Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                            №260093       

                    Ботевград, 13.08.2021г.

                    

               В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: *****

 

при секретаря-*****,

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА  *****

гражданско дело № 706 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.

            *****, със седалище и адрес на управление: *****, чрез пълномощник юрисконсулт И.З., моли да бъде признато за установено по отношение на ответника П.Р.Д. ***, с ЕГН:**********  за съществуване на вземането,  за което е  издадена Заповед № 260431 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 29.01.2021г. по ч.гр.д.№ 251/2020г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 782.75лв., представляваща парично вземане по сключено между страните Споразумение на 10.08.2015г. за признаване и отсрочване на задълженията, произтичащи от Договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE“ от 14.05.2004г.,  прехвърлени на *****/ново наименование *****съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007г. и Приложение №1 към него,  както и за законната лихва за забава върху горната сума-главница, считано от 18.02.2020г. до окончателното заплащане, както и за сумата от 238.30лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 18.02.2017г. до 18.02.2020г., както и да се присъдят разноските по настоящето дело и в заповедното производство съгласно приложен списък за разноските по чл.80 от ГПК, отразен в молба с вх.№ 263386 от 06.07.2021г./л.82/.

          В с.з. ищецът, редовно призован, не изпраща представител, депозирал е молба с вх.№ 263386 от 06.07.2021г. от пълномощник юрк. И.З. /пълномощно от 04.08.2020г.-л.6/, с която заявява, че поддържа исковете, моли да бъдат уважени изцяло и се присъдят направените разноски.

          Ответникът-П.Р.Д. ***  е направил възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 262880 от 26.05.2021г. в предвидения в закона срок.

          В писмения отговор ответникът оспорва исковете като твърди, че са недопустими, тъй като в заповедното производство заявителят не е представил договор, анекси и общи условия/чл.410, ал.3 от ГПК/, за което не е следвало да започва заповедно производство. Прави възражение, че исковете са неоснователни, тъй като са погасени по давност. Ответникът прави възражение, че не е уведомяван за извършената цесия от и за новия кредитор. Споразумението, което е подписал с ищеца не е признание за съществуване на дълг, както неправилно се твърди. Договорът е опорочен, тъй като са налице фактически и правни обстоятелства, обуславящи неравноправен характер на клаузи в договора. В Споразумението липсва признание на задължението от страна на ответника, за което същото не е прекъснало давността и абсолютната давност е изтекла през 2014г., т.е. давността, която е текла до момента на предоговаряне има отношение, защото споразумението не я е прекъснало. Моли да се отхвърлят исковете и претенциите на ищеца за разноски.   

            В с.з. ответникът, редовно призован, не се явява, депозирал е становище с вх.№ 263460 от 13.07.2021г., с което моли да се отхвърлят исковете и се прекрати делото, тъй като претендираната сума е погасена по давност.

            От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

            От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело №251/2020г. по описа на РС-Ботевград, се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 29.01.2021г. е разпоредено по искане на ищеца издаване на заповед № 260431 от 29.01.2021г. по ч.гр.д.№251/2020г. по описа на РС-Ботевград за изпълнение на парично задължение, както следва: за сумата-главница от 782.75лв., представляваща парично вземане по сключено между страните Споразумение на 10.08.2015г. за признаване и отсрочване на задълженията, произтичащи от Договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE“ от 14.05.2004г.,  както и за законната лихва за забава върху горната сума-главница, считано от 18.02.2020г./датата на подаване на заявлението/ до окончателното заплащане, както и за сумата от 238.30лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 18.02.2017г. до 18.02.2020г.

         Ответникът е депозирал възражение в предвидения в ГПК срок, а именно на 09.03.2021г. след като е получил съобщение и препис от заповедта за изпълнение по частното гражданско дело на 10.02.2021г.

         Ищецът е бил уведомен за възражението на ответника и възможността да предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с разпореждане от 22.03.2021г., връчено му на 19.04.2021г.

         Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 706/2021г. по описа на БРС  с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 22.04.2021г. в РС-Ботевград, изпратена по куриер с дата от 21.04.2021г., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от постановяване на горното разпореждане.

 Към доказателствата по делото е приобщено Споразумение от 10.08.2015г., сключено между ищеца и ответника. Видно от съдържанието на последното, с него страните са констатирали, че по силата на договор за продажба на вземания към датата на сключване на споразумението носител на вземането, произтичащо от Договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE“ от 14.05.2004г., сключен между *****/предишно наименование*****/ и ответника е ищеца. Отразено е, че към датата на договора за продажба на вземания, цедираното вземане срещу ответника е в размер на 782.25 лева. С подписване на последното страните са постигнали съгласие ответникът П.Р.Д., който е подписал споразумението и неговата автентичност не се оспорва, да погаси посоченото задължение при редукция на 50 % от задължението, чийто остатък става 391.38лв., при условие на еднократно плащане с краен срок на погасяване 14.08.2015г. В чл.5 от Споразумението страните са постигнали съгласие, че при пълно плащане на остатъка от задължението по т.4.1 от страна на длъжника, кредиторът ще счита претенциите си към длъжника за напълно удовлетворени. Съгласно чл.6 от Споразумението при неизпълнение изборът на редукцията по т.4.1  става невалиден и кредиторът има право да обяви за изискуема цялата неизплатена сума по т.3, да претендира съдебно същата заедно с дължимите до окончателното й изплащане лихви за забава в размер на законната лихва съгласно чл.86 от ЗЗД.

