Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер: 19 19.02.2020г. град: Хасково
Хасковски окръжен съд наказателен състав
На двадесет и втори януари, през две хиляди и двадесета година
В открито заседание в състав:
Председател: Стратимир Димитров
Членове: Красимир Димитров
Милуш Цветанов
Секретар: Красимира Николова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия Кр. Димитров В.н.ч.х.д.№ 628 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 29 от
16.10.2019 г., постановена по н.ч.х.д. № 296/2016г. РС – Харманли е признал
подсъдимия З.С.Д. за виновен в това, че на 23.05.2016 г. в град Х., при условията на продължавано престъпление,
причинил на С.С.М. леки телесни повреди, без разстройство на здравето
(драскотина в горната част на гръдната кост, хематом на долния клепач на ляво
око и скулата и контузия на седалището), с които е причинено страдание –
престъпление по чл. 130, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му
наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лева.
Със същата присъда
подс. Д. е осъден да заплати на С.М. сумата от 1 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени вследствие на деянието неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 23.05.2016г. до окончателното й
изплащане, а искът – в останалата му част, над уважения – до пълния предявен
размер от 3 000 лева, като неоснователен, съдът отхвърлил.
В тежест на
подсъдимия са били възложени направените от частния тъжител разноски, в размер
на 179. 69 лева.
Недоволен от
присъдата е останал подсъдимият, който я обжалва с доводи за
незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че обвинението не било
доказано, а съдът постановил осъдителната си присъда на база изложените в
тъжбата обстоятелства, без да изпълни задълженията си - да установи въз основа
на годни доказателствени средства фактите, включени в предмета на доказване.
Свидетелските показания били ценени едностранчиво, само в полза на обвинението,
без да се отчита родствената връзка на свидетел и частен тъжител, опровергана
от друг доказателствен източник. Формулирано е искане за отмяна на присъдата и
постановяване на нова от ОС, с която подсъдимият бъде признат за невинен и
оправдан по предявеното му обвинение.
В съдебно
заседание защитникът на подс. Д. поддържа жалбата по изложените съображения,
доразвива доводите си за приложение институтите на неизбежната отбрана и
реторсия, причиняване на телесна повреда поради силно раздразнение, причинено
от пострадалия с насилие и явна несправедливост на наложеното наказание, с
оглед възприетия от този състав на РС „огледален“ подход, съобразен с друго
н.ч.х.д., между същите страни, завършило със също такова наказание, наложено на
този частен тъжител.
Повереникът на С. М.
изразява становище за законосъобразност на постановената присъда и иска
въззивната инстанция да я потвърди. Претентира заплащане на разноските в тази
фаза на производството.
Такова е
становището и на частния тъжител.
Хасковският
окръжен съд, като провери правилността на
обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и на
основание чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира наличието на основания, налагащи
отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на районния съд поради допуснати в съдебното производство
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.
С тъжба заведена в
деловодството на 29.07.2016г. и разпореждане от 05.08.2016г. на РС – Харманли,
подсъдимият Д. е предаден на съд за престъпления по чл. 130, ал. 1 НК, извършени при условията на реална
съвкупност. В първото проведено по делото съдебно заседание на
13.09.2016г. е бил даден ход на делото, снета самоличността на подсъдимия,
разяснени правата на страните, бил е приет за съвместно разглеждане предявен от
тъжителя против подсъдимия граждански иск, били са конституирани страни
(тъжителят, като граждански ищец, а подсъдимият, макар и излишно, като гр.
ответник) и била дадена възможност на страните да постигнат помирение. На
следващите две дати 25.10. и 06.12.2016г. ход а делото не бил даван. На
17.01.2017г.(макар в „шапката“ да е посочена 2016г.) страните са се явили, бил е даден ход на делото и
съдът се е произнесъл по доказателствени искания на страните – изискал е
прокурорска преписка и назначил съдебно медицинска експертиза. На следващото
с.з. от 14.02.2017г.(отново година е посочена като 2016г.) страните са се
явили, даден е ход на делото и разглеждането му е било отложено. На
27.03.2017г., страните са се явили бил е даден ход на делото, извършен е разпит
на вещото лице и било прието заключението му, а впоследствие разглеждането на
делото отложено – са ангажиране на гласни и писмени доказателства. На
следващите две дати 09.05.2017г. и 27.06.2017г. ход на делото не е бил даван,
поради ангажименти на адвокатите. На 05.09.2017г. ход на делото е бил даден и
разглеждането му отложено, поради доказателствено искане. На 24.10.2017г.
отново разглеждането на делото е било отложено за ангажиране на доказателства
от страните. На 28.11.2017г. е бил даден ход на делото, представени са и са
били приети като писмени доказателства - преписи от прокурорската преписка и
делото е било отложено за прилагане на записи от охранителните камери СД,
приложено по н.ч.х.д.№ 278/2016г. на ХРС.
На 16.01.2018г. ход на делото не е бил даван. На 20.02.2018г. е даден
ход на делото и разглеждането му отложено. На 03.04.2018г. страните са се
явили, ход на делото е бил даден и разглеждането му отново отложено. Така е
процедирано и на 29.05.2018г., все с оглед прилагане на СД с видеозаписи,
приобщени към друго н.ч.х.д. на РС Харманли. На 26.06.2018г. отново страните са
се явили, даден е ход на делото и отново е било отложено – за прилагане на
н.ч.х.д.№ 296/2016г. на ХРС. По същия начин е процедирано и на 04.09.2018г. На
09.10.2018г. ход на делото не е бил даден, както се е случило и на
13.11.2018г., когато разглеждането е било отложено поради служебен ангажимент
на защитника. На 15.01.2019г. страните са се явили, даден е ход на делото,
приобщено е било към доказателствата препис от н.ч.х.д. № 278/2016г. на РС
Харманли и е била назначена техническа лицево-идентификационна експертиза.
Съдебното заседание от 05.03.2019г. е било отложено, поради служебна
ангажираност на защитника пред ОС Хасково, по друго дело между същите страни.
На 29.03.2019г. е даден ход на делото, в присъствието на страните, съдът е
отменил определението за назначаване на идентификационна експертиза и пристъпил
към разпит на свидетел – Ш. Х., след което са допуснати до разпит в качеството на
свидетели – лица, разпитани от въззивната инстанция в хода на съдебното
следствие пред нея – С. С. С., Л. Ф. Ф., Н. Б. К. – С., Д.Р. Р., С. А. Ш., П. Д. П., Д. Д. В., П. И. П., Д. С. А., Е. Г. Г., И. Д. И., А. Г. П. На
21.05.2019г. е бил даден ход на делото, разпитани са голяма част от свидетелите
и разглеждането му отложено за разпит на неявилите се лица – Л. Ф., Н. С., С. Ш., Е. Г.и И. И. На
25.06.2019г., в присъствието на страните, ход на делото е бил даден, разпитани
са свидетелите Г., С. и Ф., а делото отложено
за разпит на св. Ш. За това съдебно заседание, въпреки че е бил допуснат до
разпит в качеството на свидетел, И. И. не е бил призован и не се явил. На 25.08.2019г.
страните са се явили, даден е бил ход на делото и разглеждането му отложено,
като е било постановено принудително довеждане чрез органите на ОЗ Охрана Х. на св. Ш. На 12.09.2019г., в присъствието на
страните, съдът е дал ход на делото, разпитан е бил св. Ш., обявено е приключването на съдебното следствие и
е бил даден ход на съдебните прения. Тогава и след изслушване пледоарията на
защитника, съдът е отменил определението си за приключване на съдебното следствие,
възобновил е същото, допуснал е изменение на обвинението като престъплението е
било квалифицирано като продължавано по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, на
подсъдимия е било предявено измененото обвинение и му е била дадена възможност
да организира защитата си по това обвинение. На 16.10.2019г., в присъствието на
страните, ход на делото е бил даден, подс. Д. поканен да даде обяснения, същият
е отказал, приключено е съдебното следствие и е била постановена обжалваната
присъда.
От изложено е
видно, че в началото на съдебния процес, в първото съдебно заседание,
последвало конституирането на страните и провалилият се опит за постигнат
помирение, проведено на 17.01.2017г. практически е поставено началото на
съдебното следствие, без това изрично да е обявено с определение и без
прочитане на тъжбата от частния тъжител, каквото изискване е предвидено в чл. 276, ал. 1 НПК и на предявения
граждански иск, съгл. чл. 276, ал. 2 НПК(в тогавашната му редакция). Липсват данни в протокола от с. з.
за запитване по чл. 276, ал. 3 НПК от
председателя на състава към подсъдимия за това дали е разбрал, в какво е обвинен.
Не е записан и отговор на подсъдимия на такъв въпрос, нито пък дали желае да
даде обяснения. Посочените норми, в тогавашната им редакция, а и след
измененията съответно ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г. и изм., бр.
