Решение по дело №210/2022 на Административен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  231

 

     гр. Стара Загора, 24.10.2022 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на шести октомври  две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                           Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

Ч                                                                                                                                        Членове:         ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря  Зорница Делчева

  и с участието на прокурора  Минчо Николов

като разгледа докладваното от  съдия  Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 210 по описа  за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба от И.С.С. от  гр. Пловдив чрез пълномощника му адвокат И.С. против Решение № 172/ 13.06.2022г, постановено по АНД № 20225510200488/2022 г. на Районен съд  Казанлък, с което е потвърден електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба серия К № 5656891, издаден от ОД на МВР Стара Загора, за нарушение на Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, установено с автоматизирано техническо средство. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Според касатора въззивният съд не е отчел, че не са спазени изискванията за използване на техническо средство при установяване на нарушението, за което е издаден ЕФ, както и че автомобилът представлява тип „линейка“. Оспорва се и възприетото място на извършване на нарушението. По тези съображения и такива за процесуални нарушения при издаване на ЕФ, е отправено искане за отмяна на решението, с което той е потвърден и отмяна на самия ЕФ. Претендират се направените по делото разноски.

 

    Ответникът по касационната жалба Областна дирекция на МВР Стара Загора, в представено писмено възражение от процесуалния представител юрисконсулт Москова оспорва жалбата като неоснователна. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното  адвокатското възнаграждение от  касатора.

 

   Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

    Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

              Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

              Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

    Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е електронен фиш серия К № 5656891,  издаден от ОД на МВР Стара Загора, с който на И.С.С.  от гр.Пловдив като законен  представител на „ЛИНЕЙКА ПЛОВДИВ ХЕЛП“ ООД, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 05.03.2022 г., в 16:02 ч,  в обл Стара Загора, община Мъглиж, път  I-5 км.209+600 в с.Тулово в посока към гр.Стара Загора е управляван лек автомобил „БМВ 525Д” с рег. № *****, собственост на „ЛИНЕЙКА ПЛОВДИВ ХЕЛП“ ООД, със скорост 83 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, въведено с пътен знак Д-11 за населено място. Нарушението е установено и заснето с АТСС TFR1-M и приспаднат километров толеранс от -3 км/ч.

 

    За да потвърди електронния фиш, Казанлъшкият районен съд е изложил съображения за неговата формална и материална законосъобразност. Според съда  фишът е издаден по утвърдения образец и отговаря на изискванията на чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. Обосновано е със събраните по делото доказателства, че по безспорен начин се установява извършването на твърдяното административно нарушение на ЗДвП, заснемането му с изправно техническо средство и при спазване на изискванията по Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдът е отхвърлил оплакването, че заснетият да се движи с превишена скорост автомобил представлява тип „линейка“ в резерв с апаратна вентилация и макар да не е регистриран като специализирано МПС, следвало да се третира като специализиран превоз. Доводите на съда са базирани на разпоредбата на чл.91 от ЗДвП относно превозните средства със специален режим на движение като е прието с оглед събраните доказателства, че  лек автомобил „БМВ 525Д” с рег. № ***** не попада в тази хипотеза. Въз основа на изложените мотиви е направен извод, че обжалваният ЕФ е издаден в съответствие с приложимите законови разпоредби, наложеното наказание съответства по вид и размер на предвиденото в закона за разглежданото деяние и ЕФ следва да бъде потвърден.

 

             Обжалваното решение на  Районен съд Казанлък е валидно, допустимо и правилно.

 

            Напълно се споделя изводът на въззивната инстанция, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели или да могат да доведат до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. При съобразяване формата на електронния фиш с императивните изисквания на специалната норма на чл.189, ал.4 от ЗДвП, административнонаказателното обвинение е формулирано конкретно, ясно и точно от фактическа и правна страна, а ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити.

 

      Неоснователно е оплакването на касатора, че по делото липсват доказателства за техническата изправност и за одобряване типа на средството за измерване на скоростта. В чл.4 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, е предвидено за контрол на движението по пътищата да се използват АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. За тези предпоставки по делото са налични писмени доказателства - Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/ 24.10.2010г, валидно до 24.02.2020 г за мобилна система за видео контрол на нарушенията за правилата на движение тип TRF1-M и Протокол от последваща проверка  след ремонт № 5-49-21/ 09.11.2021г. В последния изрично е отбелязано, че мобилната система идент. № 572 съответства на одобрения тип. В приложения по делото Протокол за използване на АТСС рег.№ 1087/ 07.03.2022г с дата на използване 05.03.2022г е посочена система със същите тип и номер. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип и могат а се ползват, ако отговарят на изискванията на чл.43 от Закона за измерванията – да са преминали последваща проверка. По силата на  този нормативен текст периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. В т.31 от Заповед № 616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери, е определена на една година. Изложеното води до извод за изправност на техническото средство към момента на установяване на нарушението на 05.03.2022г, тъй като не е изтекла една година от проверката му.  Респективно, отчетените от него резултати от измерване на скоростта на движение на автомобилите правилно са приети за достоверни и изготвените видеозапис и извлечение-разпечатка са годни веществени доказателства в административнонаказателния процес.

 

По съществото на спора районният съд правилно е приел за безспорно доказано вмененото нарушение на ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4 законният представител на собственик на МПС, управлявано с превишена скорост,  се санкционира чрез издаване на електронен фиш. В случая от приложената като веществено доказателствено средство разпечатка от клип 22781 и Протокола за използване на АТСС рег.№ 1087/ 07.03.2022г безспорно се установяват всички цитирани факти и необходими технически параметри, релевантни за съставомерността на деяние, квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, включително мястото на извършване на контрол на движението и мястото на нарушението.  С оглед на това за доказване на наведеното оплакване за неточност при определяне мястото на нарушението тежестта е възложена на касатора, който не е предявил съответните искания. В съответствие с приложимото законодателство е отхвърлено възражението, че лек автомобил „БМВ 525Д” с рег. № ***** е такъв със специален режим на движение само поради предназначението, за което фактически се използва. Освен, че не е регистриран по надлежния ред като такъв, за процесния автомобил-собственост на „ЛИНЕЙКА ПЛОВДИВ ХЕЛП“ ООД няма доказателства, че е бил обозначен като такъв по смисъла на чл.91, ал.1 от ЗДвП на 05.03.2022г, нито че на посочените в ЕФ дата и място е изпълнявал дейности, присъщи на автомобилите със специален режим на движение, което да му позволи превишаване на разрешената максимална скорост в населено място.

 

При съвкупна преценка на всички събрани доказателства се налага категоричен извод, че  нарушението е установено с годно техническо средство, а като законен представител на собственика на заснетия да се движи автомобил със скорост от 83 км/ч, превишаваща разрешената с 33 км/ч  и при правилно отчетен толеранс спрямо измерената скорост от 86 км/ч, касаторът И.С. не се е възползвал от законовата възможност да подаде декларация по чл.188 от ЗДвП за управление от друго лице.  От това следва, че правилно е санкциониран с налагане на наказание в законоустановения вид и размер по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.

 

По тези съображения Старозагорският административен съд намира, че не е налице наведеното в касационната жалба основание за отмяна на решението на районния съд и то следва да бъде оставено в сила.

 

При този изход на спора на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция /за първата инстанция е налице произнасяне в обжлавания съдебен акт/ в размер на 80лв, определено в минималния размер по чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото.

 

   Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 172/ 13.06.2022г, постановено по АНД № 20225510200488/2022 г. на Районен съд  Казанлък, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5656891,  издаден от ОД на МВР Стара Загора.

 

ОСЪЖДА И.С.С. ЕГН ********** ***  да заплати на Областна дирекция на МВР Стара Загора сумата 80 /осемдесет/лв за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.

 

  Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

                                                                            2.