Решение по дело №3877/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 887
Дата: 1 ноември 2019 г. (в сила от 1 ноември 2019 г.)
Съдия: Величка Велева Маринкова
Дело: 20191100603877
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 септември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. София,                       2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XV въззивен състав, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

                                                                                          СИМОНА УГЛЯРОВА

 

при участието на Ирен Иванова и в присъствието на прокурора ……………, като разгледа докладваното от съдия Маринкова ВЧНД № 3877 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С разпореждане от 15.07.2019г., постановено по НЧХД №11256/19г. по описа на СРС, НО, 114-ти състав, на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК, е прекратено наказателното производство по цитираното дело, образувано по тъжба на Е.Д.М. срещу Н. Ц.Г.за престъпление от частен характер.

Срещу разпореждането, в законоустановения срок, са постъпили жалби от частния тъжител Е.Д.М., лично и чрез повереника му – адв. С.Б., с които се иска отмяна на атакуваното разпореждане като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и връщане на делото за разглеждане от друг състав на СРС.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на лицето срещу което е подадена тъжбата и на свидетели, както и ангажирането на нови доказателства.

В съдебно заседание служебният повереник на частния тъжител- адв.Б. заявява, че от името на частния тъжител Е.Д.М., в специалното качество на назначен негов особен представител поддържа частната жалба срещу цитирания съдебен акт на СРС. Намира същия за незаконосъобразен, по доводи и съображенията изложени в частната жалба, а самата частна жаба за основателна, поради което моли съда да я уважи, със всички законни последици от това.

Частният тъжител Е.М. не се явява и не заявява изрично и лично, че желае да вземе участие по делото, като не взима и становище по същество на същото.

Служебният защитник на подсъдимия Н. Г. - адв.Д. моли съда да постанови решение, с което да потвърдите разпореждането на СРС, по НЧХД № 11256/19г. Счита, че съдът правилно е приложил института на абсолютната давност, тъй като към датата на постъпване на делото на състава тя е изтекла още към 11.07.2019 г.

Подсъдимият Н. Г. нередовно призован, не се явява и не взима становище по делото.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на определението, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Делото пред СРС е било образувано по частна тъжба на Е.Д.М. срещу Н.Ц. Г. с обвинение за извършено от него престъпление обида по смисъла на чл.146, ал.1 от НК с посочена дата на деянието- 26.11.2013 г.

Въз основа на тази тъжба е била постановена на 14.12.2016 г. присъда от СРС, НО, 6 с-в по НЧХД №21849/14 г. по описа на СРС, с която подс.Н. Г. е бил признат за невиновен по обвинение по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2 вр. чл.147, ал.1 от НК, а именно на 26.11.2013 г. да е извършил инкриминираното деяние.

Тази присъда е била отменена с решение от 20.04.2018 г. на СГС, НО, V въззивен състав по ВНЧХД №1109/2018 г., като делото е върнато за ново разглеждане на СРС, поради допуснати съществени процесуални нарушения. След връщане на делото  на СРС е било образувано НХЧД №6887/2018 г. по описа на СРС, НО, 131 с-в, като с разпореждане от 20.07.2018 г. производството по делото е било прекратено на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.2 от НПК.

Това разпореждане е било отменено с решение на СГС, НО, VII въззивен състав от 03.07.2019 г., постановено по ВНЧД №1499/2019 г. по описа н СГС, а делото е било върнато за ново разглеждане по същество на СРС от друг съдебен състав.

След връщане на делото е било образувано НЧХД №11256/2019 г. по описа на СРС, НО, 114 с-в. С обжалваното разпореждане от 15.07.2019 г. по цитираното НЧХД №11256/2019 г., съдията- докладчик е прекратил наказателното производство по делото на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК, като е приел, че с оглед повдигнатото на подс.Г. обвинение за извършено престъпление обида по чл.146, ал.1 от НК, респ. по чл.148, ал.1, които са наказуеми с наказания глоба и/или обществено порицание и предвид разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, абсолютната преследваческа давност е 4 години и 6 месеца. В този смисъл и предвид това, че инкриминираното в тъжбата деяние е с дата 26.11.2013 г. съдът е приел, че абсолютната давност за преследване на това деяние е изтекла, като е счел, че това е станало на 19.05.2019 г., тъй като в тъжбата се твърди, че частният тъжител е разбрал за извършване на това деяние и поради това то се явява довършено чак на 19.11.2014 г. В тази връзка е отбелязал, че към момента на образуване на въпросното дело пред СРС- 08.07.2019 г., абсолютна давност  вече е била изтекла. На това основание е прекратил и производството по делото.

Тези съждения на съдията- докладчик от първостепенния съд изцяло се споделят и от въззивния съдебен състав, който няма какво допълнително да посочи в тази връзка. Възраженията в жалбата, че абсолютната давност не е изтекла, въззивният съд не споделя. В рамките на настоящето производство освен това няма как да се коментират актовете на предходните съдебни инстанции и да се преценява тяхната законосъобразност, поради което и няма как да бъдат обсъждани и доводите в жалбата, че съдебните състави с незаконосъобразни процедури са отървали „престъпник“ от справедливо наказание.

С оглед на изложеното и като прецени, че обжалваното разпореждане е изцяло правилно и законосъобразно, въззивният съд прие, че същото следва да бъде потвърдено изцяло. Същевременно и доколкото частният тъжител и жалбоподател не е платил дължимата държавна такса за разглеждане на настоящата му частна жалба, то и с решението на въззивния съд, същият следва да бъде осъден да заплати държавна такса съгласно т.14 от Тарифа №1 на МП в размер на 5 лв., както и на основание чл.190, ал.2 от НПК по 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СГС.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т.6 от НПК вр. чл.190, ал.2 от НПК и т.14 от Тарифа №1 на МП, Софийски градски съд

 

Р      Е      Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане от 15.07.2019г., постановено по НЧХД №11256/19г. по описа на СРС, НО, 114-ти състав.

ОСЪЖДА на основание т.14 от Тарифа №1 на МП частният тъжител и жалбоподател- Е.Д.М. ЕГН ********** да плати сумата от 5 /пет/ лв., съставляваща държавна такса за разглеждане на частната жалба на същия, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК сумата от 5 /пет/ лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СГС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                    2.