Приобщени към доказателствения материал е и Заявление за издаване на кредитна карта от 12.05.2004г., подписано от ответника  заедно с Общи условия  за издаване и използване на карта „EUROLINE“ до *****.   

Ищецът твърди, че договорът за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE“ от 14.05.2004г., който е сключен при Общи условия, при действието на Наредба №16 от 02.03.1995г. на плащанията с банкови карти, издадено от Управителя на БНБ, обн.ДВ, бр.28 от 28.03.1995г., отм. ДВ, бр.81 от 11.10.2005г. е обективиран в представеното  и описано по-горе двустранно подписано заявление от 12.05.2004г. и Общите условия към него.

Видно от приложеното копие от договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007г., че "*****" АД и „*****“ АД са прехвърлили на "*****/ сегашно наименование „*****/ вземания срещу длъжници съгласно Приложение № 1 към договора. Представено е и приложение № 1, в което под № 6991 са посочени трите имена на ответника, ЕГН, номер на сключения договор, размер на отпуснатия кредит и задължението по него.

Представено по делото е уведомление, по силата на което ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне, представляващо приложение към исковата молба, което е получил заедно с нея на 26.04.2021г.

       От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 263368/05.07.2021г., изготвена от вещото лице Д.Г.В., което страните не са оспорили и съдът приема изцяло като обоснована и компетентна, се установява, че съгласно счетоводните записвания по процесната кредитна карта е усвоена сума от 912.04лв., по която има плащания на стойност от 129.29лв. и оставаща дължима сума е 782.75лв. Размерът на лихвата за забава върху тази сума за периода от 18.02.2017г. до 18.02.2020г. е в размер на 238.31лв.

       Няма твърдения и представени по делото писмени доказателства от ответника, че е извършил плащане на процесните суми. 

       ОТ ПРАВНА СТРАНА:

       От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК са допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.

         Разгледани по същество всеки един от обективно съединените исковете по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 782.75лв., представляваща парично вземане по сключено между страните Споразумение на 10.08.2015г. за признаване и отсрочване на задълженията, произтичащи от Договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE“ от 14.05.2004г.,  прехвърлени на *****/ново наименование *****съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007г. и Приложение №1 към него,  както и за законната лихва за забава върху горната сума-главница, считано от 18.02.2020г. до окончателното заплащане, както и за сумата от 238.30лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 18.02.2017г. до 18.02.2020г., са  основателни и следва да се уважат изцяло като доказани, по следните правни съображения:

   Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респективно се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи факта на сключен договор за спогодба, с който е установено по размер задължението на ответника по договор за кредитна карта от 14.05.2004г., вземането по който е придобито от ищеца с договор за продажба на вземания.

В случая вземането по главния иск произтича от сключеното между страните Споразумение от 10.08.2015г. По своята правна същност това споразумение има силата на спогодба по смисъла на чл.365, ал.1 от ЗЗД, която изразява волята на подписалите я страни да уредят имуществените си отношения по начина, посочен в него, поради което всеки друг договор и тя съгласно чл.20а, ал.1 от ЗЗД има силата на закон между страните.  Вследствие на декларативния ефект на извънсъдебната спогодба правоотношенията между страните са такива, каквито същата ги прогласява и предвид, че спогодбата има значението на юридически факт, релевантен за спорното право съдът е длъжен да се съобрази като зачети нейния материално правен ефект. С нея се цели да се избегне правен спор във връзка с предходни отношения между страните като спорещите се съгласяват да считат помежду си, че действителното правно положение е било такова, каквото го прогласява спогодбата или Споразумението от 10.08.2015г.

   Спогодбата е двустранен възмезден договор, с който страните прекратяват съществуващ спор, или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Целта е да се внесе определеност и яснота в отношенията между страните. За да се постигне тази цел, спорещите жертват действителното правно положение, като се съгласяват да считат помежду си, че то е било и е такова, каквото го прогласява спогодбата. С нея се цели да изключи възможността да се оспорва предхождащото я правно положение, в какъвто смисъл е Решение по гр. д. № 2480/94 г. на ВКС-5 г. о.

        От коментираното по делото Споразумение, чиято автентичност не е оспорена от ответника, съдът намира, че ответникът е признал качеството си на длъжник по договора за кредитна карта от 14.05.2004г., сключен с ***** и размера на задължението си по същия. С поставяне на подписите на страните по това споразумение ответникът несъмнено е признал неизгодния за него факт на промяна на началния му кредитор с новия цесионер. Поради това очевидно той е знаел за настъпилото прехвърляне (цедиране) на задълженията му по договора, в полза на ищовото дружество. А с оглед на това и предвид коментирания по-горе договор доводите на ответника за неуведомяване за цесията не следва да се приемат за основателни.

         В този смисъл от анализ на съдържанието на сключеното между страните Споразумение от 10.08.2015г. не са налице фактически и правни обстоятелства, обуславящи неравноправен характер на клаузи в договора с оглед на направените в тази насока общи, неконкретни възражения от ответника.

Неоснователно се явява и възражението за погасяване на вземането по давност. С подписване на Споразумението и уговорените в него падежи на задължението е започнала да тече нова погасителна давност, доколкото всяко споразумение между кредитора и длъжника, с което се разсрочва или отсрочва изискуемостта на вземането, има за последица прекъсване на изтеклата дотогава погасителна давност и преместването на началния й момент към деня, в който според Споразумението вземането става изискуемо. С оглед това и за падежиралата на 14.08.2015г. еднократна вноска от 391.38лв., 5-годишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД към дата на депозиране на заявлението в съда – 18.02.2020г. (съобразно датата на изпращане на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 251/2020 г. по описа на РС-Ботевград) не е изтекъл, поради което и претенцията за сумата-главница от 782.75 лева следва да бъде уважена.

Установи се, че по сключения договор за кредитна карта, че ответникът е усвоил сумата от 912.04лв., извършил е плащане на стойност 129.29лв. и оставащата дължима сума е от 782.75лв. съгласно приетата по делото ССчЕ, изготвена от в.л. Д.В., което съдът кредитира изцяло.

За дължимостта на тази сума е сключено процесното Споразумение от 10.08.2015г., което ответникът като длъжник по него не е изпълнил в предвидения срок до 14.08.2015г. и което вземане не е погасено по давност, тъй като от датата на падежа до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 251/2020г. по описа на РС-Ботевград не е изтекла и предвидената 10-годишна абсолютна погасителна давност, която не се прилага служебно.

Поради гореизложеното главният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на дължимост по отношение на ответника на процесната сума-главница от 782.75лв. е основателен и следва да се уважи като доказан.

Разгледан по същество акцесорният иск с правно осонвание чл.422, ал.1 от ГПК за сумата от 238.30лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 18.02.2017г. до 18.02.2020г. е основателен и следва да се уважи, по следните правни съображения:

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава от деня на забавата, като съобразно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ датата на падежа. Или, ответникът е изпаднал в забава от деня следващ падежа на съответната еднократна вноска или 15.08.2015г. В случая се иска установяване на вземането за мораторна лихва за период от 18.02.2017г. до 18.02.2020г./деня на подаване на заявлението по ч.гр.д.№251/2020г. по описа на РС-Ботевград/, за който период от време е неоснователно направеното възражение от ответника за погасяване на претенцията по давност, а именно в тригодишен срок в съответствие с правилото на чл. 111, б. "в", предл. второ ЗЗД, за което претенцията за посочения период от време с оглед датата на подаване на заявлението на 18.02.2020г. не е погасена по давност. Размерът на вземането за мораторна лихва е определен от приетата по делото ССчЕ.

             Поради изложеното исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК следва да се уважат изцяло като основателни и доказани.

            ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

       С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца сумата от 75лв. за направени разноски в хода на заповедното производство / по ч.гр.д.№ 251/2020г.  по описа на БРС/, както и сумата от 325лв. за направени разноски по настоящето дело, включващи платена държавна такса /75лв./, юрисконсултско възнаграждение/100лв./ и платен депозит за вещо лице/150лв./.

               Водим от горното съдът

 

                          Р   Е   Ш   И:

 

               ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на П.Р.Д. ***, с ЕГН:********** за съществуване на вземането  на *****, със седалище и адрес на управление: *****, за което е  издадена Заповед № 260431 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 29.01.2021г. по ч.гр.д.№ 251/2020г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 782.75лв./седемстотин и осемдесет и два лева и 75 стотинки/, представляваща парично вземане по сключено между страните Споразумение на 10.08.2015г. за признаване и отсрочване на задълженията, произтичащи от Договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE“ от 14.05.2004г.,  прехвърлени на *****/ново наименование *****съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007г. и Приложение №1 към него,  както и за законната лихва за забава върху горната сума-главница, считано от 18.02.2020г. до окончателното заплащане, както и за сумата от 238.30лв./двеста и тридесет и осем лева/, представляваща законна лихва за забава за периода от 18.02.2017г. до 18.02.2020г.

               ОСЪЖДА П.Р.Д. ***, с ЕГН:********** да заплати  на *****, със седалище и адрес на управление: ***** сумата от 75лв./седемдесет и пет лева/ за направени разноски в хода на заповедното производство /по ч.гр.д.№ 251/2020г.  по описа на РС-Ботевград/, както да заплати и сумата от 325лв./триста и двадесет и пет лева/ за направени разноски по настоящето дело.

               РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:        

                                            /*****/