№ 615
гр. Пазарджик, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20225220103436 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225 КТ , чл. 128 т.2 КТ и
чл. 224 ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД от Е. Г. М. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. К*
действащ чрез процесуален представител адв. Я. С., със съдебен адрес : гр. София, ул.
„Позитано „ № 30 , ет.2 против СДРУ**“ ЕИК * , със седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, бул. „* и адрес за кореспонденция : гр. Пазарджик, бу*9, представлявано от Е.
С. С. с искане да бъде признато за незаконно уволнението му, извършено със заповед № 103/
05.10.2022 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ – поради промяна на изискванията за
изпълнение на длъжността „, , за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение, както и за присъждане на дължимо трудово възнаграждение и
обезщетение за неползван платен годишен отпуск и лихва при просрочие.
В исковата молба се твърди, че на 12.06.2022 г. между ищеца и ответното сдружение
е бил сключен трудов договор за наемане на професионален футболист, регистриран в БФС
под №725, по силата на който на ищеца е възложено да изпълнява длъжността „футболист –
професионален състезател“ с месечно брутно трудово възнаграждение в размер на
1546.43лв. или нетно такова в размер на 1200 лв. На 13.06.2022 г. е сключено допълнително
споразумение към трудовия договор, с което ответникът се е задължил да изплаща на ищеца
за периода 13.06.2022 г. до 13.07.2023 г. допълнително нетно трудово възнаграждение в
размер на 27 600 лв. или разпределено помесечно допълнителното нетно възнаграждение,
което се прибавя към първоначалното е в размер на 2 300 лв.След направеното допълнение
месечното нетно трудово възнаграждение на ищеца възлизало на сумата от 3 500 лв. Твърди
се, че със Заповед №103 от 05.10.2022 г. , връчена на ищеца на 15.10.2022 г. трудовият му
договор е прекратен на основание чл.328, ал.1,т.11 от КТ във вр. с чл.326, ал.2 от КТ, без
1
ищецът да е предизвестен за това прекратяване и без да е спазено предизвестието от 3
месеца.Твърди се, че извършеното уволнение е незаконно, тъй като не са налице
основанията на чл.328 ал.1,т.11 от КТ и от друга страна уволнителната заповед не е
мотивирана. Като причина за прекратяване на трудовия договор било посочено, че
служителят не отговаря на промяна на изискванията за изпълнение на длъжността – не
притежава необходимите допълнителни нови знания и умения съгласно изискванията на
старши треньора и работодателя, без да са конкретизирани новите изисквания, на които
ищецът не отговаря както и кога и по какъв начин са били въведени. Твърди се, че за
длъжността заемана от ищеца, никога не е имало ясни и точни изисквания, на които да
отговаря всеки служител , заемащ тази длъжност- нито при сключване на трудовия договор,
нито след това. На ищеца,както и на останалите му съотборници никога не е била връчвана
длъжностна характеристика при постъпване на работа или по нататък, нито са били
запознати с конкретни изисквания преди да се сключи трудов договор с ответника. Сочи се
също така, че процесната заповед не е мотивирана по начин, даващ възможност на
работника или служителя да разбере, на кое от новоустановените от работодателя
изисквания за заеманата длъжност не отговаря. Поддържа, че непосочването на конкретни
фактически основания в уволнителната заповед, несъдържащи препратки към други
документи и неузнаването на такива от ищеца преди уволнението нарушава правото му на
защита и е достатъчно основание за приемане на уволнението за незаконосъобразно и за
неговата отмяна. Твърди се, че ответникът не е заплатил на ищеца и дължимото му се
трудово възнаграждение за месеци август, септември и октомври до датата на прекратяване
на трудовото правоотношение. Твърди се, че предвид неизплащане на трудовото
възнаграждение към настоящия момент на ищеца остава дължимо нетно трудово
възнаграждение в общ размер 8 750 лв., разпределено по размер и период както следва: за
месец август 2022г -3 500лв., за месец септември 2022г -3 500лв., за месец октомври 2022г.-
1750лв. Твърди се,че пред 2022г ищецът има неползван платен годишен отпуск от 7 дни, за
който ответникът следва да му заплати обезщетение,което той не е получил. Моли съда да
постанови решение, с което да се признае за незаконно уволнението му, да му се заплати
обезщетение за оставането му без работа поради незаконното му уволнение в размер на
21 000 лв. за периода от 16.10.2022г до 16.04.2023г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считана от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Моли се да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 8 750 лв.,
представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месеците август и септември
2022г. по 3500лв. месечно и за месец октомври 2022г. -1 750,00 лв. Моли се съда да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 816,00 лв. обезщетение за неползван платен
годишен отпуск от 7 дни за 2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират
се сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който се оспорват
предявените искове. Оспорва се изцяло твърдението, че уволнението е незаконно. В
уволнителната заповед изрично било записано, че служителят не отговаря на промяна на
2
изискванията за изпълнение на длъжността- не притежава необходимите допълнителни нови
знания и умения, съгласно изискванията на старши-треньора и работодателя. Сочи се, че
ищецът е бил напълно наясно с новите изисквания, въведени от старши треньора и
работодателя, които той не е покривал и въз основа на които трудовото му правоотношение
е било прекратено. Това е така, тъй като всеизвестен факт е, че футболистите във всеки
футболен отбор са пряко подчинени на старши- треньора и извършват своята тренировъчна
и състезателна дейност / работа/ под негово пряко ръководство. Оспорва те твърдението, че
за заеманата от ищеца длъжност никога не е имало ясни и точни изисквания, на които да
отговаря всеки служител, заемащ тази длъжност. Оспорва се твърдението, че на ищеца не е
била предоставена длъжностна характеристика при постъпването му на работа. Поддържа се
,че при сключване на трудовия договор на ищеца е представено длъжностна характеристика
за длъжността“ професионален спортист“, с която същият се е запознал и подписал.Оспорва
се иска по чл.344, ал.1,т.3 от КТ като се противопоставя възражение, че ищецът не търпи
вреди, респективно не му се дължи обезщетение. Твърди се, че ответникът е изплатил
всички дължими суми при и по повод прекратяване на трудовото му правоотношение. Не се
оспорва твърдението, че между страните е било сключено допълнително споразумение, но
съгласно постигнатите уговорки ответникът дължи на ищеца допълнително възнаграждение
в общ размер от 27 600 лв., като в договора изрично е посочено,че същото следва да бъде
платено до 31.07.2023 г. Никъде не било посочено, че месечното трудово възнаграждение на
лицето бива увеличено с тази сума. Твърди се , че в случая приложение намира
разпоредбата на чл.6, ал.1 т.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.Допълнителните възнаграждения следва да бъдат изплащани според договорените
условия, а именно до 31.07.2023г., а не както ищецът твърди като допълнение на месечното
му трудово възнаграждение. Ответникът твърди, че нетното месечно възнаграждение на
ищеца е в размер на 1200,00 лв., а не както е посочено в исковата молба 3 500,00 лв.Освен
това видно от посочения срок падежът на това допълнително възнаграждение не е настъпил
и задължението не е изискуемо. С допълнителното споразумение не е увеличено месечното
трудово възнаграждение.На това основание се оспорва и твърдението за неизплатени
трудови възнаграждения. Оспорва се и твърдението за незаплатени възнаграждения за
месеците август, септември и октомври 2022 г., както и за заплащане на обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, като се твърди, че те са погасени чрез плащане.В първото
по делото заседание се прави възражение за нищожност на сключеното допълнително
споразумение , поради липсата на изискуемите се реквизити по чл. 61 КТ , както и поради
това , че в него не е посочена каква ще бъде насрещната престация. Сочат се доказателства.
Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищеца
Пазарджишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите и възраженията на страните, приема фактическа и правна страна
следното:
Не е спорно между страните , че същите са се намирали в трудово-правна връзка по
3
силата на договор за наемане на професионален футболист № 725/12.06.2022 г. сключен на
основание чл. 67 ал.1 т.2 КТ – за срок от една година . В раздел ІІІ от договора страните са
уговорили , че месечното брутно трудово възнаграждение на футболиста е 1546,43 лв. /
1200,00 лв. нето / и е дължимо до 25 –то число на месеца , следващ този за който се дължи.
В раздел VІІ страните са уговорили , че футболистът има правото на 20 календарни дни
платен годишен отпуск.
Не е спорно между страните, че с подписано към трудовия договор допълнително
споразумение от 13.06.2022 г., е било уговорено, че в допълнение към основното трудово
възнаграждение уговорено в договора, клубът се задължава да заплати на футболистът
нетно допълнително възнаграждение в размер на 27600,00 лв. платимо до 31.07.2023 г.
С оспорената в настоящото производство Заповед № 103/05.10.2022 г. , трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 328 ал.1 т.11 КТ във връзка с чл.
326 ал.2 и чл. 220 ал.1 КТ , като в словесната част на заповедта са посочени средните
причини : „Служителят не отговаря на промяна на изискванията за изпълнение на
длъжността – не притежава необходимите допълнителни нови знания и умения, съгласно
изискванията на старши –треньора и работодателя“. Със заповедта , работодателят е
наредил на ищеца да бъде изплатено обезщетение по чл. 326 ал.2 , във връзка с чл. 220 ал.1
КТ и чл. ІХ .3 от договора за неспазения срок на предизвестието в размер на 4639,29 лв.
бруто, както и по чл. 224 ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск от 7 дни – 470,65 лв.
Не се оспорва от страните , че заповедта е връчена на ищеца на датата посочена от
него в исковата молба- 15.10.2022 г. / с нотариална покана с рег. № 2401/ 13.10.2022 г. на
Нотариус нели Ивчева – Петрова с рег. № 679.
Видно от представената длъжностна характеристика за длъжността “професионален
спортист“ / утвърдена от председателя на клуба и връчена лична на ищеца срещу подпис / е ,
че в раздел ІV , работодателят е разписал следните изисквания към тази длъжност : - да има
съответния състезателен лиценз, -отлични спортно-технически , двигателни и мотивационни
умения, способност за работа в екип и добра междуличностна комуникация, запознат със
съвременните изисквания за екипировка.
От представените по делото три броя платежни документи , както и от заключението
на допуснатата съдебно- счетоводна експертиза, която съдът цени като компетентно
изготвена и неоспорена от страните, се установява, че на ищеца са били начислени за
исковия период / м. август, септември и октомври 2022 г. / трудови възнаграждения , които
като нетни суми са му били изплатени с представените по делото платежни нареждания и
като размери са следните : за м. август 2022 г. – 1200,00 лв. нетна сума, за м. септември
1200,00 лв. като нетна сума и за м. октомври 2022 г. – 514,29 лв. като нетна сума. Вещото
лице дава заключение , че ищецът е имал правото на 7 дни платен годишен отпуск , които не
са ползвани. Вещото лице още дава заключение, че това обезщетение в размер на нетната
сума от 487,13 е било изплатено с платежното нареждане от 14.11.2022 г. Обезщетението е
било начислено въз основа на брутното трудово възнаграждение в размер на 1546,43 лв.
4
Към дата на последното по делото заседание -16.05.2023 г. , ищецът е представил
писмени доказателства / справка от ТД на НАП/ , според която от момента на своето
уволнение до този момент , ищецът не е бил зает по трудови правоотношение с друг
работодател.
По делото са представени и други писмени доказателства , които съдът не подлага на
анализ , тъй като са неотносими към конкретния правен спор.
За изясняване на спора от фактическа страна, по делото са събрани гласни
доказателства. Свидетелят Борис Димитров поддържа, че ищецът е работил по трудово
правоотношение още през сезон 2021-2022 г. , като по това време треньор бил н м. През
2022 г. след пристигане на ищеца настъпила промяна в треньорския състав. Започнал работа
нов старши треньор, който имал по- различни изисквания към футболистите, тъй като целта
на отбора през този сезон била да остане във футболната група. Затова изискването на
треньора било отборът да играе по-защитен футбол. Тази промяна се отнасяла и за ищеца,
който играел като полузащитник. Новият треньор разчитал на ищеца да играе повече в
защита, докато при предишния треньор ищецът бил повече с атакуващи функции. Тези
изисквания били сведени до знанието на ищеца, но треньорът имал право, след като един
състезател не се справя , не покрива тези изисквания в работата.Свидетелят бил присъствал
при разговори на треньора с футболиста и оплаквания във връзка с изпълнение на новите
изисквания. Свидетелят в м установява същите обстоятелства , като твърди, че след
постъпването на новия старши- треньор ф п , изискванията били насочени повече към това
отборът да играе дефанзивен футбол – повече тичане, повече тактика , повече защита. Тези
изисквания били поставени и към ищеца М.. Начините за свеждане на тези изисквания към
футболистите били чрез индивидуални разговори, с колективни разговори или в хода на
самите тренировки. Свидетелят , който твърди, че заел позициите на старши- треньор след
освобождаване на треньора п поддържа, че по това време ищецът вече бил изваден от
отбора и до уволнението си през октомври, не бил включван в играта.
При тези фактически данни от правна страна , съдът приема следното :
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, за работодателя възниква право да прекрати
трудовия договор при промяна в изискванията за заемане на длъжността, ако работникът
или служителят не отговаря на тях. Във всички случаи изменението трябва да е настъпило
след сключване на трудовия договор.
По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността изпълнявана от
ищеца , която носи неговия подпис , но не съдържа каквито и да било данни за датата на
връчването на този акт на ищеца. В тази връзка следва да се посочи, , че наличието на
длъжностна характеристика не е част от фактическия състав при възникване на трудовото
правоотношение / решение № 800 / 22.03.2011 г. по гр.д. № 776/2009 г. по описа на ВКС, ІV
ГО , решение № 246/18.01.2021 г. по гр.д. № 1156/2020 г. на ВКС І V ГО / , като значението
на длъжностната характеристика е по –скоро за яснота между страните , а също и за
5
доказване на възложените задължения в случай на спор.
В настоящия случай , по делото не са представени писмени доказателства , но от
събраните гласни / св. Димитров / се установява, че ищецът е работил по трудово
правоотношение във футболния клуб и през предходния сезон / 2021-2022 г. / на същата
длъжност. Поради това и предвид липсата на други твърдения и доказателства , съдът не би
могъл да приеме за доказано , че представената по делото длъжностна характеристика касае
именно срочния трудов договор , прекратен с процесната заповед. От тук следва извода , че
работодателят не е доказал какви са били точно изискванията за заеманата от ищеца
длъжност към момента на сключване на прекратеното с оспорената заповед,
правоотношение. Дори и да се приеме, че представената длъжностна характеристика , касае
именно това правоотношение, работодателят не е установил и доказал, че след възникване
на това трудово правоотношение са настъпили промени в изискванията за изпълнение на
тази длъжност. Такива промени не се съдържат в нова длъжностна характеристика – това
нито се твърди , нито се установява. Събрани са гласни доказателства, според които с
встъпването в длъжност на новия старши-треньор , същият е разработил нова концепция за
организацията на играта на отбора. Установява се , че предишният треньор , залагал на
нападение в играта, а новият- съответно ориентирал отбора по-скоро към защита. Не се
установява обаче, да е било променено място на ищеца в тази организация, а последният
според свидетелките показания е играл като полузащитник. Установява се , че новият
треньор именно поради неговата позиция му е възложил повече защитни , а не нападателни
функции. Нито в уволнителната заповед е посочено , нито в свидетелските показания обаче
се съдържат данни как тези нови функции в играта са се отразили върху изискванията ,
които работодателят е имал за ищеца. В заповедта , работодателят е посочил – че ищецът не
притежава необходимите допълнителни нови знания и умения, съгласно изискванията на
старши- треньора и работодател. Ако се приеме, че към относимия момент – сключване на
трудовия договор , ищецът е отговарял на всички изисквания по длъжностната му
характеристика , то не се доказва , някаква реална промяна на тези изисквания. Не винаги
промяната на възложените от работодателя трудови функции е свързана и с промяна в
изискванията за изпълнение на тези функции. Същевременно по делото липсват
доказателства ответникът да не отговарял на някакви/ дори и променени / изисквания или
да не е изпълнявал възложените му нови трудови функции.От събраните по делото гласни
доказателства , евентуално би могъл да се направи извод за наличието на други основания
за уволнение, като липсата на качества на работника или служителя за ефективно
изпълнение на работата / основание по чл. 328 ал.1 т.5 КТ / или липсата на професионална
квалификация / основание по чл. 328 ал.1 т.6 КТ / или дори за виновно поведение покриващо
състави на дисциплинарно нарушение – неизпълнение на възложената работа, неизпълнение
на законни нареждания на работодателя / основания по чл. 187 т.3 и 7 КТ /, но не и за
промяна в изискванията за изпълнение на възложената работа. Следователно не е безспорно
доказано, че след сключване на трудовия договор с ищеца , работодателят да е променил
някои изисквания към неговата длъжност и ищецът да не е отговарял на тези изисквания.
Поради което, извършеното на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ уволнение подлежи на
6
отмяна като незаконно.
По иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл. 225, ал.1 КТ:
При незаконно уволнение работникът има право на обезщетение за времето, през
което е останал без работа, но за не повече от шест месеца от момента на уволнението.
Обезщетението е в размер на БТВ за месеца, предхождащ уволнението. От представената
справка за актуално състояние на трудовите договори на ищеца – се установява, че след
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на 15.10.2023 г. и до изтичане на
правнорелевантния шестмесечен период / до 15.04.2023 г. / същият да е работил по нов
трудов договор. Безпротиворечиво съдебната практика приема, че изразът "останал без
работа" в чл. 225, ал. 1 КТ, е в смисъл, че на работника се дължи обезщетение само ако в
рамките на спорния период от време не е работил по трудово правоотношение. Само
ангажираността по друго трудово правоотношение, което осигурява на уволненото лице,
защита на правото му на труд, еквивалентна на тази, по прекратеното трудово
правоотношение, изключва обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ. Заетостта по граждански
договор или всеки друг източник на средства за издръжка, не могат да се третират като
основания, изключващи дължимостта на това обезщетение /Решение № 634 от 20.11.2009
г. на ВКС по гр. д. № 2071/2008 г., II г. о., ГК/.От ССчЕ се установява, че месечното БТВ на
ищеца за месеца предшестващ уволнението му /м. септември 2022 г. /е било в размер на
1546,43 лв. , което за шест месеца дава размер на дължимото на това основание обезщетение
от 9278,58 лв. В този размер исковата претенция следва да бъде уважена, като за разликата
до пълния претендиран размер от 21000,00 лв. искът е неоснователен.
В тази връзка съдът намира за неоснователно изложеното от процесуалния
представител на ответника възражение за нищожност сключеното към трудовия договор
допълнително споразумение, тъй като това споразумение е в писмена форма, в каквато
форма следва да бъдат уговорките към писмения трудов договор и в него не е уговорена
допълнителна насрещна престация, но е уговорено допълнително възнаграждение за
положения труд по основния трудов договор. Съдът намира за неоснователни твърденията
на ищеца , че в размера на брутното трудово възнаграждение следва да се включи и
помесечно разбита сумата уговорена в допълнителното споразумение в размер на 27600,00
лв. , тъй като същата сума не е уговорена като месечна престация , а като глобална сума и
срока за нейното плащане е най-късно към изтичане на срочния трудов договор / до
31.07.2023 г. /. Съгласно разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ брутното трудово
възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел /в т.ч. по чл.225, ал.1 от КТ/
е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение.От своя
страна брутното трудово възнаграждение се формира от основното трудово
възнаграждение/"основната работна заплата" според чл. 3, т. 1 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и добавките към него, които имат постоянен
характер.В чл. 13, ал.1, т.1 от НСОРЗ е предвидено, че с КТД, с вътрешни правила за
работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други
7
допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати от труда - текущо, за година
или за друг период. С разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от НСОРЗ изрично са изключени
получаваните възнаграждения по реда на чл. 13 от допълнителните трудови възнаграждения
с постоянен характер.
В случая, с допълнителното споразумение, страните са уговорили допълнение към
основното трудово възнаграждение в размер на 27 600 лв. , но това възнаграждение не е
такова по смисъла на чл.15, ал.1 от НСОРЗ , има непостоянен характер и липсват уговорки
според които , то следва да се изплаща на равни части всеки месец, поради което и не
следва да се включва в БТВ по смисъла на чл. 228 КТ . Върху дължимото обезщетение по
чл. 225 ал.1 КТ следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба / 02.11.2022 г. / до окончателното изплащане.
По отношение на исковете за заплащане на дължимо трудово възнаграждение за м.
август , септември и октомври 2022 г. , както и на обезщетение по чл. 224 ал.1 КТ за
неползван платен годишен отпуск, съдът намира тези претенции за изцяло неоснователни,
тъй като от представените по делото писмени доказателства и от неоспореното заключение
на ССчЕ се установява, че трудовото възнаграждение за процесните три месеца е начислено
на ищеца и е изплатено в дължимия размер / като нетна сума/. Същото се отнася и за
дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 7 дни / посочено от самия
работодател в уволнителната заповед / , което също е било изплатено като нетна сума. От
това следва, че тези искови претенции са изцяло неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени като такива , ведно със законната лихва върху тях , считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
На основание чл. 242 ал.1 ГПК следва да се постанови предварително изпълнение в
частта на решението за присъденото обезщетение.
По разноските:Ищецът претендира и доказва разноски в размер на 3500,00 лв. –
заплатено адв. възнаграждение /съгласно представения договор за правна защита и списък
по чл. 80 ГПК/, които му се дължат съобразно уважената част от претенциите. На първо
място съдът намира за основателно възражението за прекомерност по отношение на това
възнаграждение,заплатено от ищеца , тъй като то не съответства на невисоката правна и
фактическа сложност на делото и значително надхвърля минималните размери предвидени в
чл. 7 ал.1 т.1 , ал.2, т.1, 3 и 4 от НМРАВ / в действащата към сключване на договора за
правна защита и съдействие и плащане на възнаграждението/ 22.10.2022 г. / – редакция ДВ
бр. 68 / 2020 г. , а именно – минимален размер на това възнаграждение по всички обективно
съединени искове е 2558,00 лв. Така по конкретното дело с оглед посочените по-горе
критерии съдът определя при предявено възражение на ответника, че възнаграждението на
процесуалния представител на ищеца следва да се намали на 3000,00 лв. С оглед уважената
част от исковите претенции , това възнаграждение следва да се присъди в размер на
1300,00лв. / при уважени изцяло две претенции и третата частично от общо пет претенции/.
С оглед изхода на спора, на ответника също се дължат разноски. До края на
правнорелевантния срок /последното по делото заседание/, ищцовата страна не е направила
8
възражение за прекомерност на заплатеното от ответника възнаграждение в размер на
3720,00 лв. с ДДС , поради което след като съдът съобрази отхвърлената част от
претенциите / една частично и другите две изцяло / приема , че на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 1900,00 лв. Ответникът
трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал.6 ГПК да заплати дължимите държавни
такси в размер общо на 531,12 лв. (160,00 лв. за двата неоценяеми иска и 4% върху
уважената сума от обезщетението по чл. 225 ал.1 КТ в размер на 371,12 лв./ както и
съобразно уважената част от исковите претенции да внесе по сметка на ПзРС разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 100,00 лв. / платено в производството от бюджета
на съда/
Предвид изложеното, съдът :
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
уволнението, извършено със заповед № 103/05.10.2022 г. на представляващия на СНЦ
„Ф**8“ гр. Пазарджик, с която е прекратено трудовото правоотношение на Е. Г. М. ЕГН
********** с постоянен адрес : гр. К* действащ чрез процесуален представител адв. Я. С. ,
със съдебен адрес : гр. София, ул. „Позитано „ № 30 , ет.2, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 11 от
КТ, считано от датата на връчване на заповедта - на основание чл. 328 ал.1 т.11 КТ -поради
промяна на изискванията за изпълнение на длъжността.
ОСЪЖДА СДРУ**“ ЕИК * , със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик,
бул. „* и адрес за кореспонденция : гр. Пазарджик, бу*9, представлявано от Е. С. С. да
заплати на Е. Г. М. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. К* действащ чрез процесуален
представител адв. Я. С. , със съдебен адрес : гр. София, ул. „Позитано „ № 30 , ет.2 на
основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ, вр. с чл. 225, ал.1 КТ сумата от 9278,58 лв. , представляваща
обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение за периода от
15.10.2022 г. до 15.04.2023 г.,ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба – 02.11.2022 г. до окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 9278,58 лв. до пълния предявен размер от 21 000,00 лв., като неоснователен.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в горната
осъдителна част за присъденото обезщетение.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Е. Г. М. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр.
К* действащ чрез процесуален представител адв. Я. С. , със съдебен адрес : гр. София, ул.
„Позитано „ № 30 , ет.2 против СДРУ**“ ЕИК * , със седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, бул. „* и адрес за кореспонденция : гр. Пазарджик, бу*9, представлявано от Е.
С. С. за присъждане на сумата от 8 750,00 лв., представляваща неизплатено нетно трудово
възнаграждение за месеците август, септември и октомври 2022 г. , както и сумата от 816,00
лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 7 дни за 2022г., ведно със законната
9
лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане – като неоснователни.
ОСЪЖДА СДРУ**“ ЕИК * , със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик,
бул. „* и адрес за кореспонденция : гр. Пазарджик, бу*9, представлявано от Е. С. С. да
заплати на Е. Г. М. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. К* действащ чрез процесуален
представител адв. Я. С. , със съдебен адрес : гр. София, ул. „Позитано „ № 30 , ет.2 сторените
разноски съобразно уважената част от претенциите в размер на 1300,00 лв.
ОСЪЖДА СДРУ**“ ЕИК * , със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик,
бул. „* и адрес за кореспонденция : гр. Пазарджик, бу*9, представлявано от Е. С. С. да
заплати следващата се държавна такса в размер на 531,12 лв., както и да заплати по сметка
на ПзРС разноски за вещо лице съобразно уважената част от исковете в размер на 100,00 лв.
ОСЪЖДА Е. Г. М. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. К* действащ чрез
процесуален представител адв. Я. С. , със съдебен адрес : гр. София, ул. „Позитано „ № 30 ,
ет.2 да заплати на СДРУ**“ ЕИК * , със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик,
бул. „* и адрес за кореспонденция : гр. Пазарджик, бу*9, представлявано от Е. С.
С. сторените разноски съобразно отхвърлената част от претенциите в размер на 1900,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжния съд в 2-седмичен
срок от съобщаването му на страните, а в частта на допуснатото предварително изпълнение,
представляваща определение – подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Копие от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10