№ 1219
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100509214 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 12.01.2022 г. по гр.дело № 76062/17 г., СРС, І ГО, 174 с-в
е отхвърлил на основание чл.55 и чл.82 ЗЗД предявените от Д. Д. Г., ЕГН
********** срещу ЧЕЗ „Е.Б.“ АД, ЕИК ******* иск за сумата от 1978,29 лв.,
представляваща служебно начислена по фактура № **********/10.03.2016 г.-
главница за корекция на сметки за периода 29.11.2015 г. - 26.02.2016 г., за
обект с адрес: кв. Манастирски ливади, ул. „********* *******, сумата от 38
лв., представляваща такса за експресно възстановяване на
електрозахранването в обект с адрес: кв. Манастирски ливади, ул. „*******
на 26.04.2016 г., както и сумата от 358,57 лв., представляваща загуби и
пропуснати ползи от курсови разлики и банкови такси за теглене и плащане
на дължимата сума по гореописаната фактура. Осъдил е на основание чл. 82
ЗЗД „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК ******* да плати на Д. Д. Г., ЕГН **********,
действащ чрез баща си Д. Д. Г., ЕГН ********** сумата в размер на 500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
неизпълнение на договорно задължение - прекъсване на ел. захранването в
обект с адрес: кв. Манастирски ливади, ул. „******* на 26.04.2016 г. Осъдил
1
е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК ******* да плати на Д.
Д. Г., ЕГН ********** сумата в размер на 74,33 лв., представляваща разноски
за исковото производство. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. Д. Г.,
ЕГН ********** да заплати на ЧЕЗ Е.Б. АД, ЕИК ******* сумата в размер на
377 лв., представляваща разноски за исковото производство.
Решението е обжалвано с две въззивни жалби:
С въззивна жалба вх. № 25019266 от 08.03.2022 г. от ищеца Д. Д. Г.,
ЕГН ********** с адрес: гр.София, ул.“******* в частта, в която СРС, І ГО,
174 с-в е отхвърлил на основание чл.55 и чл.82 ЗЗД предявените от Д. Д. Г.,
ЕГН ********** срещу ЧЕЗ „Е.Б.“ АД, ЕИК ******* иск за сумата от
1978,29 лв., представляваща служебно начислена по фактура №
**********/10.03.2016 г.- главница за корекция на сметки за периода
29.11.2015 г. - 26.02.2016 г., за обект с адрес: кв. Манастирски ливади, ул.
„********* *******, сумата от 38 лв., представляваща такса за експресно
възстановяване на електрозахранването в обект с адрес: кв. Манастирски
ливади, ул. „******* на 26.04.2016г., както и сумата от 358,57 лв.,
представляваща загуби и пропуснати ползи от курсови разлики и банкови
такси за теглене и плащане на дължимата сума по гореописаната фактура, с
мотиви, изложени в жалбата. Твърди, че решението на СРС е непълно, тъй
като съдът не се е произнесъл по два от исковете в петитума на исковата
молба, а именно по отношение Констативния протокол № 1014133/26.02.2016
за признаване за установено, че същият е неверен, невалиден и
фалшифициран и по отношение на прекъсването на елекрозахранването, за
признаване за установено, че същото е било преустановено неправомерно и
незаконно на 26.04.2016 г. и не е спазен срока, даден от ответника във
фактура № **********/23.04.2016 г., според която елекрозахранването може
да бъде преустановено след 8 часа на 28.05.2016 г. Относно протокола се
твърди, че е безспорно установено, че е невалиден документ, върху него са
правени поправки и че не е издаден от ответника, че е подписан само от един
и то зависим свидетел, а вторият такъв не съществува и подписът му е
фалшифициран. Не е спазена формата на протокола, част от реквизитите
липсват, или са непълни и поправяни. От свидетелските показания на
служител на МВР се установява, че тя не си спомня за „т.н. проверка“, че
подписът е неин, но не помни кога и при какви обстоятелства го е положила.
Установено е, че този протокол не е официален документ и никъде не е
2
заведен в системата на МВР. Подпис на служител на МВР има само на трета
страница, но останалите, които са го подписали, са направили това на всяка
страница.
Според въззивника, по делото е доказано, че ответникът не го е
уведомил за проверката по надлежен начин. Не му е било изпратено копие от
протокола нито по елекронен път, нито на адреса, посочен за валидна
кореспонденция. Безспорни са неизпълнение на изискванията на чл.49, ал.4 от
ПИКЕЕ, чл.98 а, ал.2, т.6 от ЗЕ и чл.17, ал.2 от ОУ на ответника. Ето защо не
могат да бъдат приложени чл.48-51 от ПИКЕЕ, тъй като не са спазени
изискванията за защита интереса на потребителя. Твърди още, че видно от
приложените по делото фактури за потребление на електричество и природен
газ, то и след процесния период потреблението на ищеца не се е променило,
поради което може да се направи извод, че той не е потребявал неотчетена
енергия в процесния период. Неправилно се явява решението на съда в
частта, в която е приел, че претърпените вреди от банкови такси и курсови
разлики не са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
Напротив, те са пряка и непосредствена последица, защото ищецът не би
извършил тези ирационални действия, ако не е бил принуден да ги направи.
Не е било възможно да предвиди последиците, при положение, че към този
момент не е били уведомен за задължението си и че то е падежирало. Най-
накрая се оспорва валидността на подадения отговор по чл.131 от ГПК от
ответника, като подаден от лице без представителна власт.
Сочи се, че приложеното пълномощно е невалидно, тъй като не
съдържа реквизитите, които се изискват от ГПК. За да бъде валидно, е било
необходимо пълномощникът да представи валиден трудов договор към датата
на използване на пълномощното. При тези данни счита, че отговорът по
чл.131 ГПК заедно с приложените към него доказателства не следва да се
считат като част от делото и следва да не приемат от съда.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
отмени процесното в обжалваната част и исковете да бъдат уважени.
Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемото дружесто/ответник „Е.П.“ АД, ЕИК *******/ с предишно
наименование „ЧЕЗ Елетро България“ АД/, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“*******, район „Младост“, бл.“Марк Бизнес
3
център“, чрез пълномощника юрисконсулт Л.М. в депозирания отговор
оспорва въззивната жалба и моли същата да да бъде оставена без уважение.
Претендира разноски за настоящата инстанция.
Подадена е и въззивна жалба вх. 25011984 от 15.02.2022 г. от „ЧЕЗ
Елетро България“ АД, със сегашно наименование „Е.П.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“*******, район
„Младост“, бл.“Марк Бизнес център“, чрез пълномощника юрисконсулт Л.М.,
със съдебен адрес: гр.Кюстендил, ул.“******* срещу решение от 12.01.2022 г.
по гр.дело № 76062/17 г., в частта, в която СРС, І ГО, 174 състав е осъдил на
основание чл. 82 ЗЗД „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК ******* да плати на Д. Д. Г., ЕГН
**********, действащ чрез баща си Д. Д. Г., ЕГН ********** сумата в размер
на 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от неизпълнение на договорно задължение-прекъсване на ел.захранването в
обект с адрес: кв. Манастирски ливади, ул. „******* на 26.04.2016 г., като
моли да бъде отменено в обжалваната част като неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон. Сочи се, че по делото не е
установено прекъсване на ел. захранването на 26.04.2016 г., но дори и да се
приеме, че е установено, то съдът не е взел предвид, че упражненана от
ответника мярка е правомерна, тъй като се явява последица от
неизпълнението на договорното задрължение на ищеца да заплати
потребената от него ел. енергия. Ищецът не е изпълнил договорното си
задължение да изплати в срок потребената за процесния адрес ел. енергия и
по-конкретно задължението си по фактурата от 10.03.2016 г. на стойност
1961,92 лв. с ДДС и падеж на плащане до 22.03.2016 г. Твърди се, че
потребителят е уведомен за издадената фактура, изпратена от ответното
дружество, като в нея е посочен срок за плащане. В приетото по делото писмо
изх. № **********/11.03.2016г. са посочени последиците при неплащане. На
електронния адрес на ищеца допълнително са изпращани уведомления на
31.03.2016г. и 11.04.2016г. за наличие на неплатено задължения с изтекъл
срок за плащане, както и че при неплащане електрозахранването може да бъзе
преустановено. Счита, че при тези данни не са налице предпоставите
предвидени в чл.82 от ЗЗД. Потребителят е бил уведомен за последиците при
неизпълнение на договорното му задължение за заплащане в срок цената за
ползвана ел. енергия. Така за исковия период 26.04.2016г., когато се твърди,
че е преустановено електрозахранването, до по-късен час на същата дата
4
26.04.2016г. - твърдяната дата на възстановяването му, са били налице
условията за прекъсване, предвидени в разпоредбата на чл.123, ал.1 от Закона
за енергетиката. Неплащането в срок на процесните задължения за ел.енергия
е основание и право на доставчика по чл.123, ал.1 от ЗЕ да поиска от
електроразпределителното дружество „ЧЕЗ Разпределение България“ АД да
прекъсне преноса на ел. енергия до обекта на потребление. Ето защо при
формиране на решаващия извод, съдът не взел предвид, че по делото е
установено неизпълнено в срок задължение за плащане от потребителя, както
и че ищецът не е изправна страна по сключения договор за продажба на
електрическа енергия, но въпреки това съдът е приел, че ответникът е
преустановил снабдяването и поведението му следва да бъде оценено като
виновно. Счита, че пред първата инстанция не се ангажирани доказателства,
които да установяват наличието на предпоставките за уважаване на иска. а
именно: не е доказано виновно поведение /неизпълнение на договора от
страна на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД; не е доказано наличие на възражение до „ЧЕЗ Е.Б.“
АД за това че потребителят е с прекъсната доставка на ел. енергия и отказ за
възстановяване; не е доказан размера на претърпените вреди; не е доказана
изправност на ищеца. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното в обжалваната част и искът бъде отхвърлен като недоказан и
неоснователен. Претендира присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
Въззиваемият по тази въззивна жалба Д. Д. Г., ЕГН **********,
действащ чрез своя баща и законен представител Д. Д. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр.София, ул.“******* оспорва същата като неоснователна.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
5
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД и
чл.82 ЗЗД от Д. Д. Г. срещу ЧЕЗ „Е.Б.“ АД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца Д. Д. Г. платени без основание суми: сумата от 1978,29 лв.,
представляваща дължима сума по фактура от 10.03.2016 г. и лихва за забава и
сумата от 38 лв., представляваща такса за експресно възстановяване на
електрозахранването, с правно основание чл. 82 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца Д. Д. Е. сумата в размер на 358,57
лв.представляваща обезщетение за загуби и пропуснати ползи от курсови
разлики и банкови такси и иск с правно основание чл.82, вр. с чл.79 ЗЗД от
Д. Д. Г., малолетен, представляван от своя баща и законен представител Д. Д.
Г. за осъждане на ответника да заплати на малолетния ищец, чрез неговия
баща и законен представител сумата от 500 лв., представляваща
неимуществени вреди, изразяващи се в страдание и дискомфорт поради
неправомерно прекъсване на електрозахранването на имота.
Ищецът Д. Д. Г. твърди, че е ползвател на електрическа енергия за
имот, находящ се в гр. София, кв. Манастирски ливади, ул. „*******, в който
електрозахранването е преустановено незаконосъобразно на 26.04.2016 г. без
потребителят да е бил уведомен. Това принудило ищецът да заплати такса за
възстановяване на захранването и сума по фактура от 10.03.2016 г. ведно с
лихва за забава, начислена въз основа на констативен протокол за извършена
проверка на електромер, макар да считал документа за неавтентичен и с
невярно съдържание. Ето защо, ищецът претендира осъждане на ответника да
възстанови заплатените от него суми - сумата от 1978,29 лв., представляваща
дължима сума по фактура от 10.03.2016г. и лихва за забава и сумата от 38 лв.,
представляваща такса за експресно възстановяване на електрозахранването,
които счита за платени без основание, както и сумата от 358,57 лв.,
представляваща загуби и пропуснати ползи от курсови разлики и банкови
такси. Като законен представител на малолетния си син претендира и
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв., изразяващи се в
страдания и дискомфорт, причинени от незаконосъобразно прекъсване на
6
електрозахранването
Ответникът "ЧЕЗ Е.Б." АД в срока за отговор на иска по чл.131 ГПК
оспорва същия. Сочи, че констативният протокол/КП/ е истински документ и
проверката на 26.02.2016 г. е извършена законосъобразно при спазване на
законовите разпоредби към момента на извършването им, че на 11.02.2016 г. е
извършен реален отчет на електромера на ищеца по ежемесечен график и от
отчетника е установена аномалия при извършване на отчета-повреден
тарифен превключвател. Оспорва, че е прекъсвано електрозахранването на
имота от представител на ответника, тъй като няма правомощие да прекъсва
захранването, защото е само доставчик на ел. енергия, а друго дружество има
лицензия да прекъсва електрозахранването, а именно „ЧЕЗ Разпределение
България”АД, като не дължи и таксата от 38 лв., тъй като съгласно разписката
същата е заплатена на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, а не на „ЧЕЗ Е.Б.”
АД. Моли за прекратяване на делото в тази част като недопустимо, а в
останалата част исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът констатира следното:
По делото е безспорно, че ищецът Д. Д. Г. и ответникът са в
облигационни правоотношения, по силата на които ищецът ползва доставена
от ответника електроенергия в имот, находящ се в гр. София, кв.
Манастирски ливади, ул. „*******, както и че ответникът е издал фактура на
10.03.2016 г. за сумата в размер на 1961,92 лв., изчислена въз основа на
констативен протокол за извършена проверка на 26.02.2016 г., както и че
сумата по фактурата е заплатена от ищеца на ответника заедно с лихва за
забава в размер на 16,37 лв. По делото е представен констативен
протокол/КП/ № 1014133 от 26.02.2016 г., от който се установява, че на
26.02.2016 г., в 10.40 часа, служители на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, в
присъствието на двама свидетели доброволци от Федерацията на
потребителите, са извършили проверка за евентуално неточно измерване
и/или неизмерване на електрическа енергия до недвижим имот, находящ се в
гр. София, кв. Манастирски ливади, ул. „********* *******“ №71.
Констатирано е, че липсвала пломбата на щита на ел. таблото, като пломбата
на капачката на клеменния блок на електромера била нарушена. Били развити
винтовете на пластините свързващи токове и напражение. Пластините били
дръпнати в крайно дясно положение. Прекъснати били ел. връзките между
7
токова и напреженова гобини на фази втора и трета по електромера. С
еталонен уред с фабричен № 05072254 и свидетелство за калибриране № Е-
175-1 от 17.04.2013 г. била измерена грешката, с която електромера отчита
консумираната чрез него ел. енергия в момента на проверката, като грешката
била /-/ минус 93.97 % отрицателна. Установена била промяна в схемата на
свързване на ел. измервателната система. В протокола е посочено, че е
уведомено МВР на тел. 112 в 10.33 часа и повторно в 11.33 часа, като
протоколът е подписан от служител на МВР. С писмо от 29.02.2016 г. ищецът
е бил уведомен, че във връзка с извършена проверка на средство за търговско
измерване/СТИ/ на адрес: гр. София, кв. Манастирски ливади, ул. „*******
бил съставен констативен протокол № 1014133 от 26.02.2016 г., като на
основание Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия/ПИКЕЕ/, ще бъде извършена корекция на сметка. От представеното
известие за доставяне е видно, че пратката не била потърсена. С писмо от
11.03.2016 г. ищецът е уведомен, че на основание протокол 1014133 от
26.02.2016 г. била начислена сума в размер на 1961.92 лв. за консумирана, но
незаплатена електрическа енергия. Видно от известието за доставяне, същото
е получено от абоната на 14.03.2016 г. Представена е издадената фактура №
**********/10.03.2016 г., издадена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл.
51 от ПИКЕЕ /отм./, съгласно която ищецът е задължен да заплати на
ответника сумата от 1961.92 лв.
От представения сертификат за публикувана реклама издадена от
„Телеграф“ ЕООД се установява, че на 26.11.2007 г. в брой. 927 е
публикувано във в. „Телеграф“ общи условия/ОУ/ на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №
ОУ-059 от 07.11.2007 г. и общи условия/ОУ/ за използването на
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Столично“ АД,
одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-056 от 07.11.2007 г. Представена е
корекция на сметка, от която се се установява, че във връзка с процесиите
констативни протоколи е одобрено доначисляването на 15210 KWh за
периода от 29.11.2015 г. до 26.02.2016 г. Представено е свидетелство за
калибриране № Е-175-1 от 17.04.2013 г. на трифазен еталонен статичен
електромер.
По делото е приета СТЕ, от която се установява, че е налице промяна в
схемата на свързване, което представлява нерегламентиран достъп и води до
8
непълно отчитане на потребената ел. енергия. Не е прозиводствен дефект.
Общото количество на същата неотчетено от СТИ - 15210 KWh, е
преизчислено при спазване на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ - за 90 дни.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите Е.А.П., Л.Щ.Х., Г.В.М., Т.И.А., Г.А.Н., Ж.Н. Г.а. От показанията
на свидетеля Т. А. се установява, че той и колегата му са направили
въпросната проверка и са установили, че две от фазите, пластината, която
свърза напрежението била преместена от крайно дясно положение, при което
на тези две фази не се отчита преминалата електроенергия. Свидетелят
заявява, че от само себе си няма как да се развият, някой трябва да ги развие,
че е имало външна намеса, за да бъдат развити. „ЧЕЗ“ като доставчик няма
интерес това да се случва, защото по този начин губи, тъй като клиентът
плаща по-малко. По този начин преминава електроенергия, която
електромерът не отчита. На проверката са присъствали лица от Федерацията
на потребителите, извикали са полициия, като за проверката не са открили
потребителя. Констативният протокол е подписан собственоръчно от
свидетеля, без какъвто и да било натиск. Свидетелката Е.П. заявява, че е
присъствала на процесната проверка като лице от Федерация на
потребителите. Твърди, че те са само наблюдатели, не са в трудово
правоотношение с ответното дружество и получават заплащане единствено за
транспорт, вода и дневни в размер на 12 лв. Спомня си, че за въпросният
случай се обадили по телефона на единия от техниците, че трябва да отидат
на проверка на процесния електромер. Тя и другото лице от Федерацията на
потребителите са присъствали от началото до края на проверката. Помни, че
потребителят бил търсен, но не дошъл нито потребител, нито представител.
Техниците отворили таблото, където е имало три електромера и пломбата на
щита била нарушена. Техниците установили, че капачката на клеменния блок
нямала пломба и били развъртяни винтчетата на втора и трета фаза.
Свидетелят заявява, че на констативния протокол е нейният подпис.
Свидетелят Х. не си спомня за процесната проверка, като е присъствала на
такъв тип проверки в служебното си качество на полицай. Посочва, че
подписът на констативния протокол е неин. Свидетелят Г.М. заявява, че той е
един от техниците, извършили процесната проверка, като констативният
протокол е подписан от него. Спомня си, че са отишли на проверка по сигнал
от техни колеги. На две от фазите са били развити деривационните пластини,
9
които се намират на клемения блок на електромера, точно над клемите за
свързващата инсталация. Пояснява, че електромерът е работел като трифазен,
но е отчитал като монофазен, при наличие на три отделни разнородни фази,
реално електромерът измервал само едната, която е съответно изправната в
момента на проверката. Електромерът измервал само една от фазите,
консумацията през тази една фаза, съответно за това нещо са направили
замерване с еталонен уред, който е описан в констативният протокол,
процентът, който са измерили на място също е записан. Потърсили са
потребителя, но никой не излязал. Обадили са се на 112 и на място бил
изпратен екип и служителката се е разписала на трета страница в
констативният протокол. Свидетелят Г.Н. установява, че на 26.04.2016 г.
работил като електромонтьор в дружеството „ВАК-02“, външна фирма,
подизпълнител на „ЧЕЗ“. Единият от договорите на тази фирма е бил за
прекъсването на тока на абонати за неплатени задължения. Няма как да си
спомни за конкретния адрес и дата. Изпращан е от разботодателя си да спира
електрозахранването многократно, не уведомява потребителя. Пояснява, че
работодателят му разполага с информация в колко часа на кой адрес и кой
служител е изклюил електрозахранването. Неговият район бил Манастирки
ливади, от страната на Бъкстон, Бъкстон, Владая, Марчаево, Княжево,
Камбаните, като неговото служебно задължение е да спре тока, а после когато
му наредят, да го пусне. Като техник в тази фирма си има пломби, негови, с
негов номер, които ползва само той. След като се разпломбира електромера,
се вади изходящата линия от електромера, вътре в жилището спира
захранването, затваря се електромера и отново се пломбира с пломба, която е
актуална. Когато се изключи, се пломбира, когато се включи, също се
пломбира с друга пломба. Тази пломба е записана и я има в „ЧЕЗ“и „ВАК-2“.
Има дори в колко часа е спряно и в колко часа е пуснато ел. захранването.
Няма задължение да попълва документи. Свидетелката Ж. Г.а, майка на
ищеца твърди, че синът й я е извикал непредвидено да гледа внука си, когато
е било спряно електрозахранването в къщата. Заради спирането синът й
трябвало да излезе да заплати някаква сметка, а свидетелката останала с
детето. Спомня си, че много дълго време нямало електрозахранване в имота,
било студено, не е могла да стопли и пасира храната на внука си. Когато
синът й се върнал, донесъл бурканчета с готово пюре, но детето отказвало да
ги яде, защото е свикнало само с домашна храна. Детето плачело, било
10
нервно, недоволно, гладно, искало да си играе, но тя го държала завито с
одеяло заради студа. Заявява, че електрозахранването е било възстановено
късния следобед.
От правна страна:
Относно осъдителните искове с правно основание чл. 55 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца Д. Д. Г. платени без основание
суми: сумата от 1978,29 лв., представляваща дължима сума по фактура от
10.03.2016 г. и лихва за забава и сумата от 38 лв., представляваща такса за
експресно възстановяване на електрозахранването и с правно основание чл.
82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца Д. Д. Е. сумата в размер
на 358,57 лв., представляваща обезщетение за загуби и пропуснати ползи от
курсови разлики и банкови такси, СГС приема следното:
Правото на ищеца да иска връщане на платената сума по реда на чл.55,
ал.1 от ЗЗД е обусловено от доказване от негова страна на плащането на тази
сума на ответника без основание. Отхвърлянето на иска е обусловено от
доказването от страна на ответника на фактите, които обуславят правото му
да получи сумата, а именно договорът за продажба на ел.енергия, доставеното
количество и цената му.
СГС намира за установено, че между страните е налице валидно
облигационно отношение с източник договор за продажба на електрическа
енергия, като приложим е ЗЕ при новите изменения.
С изменението на разпоредбата на чл.83, ал.1,т.6 във връзка с чл.98 а,
ал.2,т.6 от Закона с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., се въведе, на
първо време, законова делегация за ДКЕВР да приеме правилата за измерване
на количеството електрическа енергия/ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите
на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване; и на следващо място, когато по реда на
правилата е установено неправилно, неточно или неизмерена електрическа
енергия- редът за уведомяване на крайния потребител за извършената по тези
правила корекция. По силата на законова делегация е предоставена
възможност ДКЕВР да приеме Правила, по силата на които да се регулира
начинът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, включително начинът, по който тази
електрическа енергия ще се коригира, противно на твърденията във възивната
жалба. В този смисъл е и решение № 111 от 17.07.2015 г. по т.д. № 1650/14 г.
на ВКС, І ТО. От страна на ДКЕВР са били приети такива правила на
14.10.2013 г., обнародвани в ДВ на 12.11.2013 г. и влезли в сила на 16.11.2013
г. Тези правила имат характера на нормативни административни актове по
11
смисъла на Раздел III, от Глава пета от АПК, тъй като се приемат на
основание чл. 83, ал.1, т. 6 от Закона за енергетиката. Същите имат
задължителен характер за всички негови адресати. Доколкото те са
нормативен акт, то и при прилагането им от ответника не се касае за
„договорна клауза" по смисъла на ЗЗП. При наличието на нормативен акт,
Директива 93/1З ЕИО от 05.04.1993г. не се прилага с оглед чл. 1, ал. 2 от
същата. Последният е транспониран и в § 12а от ДР от ЗЗП /ДВ, бр. 18/2011
г./., според който разпоредбите на глава шеста от Закона -чл. 143 и сл. от ЗЗП
не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват законови и
подзаконови разпоредби.
С Правилата се прие възможност за едностранна корекция на сметката
на потребителя за минал период, какъвто е и настоящия казус. Разпоредбата
на чл.47, ал.5 от Правилата предвижда възможност на ответника за корекция
на сметките при констатирано/и/: а) несъответствие на метрологичните и/или
техническите характеристики на средството за търговско измерване с
нормираните, б) нарушения в целостта и/или функционалността на
измервателната система, в) добавяне на чужд за системата елемент- и трите,
установени при проверката, извършена по реда на чл.47 ПИКЕЕ.
В чл.48 от ПИКЕЕ, ДКЕВР е предвидила при липса на средство за
търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологична проверка
се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с
грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа да изчислява
количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка
на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, като при
наличие на точен измерител количеството преминала електрическа енергия се
изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на
средството за търговско измерване /т.1.а./, а при липса на точен измерител
количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от
максималния ток на средството за търговско измерване при всекидневно
осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента, а при липса на
средство за търговско измерване корекцията се изчислява на базата на
половината от пропусквателната способност на присъединителните
съоръжения /кабели, проводници/, свързващи инсталацията на клиента с
разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване /т.1.б./.
Разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ сочи, че когато при проверка на
12
измервателната система се установи промяна на схемата за свързване,
корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за
установяване намесата в измервателната система, който отговаря на
изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията.
Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че с решение № 1500 от
06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС на РБългария, петчленен
състав-І колегия е отменил ПИКЕЕ, приети по т.3 от Протоколно решение №
147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР, обнародвани в ДВ, брой 98 от 12.11.2013 г., с
изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от този акт. Към момента ПИКЕЕ са
отменени изцяло с решение от 08.11.2018 г. по адм.д. № 4785//2018 г. по описа
на ВАС, влязло в сила на посочената дата 08.11.2018 г., но и съгласно чл.195,
ал.1 АПК, тази отмяна на ПИКЕЕ, представляващи подзаконов нормативен
акт, има действие занапред.
От приетия по делото констативен протокол/КП/ № 1014133 от
26.02.2016 г. се установява, че на 26.02.2016 г., в 10.40 часа, служители на
„ЧЕЗ Разпределение България” АД, в присъствието на двама свидетели
доброволци от Федерацията на потребителите, са извършили проверка за
евентуално неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия до
недвижим имот, находящ се в гр. София, кв. Манастирски ливади, ул.
„********* *******“ №71. Констатирано е, че липсвала пломбата на щита на
ел. таблото, като пломбата на капачката на клеменния блок на електромера
била нарушена. Били развити винтовете на пластините свързващи токове и
напражение. Пластините били дръпнати в крайно дясно положение.
Прекъснати били ел. връзките между токова и напреженова гобини на фази
втора и трета по електромера. С еталонен уред с фабричен № 05072254 и
свидетелство за калибриране № Е-175-1 от 17.04.2013 г. била измерена
грешката, с която електромера отчита консумираната чрез него ел. енергия в
момента на проверката, като грешката била /-/ минус 93.97 % отрицателна.
Установена била промяна в схемата на свързване на ел. измервателната
система. В протокола е посочено, че е уведомено МВР на тел. 112 в 10.33 часа
и повторно в 11.33 часа, като протоколът е подписан от служител на МВР. С
писмо от 29.02.2016 г. ищецът е бил уведомен, че във връзка с извършена
проверка на средство за търговско измерване/СТИ/ на адрес: гр. София, кв.
Манастирски ливади, ул. „******* бил съставен констативен протокол №
1014133 от 26.02.2016 г., като на основание Правилата за измерване на
13
количеството електрическа енергия/ПИКЕЕ/, ще бъде извършена корекция на
сметка. От представеното известие за доставяне е видно, че пратката не била
потърсена. С писмо от 11.03.2016 г. ищецът е уведомен, че на основание
протокол 1014133 от 26.02.2016 г. била начислена сума в размер на 1961.92
лв. за консумирана, но незаплатена електрическа енергия. Видно от
известието за доставяне, същото е получено от абоната на 14.03.2016 г.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения свързани с
твърдяната от въззивника/ищец невалидност на този документ, който бил
фалшифициран, както и че решението на съда е непълно, тъй като в петитума
СРС не се е произнесъл по два от исковете, а именно по отношение на КП и
по отношение на прекъсване на електрозахранването, което според ищеца
било неправомерно и незаконно. След внимателно запознаване с всички
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, СГС
констатира, че първоначално исковата молба е била предявена при
съединяване на установителни искове с осъдителни такива, а именно ищецът
е поискал от съда да признае за установено, че не е бил в нарушение на
договорно отношение с ответника според написанато в КП, че не дължи
претендираните суми, платени по приложените по делото разписки, че по
отношение на него КП е неверен, невалиден и фалшифициран, че
прекъсването на елекрозахранването е било извършено неправомерно и
незаконно, като не е спазен срока, даден от ответника във фактура от
23.04.2016 г., като едновременно с това е поискал съдът да осъди ответника
да заплати платените от него суми в размер на 1978,29 лв., 38 лв., 358,57 лв.
за загуби/пропуснати ползи от курсови разлики и банкови такси и 500 лв.
неимуществени вреди от причинените неудобства и страдания на малолетния
му син/относно последното обстоятелство е бил конституиран като ищец
малолетния син, чийто законен представител е неговия баща/ищецът. Такова
съединяване е недопустимо, поради липсата на правен интерес, поради което
с определение от 15.02.2019 г. по гр.д. № 76062/2017 г., СРС, I ГО, 174 състав
е върнал исковата молба на ищеца в частта, в която са били предявени
кумулативно съединените установителни искове, описани в абзац I-ви от
петитума на исковата молба и е прекратил производството по тези предявени
искове. С определение от 17.07.2019 г. по ч.гр.д. № 9075/2019 г., СГС, ТО е
оставил без уважение частната жалба на Д. Г. срещу определението на СРС от
15.02.2019 г. по гр.д. № 76062/2017 г., като определението влязло в сила на
14
22.10.2019 г. За яснота, следва да бъде отбелязано, че при тези обстоятелства
следва да се приеме, че СРС е сезиран само с осъдителни искове, но не и
установителни такива. Ето защо, съдът не следва да се произнася с отделен
диспозитив по искове, които са прекратени.
СГС намира, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е доказан
твърденията си, че КП е невалиден документ. Подписан е от двама свидетели,
представители на Федерацията на потребителите, като по делото не е
установено твърдяното фалшифициране на подписа. Подписан е и от
служител на полицията, а обстоятелството, че не си спомня за конкретния
протокол се дължи на отдалечеността във времето. Неговият подпис е само
на трета страница, защото бланката е такава, а и няма изискване да има
подпис на всяка страница. В него изрично е посочено, че е имало две
обаждания на тел.112, в 10,33 минути и повторно такова в 11,33 минути. В
случая няма разминаване, тъй като при не при всяка проверка се изисква да се
уведомява полицията, а само в случаите на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ/отм./
промяна в схемата на свързане на елекромера. Като се установи такава
промяна, уведомява се полицията, същият се запознава с КП и го подписва.
Това е необходимо, за да се гарантира обективност на извършените действия,
наличието на неправомерното действие следва да бъде удостоверено с
подписа на представител на полицията, който на основание чл. 48, ал. 2
ПИКЕЕЕ /отм./ задължително присъства на проверката. Това прави
изготвения констативен протокол официален свидетелстващ документ, който
се ползва с материална доказателствена сила. СГС намира, че в разглеждания
казус е установено нерегламентирано въздействие и достъп, промяна в
схемата на свързване на електромера, поради което и на основание чл. 48, ал.
2 ПИКЕЕ /отм./ КП за установяване намесата в измервателната система е бил
съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях, което
изискване е спазено. С ПИКЕЕ /отм./ е установен механизъм за определяне на
реално консумираната електрическа енергия, която следва да се заплати от
потребителя. Не е необходимо абонатът да е извършил интервенция в
средството за търговско измерване, за да е налице основание за начисляване
на електрическата енергия. В доказателствена тежест на ответника е да
установи, че е налице разминаване между реално потребената електрическа
енергия и отчетената такава в резултат от констатираната промяна в схемата
на свързване на електромера. Без значение се явява и обстоятелството, че
15
проверката е извършена в отсъствие на потребителя, доколкото действащите
правила предвиждат такава възможност, като в такива случаи за гарантиране
на достоверното и обективно отразяване на обстоятелствата в протокола се
изисква присъствие на независим свидетел- условие, което също е спазено.
Протоколът е подписан освен от представители на оператора на мрежата
(двама служители на дружеството ответник), и от двама независими
свидетели от Федерацията на потребителите, както и от представител на
полицията. Всичко това е обсъдено от районният съд, противно на
твърдението на въззивника.
Освен това, от представената по делото обратна разписка установява, че
ответното дружество е положило усилия за известяване на потребителя.
Неполучаването на уведомлението и констативния протокол не може да
рефлектира в неблагоприятни последици за подателя-ответник по делото,
доколкото той е положил необходимата грижа да уведоми потребителя за
извършената проверка за процесния обект, за съставения констативен
протокол и за това, че ще бъде извършено преизчисление на количеството
електрическа енергия. Поради това съдът намира, че е спазено и изискването
на чл. 49, ал.4 ПИКЕЕ в седемдневен срок от датата на съставяне на
констативния протокол операторът да го изпрати на ползвателя с
препоръчано писмо с обратна разписка. В процесния случай „ЧЕЗ Е.Б.“ АД е
изпълнило изискването на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ и в ОУ, като с разпоредбите
на чл.17 и чл.49 от тях е регламентиран реда и условията за уведомяване на
потребителите при корекции на сметки.
Изводът е, че по делото е установено валидно възникнало право на
ответника да извърши едностранна корекция на потреблението на ищеца за
процесния период по правилата на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ /отм./ Липсата на
пломбата на щита на ел. таблото, нарушената пломба на капачката на
клеменния блок на електромера и развитите винотове на пластините, както и
липсата на доказателства за неправомерно поведение на трети лица,
обосновават извод, че отговорността на ищеца за заплащане на неотчетена, но
потребена енергия, следва да се ангажира. Тази отговорност е уредена като
обективна, безвиновна и възниква само на основание на установено неточно
отчитане на потреблението. В доразвиване на съдебната практика е прието
още, че дори при липса на специална правна уредба, то на общо основание в
16
приложение на правилата за договора за продажба, и по-конкретно на
основание чл. 183 ЗЗД, купувачът дължи заплащане на цената на доставената
стока. Това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово
регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни
клаузи. Прието е също така, че при липса на специална регламентация на
процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия, съдебната
процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и
за защита на добросъвестните крайни потребители. Посоченото разрешение
следва да намери приложение както в случаите на въздействие върху
средството за търговско измерване, така и при промяна в схемата на
свързване, както е в конкретния казус, доколкото и двете рефлектират в
неправилно отчитане на количеството доставена електрическа енергия. Това
се установява и от приетата по делото СТЕ, според която начисленото като
потребление количество е от 15210 KWh за периода от 90 дни, е
преизчислено при спазване на ПИКЕЕ чл. 48, ал. 1, т. 1, бук.“а“, изчисленията
били математически верни и съответства на одобрените цени на електрическа
енергия за процесния период от ДКЕВР и за период от 90 дни преди
26.02.2016 г. нямало данни за други проверки на СТИ. Налице е валидно
възникнало задължение на ищеца към ответника за заплащане на
претендираната сума, т.е. не са налице основанията на чл.55 ЗЗД.
Относно искът по чл. 82 ЗЗД за сумата от 358,57 лв., представляваща
загуби и пропуснати ползи от курсови разлики и банкови такси, СГС също
приема, че по делото не е установено тези загуби да са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението, както и че са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, поради което този иск се явява
неосноватеследва да се отхвърли.
Относно искът с правно основание чл.82 ЗЗД за сумата от 500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
неизпълнение на договорно задължение - прекъсване на ел. захранването в
обект с адрес: кв. Манастирски ливади, ул. „******* на 26.04.2016 г., СГС
приема следното:
За да възникне правото на обезщетение на основание чл.82, ал.1 ЗЗД,
следва в обективната действителност да са осъществени следните материални
предпоставки: 1. наличие на действително облигационно правоотношение за
17
продажба на ел. енергия; 2. неизпълнение на договорно задължение от страна
на ответника - в процесния случай необосновано едностранно
преустановяване доставката на електрическа енергия до имота на ищеца; 3.
настъпването на имуществени и неимуществени вреди и 4. причинна връзка
между виновното неизпълнение на договорното задължение и настъпването
на вредоносен резултат.
Наличието на действително договорно правоотношение е безспорно
между страните. То е възникнало от договор за продажба на електрическа
енергия, по силата на който "ЧЕЗ Е.Б.“ АД се е задължило да доставя
електричество на ищеца въз основа предварително установени от ответника
Общи условия - арг. Чл.98 а, ал.4 ЗЕ, чиито клаузи са обвързали всички
абонати на енергийния снабдител, без да е било необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите.
Основният спор между страните по настоящото дело се съсредоточава
върху правнорелевантното обстоятелство дали ответното дружество
надлежно е упражнило уговореното в клаузата на чл. 42, ал. 1 от Общите
условия, във вр. с чл.123, ал.1 ЗЕ (в редакцията към релевантния период)
потестативно право с едностранно волеизявление временно да преустанови
снабдяването с електрическа енергия на потребителя при неизпълнение на
задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително
при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на
потребената електрическа енергия. В клаузата на чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от ОУ
към процесния договор за продажба на електрическа енергия е уговорено
правото на ответното дружество едностранно да прекъсне или ограничи
снабдяването с електрическа енергия при забава с 10 дни от момента на
възникване изискуемостта на договорното задължение за заплащане на
продажната цена от битови потребители, но преди да упражни това
потестативно право съгласно клаузата на чл. 42, ал. 3 от ОУ потребителят
трябва да бъде уведомен за сроковете на прекъсването по начините, по които
се уведомява за сроковете за плащане на електрическа енергия. Страните са
се съгласили в уговорката на чл. 43, ал. 1 от ОУ, че при подаване на писмено
възражение от потребителя относно срока и основанието за прекъсване
доставчикът на електрическа енергия е длъжен незабавно да възстанови
подаването на електрическа енергия - до приключване на проверката. В
конретния казус, на 26.02.2016 г. е издаден КП, в който е установено промяна
18
в схемата на свързване. На 29.02.2016 г. е било изпратено писмо за извършена
проверка на СТИ на процесния недвижим имот, за съставянето на КП на
26.02.2016 г., както и че ще бъде извършена корекция на сметка на основание
ПИКЕЕ. По делото е представено известие за доставяне, от което е видно, че
пратката не е била потърсна. С писмо от 11.03.2016 г. ищецът е уведомен, че
на основание КП от 26.02.2016 г. е била начислена сума от 1961,92 лв. за
консумирана, но неизплатена ел. енергия, като известнието за доставяне е
получено от абоната на 14.03.2016 г. При тези данни следва да се приеме, че
ищецът е бил уведомен за дължимата сума, като 10-дневния срок изтича на
24.03.2016 г., четвъртък, присъствен ден. Ето защо следва да се приеме, че
към момента на преустановяване на ел. захранването на 26.04.2016 г. ищецът
не е изпълнил свое договорно задължение да заплати своевременно
потребената електрическа енергия. След извършеното от него плащане в
същия ден, а и по повод подаденото възражение, ел. захранването било
възстановено в същия ден, няколко часа след прекъсването. Ищецът е
неизправната страна в договорното правоотношение, а ответникът
правомерно е преустановил ел. захранването.
Относно твърденията за невалидност на пълномощното и доводите
свързани с тази невалидност, то същите като въведени за първи път във
въззивната жалба, се явяват преклудирани по смисъла на т.4 от Т.Р. № 1 от
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, според която
„възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с
изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК, поради
което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася
и за възраженията за погасителна и придобивна давност.“ По силата на
изричната разпоредба на чл.133 във връзка с чл.131, ал.2, т.5 ГПК, с
изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към
този момент факти. По силата на концентрационното начало в процеса,
страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които
поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното
производство. Да се допусне противното, би означавало да се обезсмисли
заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на
исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на
действията по определяне на исканията и възраженията на страните и по
19
установяване на релевантните за спора факти.
Ето защо, решението в частта, в която съдът е осъдил ответното
дружество да заплати на малолетния ищец, чрез неговия баща и законен
представител сумата от 500 лв. неимуществени вреди, следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което искът по чл.82 да бъде
отхвърлен.
Решението се променя и в частта на разноските:
Решението следва да бъде отменено в частта, в която ответното
дружество е осъдено да заплати на ищеца разноски от 74,33 лв., като ищецът
следва да заплати на ответника разноски от още 23 лв. Съдът приема, че
общият размер на разноските е 400 лв., а не съгласно представения списък от
600 лв., като претендираното юрисконсултско възнаграждение е 300 лв., а
съдът приема, че е в размер на 100 лв.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
С определение от 12.06.2022 г. по гр.д. № 76062/2017 г., постановено по
реда на чл.250 ГПК, СРС, I ГО, 174 състав е оставил без уважение искането на
ищеца за допълване на решение от 12.01.2022 г. по гр.д. № 76062/2017 г. по
описа на СРС, 174 състав.
Срещу определението е подадена възивна жалба вх. № 25054324 от
19.07.2022 г. от ищеца Д. Д. Г., ЕГН ********** с адрес: гр.София,
ул.“*******. Изложените мотиви в една част се припокриват с мотивите,
обосноваващи незаконосъобразността на обжалваното решение. Твърди се, че
в подадената искова молба изрично е поискано в съдебното решение съдът да
признае за установено по отношение на ищеца, че: той не е бил в нарушение
на договорното отношение описано в Констативния протокол/КП/, че не
дължи сумите платени по двете разписки, че е претърпял загуби/пропуснати
ползи от курсови разлики и банкови такси, че по отношение на него
процесният КП е неверен, невалиден и фалшифициран, че прекъсването на
електрозахранването е било преустановено неправомерно и незаконно на
26.04.2016 г. и не е спазен срока, даден от ответника във фактура от
23.04.2016 г. Отново се излагат доводи във връзка с валидността на КП.
Посочено е още, че в обжалваното определение е посочен единствено срок, но
не и пред кого може да се обжалва.
20
Подаден е отговор на жалбата, озаглавен отговор на частна жалба от
„Е.П.“ АД/ с предишно наименование „ЧЕЗ Елетро България“ АД/ , ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“*******, район
„Младост“, бл.“Марк Бизнес център“, чрез пълномощника юрисконсулт А.В.,
в който взема становище за неоснователност на същата.
СГС намира жалбата за допустима, а по същество неоснователна. За да е
налице основанието на чл.250 ГПК, следва съдът да не се е произнесъл по
цялото искане на страната. Както бе посочено по-горе в мотивите, след като с
определение от 15.02.2019 г. по гр.д. № 76062/2017г., СРС, I ГО, 174 състав е
върнал исковата молба на ищеца в частта, в която са били предявени
кумулативно съединените установителни искове, описани в абзац I-ви от
петитума на исковата молба, а именно съдът да признае за установено, че не е
бил в нарушение на договорно отношение с ответника според написанато в
КП, че не дължи претендираните суми, платени по приложените по делото
разписки, че по отношение на него КП е неверен, невалиден и
фалшифициран, че прекъсването на елекрозахранването е било извършено
неправомерно и незаконно, като не е спазен срока, даден от ответника във
фактура от 23.04.2016 г. и е прекратил производството по тези предявени
искове. С определение от 17.07.2019 г. по ч.гр.д. № 9075/2019 г., СГС, ТО е
оставил без уважение частната жалба на Д. Г. срещу определението на СРС от
15.02.2019 г. по гр.д. № 76062/2017 г., като определението влязло в сила на
22.10.2019 г. При тези данни следва да се приеме, че установителните искове
не са били предявени, т.е. това е имал предвид районният съд като е посочил
в обжалваното определение, че не е бил сезиран с установителни искове за
неистинност на КП, нито за установяване неправомерност на прекъсване на
захранването. Обстоятелството, че в определението не е посочено пред кого
следва да се обжалва същото, касае своевременното организиране защитата
на жалбоподателя, нещо което е сторено от него. То не влияе на
законосъобразността на определението, нито това, че и според чл.250, ал.3
ГПК съдът е следвало да се произнесе с решение, а не с определение.
Определението следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва
да заплати на ответното дружество направените от него разноски за
настоящата инстанция в общ размер от 125 лв.
21
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 12.01.2022 г. по гр.дело № 76062/17 г., в частта, в
която СРС, І ГО, 174 с-в е осъдил на основание чл. 82 ЗЗД „ЧЕЗ Е.Б.“ АД,
ЕИК ******* да плати на Д. Д. Г., ЕГН **********, действащ чрез баща си
Д. Д. Г., ЕГН ********** сумата в размер на 500 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неизпълнение на
договорно задължение - прекъсване на ел. захранването в обект с адрес: кв.
Манастирски ливади, ул. „******* на 26.04.2016 г., както и в частта, в която е
осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК ******* да
плати на Д. Д. Г., ЕГН ********** сумата в размер на 74,33 лв.,
представляваща разноски за исковото производство, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от Д. Д. Г., ЕГН **********, действащ
чрез своя баща и законен представител Д. Д. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ул.“******* срещу „Е.П.“ АД, ЕИК ******* /с предишно
наименование „ЧЕЗ Елетро България“ АД/, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“*******, район „Младост“, бл.“Марк Бизнес
център“ с правно основание чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 500
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
неизпълнение на договорно задължение-прекъсване на ел. захранването в
обект с адрес: кв. Манастирски ливади, ул. „******* на 26.04.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.06.2022 г. по гр.д. № 76062/2017
г., постановено по реда на чл.250 ГПК, на СРС, I ГО, 174 състав.
ОСЪЖДА Д. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“******* да
заплати на „Е.П.“ АД, ЕИК ******* /с предишно наименование „ЧЕЗ Елетро
България“ АД/, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“*******,
район „Младост“, бл.“Марк Бизнес център“ направените разноски за първата
инстанция в размер на още 23лв., а за настоящата инстанция в общ размер от
125 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
22
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23