7 от 2019 г. на НПК касаят реда за започване на съдебното следствие и имат за
цел осигуряване правото на защита на подсъдимия, който още на този етап да има
възможност непосредствено да се запознае с фактите по предявеното с частната
тъжба обвинение, да заяви дали го разбира и съответно да упражни или не правото
си да даде обяснения, както и за какво се иска ангажирането на деликтната му
отговорност. Изложеното е показателно за степента до която е опорочено
съдебното следствие, проявило се впоследствие с допускане и разпити на
свидетели, назначаване на експертизи, многобройни отлагания за прилагане на
друго н.ч.х.д., след приключване на въззивното производство по което са били
допуснати до разпит други свидетели, без страните да са изложили
обстоятелствата, чието установяване се иска.
Така посочената
незаконосъобразна процесуална дейност на районния съд е в основата и на друго
съществено отстранимо процесуално нарушение. Постановената присъда не е
мотивирана по начина посочен в чл.
305, ал. 3 от НПК. Съдът си е позволил да възпроизведе почти дословно
фактическите обстоятелства, посочени в мотивите на ОС Хасково към присъда,
постановена по В.н.ч.х.д.№ 41/2018г., без да изложи подробни съображения
относно доказателствата по делото, позовавайки се общо на свидетелските
показания и на експертно заключение, като е включил и показанията на св. И. И. който, както вече
бе отбелязано, макар допуснат до разпит в качеството на свидетел в с.з. от
29.03.2019г. и постановено призоваването му за следващо съдебно заседание, нито
е бил призован, нито се е явил, а още по-малко е бил разпитан непосредствено от
съда. С възпроизвеждането на част от приетите фактически положения и дадените
от ОС отговори по повод възраженията на защитата по другото дело се изчерпват
положените от районния съд процесуални усилия за мотивиране на присъдата и се е
стигнало до неизпълнение на задължението по чл.
305, ал. 3 от НПК. Изобщо не може да се приеме, че в мотивите има изложени
обосновани правни съображения, нито е посочено въз основа на кои
доказателствени материали е взето материализираното в присъдата решение. Не
само, че незаконосъобразно са включени доказателствени средства(показания на
св. И.) и не е посочено кои доказателства са послужили за
формулиране на изводите по същество/освен изброяване имената на свидетели/, но
не е направен пълен доказателствен анализ. Този начин на процедиране, освен, че
е в противоречие с изискването на чл.
305, ал. 3 от НПК, представлява грубо нарушение на визираният в чл.
14, ал. 1 от НПК принцип. Материализираното в обжалваната присъда решение
може и да е взето по вътрешно убеждение, но последното в никакъв случай, с
оглед начина на изготвяне на мотивите, не е основано на обективно, всестранно и
пълно изследване на обстоятелствата по делото. Незнайно как и защо районният
съд е определил и размера на обезщетението в този размер. Действително вредите
с основание чл. 52 вр. чл. 45 от ЗЗД се определят по справедливост, но от съда
се изисква подробно и ясно посочване на обстоятелствата, който са довели до
извод, че тази сума е в състояние да репарира причинените вреди. Незнайно защо,
след като за другото дело между същите страни е било присъдено обезщетение в
размер на 1 000 лева за причинена по-тежка телесна повреда, този състав на РС
приема също такъв размер.
Въз основа на
изложеното, настоящия съдебен състав на ОС Хасково намира, че обжалваната
присъда е незаконосъобразна и следва да се отмени. Същата е постановена при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Последните са
отстраними, с оглед на което след отмяна на присъдата делото следва да се върне
на първоинстанционният съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При
новото разглеждане следва да се съобрази начина по който ще се проведе
съдебното следствие без да се пренебрегват процесуалните норми, да се преценят
внимателно становищата на страните за събиране на доказателства, в хода на
съдебното следствие да се събират само такива, които са относими към предмета
на доказване, след което събраните такива да бъдат подложени на обстоен анализ,
какъвто практически в мотивите към обжалваната присъда липсва. Само тогава би
могло да се изпълни задължението по чл.
13, ал. 1 от НПК и решението на съда би могло да бъде взето съгласно
визираният в чл.
14, ал. 1 от НПК принцип. При изготвяне на мотивите към присъдата трябва да
се съобразят и изискванията на чл.
305, ал. 3 от НПК, които първоинстанционният съдебен състав е пренебрегнал
напълно.
Така мотивиран
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Присъда №
29 от 16.10.2019г. на РС – Харманли, постановена по н.ч.х.д. № 296/2016г.
Връща делото за
ново разглеждане от друг състав на РС.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове: