№ 12876
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110101048 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от „*****, ЕИК ***** срещу А. С. Ц.,
ЕГН ********** обективно и кумулативно съединени искове с правни
основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно
признаването за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2943,71
лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия в имот,
находящ се в ***** за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 25.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 400,91 лв.-
мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 14.07.2023 г., както и
суми за дялово разпределение 53,34 лева – главница за периода от м.06.2020 г.
до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 25.07.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, и 11,32 лева – лихва за периода от 15.08.2020 г. до
14.07.2023 г., като вземанията са предмет на издадената Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 41501/23 г. по
описа на СРС, 174 състав.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото е
образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като във връзка
с възражение на длъжника съдът е указал на ищцовото дружество да предяви
срещу него настоящите искове за установяване на вземането. Сочи, че
1
ответникът дължи претендираните суми, в качеството на потребител на
топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е
доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била
заплатена от ответника.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил
от страна на ответника, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва да
има качеството на потребител. Признава факта, че е доставяна топлинна
енергия до процесния имот през исковия период в претендирания размер.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличиче на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
2
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
Съдът с доклада по чл. 140 ГПК, приет без възражения, е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищцовото
дружество е доставяло в топлоснабден имот, находящ се в ***** през исковия
3
период топлинна енергия на претендираната в исковата молба стойност и цена
и че е извършвана услуга за дялово разпределение през исковия период на
претендираната стойност.
Спорно по делото е дали ответникът е потребител на топлинна енергия.
По делото са изискани множество документи от различни институции, като от
нито един от тях не се установява кой притежава правото на собственост
върху процесния имот. Поради изложеното съдът счита, че от съвкупната
преценка на целия събран доказателствен материал не може да се стигне до
еднозначен правен извод ответникът да притежава качеството потребител на
топлинна енергия в процесния имот за исковия период, поради което исковете
следва да се отхвърлят като недоказани.
По разноските:
При този изход на правния спор ответницата има право на разноски,
като същата не претендира да е сторила такива. Съдът намира, че на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38а ЗАдв. следва да осъди ищцовото
дружество да заплати на адв. В. Б. И. сумата в размер на 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*****, ЕИК ***** срещу А. С. Ц., ЕГН
********** обективно и кумулативно съединени искове с правни основания
чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2943,71 лв.,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия в имот, находящ
се в ***** за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
25.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 400,91 лв.-мораторна
лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 14.07.2023 г., както и суми за
дялово разпределение 53,34 лева – главница за периода от м.06.2020 г. до
м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 25.07.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, и 11,32 лева – лихва за периода от 15.08.2020 г. до
4
14.07.2023 г., като вземанията са предмет на издадената Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 41501/23 г. по
описа на СРС, 174 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. ал. 38а ЗАдв. „*****, ЕИК
***** да заплати на адв. В. Б. И. сумата в размер на 400 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и
съдействие.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „***** ЕИК *****.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5