Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в публичното
съдебно заседание на осми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
при участието на
секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7130 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 208 КЗ (отм.), съединен с иск
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът К.А.Б. твърди в исковата си молба, че е собственик на лек
автомобил „Мерцедес Е220“ ЦДИ с рег. № *******, на който били нанесени щети със
значителна стойност при ПТП, настъпило на 22.06.2015 г. на бул. „*******“. Към
посочената дата автомобилът бил валидно застрахован по застраховка „Каско“ по
полица № 4704140200005081 при „В.Б.И.Г.“ АД, като застрахователят бил
информиран за ПТП и ищецът завел щета № 470414151527356.
След ПТП щетите по автомобила били оценен в оторизиран сервиз на
„Мерцедес“ на 32 473.26 лева. Застрахователят отказал да изплати
застрахователно обезщетение с мотиви, че констатираните деформации по
автомобила не отговарят на посочения механизъм на ПТП.
В допълнителна молба ищецът е уточнил механизма на твърдяното ПТП
по следния начин: На 22.06.2015 г. около 19.30-20.00 ч. лицето Б.М.управлявал
процесното МПС – собственост на ищеца, като се движел от с. Раковица в посока
гр. София по магистралата, като при отбивката за с. Долни Богров решил да завие
наляво по посока на движението по стария път за магазин „Джъмбо“. В този момент
от неговата дясна страна се движел с висока скорост друго МПС – лек автомобил
„комби“ – участник № 1 в процесното ПТП, който поради движението си с много
висока скорост не успял да осъществи правилна маневра и да изпълни желания ляв
завой. Поради обстоятелството, че от няколколентов пътят ставал еднолентов при
отбивката, участник № 1 се опитал да избута МПС, управлявано от Б.М., за да си
направи път и да направи желания ляв завой, но загубил контрол върху
управлявания от него автомобил и ударил предна дясна врата на процесния
автомобил. Б.М.извършил маневра, с която се опитал да предотврати настъпването
на по-тежко ПТП между двата автомобила, при което завил рязко вляво и навлязъл
в лентата за насрещно движение. В тази лента обаче се движело друго МПС –
участник № 3 в процесното ПТП, което принудило Б.М.да завие рязко наляво, за да
избегне челен удар с това МПС, при което последният напуснал пътя, изпаднал в
намиращата се там канавка и се ударил в дърво отляво на пътя по посока на
движението му, с челен удар. Движел се със скорост 50-60 км. При маневрата
първо ударил насрещно идващия автомобил в дясно, последвало някакво завъртане и
промяна в посоката на движение на МПС.
Ищецът е уточнил още, че увредите, причинени на процесното МПС при
ПТП били вреди по два броя еърбеци, предна броня, предна дясна врата, челно
стъкло, два броя фарове, калници предни два броя, преден капак и стъкло на
предна дясна врата. Увредена била цялата предна част на същото МПС. По-късно
при прегледа на МПС били установени и увреди по резервоар чистачки, облицовка
праг, стойка предна броня, буфер основа предна броня – два броя, клаксон два
броя, вентилатор, дифузьор, въздуховод – два броя, основа фар – два броя,
въздушна възглавница – три броя, предпазен колан – два броя, комплект кабели,
табло арматурно, радиатор интеркулер, кондензатор, радиатор воден, рамка
радиатор, подкалник – 4 броя, осветление – 2 броя, фар – два броя, стъкло
врата, врата шофьор, шарнир – 2 броя, калник – 2 броя, капак преден, основа
предна броня, облицовка предна броня, гума континентал.
Ищецът намира, че
са налице всички предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение,
отказът на застрахователя е неоснователен, поради което иска да бъде осъден
ответника „В.Б.И.Г.“ АД да му заплати сумата от 32 473.26 лева, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до пълното заплащане на сумата,
както и мораторна лихва за периода от 19.08.2015 г. до 10.11.2015 г. в размер
на 759.22 лева.
Ответникът „Б.В.И.Г.“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с
който признава, че между него и ищеца към датата на ПТП е било налице валидно
правоотношение по застраховка „Каско“ по отношение на процесния автомобил.
Оспорва обаче наличието на противоправно поведение на сочения като виновен
водач и поддържа, че не е ясен механизма на ПТП. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между ПТП и щетите по автомобила, като твърди, че от
страна на ищеца е налице опит за застрахователна измама, което твърдение
мотивира с направена извънсъдебно автотехническа експертиза, която сочела, че
цитираното ПТП не е настъпило при декларирания механизъм и липсва
причинно-следствена връзка между действителния механизъм на ПТП и уврежданията
по автомобила. Поддържа още, че претенцията е силно завишена, както и че към
датата на сключване на застраховката стойността на автомобила е било под
35 000 лева, поради което е налице надзастраховане. Ако се приемело, че
сумата за ремонт е исковата, то тогава било налице тотална щета, при която
преди изплащане на обезщетение ищецът бил длъжен да представи доказателства, че
е прекратил регистрацията на автомобила. Оспорва и задължението си за заплащане
на мораторна лихва, тъй като не бил поканен да плати и не бил ясен момента, от
който е изпаднал в забава.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която е изложил
доводи срещу възраженията на ответника. Пояснил е, че вземането му е станало
изискуемо най-късно на 04.08.2015 г., когато според него бил изтекъл 15-дневния
срок за плащане по чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.)
Ответникът е
депозирал допълнителен отговор на исковата молба, в който поддържа възраженията
си.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Протокол за ПТП № 1593673, изготвен на
22.06.2015 г. от В.З. – младши автоконтрольор при СДВР за ПТП, настъпило на
същата дата около 20.00 ч. в гр. София, бул. „*******“, бензиностанция ЕКО,
Долни Богров. В ПТП са участвали трима участници – участник № 1 е МПС „Форд
Мондео“ с рег. № *****, управляван от В.В.; участник № 2 е „Мерцедес“ Е220,
управляван от Б.М.с рег. № ***** и участник № 3 е МПС с рег. № *****. Описани
са констатирани вреди в цялата предна част на лек автомобил „Мерцедес“ (предна
броня, преден капак, калници, фарове, еърбег ляв и десен и др.) и в лява предна
част на лек автомобил „Форд Мондео“ предна броня, ляв калник). В Обстоятелства
и причини за ПТП е описано, че МПС № 1 се движи по бул. „*******“ от с. Долни
Богров и срещу бензиностанция ЕКО, поради несъобразена скорост реализира … в
МПС № 2, който вследствие на удара реализира ПТП с насрещно движещо се МПС № 3,
след което напуска пътя и реализира ПТП в дърво. Направена е скица, от която е
видно, че МПС № 1 и МПС № 2 са извършвали почти успоредно ляв завой.
Представена е застрахователна полица по застраховка Булстрад Каско
Стандарт с № 4704140200005081, със срок от 24.10.2014 г. до 24.10.2015 г., като
застрахован е „Д.И.“ ЕООД във връзка с Мерцедес Е220ЦДИ с рег. № *****, при
застрахователна сума 35 000 лева. Основното покритие на полицата е Пълно
каско и допълнително покритие – Помощ на пътя.
Представен е и Добавък 3 към застрахователната полица, с който
застрахованият е променен, считано от 09.02.2015 г. поради промяна
собствеността върху МПС, като същият е К.А.Б..
Представен е опис на претенция № 51-01300-5750/15/23.06.2015 г.
пред „Б.В.И.Г.“ АД относно вреди, съвпадащи с посочените от ищеца в
допълнителната му уточнителна молба. На втора страница ръкописно е посочено, че
описаните части са предадени и приети под опис от представители на ответника на
06.07.2015 г.
Сред представените от ответника документи – част от образуваната
пред него щета, се намира и ръкописно разяснение (представено и от ищеца) на Б.М..
В него е посочено, че на 22.06.2015 г. пътувал към София. След Долни Богров,
при завиване на ляво, от дясната страна го ударил сив Форд комби, отсреща
идвала синя Мазда и за да избегне удара с нея дал газ и се ударил в крайпътно
дърво. След удара се обадил от своя телефон на 112. След около 45-50 мин.
Пристигнала една патрулка. През това време автомобилът си стоял ударен в
дървото. Обадил се и на свой приятел да прати пътна помощ. Трите автомобила
били на място. От полицията направили снимки. След това закарал с пътна помощ
автомобила на паркинг на 1 км. от мястото на събитието.
Представен е опис-заключение по щета № 51-01300-5750/15/01.07.2015
г.
Представено е свидетелство за регистрация на лек автомобил
„Мерцедес Е220 ЦДИ с рег. № *******.
С писмо изх. № АССЗО № 11584/04.08.2015 г. от ответното дружество
са уведомили К.А.Б., че отказват изплащане на застрахователно обезщетение тъй
като констатираните увреждания по автомобилите не са в причинно-следствена
връзка с описаното ПТП, като ПТП е реализирано при обстоятелства, различни от
описаните.
По делото е изслушано заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице
А.М., по което той е дал оценка на щетите, претендирани да са настъпили при
процесното ПТП. Посочил е, че по средни пазарни цени стойността им е
26 838.53 лева, а според фактура, представена от ищеца са 35 456.62
лева с ДДС. Определил е остатъчната стойност на МПС към датата на ПТП на
45 366 лева спрямо цената му като нов, както и средната му пазарна цена
към същата дата, която е 34 000 лева. Посочил е, че при стойност на
ремонта 26 838.53 лева е налице тотална щета, тъй като стойността на
ремонта е равна на 79% от стойността на автомобила. Стойността на запазените
части е определена на 8 500 лева, при което стойността на обезщетението е
определил на 25 500 лева.
Видно от удостоверително писмо на МВР, Дирекция „Национална
система 112“ се установява, че на 22.06.2015 г. е постъпило обаждане от Б.М.в
19.47, който е съобщил за настъпило ПТП на бул. „*******“.
По делото са разпитано свидетелите В.И.З., Иван С.Я. и Георги
Димитров Симеонов.
Свидетелят З. е посочил, че работи в
Отдел „ПП“ като мл. автоконтрольор. На бул. „*******“ посещавал стотици
произшествия и не може да си спомни за процесното ПТП. Пояснил, е че обработката
на ПТП се състои в следното: оглед на произшествието, оглед на автомобилите, на
щетите, на следите, на изпробване на водачите за алкохол, попълват се
декларации, изготвят се скици, протокол, съставя се акт, след това тези
документи се подписват от водачите и получават копия. В някои случаи, когато са
задръстили кръстовище или пречат на движението, създават опасности за
движението или за самите тях и за околните, автомобилите се изместват. Това се
констатира и ако е спорно произшествието в скицата се пише, че са изместени
автомобилите. Тази скица се прилага към акта. В протокола за ПТП се отбелязва,
ако са направени снимки, колко броя. В протокола за ПТП не се отбелязва, ако
автомобилът е преместен и не се намира на точното място на ПТП. При съмнения за
нещо нагласено към протокола вписва, че е изготвена допълнителна докладна
записка, която прикрепят към оригинала на протокола, в която описват дали има
следи на произшествието, дали има липсващи части.
Свидетелят Я. си спомня, че е участвал в
ПТП на 22.06.2015 г. на „*******“ към Елин Пелин, извън града, близо до
бензиностанцията „Еко“. Свидетелят се движел в посока от София към Елин Пелин.
Две коли се ударили в неговото платно, срещу него на 30-40 м. Едната кола
тръгнала директно към него, даже се лизнали с нея. Тя щяла да го размаже, един
„Мерцедес“. Свидетелят ги видял в далечината, че се ударили, горе-долу на
100-ина метра от мен. Един до друг били. Другата кола ударила „Мерцедес“-а, той
влязъл в насрещното и тръгнал към свидетеля. Разминали се на косъм, но другата
кола го „лизнала“. Не може да прецени, но двата автомобила може би се движели с
40-50 км./ч. С толкова се движел и свидетелят, който трябвало да завие наляво
на бензиностанцията. Той пътувал с лек автомобил "Мазда", син на цвят,
а „Мерцедесът“ бил черен. Ударът не бил челен, а бил в левия калник на неговата
кола. Много леко го завъртял, отминал го и паднал в дерето, като се спрял в
едно дърво. Дерето било равно, на трева. Другият автомобил след, като се ударили,
спрял. „Мерцедес“-а се забил почти челно в дървото точно преди бензиностанцията
„Еко“. Автомобилът останал челно и задницата му стърчала от дерето. Това бил
старият път, който е двупосочен. Там нямало мантинела между двете пътни платна.
Шофьорът на „Мерцедес“-а казал, че причина за ПТП-то е другият автомобил, който
го ударил и че той загубил управление и затова ударил автомобила на свидетеля.
„Мерцедес“-ът се движел срещу него и пред него буквално зави към него. При
навлизането в платното на свидетеля завил наляво, свидетелят се ударил в негова
дясна страна. Той му отлющил бронята. „Форд“-ът се движел от дясната страна на
„Мерцедес“-а. „Форд“-ът останал от лявата страна на свидетеля и спрял в
неговото платно за движение.
Свидетелят С.е посочил, че е инженер,
завършил СУ - София „Транспортна техника и технология“ и през м. юни 2017 г.
работел във „В.И.Г.“. Това е фирма, в която се извършва първичната ликвидация на
щетите за „Булстрад“. Спомня си, че извършвал оглед на „Мерцедес Е 220 ЦДИ“.
Впечатление му направили няколко неща, свързани с конструкцията на автомобила.
Ударът бил в крайпътно дърво по документи. Предната броня била увредена по
цялата си дължина, високо в крайните й части, ниско долу, по средата, навсякъде
бронята била увредена. Предният капак бил увреден нехарактерно за такъв удар в
предната броня и съответно предната броня с предния капак. Двата предни детайла
не отговаряли на ударите сами по себе си. Предната броня била увредена по
цялата си дължина, докато предният капак не бил увреден по цялата си дължина, а
само в средата. Регистрационният номер на автомобила отпред бил само огънат, но
по него нямало никакви драскотини, абсолютно нищо. Логично било предният номер
на автомобила да бъде увреден, а той не бил докоснат. Бил само огънат
С-образно, но по него нямало абсолютно нищо. След това видял, че по самата
броня в двата ъгъла – левия и десния има отвори, разпробити дупки, които не би
трябвало да има този автомобил. Те служели за прихващането на бронята със свински
опашки, защото е била увредена. Дупките се правели, за да се захване самата
броня за автомобила, без да падне. Когато има щета за предна броня никой не си
разпробива бронята, за да си ги захване, особено когато застрахователите идват
на място. Това била един вид временна поправка и било нелогично, когато се
прави оглед за щета някой да се опитва да поправя автомобила преди
застрахователя да го види. След разглобили предната броня и я свалили, за да
погледнат какво вътре е увредено, в автомобила се виждало, че радиаторите –
водният и климатичният, са увредени, което също му направило впечатление, тъй
като при централен удар в дърво, какъвто е деклариран, би трябвало радиаторите
също да са сгънати по средата, а те били увредени по цялата си площ навсякъде.
Тези увреди отговаряли на удар с друг автомобил, на който металните части под
самите пластмасови брони, те биха могли да увредят по такъв начин радиаторите,
но не и от дърво. При огледа не се установили по автомобила следи от боя на
друг автомобил. Проверили на следващия ден, след като били на оглед на
автомобила и отишли да проверят мястото на произшествието. Мястото било „*******“
в района на Долни или Горни Богров, но точно срещу една бензиностанция „Еко“.
Имало дърво, проверили го. По самото дърво нямало масло, нямало абсолютно
никакви течове от автомобил. Дървото било увредено, но според свидетеля не от
този удар, защото само кората му била засегната. Около самото дърво имало
автомобилни части, които били от друг автомобил. По самата кора на дървото
нямало никакви части от автомобилна боя, от стъкла, които да показват, че нещо
е станало там. Мястото е с 5 градуса наклон от пътя. Срещу бензиностанция „Еко“
се намирало по диагонал дървото. До дървото имаше храсти. Имало и други
дървета, но свидетелят не видял да има друго увредено дърво. Огледът на
автомобила бил на избран от клиента адрес, на неутрално място, в източната част
на София на открит паркинг. На ден свидетелят правел над 40 огледа.
Видно от Удостоверение на СДВР от23.10.2016 г. на В.С.В.е съставен
АУАН относно ПТП, настъпило на 22.06.2015 г., констатирано с Протокол за ПТП №
1593673/22.06.2015 г.
Ответникът е представил запис от камери на бензиностанция ЕКО от
22.06.2015 г. на компактдиск. Съдът е допуснал оглед на записа, какъвто е
извършен и от който е установено, че част от записите са от камери, които
показват само вътрешността на бензиностанцията, поради което е извършен оглед
само на няколко камери, които дават видимост и към главния път София-Варна (*******)
в часовия диапазон 19.20 ч. до 20.00 ч. От огледа на записа не се установява да
е заснето ПТП в обсега на видимост на камерите. Заснето е обаче преминаването
на автомобил на пътна помощ, натоварен с тъмен, вероятно черен автомобил, който
в района на бензиностанцията прави обратен завой, спира, разтоварва автомобила,
който след това тръгва на собствен ход в посока София на бавен ход и не след
дълго завива надясно. Това се случва в далечина, при което от записа не може да
се установят никакви индивидуализиращи белези на автомобила, не се вижда дори
какъв модел е. При записа на всички
огледани камери се установява прекъсване в записа от няколко секунди до няколко
минути. Автентичността на този запис е оспорен от ищеца, поради което е
допуснато изслушване на СТЕ за установяване дали записът е автентичен и дали по
него се откриват следи от манипулиране (изтриване или монтаж). Заключението е
изготвено от М.Й. – служител на НИКК при МВР и същото не е оспорено. Той е
посочил че представеният му за изследване диск съдържа 20 файла, записани в АВИ
формат. Записаното изображение е цветно, без звук, с резолюция 352х288 пиксела,
кодирано с кодекс Н.264/МПЕГ-4 (АВС) и стандартна кадрова честота от 25 к./сек.
файловете са вкопирани в кадър данни за дата, часово време и условен номер на
камера и съгласно данните са регистрирани общо 13 камери с условни номера от 1
до 16 и обхващат времевия интервал от 19.20 ч. до 21.00 ч. на 22.06.2015 г.
Видеофайловете са цветен презапис. Не се установяват следи от манипулация/намеса
върху записаната информация. Същите представляват видеопоток, следващ
хронологична последователност, без следи от монтаж. Установено е прекъсване на
таймкода, вкопиран в изображението, което се дължи на режима на запис на
видеоохранителната система – при детекция на движение в зрителното поле на
камерите. Същото е установено от вещото лице и при прегледа на служебната
информация, генерирана от видеоохранителната система (log – файла).
От видеофайловете са извлечени снимкови кадри, обработени и допълнително
подобрени за повишаване на качеството им с помощта на редактор за растерни
изображения, представени в Приложение към заключението в хронологичен вред. При
направената оценка на кадрите, извлечени от видеофайловете, заснети с камери с
условни номера 06, 07 и 10, е установено, че качеството на изображенията не
позволява отграничаване на частни и на голяма част от общите признаци,
характеризиращи заснетите обекти. Причина за това са: ниска разделителна
способност на заснемащото устройство, голяма отдалеченост на обектите от
записващото устройство и малката запълненост на кадъра от заснемания обект.
В съдебно заседание вещото лице Й. е пояснил, че вероятно камерите
имат сензор за движение, пояснил е още, че прекъсванията или забавянията в записа
понякога се дължат на пропускливостта на линията на записващото устройство и
линията на ДВР, където се съхранява информацията. Дал е и примери за белези на
манипулиран запис, изрязване – когато има рязка промяна на местонахождението на
обекти, а в същото време таймингът си тече непрекъснато, а тайм-кодът се копира
върху изображението. В случая такива данни не са открити.
По делото е допусната и СТЕ, която да отговори на въпроси,
свързани със сензорите на камерите на бензиностанция ЕКО, по искане на ищеца.
Такова е изготвено от вещото лице Н.Д. и не е оспорено от страните. Тя е
посочила, че камерите на бензиностанция ЕКО не работят със сензори за движение.
На записите от тези камери главният път пред бензиностанцията се вижда на монитора
смътно и неясно, тъй като цялата система за видеонаблюдение е изградена с цел
охраняване на обекта бензиностанция и обхвата на видеонаблюдение и насочеността
на външните камери не позволяват ясна резолюция и отличаване на каквито и да е
индивидуални или общи технически признаци.
В съдебно заседание вещото лице Д. е пояснила, че ако в
продължение на 30 сек. се записва една и съща ситуация, така е направено софтуерно,
че записът се прекъсва, но наблюдението е постоянно 24 часа. Ако се появи ново
движение, програмно така е направено, че започва нов запис. Накъсването на
тайминга се дължи на това.
Вещото лице Д. е изготвила и допълнително заключение по въпроси,
свързани със сверяването на часа и датата на записите от изследваните камери.
Тя е посочила, че конфигурацията на охранителната система на бензиностанция ЕКО
софтуерно ръчно е настроена да работи непрекъснато 24 часа 7 дни в седмицата с
включени всички 16 камери. Прекъсванията на записите са с цел пестене на
размера на паметта на хард диска на процесния ДВР и са програмирани ръчно с
„основни настройки“ от главното меню на настройките. Прекъсването е настроено
ръчно на 30 сек. Възможно е настройката да е такава, че едновременно да
прекъсват група от камери или единични камери. Установила е запис от камера 1,
докато запис от същото време липсва на камера 7. Установила е още, че размерът
на записа на представения по делото диск е по-малък от размера на записа,
предоставен от бензиностанцията. Според нея липсват точно записите, относими
към процесното ПТП. Флашката със записа на бензиностанцията не се съхранява в
централата и там не знаят за нейното съдържание. Форматът на тайминга към
момента на ПТП е сменен по-късно. По време на ПТП часовниковият механизъм на
процесния ДВР е бил технически изправен и е работел непрекъснато. Сверяването
на часовника на ДВР се е осъществявало чрез постоянна безжична връзка с
интернет, поради което е осъществявана и автоматична промяна между лятно и
зимно часово време. Според нея записът не отразява в пълнота разглежданото ПТП.
Относно начина на сверяване на часовника на камерите е изслушано
допълнително заключение, изготвено от вещото лице Т.Т.. Той е посочил, че ПТП
събитие е частично в обхвата на камери 07 и 10. Констатирал е, че в записа от
видеокамера 07 липсва запис между 19.44 и 29.58, както и от 20.00 до 20.11
часа. Заявил е, че липсата на тези части от записа е следствие на изтриване на
записа чрез компютърен програмен продукт за редактиране на видеозаписи.
Констатирал е и липса на виодеозапис на видоекамера 10 в няколко промеждутъка от една до пет минути,
като също е заключил, че това се дължи на изтриване части от записа. На
конкретно поставения въпрос, предмет на експертизата е отговорил, че
видоекамерите записват в постоянен режим, като часовникът на ДВР се сверява
автоматично чрез интернет безжична връзка и работи с точност на
астрономическото време.
Ответникът е представил снимков материал, изготвен при огледа на
процесното МПС след заявяване на щета от ищеца, на хартиен носител и на Компакт
диск.
По делото са приобщени на хартиен носител и снимковия материал,
изготвен от СДВР при огледа на процесното ПТП. На снимките се вижда описаното и
от вещите лица дърво, което представлява един дънер, от който нагоре тръгват
стволовете на три дървета, крайните леко странично. На снимката, находяща се на
л. 333 от делото се вижда ясно
разположението на лек автомобил Мерцедес спрямо дървото – той е
най-близо до лявото разклонение на дървото, а не е завъртян към средното или
дясното разклонение.
По делото е изслушано първоначално заключение на вещото лице А.М.
за изясняване механизма на ПТП. Той е посочил, че в района на ПТП пътят е бил с
ляв завой в района на Т-образно кръстовище, където пътят за движение на лек
автомобил „Мерцедес“ и лек автомобил „Форд Мондео“ е път без предимство, а
пътят за движение на „Мазда“ е с предимство като главен път. Пътят е с наклон
изкачване над 5% с две ленти за движение в едно направление, разделени с
остров. Вертикалната сигнализация е осигурена от знак Б-2 Стоп, а хоризонталата
маркировка е била непрекъсната осева линия. При съобразяване на свидетелските
показания вещото лице М. е посочил следния механизъм на ПТП: водачът на
Мерцедес се движи в лявата лента за движение преди кръстовището. Водачът на лек
автомобил „Форд Мондео“ се движи с по-висока скорост в дясната лента и се
приготвя да се включи наляво в главния път като изпревари лек автомобил „Мерцедес“,
който път е с по една лента за движение във всяка посока и при знак Стоп,
отстоящ на 50 м. от кръстовището. След като лек автомобил „Форд Мондео“ се
изравнява с лек автомобил „Мерцедес“ той вижда навлизащият отдясно наляво с
предимство лек автомобил Мазда и употребява аварийно спирачната система, поради
което, поради левия завой задният мост се плъзга странично наляво и удря поради
малката странична дистанция лек автомобил „Мерцедес“ в дясната задна странична
част. От удара лек автомобил „Мерцедес“ се завърта по посока на часовниковата
стрелка и се отклонява надясно, като продължава направо и се удря леко в
предната част на Мазда с приплъзване по предна броня. След удара с лек
автомобил „Мерцедес“ Фордът спира преди да се удари в лек автомобил „Мазда“.
След удара в Мазда“-та, лек автомобил „Мерцедес“ продължава движението си,
пресича напречно главния път и затревен банкет от около 2 м. и полита в скат с
денивелация 5%, като изминава около 5 м. до удар в дърво с предна лява част.
След този удар при неравна тревна площ, автомобилът се завърта обратно на
часовниковата стрелка и удря дясна предна част в другите две дървета, които са
с общ корен едно до друго. При първичния удар е наранена кората на дървото.
Ударът е по-силен в горната предна част или около предния калник, защото е под
наклон вертикален от около 10%. При Мерцедес няма концентриран удар в дърво
поради ротацията на автомобила около дърветата и плъзгащият първичен удар в
първото дърво.
Вещото лице е определил скоростта на движение на лек автомобил „Мерцедес“
на 70 км./ч. и опасна зона на спиране 50 м. Посочил е, че дървото отстои на
около 12 м. от края на пътното платно, след удара с „Мазда“-та, лек автомобил „Мерцедес“
е изминал 7 м. по главния път, поради което ударът му в дървото е бил
непредотвратим.
Посочил е, че при описания вариант не може да се обясни как и къде
е ударена предна дясна врата на Мерцедес, защото там деформацията не е от
плъзгащ удар, какъвто е този с лек автомобил „Форд Мондео“, както и не може да
се обясни удара в дървото с ротация, предвид липсата на следи по тревната площ
от завъртане по нея.
Коментирал е твърденията на свидетеля Симеонов, като е пояснил, че
е възможно предната броня да е увредена по цялата си дължина, а предния капак
да не е увреден по цялата си дължина, защото ударът е в три броя дървета с общ
дънер, които се разклоняват нагоре. Пояснил е и възможността регистрационната
табела да е само огъната с това, че при конкретния удар той е по-силен в
горната част около предния капак, при неравен терен и повдигане на задната част
на автомобила, а регистрационната табела е долу ниско на мека подложка.
Наличието на повреди по радиаторите по цялата им площ, а не само по средата е
обяснил отново с това, че ударът не е бил концентриран в средата на автомобила,
а е бил плъзгащ в ляво крайно дърво и със завъртане около другите две дървета.
Вещото лице М. е описал, че според записа на диска, представен от
ответника, се вижда как по главния път в посока от София идва автомобил на
пътна помощ, натоварен с тъмен на цвят автомобил, след няколко секунди се
обръща в обратна посока към София, спира и разтоварва автомобила чрез бутане в
ската. Не може обаче да се установи марката и модела на разтоварения автомобил
нито къде е паднал в ската и как е бил разположен.
Поради оспорване на първоначалното заключение по отношение
определения механизъм на ПТП от ответника, съдът е допуснал разширена тройна
САТЕ, заключение по която са изготвили вещите лица П.Д., С.А. и А.М.. Те са
приели следния механизъм на ПТП съобразно свидетелските показания: лек
автомобил „Мерцедес“ се е движел в лявата лента за движение преди кръстовището,
а до него в дясната лента се е движел лек автомобил „Форд Мондео“. При
извършване на ляв завой, настъпва съприкосновение на лек автомобил „Форд Мондео“
с дясната страна на лек автомобил Мерцедес. Водачът на лек автомобил Мерцедес
предприема действия с волана за отдалечаване и навлизайки в насрещната част на
пътното платно, удря леко лек автомобил „Мазда“ в предната част със странично
плъзгане по предна броня. След ударите и отклонението на автомобила наляво, лек
автомобил Мерцедес продължава движението си, пресича пътното платно на главния
път напречно с ширина 10 м., преминава през затревения банкет с ширина около 2
м. и полита по скат с денивелация около 1.5 м., при което пада на затревената
площ и при лек наклон 5% се спуска напред около 5 м. до удара в дървото,
намиращо се извън пътното платно и банкета. Заявили са, че съобщеният механизъм
от водача на лек автомобил „Мазда“ е възможен, но при него цялостното движение
и напускане на пътното платно от лек автомобил „Мерцедес“ се дължи на
субективните действия на неговия водач при скорост не по-малка от 70 км./ч. и
рязкото навиване на волана.
Направили са коментар на показанията на свидетеля С.след извършен
оглед на деформирани елементи на лек автомобил „Мерцедес“. Установили са следи
по предната му дясна врата от ожулване от чуждо тяло с деформация от притискане
навътре. По предния капак на автомобила са установили характерна деформация от
удар в объл предмет със сравнително малък диаметър. По гредата под облицовката
на бронята също са установили следа от удар в объл предмет със сравнително
малък диаметър. Направили са снимка на дървото, в което се е ударил лек
автомобил „Мерцедес“, което е с характерна форма и разпереност (от общ дънер
нагоре тръгват три разклонения). Посочили са, че деформацията в предната част
на лек автомобил „Мерцедес“ не отговарят да са получени от удар в посоченото
дърво – деформациите много подхождат на удар в кръгъл стълб, например пътен
знак. Деформацията на предна дясна врата технически е възможна с оглед релефа
на пътя, което е неравно (вълнообразно) и същото е с вираж за МПС, идващи
отляво и обратен вираж за МПС, идващи от с. Долни Богров, като лек автомобил „Мерцедес“
и лек автомобил „Форд Мондео“, при равни скорости на двете МПС и притискане от
лек автомобил „Форд Мондео“.
В съдебно заседание вещото лице Д. е пояснил, че механизма на ПТП
не е такъв, че ударите да причинят излизането на автомобила от пътното платно.
Хипотетично е възможно тези три автомобила да участват в ПТП-то по този начин,
който описва свидетеля Я., възможно е да има такива отърквания и деформации, но
те не са причинили излизането на автомобила извън пътното платно. Водачът е
навил волана много рязко наляво.
В съдебно заседание е пояснено още, че мястото на удара в лека
автомобил „Мазда“ е в предния ляв калник, като на скицата в заключението този
удар погрешно е изобразен като настъпил повече към заден ляв калник. Относно
удара между лек автомобил „Мерцедес“ и лек автомобил „Форд Мондео“ е пояснено,
че след като вещите лица са огледали местопроизшествието на място и са
установили, че то е изключително неравно, вълнообразно, то ударът между двата
автомобила не е протривен, а е от вертикалното отклонение на двата автомобила
на завой с обратен вираж. Ударът е от притискане, като при движение с равна
скорост лек автомобил „Форд Мондео“ е притиснал лек автомобил Мерцедес.
В съдебно заседание се е развил спор между вещите лица Д. и М. по
отношение на деформациите в предната част на лек автомобил Мерцедес и как те са
получени, (въпреки че вещото лице М. е подписал това заключение бе особено
мнение). Според вещото лице Д. деформацията е от един удар в объл предмет с
малък диаметър, а деформацията върху капака е от набиране на ламарината при
удара. Според вещото лице М. деформациите са от първичен удар в лявата част,
завъртане на автомобила около дървото и следващ удар в дясната част. Според
него няма набиране на капака, а има три деформации, получени от завъртане около
дървото.
Изслушано е допълнително заключение на тройната САТЕ, по задачи,
свързани с установяване етапността на удара на лек автомобил Мерцедес в
дървото, действието на инерционните сили при усукването му в посока, обратна на
часовниковата стрелка при удар в дърво, при скорост от 70 км./ч. Същото е
подписано от вещото лице М. с особено мнение. Вещите лица Д. и А. са поддържали
посоченото в първоначалното си заключение, че деформациите се дължат на удар в
объл предмет с малък диаметър, като в описаните детайли няма следи от
завъртане. Ако е имало такова завъртане,
според тях, деформацията би била разширена в напречна на автомобила посока. Единственият
им аргумент е, че деформиращият предмет е с диаметър около 10 см., а диаметъра
на показаното дърво е около 30 см. Пояснили са, че при челен удар в кръгъл
предмет задната част на автомобила се вдига над земята (подскача) и при такъв
механизъм се е получил отпечатъка по предния капак. Поддържали са и описания в
първоначалното заключение механизъм на ПТП.
В особеното си мнение вещото лице М. е дал следните отговори на
поставените въпроси: Според свидетелските показания механизма на ПТП е следния:
водачът на лека автомобил Мерцедес се движи в лява лента за движение преди
кръстовището. Водачът на лек автомобил „Форд Мондео“ се движи с по-висока
скорост в дясната лента и възнамерява да се включи в кръстовището със завой
наляво като изпревари лека автомобил Мерцедес и премине в лявата лента на
главния път, който е с по една лента за движение в едно направление, при
Т-образно кръстовище и знак Б-2 Стоп за насрещно движещите се МПС. След като се
изравнява с лек автомобил „Мерцедес“, водачът на лека автомобил „Форд Мондео“
вижда навлизащия в Т-образното кръстовище лек автомобил „Мазда“, употребява
аварийно спирачната система да спре автомобила, поради което поради левия
завой, неравното вълнообразно пътно платно с обратен вираж, предният мост на
лек автомобил „Форд Мондео“ се плъзга странично на ляво и удря с предна броня и
преден ляв калник лек автомобил „Мерцедес“ поради малката странична дистанция,
в предна дясна врата, чрез притискане. След удара водачът на лек автомобил
Мерцедес навива рязко волана наляво, удря лек автомобил „Мазда“ в предната лява
част със странично плъзгане по предна броня и продължава да се отклонява
наляво. След удара лек автомобил „Форд Мондео“ спира и се намира отдясно на
него, като не е възможно лек автомобил „Мазда“ да е бил от дясно на лек
автомобил „Мерцедес“, както е посочил свидетеля Я., а това е въпрос на възприемане
от водача на движещото се срещу него превозно средство (в предходното съдебно
заседание е коментирана възможността свидетелят Я. да е объркал посоката, като
е посочил дясно от гледна точка на своята посока, а не тази на лек автомобил „Мерцедес“).
В същото време лек автомобил Мерцедес е продължил отклонението си наляво,
пресякъл е главния път с напречна ширина 10 м. и е полетял по скат с денивелация
около 1.5 м., при което е паднал на затревена площ и при лек наклон 5% се е
спуснал напред около 5 м. до удара в дървото, намиращо се извън пътя и банкета,
с предна лява част. При удара на ляв калник в дървото косо на неравна
тревна площ, автомобилът се е завъртял
обратно на часовниковата стрелка и е ударил дясна предна част в другите две
дървета, които са с общ корен едно до друго. Ударът в дърветата е под наклон
вертикален около 10 градуса и по-силен в
горната предна част на автомобила или около преден капак. Не е налице
концентриран удар в дърво поради ротацията на автомобила около трите дървета с
общ корен и плъзгащия първичен удар в първото дърво.
Вещото лице М. е определил скорост на лек автомобил „Мерцедес“
преди удара 70 км./ч. и опасна зона на спиране 50 м. При това и след като от
началото на ударите лек автомобил мерцедес е отстоял на 17-18 м. от края на пътното
платно и отстояние на дървото на 8 м. от пътното платно, водачът на лек
автомобил „Мерцедес“ не е могъл да предотврати удара в крайпътното дърво, тъй
като от удара с лек автомобил „Форд Мондео“ до удара с лек автомобил „Мазда“
той е изминал 20.31 м. и са му били нужни още около 30 м. да спре.
Като причини за ПТП е посочил от една страна високата скорост на
движение, а от друга, рязкото навиване на волана в ляво от страна на водача на
лек автомобил „Мерцедес“.
При посочения механизъм на ПТП, вещото лице М. е пояснил увредите
по следния начин: деформираната предна дясна врата и преден десен калник са от удар
с притискане, какъвто удар има с лек автомобил „Форд Мондео“. Плъзгащ е удара с
лек автомобил „Мазда“. Деформациите в предната част на лек автомобил „Мерцедес“
са от плъзгащ удар в първото ляво дърво и завъртане на автомобила около него в
посока обратна на часовниковата стрелка. След завъртането и протриването на
предната част на автомобила (преден капак) към средното дърво автомобилът се
удря странично напречно с дясна предна част в крайно ляво дърво, при което
става притискане на елементите и при деформацията им се получава „чупка“ на алуминиевите
части на преден капак и напречната греда. Формата на чупката на предния капак
се получава от напречната усилваща шина под предния капак поради разликата в
дебелината им и не е от удар в капака директно. Предният капак е бил преди това
огънат в предната част леко вълнообразно от триенето в средното дърво.
По отношение посоченото от свидетеля Симеонов, вещото лице М.
пояснява следното: възможно е предната броня да е увредена по цялата си дължина
високо в крайните части и ниско долу по
средата, а предният капак да не е увреден по цялата дължина, а само в средата,
защото има удар в три броя дървета едно до друго, които имат общ дънер в
долната част, а нагоре се разклоняват. Не коментира защо не са намерени
разпилени парчета пластмаса и защо не е установено отъпкване на тревата.
Пояснява, че регистрационният номер е огънат и бе драскотини,
защото същият е разположен в средата ниско и при този удар, който е най-силен в
предна лява част и със завъртане по неравен терен и повдигане на задната част
нагоре, ударът е по-силен в горната част на автомобила, около предния капак,
отколкото в регистрационния номер, който е на мека подложка долу ниско и също
долният спойлер не е увреден силно.
Водният и климатичният радиатори не са били сгънати в средата,
защото ударът не е централен. Пояснил е още, че антифризът и течността за миене
на стъклото са на спиртна основа и се изпаряват бързо, като не оставят следи,
във връзка с посоченото от Симеонов, че не е имало следи от теч.
Вещото лице М. подробно е описал как са се получили всички
установени деформации при описания от него механизъм. Посочил е, че чупката в
преден капак може да се получи не само при удар в объл предмет – стълб-тръба,
но и при описания от него механизъм. Обяснил е обаче, че чупката в предната
греда не може да се получи от удар в такъв стълб, защото тя е зад предна броня
и такава форма не може да се получи даже да се набие с облицовката на бронята
навътре. По предния долен спойлер няма отпечатъци от удар в стълб, а той е пред
напречната греда. Заявил е, че сложният удар с деформация в предната част на
автомобила на три места не може да се получи при челен или попътен удар с друго
МПС, челен удар с дърво, в стена или преобръщане на автомобила. Категоричен е,
че тези деформации могат да бъдат получени при описания от него механизъм.
В съдебно заседание вещото лице М. е обяснил и вариант, при който
няма ротация на автомобила при удара в дървото, за това как би се получило
набирането на капака и увреда на десен калник, едновременно с ляв калник.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 186 КЗ (отм.), с договора за
застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу
заплащане на застрахователна премия от страна на застрахования, като при
настъпване на застрахователното събитие
се задължава да му заплати застрахователно обезщетение. Договорът за
имуществено застраховане е такъв, при който застрахователят застрахова всяко
оценимо в пари право на застрахования. При договора „Каско“ застрахователят се
задължава да поеме риска от частична или пълна увреда на едно ППС. Този договор
може да бъде сключен при Общи условия, приети от застрахования, съгласно чл. 186, ал. 1 КЗ. С приемане на общите условия, същите стават част от
индивидуалния застрахователен договор.
За да бъде основателен иск за заплащане на
застрахователно обезщетение по такъв договор, ищецът следва да докаже валидното
му сключване, настъпването на застрахователно събитие, настъпване на вреди в причинна
връзка с него и техния обем, съотв. – дължимото обезщетение до размера на
застрахователната сума (чл. 193, ал. 2 КЗ отм.). Ако оспорва задължението си,
ответникът следва да направи и докаже правоизключващи възражения, свързани с
наличието на валиден договор или обстоятелства, които изключват отговорността
му по силата на закона или по уговорка между страните. Застрахователят може да
прави и възражение за намаляване на застрахователното обезщетение при условията
на чл. 207, ал. 2 КЗ (отм.)
По делото не е спорно между страните, а и се установява от
представените писмени доказателства, че между ищеца и ответното дружество към
датата на ПТП е било налично валидно възникнало между тях застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка "КАСКО" с обект лек автомобил „Мерцедес 220 CDI“ с рег. № *******,
собственост на ищеца, по застрахователна полица на „Б.В.И.Г.“ АД, сключена на
24.10.2014 г. и с период на покритие 24.10.2014 г. до 24.10.2015 г., при застрахователна сума 35 000 лева.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства (свидетеля Я.), както и заключенията на изслушаните САТЕ, се
установява главно и пълно настъпването на застрахователно събитие в
срока на действие на договора за застраховка – ПТП, настъпило на 22.06.2015 г., от което са настъпили
имуществени вреди за ищеца, изразяващи се в увреждане на лек автомобил „Мерцедес
220 CDI“ с рег. № ******* – общо
описани в Констативния протокол за ПТП от 22.69.2015 г., а подробно в протокол
за опис на щетите, изготвен при оглед на автомобила от представители на
застрахователя.
Настоящият състав намира, че участието
на ищцовия автомобил в ПТП на 22.06.2015 г. се установява на първо място от
съставения констативен протокол за ПТП, неоспорен от ответника. Съгласно
трайната и непротиворечива съдебна практика, в случаите, когато служител на МВР
е посетил лично автопроизшествието преди да състави протокола за ПТП, както е в
случая, същият съставлява официален
свидетелстващ документ не само относно авторството на съставителя, но и относно
фактите, които автоконтрольорът е възприел непосредствено и за направените пред
него и от него удостоверителни изявления. Така със задължителна материална
доказателствена сила констативният протокол се ползва относно установените
участници в ПТП, местоположението им след ПТП (ако такова е описано),
констатираните увреждания по МПС и пострадалите лица, наличието на маркировка и
пътни знаци, обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. Констативният протокол
няма характер на официален свидетелстващ документ относно фактите, които
автоконтрольорът не е възприел непосредствено, включително относно пълния
механизъм на ПТП или вината на водачите. (Решение № 98/25.06.2012 г. по т.д. №
750/2011 г. на ВКС, 2-ро т.о., Решение № 110/04.09.2013 г. по т.д. № 194/2012
г. на ВКС, 2-ро т.о., Решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. № 15.06.2013 г. на
ВКС, 1-во т.о., Решение № 211/14.12.2015 г. по т.д. № 2782/2015 г. на ВКС, 1-во
т.о. и др.) Предвид изложеното, неоспореният констативен протокол за настъпило
ПТП на 22.06.2015 г. около 20.00 ч. на ******* при бензиностанция ЕКО
установява по задължителен за съда начин кои са участниците в него, при какви
обстоятелства е настъпило ПТП, какви увреди са констатирани при участвалите автомобили.
В случая от протокола за ПТП се установява, че същото е настъпило между три
автомобила, включително процесния Мерцедес, като същият се е движел успоредно с
лек автомобил Форд Мондео, а последният е ударил Мерцедес отдясно при маневра
ляв завой, след което Мерцедес е продължил наляво, ударил е идващият насрещно
лек автомобил Мазда, излязъл е от пътя и се е ударил в дърво.
На следващо място, посоченият механизъм
най-общо се установява и от разпитания свидетел Я., водач на участвалия в ПТП
лек автомобил Мазда, чиито показания не се установява да са противоречиви или
непоследователни, нито достоверността им се разколебава от останалите
доказателства по делото. Единственото нелогично негово изявление, че се е
ударил в дясната страна на лек автомобил „Мерцедес“ е обяснено правдоподобно от
изслушаните вещи лица с грешка на възприятието от страна на свидетеля, който е
определил посоката от гледна точка на своето местоположения (той е бил вдясно
от лек автомобил „Мерцедес“, гледано в посоката на движение на лек автомобил
„Мазда“).
На трето място, и трите изслушани по
делото вещи лица по единична и разширена САТЕ сочат като технически възможен описаният
в протокола за ПТП и от свидетеля Я. механизъм с уточнението, че ударите с лек
автомобил Форд Мондео и лек автомобил Мазда не са били от естество да причинят
излизане на лек автомобил Мерцедес от пътя и удара му в дървото, а това се
дължи на субективните действия на водача на лек автомобил Мерцедес, който
твърде много е навил волана в ляво и е шофирал с висока скорост – около 70
км./ч. Това уточнение е ирелевантно за преценката дали е настъпило ПТП и от
него ли са вредите, заплащане за които се претендира от ищеца, тъй като при
застраховка Каско наличието или липсата на виновно поведение на увредения водач
е ирелевантно. От значение е обстоятелството дали автомобилът е пострадал при
покрит от застраховката риск, а увредата при ПТП е такъв риск. Поведението на
водача на лек автомобил Мерцедес е следствие от поведението на водача на лек
автомобил Форд Мондео, който е инициирал ПТП, като опит да предотврати
по-големи вреди, предвид идващия насрещно автомобил Мазда и крайният резултат –
удар в дърво, е последният елемент от едно усложнено ПТП.
По делото е допуснат оглед на
видеозаписи от камери на намиращата се на мястото на ПТП бензиностанция ЕКО. В
ГПК не е изрично уредено доказателствено средство „видеозапис“. Същото е
допуснато в настоящия процес само като помощно средство със спомагателно
значение, нямащо съществена доказателствена сила, още по-малко пряко доказателствено
значение. В записите е установено многократно прекъсване от по
няколко минути. От заключението на вещото лице Й. се установи, че тези
прекъсвания не се дължат на монтаж или изрязване на видеозаписа, а на режима,
при който камерите са работели, а именно – записът е спирал при липса на
движение и се е възобновявал при наличие на такова. Неговото заключение е
потвърдено и от първоначалното заключение на вещото лице Д., която след
проверка, е установила, че камерите имат софтуерна настройка да спират записа,
ако липсва движение за повече от 30 секунди. Настоящият състав не възприема
като достоверни изявленията на вещото
лице Т.в частта, в която е посочил, че прекъсванията на записа се дължат на
изтриване с програма за редактиране на видеозаписи, тъй като това негово
становище е абсолютно немотивирано от една страна, а от друга страна вещото
лице Т.изобщо не е имал задача да изследва манипулирани ли са записите, за
което изследване същият е неизвестно да има квалификация, а от друга страна
заключенията за обратното на вещите лица Й. и Д. са обосновани и се дължат на
извършена проверка, като вещото лице Й. има квалификация да изследва
манипулирането на записи.
В същото време всички вещи лица (Й., Д.
и Т.) са изяснили, че камерите на бензиностанцията са били предназначени да
охраняват района на бензиностанцията и записите, които съдържат на
по-отдалечени обекти, са крайно неясни. Може да се предположи, че настройката
на камерите да прекъсват записа е зависел от движението непосредствено в района
на бензиностанцията, а не и от движението на значително разстояние от нея,
т.е., вероятно по пътищата, които са били около бензиностанцията е имало
движение и в моменти, когато камерите са прекъсвали записа, защото не е имало
движение пред самата бензиностанция или в непосредствена близост до нея. Ето
защо, според настоящия състав, липсата на заснето от тях ПТП около времето, в
което от останалите доказателства се установява настъпването му, не може да
бъде доказателство за ненастъпването на ПТП, а от друга страна, липса на кадри
от ПТП прави видеозаписа изобщо неотносим към спора.
На записите от камери 07 и 10, на които
е извършен оглед, се наблюдава преминаване на автомобил на Пътна помощ пред
бензиностанция ЕКО, като отзад е качен тъмен автомобил, чиито индивидуализиращи
белези не могат да бъдат установени, предвид ниската резолюция на записа.
Автомобилът е разтоварен от „репатрака“ след извършен от него обратен завой
след бензиностанцията, след което на собствен ход тъмният автомобил се
придвижва към мястото на ПТП, където завива наляво. Посоченият видеозапис не е
от естество да разколебае доказателствената сила на посочените по-горе
доказателства относно ПТП и неговия механизъм първо, защото заснетият тъмен автомобил
не може да бъде индивидуализиран и второ, поради ниската си доказателствена
стойност.
При установено настъпване на ПТП и
неговия механизъм, основният спор между страните е в това, дали установените
при огледа от застрахователя вреди по лек автомобил „Мерцедес“ са настъпили в
причинна връзка с настъпилото ПТП. За установяване на причинната връзка по
делото е изясняван в детайли механизма на ПТП чрез единична и разширени САТЕ.
Всички вещи лица са били единодушни, че вдлъбнатината по дясна предна врата на лек автомобил „Мерцедес“
е получена при първоначалното съприкосновение между него и лек автомобил „Форд
Мондео“, като същата е получена при успоредно движение на двете МПС с равна
скорост, по вълнообразно пътно платно и обратен вираж на пътя, в който случай
ударът между тях е бил чрез притискане, довело до въпросната вдлъбнатина в
предна вясна врата на лек автомобил „Мерцедес“. Това не е обсъждано, но е
логично именно при този удар да е пострадало и стъклото на дясната врата,
каквато увреда има в описа и в претенцията на ищеца. Единодушни са вещите лица
и относно удара между лек автомобил „Мерцедес“ и лек автомобил “Мазда“, който е
бил с приплъзване на лек автомобил „Мерцедес“ в лява предна част на лек
автомобил „Мазда“. Разнопосочни са заключенията обаче на вещите лица Д. и А. от
една страна и вещото лице М. от друга, относно механизма на удара в дървото,
съотв. – дали увредите в предната част на лек автомобил „Мерцедес“ са настъпили
при този удар. Настоящият състав намира, че първоначалното единично заключение
на вещото лице М. и особеното му мнение към допълнителната тройна САТЕ следва
да бъдат приети като по-достоверни. Първо, защото описаният от него механизъм с
първоначален удар в лява предна част и настъпила впоследствие ротация с
приплъзване в средния ствол на „тройното“ дърво и краен удар в дясно в десния
ствол е подробно мотивиран и логичен и обяснява всички увреди в предната част
на автомобила, и второ, защото по логичен начин опровергава изводите на другите
вещи лица за настъпил удар в объл предмет с малък диаметър (липсата на увреди в
долния спойлер, а в същото време наличие на увреда в предната греда, която се
намира по-назад от него като разположение), а те не дават обяснение за този
алогизъм.
Това, което поставя съмнение относно механизма
на ПТП, посочен от вещото лице М., е разположението на лек автомобил „Мерцедес“
спрямо дървото, което се наблюдава на една от снимките, направена от служителя
на СДВР след ПТП (л. 333 от делото). На тази снимка автомобилът е така разположен
спрямо дървото, че не личи да е имало ротация надясно около средния и десния
ствол на дървото. Възможно е обаче автомобилът да е бил изместен след ПТП и при
заснемането му да не е бил точно в позицията, в която е бил веднага след удара.
По въпроса дали местопроизшествието е запазено непроменено до идването на
служител на СДВР по делото няма данни. Свидетелят З. е посочил, че в протокола
за ПТП не се описва наличието на преместване на автомобилите след ПТП. А удар
несъмнено е имало, видно от отворените два еърбека, които добре се виждат на
снимките, направени от СДВР. Имало е и удар в дървото, за което свидетелства
свидетеля Я. и няма причина неговите показания да не бъдат приети за
достоверни, още повече, че той непосредствено е могъл да възприеме случващото
се по време на ПТП. В същото време липсват каквито и да е доказателства лек
автомобил „Мерцедес“ да е имал увреди, настъпили преди процесното ПТП.
Следва да бъде посочено, че вещото лице
М. е дал логично обяснение за повредите в дясно и върху капака на лек автомобил
„Мерцедес“ и в случай, че механизмът на удара в дървото е бил без ротация около
него (в съдебно заседание на 01.02.2018 г.) Вещото лице М. е дал и обосновано
логично обяснение на всяко обстоятелство, което свидетелят С.е посочил като
опровергаващо твърдения от ищеца механизъм на ПТП и най-вече относно удара в
дървото. В същото време, наблюдава с несъответствие между част от показанията и
изводите на свидетеля С.и останалите доказателства по делото – така напр. той е
заявил, че по дървото не е имало никакви следи от удара, а в същото време, на
л. 251 от делото се намира снимка на дървото, в което се е ударил лек автомобил
„Мерцедес“, на която се вижда малко стъкло, полепнало но остатък от наранената
кора. На снимка, находяща се на л. 89 от делото, предоставена на вещото лице М.
