Определение по дело №417/2019 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 94
Дата: 24 март 2020 г.
Съдия: Петър Атанасов Петров
Дело: 20193220100417
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

Гр.Г.Т., 24. 03. 2020 год.

  Районен съд гр.Г.Т. в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и двадесета година,в състав:

                                                Районен съдия:Петър Петров

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 00417/2019 год. по описа на съда и за да се произнесе,взе предвид следното:

   Постъпила е искова молба от С.З.М. ЕГН ********** *** против Е.Н.М. ЕГН ********** ***, с която се твърди следното :

  Страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак е бил прекратен с решение по гр. д. № 33/ 2018 год. на РС Б..

  Твърди се, че по време на брака страните са придобили:

   1. Жилищна сграда със застроена площ от 120 кв.м. и РЗП- 120 кв.м., находяща се в УПИ VIII, кв. 148, с площ на поземления имот 368 кв.м., находящ се в гр. Б., жк „ Б.“, с отстъпено възмездно право на строеж върху общински поземлен имот с идентификатор 02508.77.125 по КК на гр. Б., закупено на цена 1800 лева. За същия имот им било издадено разрешение за строеж № 254 от 19. 09. 2017 година за построяване на жилищна сграда от 120 кв.м. По време на брака ищцата направила проект за сградата и започнали строежа като само покривната конструкция била изградена на по- късен етап, без да се сочи какво се разбира под израза „ По- късен етап „.

   Общата придобивна стойност на имота възлязла на сумата от 98134 лева, за която сума ищцата твърди, че е набрана чрез дадени й за строежа пари от родителите й в размер на 74560 лева, а разликата от 23753 лева била от семейни парични средства.

   Твърди се, че вложените средства в размер на 74560 лева по силата на трансформация на лично имущество са лични нейни парични средства, поради което и жилищната сграда и правото на строеж са със съсобственост от 74560/ 98134 ид. части – лична собственост на ищцата и 23753/ 98134 ид. части – обикновена съсобственост в равни части н двамата бивши съпрузи.   

   2. Лек автомобил „ Опел Астра „ с ДК № 4769 НХ

   3. Лек автомобил „ Мерцедес Бенц„ с ДК № ТХ 5002 АК

    Предвид горното се иска съдът да допусне и извърши делба на съсобственото имущество, при квоти :

    1. Правото на строеж и построената жилищна сграда- при квоти:

        -за ищцата- 86436.5 / 98134 идеални части

        -за ответника – 11876.5 / 98134 идеални части

    2. За двата леки автомобила – по 1 / 2 идеална част

    Прави се искане от ищцата да й бъде предоставено ползването на недвижимия имот, а при условие, че ползването бъде предоставено на ответника, то същият да бъде осъден да й плаща наемна цена равностойна на дела й. За същия имот се иска съдът да й го предостави в дял.

    Прави се искане съдът да й предостави ползването на единия лек автомобил, като се твърди, че и двата автомобила в момента са във владение на ответника. Иска се евентуално съдът да осъди ответника да й заплаща наемна цена за ползването на двата леки автомобила съответно на дела й в съсобствеността.

    Претендират се разноските по делото.

    С отговора си на исковата молба ответникът оспорва иска за трансформация на лично имущество като недопустим, като твърди, че по правната си природа всъщност това е иск по чл. 29, ал.3 СК за определяне на по- голям дял от общото имущество поради по- голям принос за придобиването му. Този обаче иск е ограничен с преклузивен срок съгласно чл. 31 СК- до една година от прекратяването на брака. Твърди се и че след изтичането на едногодишния срок по чл. 31 СК се погасява не само правото на иск, но се погасява и самото материално право.

   Твърди се още и че процесната жилищна сграда не е придобита в съсобственост от страните по време на брака, а след неговото прекратяване, поради което и е лична собственост на ответника и не подлежи на делба.

  В условията на евентуалност се иска жилищната сграда да бъде допусната до делба при квоти 2/3 идеални части за него и 1/ 3 идеална част за ищцата и в краен случай при равни квоти.

  С отговора се оспорва прилагания от ищцата в исковата молба термин „придобивна стойност на имота „- сумата от 98134 лева. Твърди се, че правилния термин е пазарна цена, тъй като се касае не за придобит чрез сделка имот, а за новопостроена жилищна сграда.

  Пак с отговора се възразява и че и по признание на ищцата в исковата й молба по бракоразводното дело към средата на м. март 2017 година брачната им връзка била изпразнена по съдържание, а от м. септември 2017 година настъпила и фактическа раздяла между страните. В същото време строителството на процесната жилищна сграда е започнало през м. октомври 2017 година- след даден протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво от 17. 10. 2017 година.

  Възразява се, че ищцата е дала на ответника лично сумата от 66000 лева.

  Възразява се и че към момента на фактическата раздяла- средата на м. октомври сградата още не е била изградена и за нея е имало само изкоп и са били положени основите й, т.е. изградена е до кота нула, при което ищцата може да претендира за дял само до този момент. За всички останали етапи от строителството до завършване в цялост на сградата ответникът твърди, че само той е давал парични средства за строежа общо за сумата от 40867. 17 лева, която сума е заработил като строителен работник в Белгия. При това се прави искане евентуално ако съдът не приеме тезата, че сградата е лична собственост на ответника, то да приеме за установено, че е налице трансформация на негово лично имущество при определяне квотите на съсобственост.

   Оспорват се исканията за възлагане в дял на ищцата собствеността върху сградата, тъй като все още не е въведена в експлоатация и не може да се ползва, както и исканията на ищцата за предоставяне на сградата за ползване.

  Твърди се, че двете процесни МПС са закупени по време на брака, но с парични средства на ответника, придобити от него по време на работата му в чужбина, и се иска съдът да признае същите за лична собственост на ответника, като същите не бъдат допускани до делба.

  Претендират се разноските по делото.

  С допълнителна искова молба ищцата оспорва възраженията и твърденията на ответника, направени с отговора му на първоначалната искова молба. Оспорва и истинността на представени от ответника писмени документи и писмени декларации.

  Във връзка с оспорването на съдържанието на представени Актове № с дати : 05.6.2018 год., от 05. 08. 2018 год., от 23. 10. 2018 год., от 20. 11.2018 год. и от 04. 06. 2019 год.,  моли съда да открие производство по 193 ГПК. Съдът намира, че доколкото тези оспорени актове са издадени от управомощени длъжностни лица, то те са официални удостоверителни документи и доказателствената тежест по оспорване истинността им пада върху оспорилата ги страна, т.е. върху ищцата.

  Иска се и производство по чл. 193 ГПК и във връзка с оспорено съдържание на стокова разписка от 12. 10. 2018 год., ф-ра № ********** от 23. 07. 2019 год., ф-ра № ********** от 26. 12. 2019 год., кантарна бележка от 22. 02. 2019 год., ф-ра с фискален бон ********** от 09. 10. 2018 год., ф-ра № ********** от 19. 10. 2018 год., складова разписка № ********** от 24. 04. 2018 год., ф-ра № ********** от 02. 03. 2018 год., ф-ра № 15105 от 23. 02. 2019 год., Договор за изграждане на покрив от 18. 02. 2019 год.

  Искането за откриване на производство по чл. 193 ГПК във връзка с оспорване съдържанието на официални писмени документи от ответника, и части писмени документи, не носещи подписа на ищцата, е основателно и съдът следва да открие същото производство и да укаже на ищцата че в нейна тежест е да докаже неистинността на официалните документи, а на ответника, че върху него тежи доказателствената тежест за съдържанието на представените от него документи, оспорени от ищцата.

  С отговор на допълнителната искова молба ответникът прави възражение, че ако е налице твърдяното от ищцата лично имущество, то е явно незначително и не следва да се зачита за трансформация на лично имущество по смисъла на чл. 23, ал.2 СК.

  Прави се и възражение, че към момента на прекратяване на брака на страните процесната сграда не е била довършена до ниво груб строеж, което се удостоверява с Акт 14. Такъв акт е бил издаден като Акт образец 14 за приемане на стоманобетонна конструкция на дата 04. 06. 2019 год. и това е датата, от която процесната сграда вече е годен обект на правото и по отношение на нея възниква правото на собственост. Към тази дата бракът на страните вече е бил прекратен и правото на собственост принадлежи само на ответника. Твърди се, още, че правото на собственост върху новопостроена сграда възниква в патримониума на титуляра на разрешението за строеж, на възложителя на строителството, т.е. на ответника.    

  Съдът следва да определи предмета на спора по делото и да даде правна квалификация на предявените искове.

  С оглед изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения съдът намира, че се касае до предявен иск за трансформация на лично имущество по чл. 23, ал. 2 СК, което не е незначително по стойност, като отделен е въпроса дали това ще бъде доказано в процеса от ищцата. Искът по чл. 29, ал.3 СК е иск за личен принос на единия съпруг, произтичащ или от по- голямо трудово или друго възнаграждение или от повече лични усилия и той не се отнася до лично имущество- парична сума, получена по дарение от неговите родители или други лица. Т.е. искът по чл. 29, ал.3 СК в случая не подлежи на разглеждане. Същото се отнася и до предявения като насрещен иск по чл. 29, ал.3 СК от ответника срещу ищцата относно двата процесни автомобила. Този иск е преклудиран поради изтичането на едногодишния срок за предявяването му.

   По отношение на датата на придобиването на правото на собственост върху новопостроената процесна сграда е въпрос на доказване в процеса кога тази сграда е била завършена до груб строеж и какви парични средства са били вложени в строежа и чии са били тези парични средства. 

  Съдът приема за разглеждане по делото на иск по чл. 23, ал.2 СК, по чл. 341 и сл. ГПК вр. чл. 34 ЗС.

  При условията на чл.140 ГПК съдът като разгледа материалите по делото намери,че предявените искове са редовни и процесуално допустими.

   Искания по доказателствата са направени от ищцата и ответника  и същите са изложени в исковата молба, в допълнителната искова молба и в двата отговора на исковите молби.

   Съдът намери,че сочените доказателства са относими към спора по делото и че следва да бъдат приети като такива по делото. По исканията за назначаване на експертизи по делото съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание след приемане на доклада по делото.

     На основание чл.140,ал.3 ГПК по делото следва да бъде насрочено от-крито съдебно заседание,за което да бъдат призовани страните.

      Предвид горното и на основание чл.140,ал.1 ГПК,съдът

 

 

                                              О П Р Е Д Е Л И :

      Предявените искове за трансформация на лично имущество и за делба са редовни и процесуално допустими.

      НЕ ПРИЕМА за разглеждане като недопустим иска по чл. 23, ал.2 СК на ответника срещу ищцата за по- голям принос на ответника в придобиването на двата процесни леки автомобила. 

      ПРИЕМА като доказателства по делото:

     -За ищцата:

     Адв. Пълномощни

     Заповед № 533/ 14. 05. 2014 год.

     Анекс от 26. 01. 2015 год.

     Договор за отстъпено право на строеж

     Заповед № 1488/ 08. 12. 2014 год.

     Скица

      Разрешение за строеж

      Извлечение от банкова сметка ***риода 01. 08. 2017 г. до 05. 01. 2018 год.

      Решение по гр.д. № 33/ 2018 год. на РС Б.

      Регистрационен талон за МПС

      Пазарна оценка

      ДОПУСКА за ищцата трима свидетели при водене за установяване на обстоятелствата по исковата молба във връзка с исканата трансформация на лично имущество.

     - За ответника:

     Адв.пълномощни

     Счетоводна справка за разходи по СМР

     Протокол образец 2

     Актове образец 7- 5 броя

     Констативен акт образец 3

     Акт образец 14

     Писмен отговор на искова молба по гр.д. № 33/ 2018по описа на БРС

     Писмена декларация от М.М.

     Договор за потребителски кредит от 18. 05. 2018 год.

     Договор от 22. 05. 2018 год. с приложени фактури и платежни документи.

     Договор за изграждане на покрив

     Договор за потребителски кредит от 06. 03. 2019 год. с приложени фактури и платежни документи.

     Извлечения от банкови сметки на Е.М.- 4 бр.

     Свидетелство на регистрация на МПС и фактура за закупено МПС с превод на български език.

     Искова молба по гр.д. № 33/2018 год. по описа на БРС

     Информация за банкова сметка *** Е. М.

     Консултантски договор от 12. 10. 2017 год.

     Ф-ра от 23. 07. 2019 год. и платежно нареждане

     Договор за потребителски кредит от 22. 05. 2018 год. и платежно нареждане- разписка за получена парична сума.

     ДОПУСКА за ответника трима свидетели при водене за доказване твърденията му в отговорите на исковите молби.

      ОТКРИВА производство по оспорване съдържанието на представени от ответника официални документи и частни такива, неносещи подписа на ищцата, цитирани изрично в мотивите на настоящото определение, при разпределената доказателствена тежест за всяка една от страните съгласно същите мотиви.

 

     НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 18. 05. 2020 год. от 10.00 часа,за която дата и час да се призоват страните.

     НАПЪТВА страните по делото към медиация или към друг способ за уреждане на спора.

     На страните да се изпратят преписи от настоящото определение.

                                                          Районен съдия: