Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на десети март две хиляди и двадесета година, в
следния състав
СЪДИЯ :
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 1642 по описа за 2018 година на
Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е по предявени искове с правно основание §345 от Немския Търговски
кодекс (HGB) вр. с §611 от Немския Граждански кодекс (BGB) и §288, ал. 1 от
Немския Граждански кодекс (BGB) и с правно
основание чл. 58, ал. 1 вр. с чл. 53 от Конвенцията
на ООН за договорите за международна продажба на стоки (CISG), чл. 78 вр. с чл. 74 от Конвенцията (CISG) вр. с §288, ал. 1 от Немския Граждански кодекс (BGB).
Ищецът “Х.+Е.” ГмбХ, Германия–
в процедура по несъстоятелност, регистрирано под регистрационен № HRB710501, твърди, че между него и българското
дружество ответник “Е.-Т.-И.” ЕООД, ЕИК ********, са съществували трайни търговски
отношения.
Твърди, че е предоставило на ответника услуги под
формата на консултации за оптимизиране на пречиствателна станция за отпадъчни
води в София на шести и седми август 2013 г., за което е издал фактура № DR-124063 от 14.08.2013 г.
на стойност от 4 000 евро.
Твърди, че е доставило на
ответника стоки – химикал SERVOALUFLOC 1352 plus, за което е издал фактура № DR-125701 от 30.12.2013 г. на стойност от 1 006 евро.
Твърди, че е доставил на
ответника технологично оборудване съгласно възложен обем на поръчка от
16.09.2013 г., представляваща проект “Оптимизация и обработка на отпадъчни води в “Лукойл
София”, за което
е издал фактура D12796 от 13.02.2014 г. на стойност от 18 800 евро.
Твърди, че е изпълнил точно
задълженията си, но ответникът не е заплатил дължимите суми за доставени стоки
и за извършени услуги по издадените от ищеца фактури. Твърди, че е поканил
ответника да заплати сумите, като е посочена и банковата сметка на ищцовото
дружество. Твърди, че въпреки поканите и предоставения достатъчен срок за
плащане, изпълнение на задълженията от страна на ответното дружество не е
извършено.
Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му
заплати сумата от 4 000 евро, представляваща
незаплатено възнаграждение за услуги по фактура № DR-124063 от 14.08.2013 г., сумата от 1 006 евро, представляваща дължима
сума за доставка на химикал SERVOALUFLOC 1352 plus по фактура № DR-125701 от 30.12.2013 г., сумата от 18 800 евро, представляваща незаплатено
възнаграждение за изпълнени услуги и извършени доставки по фактура № D12796 от
13.02.2014 г., както и законната лихва върху претендираните главници, считано
от датата на подаване на исковата молба (01.08.2018 г.) до окончателното им плащане.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
В дадения срок ответникът “Е.-Т.-И.” ЕООД не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, проведено на
09.07.2019 г., ищецът прави искане да бъде постановено неприсъствено решение
срещу ответника.
Съдът намира, че е компетентен да разгледа спора,
тъй като към датата на подаване на исковата молба седалището на ответното
дружество е в гр. София, Република България, съгласно чл. 4, т. 1 вр. с чл. 63,
т. 1, б. а) от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и Съвета от
12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела.
Съдът констатира, че ответникът по делото е надлежно уведомен
по реда на чл.50, ал. 4 от ГПК на адреса на управление, вписан в Търговския
регистър, същият не е подал в срок отговор на исковата молба, не е заявил становище по
определението на
съда от 15.02.2019 г., не се е явил в проведеното
първо съдебно заседание по делото и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Като взе предвид горното и направеното
от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
съдът намира, че са налице предвидените в чл. 238, ал. 1 от ГПК предпоставки.
Съдът констатира,
че с
разпореждането от 16.10.2018 г. на ответника са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването му в първото съдебно заседание, с оглед на което
са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Въз основа на
изложените от ищеца обстоятелства в исковата молба и при преценка на представените по делото доказателства, съдът намира, че съобразно чл.239, ал. 1,
т. 2 от ГПК са вероятно основателни предявените искове с правно
основание §345 от Немския Търговски кодекс (HGB)
вр. с §611 от Немския Граждански кодекс (BGB) и
§288, ал. 1 от Немския Граждански кодекс (BGB)
и с правно основание чл. 58, ал. 1 вр. с чл. 53
от Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки (CISG), чл. 78 вр. с чл. 74 от Конвенцията (CISG) вр. с §288, ал. 1 от Немския Граждански кодекс (BGB).
С
оглед на изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване
на неприсъственото решение, с което предявените искове да бъдат уважени.
По разноските:
Съгласно представения
списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски в общ размер
на 5 288,57 лева, от които 1 862,42 лева – държавна
такса, 400 лева – депозит за вещо лице, 92,40 лева – разноски за превод на
документи и 2 933,75
лева – адвокатско възнаграждение. За
плащането на адвокатското възнаграждение не са представени по делото доказателства
съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк.
дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, поради което същото не следва да бъде
присъдено в полза на ищеца.
С оглед изхода
на спора и предвид горното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца претендираните разноски в производството в общ размер на 2 354,82 лева.
Водим
от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “Е.-Т.-И.” ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Х.+Е.” ГмбХ – в процедура по несъстоятелност,
регистрирано под регистрационен № HRB710501, със
седалище и адрес на управление: ********, 79865 Графенхаузен,
Федерална република Германия, на основание §345 от Немския Търговски кодекс (HGB) вр. с §611 от Немския Граждански кодекс (BGB) и §288, ал. 1 от
Немския Граждански кодекс (BGB) и на основание
чл. 58, ал. 1 вр. с чл. 53 от Конвенцията
на ООН за договорите за международна продажба на стоки (CISG), чл. 78 вр. с чл. 74 от Конвенцията (CISG) вр. с §288, ал. 1 от Немския Граждански кодекс (BGB), сумата от 4 000 евро (четири хиляди евро), представляваща незаплатено възнаграждение за
услуги по фактура № DR-124063 от 14.08.2013 г., издадена от “Х.+Е.” ГмбХ на “Е.” ЕООД, сумата
от 1 006 евро (хиляда и шест евро), представляваща дължима сума за
доставка на химикал SERVOALUFLOC 1352 plus по фактура № DR-125701 от 30.12.2013 г., издадена от “Х.+Е.” ГмбХ на “Е.” ЕООД, сумата
от 18 800 евро (осемнадесет хиляди и осемстотин евро), представляваща незаплатено
възнаграждение за изпълнени услуги и извършени доставки по фактура № D12796 от
13.02.2014 г., издадена от “Х.+Е.” ГмбХ на “Е.” ЕООД, ведно със законната лихва за забава по
§288, ал. 1 от Немския Граждански кодекс (BGB)
върху всяка от главниците, считано
от 01.08.2018 г. до окончателното й
плащане.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Е.-Т.-И.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да
заплати на “Х.+Е.” ГмбХ – в процедура
по несъстоятелност, регистрирано под регистрационен № HRB710501,
със седалище и адрес на управление: ********, 79865 Графенхаузен,
Федерална република Германия, сумата от 2 354,82 лева (две хиляди триста петдесет и четири лева и осемдесет
и две стотинки) - разноски
по делото.
Решението е постановено по
реда на чл. 239 от ГПК и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на
страните.
СЪДИЯ :