от ищеца, се вижда предна част на процесния автомобил, като в лявата й част е
очевидно застъргване и полепнали по него жълто-кафеникави частици, наподобяващи
сухи листа или кора на дърво. Свидетелят е заявил също, че по „Мерцедес“ не е
имало следи от боя, а в експертизата, която самият ищец е поръчал извънсъдебно
и която е представена по делото, макар и неприета като доказателство, експертът
е посочил, че по дясна врата има следи от светлосиня боя (л. 35 от делото)
Предвид
възприетия от настоящия състав като по-достоверен механизъм на ПТП, описан от
вещото лице М. и обстоятелството, че същият обяснява логично всички външни
наранявания по лек автомобил Мерцедес, както и увредите по радиаторите на
автомобила, отворените еърбеци са описани в протокола за ПТП и ясно се виждат
на направения от СДВР фотоалбум, то описаните и претендирани от ищеца вреди по
автомобила се явяват понесени в причинна връзка с ПТП и подлежат на
обезщетяване от застрахователя.
Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието. (чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) и не може да надвишава застрахователната сума
– чл. 193, ал. 2 КЗ (отм.) Според неоспореното първо заключение на САТЕ,
относно размера на вредата и дължимото се обезщетение, вещото лице М. е
определил стойност на ремонта на вредите към момента на ПТП 26 838.53
лева. Действителната стойност на автомобила към датата на ПТП е определена на
34 000 лева, което пък означава, че ремонтът е равен на 79% от стойността
на автомобила и представлява тотална щета по смисъла на чл. 193, ал. 4 КЗ
(отм.) Определил е стойност на запазените части 8 500 лева и след
приспадане на тяхната стойност от действителната пазарна цена на лекия автомобил
е определил дължимото застрахователно обезщетение на 25 500 лева, което е
по-ниско от застрахователната сума, до който размер предявеният главен иск е
основателен, а за разликата до пълния претендиран размер от 32 473.26 лева
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ищецът е възразил при устните състезания относно приспадането на
стойност на запазени части от стойността на автомобила. Съдът намира това възражение
за неоснователно. Макар да липсва опис по делото на запазените части, вещото
лице М. е приложил разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Методика
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства, по Задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите – Приложение № 1 към Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното
застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 и за методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно който
текст при установяване на запазени части размерът на застрахователното
обезщетение не може да се определи под 75 % от размера на действителната
стойност. Очевидно е от всички приложени по делото снимки на процесния
автомобил, че увредите по него са само отпред, запазените части не са малко и
съставляват най-малко 25% от стойността на автомобила, поради което и
стойността им следва да се определи на поне 8 500 лева. Ирелевантен е
въпросът дали ищецът има автокъща и как ще реализира запазените части. Още
повече, че в случая тоталната щета е определена на база стойността на ремонта,
а не на база възможността за поправка и използване на автомобила като такъв
след ремонта.
Следва да бъде посочено, че предвид установената от вещото лице М.
действителна пазарна цена на автомобила към в юни 2015 г. в размер на
34 000 лева, неоснователно се явява възражението на ответника, че към
октомври 2014 г. и при застрахователна сума от 35 000 лева е било налице
надзастраховане. Застрахователната сума е само с 1000 лева по-висока от действителната
пазарна цена седем месеца по-късно и при правилата за амортизирането на
автомобилите едва ли е надхвърляла пазарната цена към октомври 2014 г.
Неоснователно е възражението на ответника, че дължи изплащане на
застрахователно обезщетение при тотална щета, само ако ищецът представи
удостоверение за дерегистрация на автомобила. Такова императивно изискване
законът не съдържа. Разпоредбата на чл. 193, ал. 3 КЗ (отм.) има друг смисъл и
той е да се осигури изпълнение от страна на увредения на едно негово
административно задължение чрез вменяване задължение за застрахователя да
изиска изпълнението му, но неизпълнението му не може да бъде основание за
застрахователя да изплати застрахователно обезщетение.
По отношение акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва,
настоящият състав намира следното: Съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.), при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг
от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е представил
на застрахователя всички изискуеми документи. По делото няма данни, кога
застрахованият е представил всички документи, но това несъмнено е било
направено към датата, на която е направен отказ от застрахователя – 04.08.2015
г. Следователно, обосновано следва да се приеме, че същият е следвало да
изплати дължимото застрахователно обезщетение не по-късно от 19.08.2015 г. и е
изпаднал в забава на следващия ден – 20.08.2015 г. Съдът изчислява дължимата
мораторна лихва за периода 20.08.2015 г. до 09.11.2015 г. (денят, предхождащ
депозирането на исковата молба) с помощта на електронния калкулатор на НАП,
като върху сумата 25 500 същата е в размер на 581.93 лева, до който размер
претенцията е основателна за разликата до пълната претенция от 759.22 лева и за периода от 04.08.2015 до 19.08.2015 г.
ще следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По разноските: При този изход на спора,
всяка страна има право на разноски съобразно уважената, съотв. – на
отхвърлената част от исковете.
Ищецът е направил разноски в размер на общо 8520.99 лева (30 лева,
платени за един от свидетелите, не са използвани). Съобразно уважената част от
исковете, на ищеца се дължат 6687.27
лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът е
направил разноски в общ размер на 4 658 лева, от които, съобразно
отхвърлената част от исковете, му се дължат 1002.40 лева, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Съдът констатира, че ищецът е заплатил по сметка на СГС държавна
такса в размер на 1 329.29 лева, а общо дължимата по двата иска такса е в
размер на 1348.93 лева (дължимата държавна такса по всеки иск е в размер на 4%
от цената му, но не по-малко от 50 лева). Ищецът ще следва да бъде осъден да
доплати 18 64 лева по сметка на СГС, на основание чл. 77 ГПК.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, пл. „******, да заплати на К.А.Б., ЕГН **********,***, следните суми: 1. Сумата 25 500 (двадесет и пет
хиляди и петстотин) лева – застрахователно обезщетение за вредите, нанесени
на лек автомобил „Мерцедес“ Е220 CDI с рег. № ***** при ПТП, настъпило на
22.06.2015 г., по застрахователна полица Булстрад Каско Стандарт №
4704140200005081, със срок на валидност от 24.10.2014 г. до 24.10.2015 г.,
на основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.), като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 32 473.26 лева, като неоснователен; 2. Сумата 581.93 лева (петстотин
осемдесет и един лева и деветдесет и три стотинки) – мораторна лихва върху
главницата по т. 1 за периода от 20.08.2015 г. до 09.11.2015 г. включително, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 759.22 лева,
както и за периода 04.08.2015 г. до 19.08.2015 г. включително, като
неоснователен; 3. Законната лихва
върху главницата по т. 1 от датата на исковата молба – 10.11.2015 г. до
окончателното изплащане на задължението и 4.
Сумата 6 687.27 лева (шест хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и
двадесет и седем стотинки) – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда
К.А.Б., ЕГН **********,***, да
заплати на „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
пл. „******2, сумата от 1002.40 лева
(хиляда и два лева и четиридесет стотинки), представляваща направените по
делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Осъжда
К.А.Б., ЕГН **********,***, да
заплати в бюджета на съдебната власт по сметка на СГС сумата 18.64 лева (осемнадесет
лева и шестдесет и четири стотинки) – разлика до пълния дължим размер на
държавна такса, на основание чл. 77 ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: