Решение по дело №4535/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260536/03.12.2020 г.

гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на 23.11.2020 г., в състав:

                                                                         

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ

 

 при участието на секретаря Красимира Андонова, като разгледа НАХД № 4535 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "У. И. 2012" ЕООД, ЕИК …, срещу Наказателно постановление № 02-0002944/12.10.2020 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 416, ал. 5 КТ, вр. чл. 414, ал. 3 КТ, за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

С жалбата се моли за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. И. К., който излага съображения за уважаване на жалбата.

За административнонаказващият орган, редовно призован, се явява ю.к. Николова, която излага съображения за потвърждаване на НП.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.08.2020 г., в 10:55 часа, свидетелят В.А.В., в качеството си на старши инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Бургас, заедно с друг служител от дирекцията, е извършил проверка на обект – склад за плод и зеленчук „Б.“, находящ се в гр. Б., ул. "О.", зеленчукова борса, стопанисван от жалбоподателя. На място на установените да полагат труд лица, в това число и лицето И. М. М., който извършвал товаро-разтоварителни дейности, бил връчен за попълване на данни списък на работещите. В списъка лицето И. М. М. собственоръчно декларирал, че работи с работно време от 05:00 до 12:00 часа, с трудово възнаграждения в размер на 610 лева. На 31.08.2020 г. била извършена проверка на представени от жалбоподателя документи. При проверката на представените документи (трудов договор, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ от НАП), се установило, че между лицето И. М. М.и дружеството – жалбоподател е бил сключен трудов договор на 21.08.2020 г., който е бил регистриран в НАП на 24.08.2020 г. в 19:17:27 часа. Установило се, че на 24.08.2020 г., в 10:55 часа, И. М. М.бил допуснат да полага труд на обект - склад за плод и зеленчук „Б.“, находящ се в гр. Б., ул. "О.", зеленчукова борса, преди да му бъде предоставено копие на уведомлението за регистриран в НАП трудов договор.

 За констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение от 31.08.2020 г., а впоследствие било издадено и наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетеля В.В. са обективни, логични, последователни и изцяло се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – директор на Дирекция "Инспекция по труда" – Бургас, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 3-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда". Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, която разпоредба предвижда, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че жалбоподателят, в качеството си на работодател, е извършил нарушението, за което му е съставен акт и съответно издадено наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство. От доказателствата се установява, че между дружеството – жалбоподател "У. и. 2012" ЕООД и лицето И. М. М. е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен писмен трудов договор от 21.08.2020 г. Не е спорно между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че в деня на проверката 24.08.2020 г., в 10:55 часа, лицето И. М. М. е полагало труд в обекта, като е извършвал товарене и разтоварване пред вратата на склада на автомобил с плодове и зеленчуци. От доказателствата обаче се установява, че сключеният трудов договор е бил регистриран в НАП на 24.08.2020 г. в 19:17:27 часа, т.е. след проверката. Следователно на 24.08.2020 г., в 10:55 часа, И. М. М. е бил допуснат да полага труд преди да му е било връчено уведомление за регистриран в НАП трудов договор.

В разпоредбата на чл. 415в от КТ законодателят е регламентирал привилегирован състав, който предвижда по-ниски наказания за случаите, квалифицирани като маловажни, като изрично в разпоредбата на ал. 2 е предвидено, че нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ, каквото е процесното нарушение, не представлява маловажен случай. Ето защо случаят не може да се квалифицира като маловажен.

За извършеното нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ се предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1500 лв. до 15 000 лв. За извършеното нарушение на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. В наказателното постановление обаче не са налице мотиви защо е наложено административно наказание в този размер, а не в минималния от 1500 лв. По делото не се съдържат данни за предишни административни нарушения от страна на дружеството, с влезли в сила наказателни постановления. Тези обстоятелства мотивират съда да приеме, че определеното наказание в размер на 2500 лева е неоправдано висок. Не са налице отегчаващи обстоятелства, които да налагат определяне на санкцията в този размер, поради което наказателното постановление следва да бъде изменено и на жалбоподателя да се определи наказание от 1500 лв. Съдът намира, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

В заключение, наказателното постановление следва да бъде изменено единствено в санкционната част, като наложената санкция се намали от 2500 на 1500 лв.

С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт, а в полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани такива. Това е така, доколкото съгласно Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, при изменяване на наказателното постановление съдът осъжда нарушителя да заплати сторените разноски, като липсва хипотеза на съразмерно присъждане. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъществената от юрисконсулта дейност в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в минимален размер от 80 (осемдесет) лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0002944/12.10.2020 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Бургас, с което на жалбоподателя "У. И. 2012" ЕООД, ЕИК …, на основание чл. 416, ал. 5 КТ, вр. чл. 414, ал. 3 КТ, за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ, му е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2500 лв. на 1500 лв.

ОСЪЖДА "У. И. 2012" ЕООД, ЕИК …, да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд –  Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.