Р Е
Ш Е Н
И Е № 381
гр. Стара Загора,
02.11.2021г
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд в публично съдебно заседание на четвърти октомври през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА ТАБАКОВА
при
секретар Николина Николова
и
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия
БОЙКА ТАБАКОВА административно дело № 329 по описа за 2021г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба от „ЮЛИЯНУС“
ЕООД със седалище и адрес на управление
с.Тулово обл.Стара Загора, ул.“Ален мак“ № 22 против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-186-0009873/ 27.04.2021г, издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП – запечатване на
търговски обект „Бърза закуска“, находящ се в гр.Стара Загора, ул.“Генерал
Гурко“ № 94, стопанисван „ЮЛИЯНУС“ ЕООД и забрана за достъпа до него за срок от
14 дни, на основание чл. 186, ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС. В жалбата се
твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради постановяването й от
некомпетентен орган и при несъобразяване с материалния закон. Твърди се, че липсва реално извършено
нарушение на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, тъй като не е извършена
контролна покупка, за която да не е издадена фискална касова бележка. Направено
е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноските в
производството.
Ответникът по жалбата – Началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, чрез процесуалните си представители в представено по делото писмено
становище и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се
подробни доводи за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на
оплакването за липса на мотиви относно наличие на предпоставките за налагане на
ПАМ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
200лв.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На
21.04.2021г. служители на ЦУ на НАП в 10:35ч са извършили проверка на търговски
обект „Бърза закуска“, находящ се в гр.Стара Загора, ул.“Генерал Гурко“ № 94,
стопанисван от жалбоподателя. При извършване на контролна покупка в 10:33ч на 1
бр минерална вода и 1 бр баница на обща стойност 1.90лв, платена в брой на
лицето И.Л.Й. – продавач, от проверяващия Т.Г. преди легитимацията й, не е
издаден фискален касов бон от работещото в обекта ФУ модел TREMOL M 20, с ИН на ФУ ZK 129513 и ИН на ФП
50191977, нито от кочан с ръчни касови бележки. При проверката е установено още
наличието на разлика между фактическата касова наличност и тази отчетена от
монтираното в обекта фискално устройство в размер на 259.35лв. Констатациите от
проверката са обективирани в протокол за извършена проверка сер. АА № 0009873
от 21.04.2021г., съставен на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс. С оглед тези обстоятелства на „ЮЛИЯНУС“ ЕООД е съставен АУАН
№ F609869 от 21.04.2021г за
нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин /Наредба Н-18/ 13.12.2006г на МФ/ във връзка с чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС.
С обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-186-0009873/
27.04.2021г на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, подписана от Н.Г.на длъжност началник сектор
„Гранични контролно-пропусквателни пунктове – Пловдив, поради установеното нарушение на чл.3, ал.1 от
Наредба Н-18/ 13.12.2006г на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т 1, б. "а" от ЗДДС е разпоредено
прилагането на ПАМ – запечатване на търговския обект - „Бърза закуска“, находящ
се в гр.Стара Загора, ул.“Генерал Гурко“ № 94, стопанисван „ЮЛИЯНУС“ ЕООД и забрана
за достъп до него за срок от 14 дни. Със заповедта също така е указано на
дружеството да отстрани наличните стоки в обекта и прилежащите му складове до
определената дата на запечатване. Заповедта е връчена на представляващата „ЮЛИЯНУС“
ЕООД С.К. на 13.05.2021г. На 25.05.2021г е депозирана жалба до съда.
По делото са разпитани в качеството на свидетели И.Л.Й.
– продавач в търговския обект, и проверяващия А.Е.. От показанията на Й. се
установява, че през м.април 2020г в деня на проверката е било много натоварено.
По принцип не гледа лицата на клиентите и признава, че понякога в бързината да
ги обслужи не издава касови бележки. Свидетелят Е. потвърждава, че на
21.04.2021г в 10:33ч от колегата му Т.Г. е извършена контролна покупка 1 бр
минерална вода и 1 бр баница на обща стойност 1.90лв. Сумата е получена от И.Й.,
но за нея не е издадена никаква касова бележка. Свидетелства, че и на друг
клиент преди Г. не е бил издаден касов бон.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустимо като
подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по
чл.149, ал.3 във връзка с ал.1 и чл.97, ал.5 от АПК и против административен
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
С оспорения индивидуален
административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по
запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на
чл.186 ЗДДС, ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е
предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на
подобна мярка. По делото са представени и приети като доказателства Заповед №
ЗЦУ-1148/ 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, и заповед № З-ЦУ-2/
04.01.2021г на Главния секретар на НАП,
с които на основание чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната агенция
за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени
началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция
"Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол"
в Централното управление на Националната агенция по приходите да издават
заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС и лицата, които да ги
заместват. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС е издадена от
материално и териториално компетентен административен орган.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. В
достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за
вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата
на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са
описани фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното право на
налагане на административната мярка с отразяване на информация за дата, място
на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за неотчетени
посредством издадена фискална бележка търговски продажби. Отделни мотиви са
изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и
забраната за достъп до него. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са
изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК,
за постановяване на мотивиран административен акт. Не се установяват и
допуснати в хода на административното производство нарушения на
административнопроизводствените правила от категорията на съществените.
Заповедта съответства на
материалноправните разпоредби и целта на закона. Съгласно чл. 186, ал.1, т.1, б. "а" ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а
наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от
лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По
силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.
25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова
бележка се издава при извършване на плащането. От цитираните разпоредби може да
се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на
задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка
или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на
обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ "запечатване на обект и
забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока
на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е.
при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на
оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1
израз "до 30 дни".
От доказателствата по делото се
установява, че на 21.04.2021г. в процесния търговски обект в 10:33 ч е реализирана
продажба без издаване на касова бележка предвид извършената контролна покупка
без издаден фискален касов бон. Протоколът от проверката, съставен по
установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се
ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по
приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Протоколът е съставен
в присъствието на С.К. – управител на дружеството, която е присъствала по време
на проверката и го е подписала без заявени резерви и възражения. Ангажираните
гласни доказателства съдебната фаза не опровергават констатациите по протокола.
Затова съдът приема за безспорно установено, че в случая се касае за извършена
продажба, която не е отчетена по надлежния ред.
А установяването на нарушение на реда
или начина за издаване на съответен документ за продажба е достатъчно условие
органът по приходите да наложи ПАМ на дружеството като задължено от закона лице
да спазва реда за отчитане на продажбите от търговската му дейност, независимо от
това кое лице от неговия персонал е извършител на закононарушението. Аргумент в подкрепа на
гореизложеното е и установената от органите по приходите разлика в паричните
средства в касата, която надвишава над три пъти отразения във фискалното
устройство оборот. Това е индиция за системно неиздаване на касови бележки и
създадена организация на работа, която не позволява нормалното отчитане на
продажбите и разчитането с бюджета. Следва да се отбележи, че разликата в
касовата наличност не е възприета като нарушение на закона и основание за
налагане на ПАМ, а само като свидетелство за незаконосъобразни практики в
обекта с оглед преценката на тежестта на конкретното деяние.
При тези факти предвидените в закона
предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС се установяват по безспорен
и несъмнен начин. Както бе посочено, след като е констатирано нарушение на реда
за отчитане на продажбите в търговския обект органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност за избор дали
да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка или не. Единствената
преценка, която административният орган трябва да направи, е по отношение на
срока на принудителната административна мярка, каквато преценка е била
направена в случая. С процесната заповед е
постановено запечатване на търговския обект за срок от 14 дни, а максимално
предвиденият в закона срок е до 30 дни. Органът е определил по-къс срок от
средно предвидения в закона, като е съобразил особеностите на констатираното
нарушение в изрично изложените мотиви. Определената продължителност на
срока е обоснована с тежестта на извършеното нарушение на реда и начина за
издаване на фискални касови бонове за реализираните продажби и при
съобразяване, че това нарушение има за последица неотчитане на приходи предвид
установената разлика между фактическата и регистрираната касова наличност,
която значително надвишава стойността на конкретното еднократно неизпълнение на
задължението за документиране на касова продажба на стока с фискален бон. Като
релевантни за определяне продължителността на срока на ПАМ правилно са
преценени и установените при проверката факти – местоположението на обекта на
автобусна спирка в близост до централна пешеходна улица.; характерът на
дейността –разнообразие от закуски и напитки; продължителното работно време от
06:30ч. до 15:30ч само с един почивен ден в неделя, въз основа на които е
направен мотивиран извод за продължителността на срока на ПАМ в средния размер
- за 14 дни. Отделно от това е отчетено
наличието на положителна касова разлика в размер на 259.35 лева, което е
допълнително обстоятелство, съставляващо индиция за установена от търговеца
практика за избирателно неотчитане на продажби и укриване на приходи.
Видно от изложените мотиви, мярката
цели да постигне промяна в начина на извършване дейността в конкретния
търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а
индиректният - недопускане вреда за фиска. В случая се касае за
законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на
принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения. Уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
принудителна административна мярка "запечатване на обект" е насочена
към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на
постановяването й дружеството не е преустановило дейността си в търговския
обект, т. е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение,
свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. В случая издадената
заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от
правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения. Ето
защо съдът счита, че не е нарушен принципа за съразмерност по чл.6 от АПК при
определяне срока на административната мярка. Продължителността й е в разумно
съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и
охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане. Съобразно изложеното
е съдебната практика на съставите на ВАС, изразена например в Решение № 10937
от 01.11.2021г по адм. дело № 4063/2021г, Решение № 10184 от 07.10.2021г по адм.
дело № 2911/2021г и др.
По изложените съображения съдът намира,
че с оспорената заповед правилно и законосъобразно е приложена ПАМ – запечатване
на търговския обект на „ЮЛИЯНУС“ ЕООД гр.Стара Загора и забрана на достъпа до
него за срок от 14 дни, поради което жалбата срещу нея следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изхода на делото в полза на
Националната агенция за приходите – юридическото лице на бюджетна издръжка, към
което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, на
основание чл.143, ал.4 от АПК следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв, определен в съответствие с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и
чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „ЮЛИЯНУС“ ЕООД със седалище и
адрес на управление с.Тулово обл.Стара Загора, ул.“Ален мак“ № 22 против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-186-0009873/
27.04.2021г, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на
НАП, като неоснователна.
ОСЪЖДА
„ЮЛИЯНУС“ ЕООД със седалище и адрес на
управление с.Тулово обл.Стара Загора, ул.“Ален мак“ № 22 да заплати на
Националната агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул. "Княз
Дондуков"№ 52, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: