП/.По-конкретно при
предявяване на материалите по делото от страна на адвокат Й. е направено
възражение,че „…автомобил „Рено“ е ситуиран, като извършващ
праволинейно движение в средата на отредената му пътна лента . Обективни
данни по делото за такова негово разположение върху пътното платно
липсват. Няма такива данни ,които да изключват възможността водачът на
този автомобил да се е движил според предписанията на закона, възможно
най в дясно по платното за движение. В същото време вещите лица
изчисляват опасните зони и дават заключение за механизма на
произшествието , като определят за момент на възникване на опасността за
движението момента в който л.а. „ Рено" е пресякъл разделителната линия.
Константната съдебна практика на ВКС поддържа различно схващане по този
въпрос, а именно, че опасността на движението възниква в момента в който
водачът на л.а." Рено „ се е отклонил от първоначалната си праволинейна
траектория на движение. В съдебната практика се сочи, че опасността за
движението възниква тогава когато белезите на пътната обстановка сочат като
най-логично нейно развитие рязка промяна застрашаваща безопасността ма
движението. В този контекст следва да се анализира според нас показанията
на водача на поЛ.йския автомобил. Разпитан, като свидетел той сочи, че
срещу него се е движила колона от 6,7 или 8 автомобила. От тази колона се
отделил л.а. „ Рено", изнесъл се е в ляво , както предполага свидетелят за да
се увери дали има възможност да изпреварва. След, което се е прибрал
обратно в колоната и много скоро след това отново се е изнесъл в ляво , като
е навлязъл в насрещната лента и е предизвикал удара между двете превозни
средства. Същият този свидетел заявява, че е подал звуков сигнал и е
7
натиснал спирачката на л. а. „ Опел", което според нас е недостоверно и се
дължи на естествения му стремеж да се защити и професионалния му опит.
Другите двама свидетели - пътници в поЛ.йския автомобил не съобщават за
задействане на спирачната му система. Вещите лица не анализират спирачни
следи на този автомобил и не сочат в изчислителните си формули стойност на
отрицателно спирачно ускорение типични за задействани спирачни системи.
Това позволява да се приеме, че за водача на поЛ.йския автомобил опасността
възниква много, много по- рано от момента приет от вещите лица.
Първоначалния момент за възникване опасността за движението не е нито
момента на пресичане на разделителната линия, нито момента на второто по
ред отклонение на л.а. „ Рено" от праволинейната му траектория на движение,
а първото такова отклонение. То следва да подскаже на всеки участник н
движението, че срещу себе си има водач мотивиран да извърши маневра
свързана в насрещната лента за движение и колебаеш се точно кога да стори
това. Това ни мотивира да твърдим, че е необходимо назначаване на
допълнителна експертиза, която да изясни обстоятелствата очертани от нас,
като неизяснени…..“.
Тук следва да се отбележи, че след посоченото възражение от адвокат
Й., в последствие е реализирана допълнителна съдебно авто-техническа
експертиза-л.37-47 от Том 4 на досъдебното производство.На страница 41
вещите лица са посочили, че определената скорост на движение на лек
автомобил Opel Astra от експертизата в момента и мястото на удара е равна
на 52,7 км в час. По-същественото, е че вещите лица сочат, че преди мястото
на удара е възможно скоростта на движение на автомобила да е била по-
висока в диапазона посочен от водача. Той според вещите лица е дал
показания, че е променил посоката на движение на автомобила и предприел
намаляване на скоростта на движение със спирачния превод. Посочили са,“…
спирането на автомобила е било без отлагане на спирачни следи по асфалта“.
Като са пояснили, че ако има отложени спирачни следи по асфалта
експертизата може да определи скоростта на движение на автомобила в това
място пред мястото на удара. На следващия ред обаче,вещите лица са
посочили, че разликата във величините на скоростите на движение на
автомобила пресметнати от експертизата и тези дадени в показанията на
свидетеля дават основание да се констатира, че водачът е предприел спиране,
което не е екстремно с отлагане на спирачни следи. Тоест към настоящия
8
момент вещите лица са допуснали противоречие, което не е констатирано от
прокурора, а според настоящата инстанция е съществено, с оглед на
установяване на достоверността на показанията на водача на лекия автомобил
Opel Astra,респективно извод за действително предприетите от негова страна
действия като водач преди и по време на ПТП.
Допуснато е също така противоречие от страна на вещите лица по
допълнителната тройната съдебна автотехническа експертиза, с оглед
отговорите им на въпрос номер 4, и по-конкретно на лист 43 от делото те са
посочили, че в показанията си Ц.Ц. свидетел по делото няма данни, че
първоначално водач на лек автомобил Рено навлиза в насрещната лента на
пътното платно връща се отново своята лента. След което отново навлиза в
насрещната лента цитирайки това, че той е заявил че е видял лек автомобил
Рено и е помислил, че ще ги заобиколи и ще продължи в насрещната лента
след това, но почти веднага след като видял тази кола да влиза в тяхната
лента за движение тя рязко свила на ляво гледано от нейната посока за
движение. Един ред по-надолу посочват, че експертизата работи по
показанията на водача на лекия автомобил Opel Astra при които водачът е
заявил, че има две влизания на лекия автомобил Рено в насрещната пътна
лента.Противоречието между гласните доказателства е съществено и
определено не е отчетено и от вещите лица,но по същественото в конкретния
казус е това, че вещите лица сочат че това не променя механизма на ПТП, тъй
като второто навлизане предизвиква настъпването на удара между двата
автомобил.Не е ясно и какво следва да се разбира от посоченото от вещите
лица,че при това повторно навлизане на лек автомобил Рено в насрещната
пътна лента е възможно за експертите да пресметнат от какво разстояние е
настъпило това. Нещо повече вещите лица сочат, че разстоянието на първото
навлизане на лекия автомобил в насрещната пътна лента преди място за
удара не може да се определи точно тъй като няма данни за това.
Същественото в случая, и останало неизяснено обстоятелство, е
момента на възникване на опасност за движението на водача на МПС,
респективно от който има единственото задължение да намали скоростта или
да спре. В много решения ВКС е приема, че не е наЛ. императивно
задължение предвидено в закон, което да вменява задължение на водача да
завие наляво или надясно с оглед избягването на аварийната ситуация.
Същественото е, че водачът е длъжен да вземе необходимите мерки за
9
избягване на автопроизшествие от момента на създаване на опасност на
движението, а това е моментът когато насрещното превозно средство е
навлязло в неговата лента за движение. Тоест към момента и въпреки
проведените допълнителни следствени действия определено не е посочено
дали от страна на водача на Opel Astra е наЛ. своевременна реакция именно
от момента на създаване на опасност и както сам заявява водача Г., когато
насрещно движещото се превозно средство автомобил Рено е навлязъл за
първи път в неговата лента за движение.Към настоящия момент и при
събраните по делото доказателства, определено не е изяснено при посоченото
противоречие в заключението на вещите лица, дали от страна на водача на
лекия автомобил Opel Astra при възприемане на първото навлизане лекия
автомобил Рено са предприети своевременни действия за изпълняване на
единственото му задължение да намали скоростта или да спре./В този смисъл,
например е решение № 1035 от 27. 09. 1977 г. на ВС по н.д.№ 883/ 77 на трето
наказателно отделение/. В тази връзка ВКС е посочил, че водачът на пътно
превозно средство е задължен да вземе мерки за безопасност на движението
от момента на възникването на същата. Всяко закъснение в предприемането
на предвидените мерки за безопасност представлява нарушение на
изискванията на чл. 20 ал. 1 от ЗДВП и поначало неизпълнението на същото
ангажира отговорност на водача при настъпване на предвидени по закон
вредни последици.В този смисъл например е решение № 94 от 27.01.1975
г.,по н.д.№ 1501/74 година на трето наказателно отделение на ВС. Нещо
повече на лист 45-и от делото том 4, при отговор на въпрос 6, вещите лица по
допълнителната тройна съдебна автотехническа експертиза са посочили, че с
оглед заключението на видео техническата експертиза на снимка номер 2 се
виждало, че лекия автомобил Opel Astra се движи плътно до дясната бяла
непрекъснато ограничителна линия на пътното платно. От този факт вещите
лица са посочили, че може да се констатира, че водачът на лекия автомобил
Opel Astra е предприел маневра отклоняване на посоката на автомобила
надясно а разстоянието от това положение до постоянни ориентир е 19 метра,
а до мястото на удара е 52,60 м. Не е отговорено обаче от вещите лица дали
водачът на автомобил Opel Astra е могъл да избегне ПТП като намали
скоросттта си на движение и продължи движение направо, а не както сочат
вещите лица и самия водач, да извърши предприетата маневра завиване
надясно, каквото по начало задължение като водач няма. В смисъл с
10
отклоняване на автомобила надясно,дали е допринесъл за настъпването на на
ПТП.Както вече се посочи и по-горе,на лист 55 от Том 4 на досъдебното
производство е разпитан отново свидетелят В.Г., водач на лекия автомобил
Opel Astra.В тези показания този свидетел отново е потвърдил, че се е движил
и срещу него е имало колона от автомобили насрещната пътна лента, отново е
потвърдил, че леки автомобил Рено се е показал, отклонил се е наляво, но не е
навлязъл в неговата лента за движение като свидетелят сочи, както и че при
второто навлизане в неговата пътна лента автомобил Рено се насочил право
срещу него като той отново е натиснал спирачката рязко натиснал и клаксона
и свил колкото било възможно в дясно. Тези показания определено към
момента са в противоречие със заключението на вещите лица, които както
вече се посочи по-горе от една страна приемат, че спирането на автомобила е
било без отлагане на спирачни следи по асфалта, както и че ако има отложени
спирачни следи експертизата би могла да определи скоростта на движение на
автомобила в това място преди удара. Следващите няколко реда по-надолу
обаче вещите лица сочат, че съобразно неговите показания на свидетеля Г.,
им давало основание да констатират, че е предприел спиране което не е
екстремно с отлагане на спирачни следи. Както вече се посочи свидетелят Г.
отново обаче е заявил че при второто навлизане на автомобила Рено е
натиснал рязко спирачките.Не става видно обаче на базата на кои
доказателства вещите лица са определили скоростта на движение на
процесните автомобили,в който смисъл са и възраженията на жалбоподателя
относно посочената скорост на движение на л.а.Рено,преди мястото на удара
и след мястото на удара до установяване на същите.В това отношение вещите
лица са посочили „…Това е възможно,тъй като експертите разполагат със
данни и доказателства..“/л.41,т.4/. Без обаче в конкретика да посочат
същите.В тази връзка възражения от жалбоподателя са направени пред
водещия досъдебното производство, по които прокурора не е взел конкретно
становище в постановлението за прекратяване на наказателното
производство.По-конкретно жалбоподателя е направил възражение,че
скоростта на колата на брат му е посочена 99 км/ч и въпреки оспорването на
методиката от адвоката тя се вдигна на 101 км/ч.Скоростта на поЛ.йския
автомобил е 60 км/ч.,както е по правилата.При настъпилото произшествие в
насрещната аварийна лента и удар с 161 км/ч. колите са почти здрави
,антифриза не е изтекъл от радиаторите, което сам установил още на
11
следващия ден при неговото посещение на място .Както и каква е причината
колата на брат му да е в насрещната аварийна лента ? Защо капака на
двигателя е отворен и здрав върху предното стъкло ,а на поЛ.йския автомобил
е сгънат ,смачкан и пак каква е причината ? Направил е и възражение,че след
такъв удар е невъзможно капака да остане здрав ! Капака на двигателя е бил
отворен по някаква причина !?.На тези въпроси не е даден отговор,още
повече, и че от страна на вещите лица в тази насока е дадено
заключение,което не съответства на фактическата обстановка.По-конкретно
на л.43,при отговор на въпрос 3,вещите лица са посочили,че ако автомобил се
удря челно в неподвижна преграда се получава повдигане на задната част на
автомобила, каквито данни в настоящия казус не са налични,тъй като е
безспорно установено,че двата процесни автомобила са били в движение при
възникване на ПТП.Още по неясно и немотивирано е заключението на вещите
лица на същата страница,че при пресмятане скоростите на движение на
автомобилите това повдигане на задната част на л.а.О.... не е взето
предвид,тъй като в двата метода на изчисление скоростите на движение не се
взема предвид ?!.Не са изложени каквито и да е научни доказателства от
вещите лица по отношение на това, защо не следва да се взема
предвид.Останал е и неизяснен въпроса поставен от жалбоподателя,а
именно,как брат му е шофирал между 6-7 коли, движещи се с 6Окм/ч. със
скорост от 101 км/ч. ,и който според него буди най-малкото недоумение да се
движи в къс участък между 6-7 коли с такава скорост,при положение,че
същите се движат със значително по-ниска скорост.Налично е и друго
противоречие между гласните доказателства и заключението на вещите лица,
за което не са изложени съображения от прокурора.По-конкретно в
показанията си свидетеля Х.Х. е посочил,че по негово мнение
автомобила,който е навлязъл в тяхната пътна лента се е движел с около 40
км.ч./л.92/. Т.е.определено е уважено възражението на защитника, адвокат Й.
Й. и е установен водача на товарния автомобил свидетелят Х.Х..От неговите
показания обаче отново се потвърждава посоченото и от водача на лекия
автомобил Opel Astra свидетеля Г. обстоятелството, че насрещно движещия
се автомобил Рено е навлязъл в насрещната лента, в която се е движил и той
управлявайки товарния автомобил.Посочил е свидетеля,че е възприел
единствено, че водачът на поЛ.йския автомобил е направил маневра
завивайки надясно,но не и намаляване на скоростта на движение на поЛ.йския
12
автомобил,както сочи водача Г.,че е натиснал педала на спирачката рязко.
Според свидетеля водача Г. е направил това в опит да избегне удара между
двата автомобила, но както вече се посочи по-горе към настоящия момент
липсва отговор и не е установено дали при продължаване на движението си
направо водача на лекия автомобил Opel Astra е могъл да избегне ПТП.
Респективно и от този свидетеХ. не се установяват данни, както сочи
свидетеля Г. да е натискал рязко спирачката, респективно да е намалявал
скоростта си на движение,и по този начин да е предприел своевременни
действия за предотвратяване на ПТП. Тоест наЛ. са и противоречиви
свидетелски показания както между показанията на свидетеля Х.Х. и
свидетеля Г. така и между свидетели Г. и останалите служители от МВР
които са се движили да които са се возили в поЛ.йски автомобил.
Според настоящата инстанция не са анализирани от страна на прокурора
противоречията в гласните доказателства и в настоящото постановление за
прекратяване на наказателното производство.По-конкретно показанията на
свидетеля ЦВ. Г. ЦВ., който е посочил, че е възприел една лека кола да
навлиза в тяхната пътна лента и за която той помислил, че ще ги заобиколи и
ще продължи в насрещната лента.Т.е. определено и предвид тези показания,а
и посочените по-горе противоречия в заключенията на вещите лица, по най-
вече допълнителната тройна съдебна автотехническа експертиза, освен
посочените по-горе въпроси които следва да бъдат изяснени, би следвало
поначало като се има в предвид мястото на удара,да се установи дали
широчината пътното платно поначало е позволявало на водача на лекия
автомобил Opel Astra да намали скоростта на движение, както и сочи
свидетеля Г. в своите показания, но да продължи движението си направо,а не
както в конкретния случай същия е извършил маневра откланяйки
автомобила надясно. В смисъл ако е продължил движение направо дали е
могъл да избегне ПТП. Такъв въпрос определено не е поставен, но
определено е резонен при преценката дали от страна водача на лекия
автомобил О.... са допуснати или респективно не са допуснати нарушения на
разпоредбите на ЗДВП и най-вече на чл. 20 от същия закон.При положение,че
свидетеля Ц. сочи, както вече се посочи и по-горе,че е помислил,че
автомобил Рено ще ги заобиколи.При условие,че съставилия протокол за
оглед на местопроизшествие,следовател Й.Й. е посочила,че широчината на
пътното платно в района на ПТП е 12.10 метра./л.4,т.1 от ДП/. Както сочи и
13
свидетеля Х.Х.,след като е възприел настъпването на ПТП е заобиколил
„пакрулката“ отдясно и е продължил движението си./л.92,т.4 / .Т.е.не е
установено към настоящия момент дали извършената маневра от водача на
л.а. О.... –завиване надясно е в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Т.е. към настоящия момент, както вече се посочи и по-горе в
определено не става видно,при подробно посочените противоречия между
гласните доказателства и заключенията на вещите лица, дали поведението на
водача на автомобил Opel Astra е съобразено с изискванията на чл. 20 ал. 2
изречение последно и в тази връзка на базата на кои доказателства приема
прокурора,че в конкретния казус не е наЛ. независимо съпричиняване на
вредоносния резултат от негова страна.
Без извършването на тези процесуални действия, съдът приема, че така
издаденото постановление за прекратяване на наказателното производство е
незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено, и
делото бъде върнато на прокурора със задължителни указания относно
прилагането на закона.
Водим от гореизложеното и на основание чл.243,ал.6,т.3 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя постановление от 23.12.2021г. на Кирил Петров, заместник
окръжен прокурор при Окръжна прокуратура-Ловеч,с което е прекратил
наказателното производство по досъдебно производство №21/2019г. по описа
на ОСлО,при ОП-Ловеч,водено за престъпление по чл.343,ал.4 във вр. с
ал.3,б."б"във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 от НК и връща делото на прокурора със
задължителни указания относно прилагането на закона подробно посочени в
обстоятелствената част на определението.
Определението подлежи на жалба и/или протест в седмодневен срок от
получаване на съобщението от страните в процеса,пред Апелативен съд-
Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
14