Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 74
31.07.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети
въззивен състав, в публично съдебно заседание, на първи юли две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при секретаря Таня Михова, разгледа
докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №779 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро
Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх.
№19036/03.05.2019г. на “Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. „Победа“, ул. „Генерал Владимир Вазов“ №3, представлявано от Ганчо
Тенев – изпълнителен директор, чрез пълномощника юрк. Константин Белев, с която се обжалва Решение №816
от 11.04.2019г. постановено по гр.д.5762/2018 г. по описа на Бургаски районен съд.
С обжалваното решение районният съд е
приел за установено по предявените от “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. “Победа”, ул.
“Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от инж. Ганчо Тенев – изпълнителен
директор, срещу С.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, положителни установителни
искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че С.С.К., ЕГН **********, дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 420,66 /четиристотин и двадесет лева и шестдесет и шест
стотинки/ лева – главница, представляваща ¼ от претендирано обезщетение
за причинени на заявителя имуществени вреди, определени по реда на чл. 37 и чл.
35 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване към
водопроводните и канализационни системи, за периода от 01.09.2017 г. до
23.11.2017 г. от незаконно присъединяване към ВиК мрежа за абонатен номер ***,
по фактура № ********** от 11.12.2017 г.; сумата от 18,81 /осемнадесет лева и
осемдесет и една стотинки/ лева, представляваща ¼ от мораторна лихва за
периода от 21.11.2017 г. до 21.06.2018 г.;
както и законната лихва върху главницата от 420,66 лева от датата на
подаване на заявлението 27.06.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, като е
отхвърлил иска за главница за горницата над 420,66 лева до търсения размер от
1682,64 /хиляда шестстотин осемдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/
лева, както и претенцията за мораторна лихва за горницата над 18,81 лева до
търсения размер от 75,25 /седемдесет и два лева и двадесет и пет стотинки/
лева, като неоснователни и недоказани, като за посочените вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2490 от
28.06.2018 г. по ч.гр.д. № 4900/2018 г. по описа на Районен съд - Бургас.
Осъдена е С.С.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 113,41 /сто и тринадесет лева и
четиридесет и една стотинки/ лева – разноски в исковото производство, както и
сумата от 20,91 /двадесет лева и деветдесет и една стотинки/ лева – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 4900/2018 г. по описа на БРС.
Осъдена е С.С.К., ЕГН **********, да
заплати в полза на Държавата, по сметка на Бургаския районен съд, сумата от
62,50 /шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща извършени
за сметка на бюджета съдебни разноски за възнаграждение на особен представител
на ответника.
Осъдено е “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, да заплати в полза на Държавата, по сметка на
Бургаския районен съд, сумата от 187,50 /сто осемдесет и седем лева и петдесет
стотинки/ лева, представляваща извършени за сметка на бюджета съдебни разноски
за възнаграждение на особен представител на ответника.
В жалбата се твърди, че районният съд
не е дал правилна квалификация на предявения иск, която според него е следвало
да бъде по чл. 79 от ЗЗД, а не по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че
отговорността на ответницата като потребител за осъществено от нея неправомерно
поведение е следвало да се реализира в рамките на договорната отговорност, а не
по правилата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Посочва се, че отговорността е договорна
и се отнася за целия размер на претендираното обезщетение. Твърди се, че ответницата
е имала неправомерно поведение, изразяващо се в неизпълнение на задължението й
към водоснабдителното дружество.
Поради гореизложеното се претендира отмяна на обжалваното решение
и постановяване на решение, с което исковите претенции да
се уважат изцяло. Претендират
се направените
разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
С Определение №1178/24.06.2019г.,
въззивният съд е указал на жалбоподателя да уточни правния си интерес от
обжалване на решението в частта, с която искът е уважен.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от С.С.К.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез особения представител адв. Соня Атанасова –
БАК, с който въззивната жалба се оспорва.
Посочва се, че първоинстанционното решение
е правилно и законосъобразно, в частта, с която се признава за установено, че
ответницата е една от четиримата собственици в имота по наследство и следва да
отговаря в ползите и тежестите на общата вещ, съобразно частта си в
съсобствеността. Изложени са съображения и се иска от съда да го потвърди. Претендира
се определяне на адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание за въззивника “ВиК” ЕАД, се явява адв.
Попова, която поддържа въззивната жалба. В изпълнение на дадените от съда
указания с Определение №1178/24.06.2019г., адв. Попова е уточнила, че поддържа
въззивната жалба срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение.
В съдебно заседание въззиваемата страна С.С.К.,
не се явява, вместо нея се явява особеният представител адв. Соня Атанасова,
която оспорва въззивната жалба.
В резултат на направените уточнения в съдебно заседание, се налага
изводът, че първоинстанционното решение не е обжалвано, в частта, с която
предявените искове са уважени и в тази част е влязло в сила.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК
Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора Бургаският окръжен съд намира следното:
Районният съд е квалифицирал исковете като
такива с правно основание чл. 59 от ЗЗД, чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявени по реда на
чл. 422 от ГПК.
На 27.06.2018г. „ВиК“ ЕАД е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С.С.К.
за заплащане на сумата от 1682,64 лв. – главница, лихва за забава от
12.01.2018г. до 21.06.2018г. в размер на 75,25 лв., както и лихвата от датата
на подаване на заявлението до изплащане на вземането, като е посочено, че
паричното вземане е за причинени имуществени вреди на дружеството.
На 28.06.2018г. е издадена Заповед №2490
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът С.С.К., да заплати на „ВиК“ ЕАД следните суми: 1682,64 лв. –
главница, 75,25 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от
12.01.2018г. до 21.06.2018г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 27.06.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от 83,65
лв. разноски по делото.
В преклузивния двуседмичен срок – на
06.07.2018г., длъжникът е депозирал възражение срещу Заповедта за изпълнение по
чл. 410 от ГПК.
С Разпореждане от 09.07.2018г. районният
съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането
си срещу длъжника, за което е издадена горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК. Заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК в едномесечния срок.
С исковата молба се претендира да се
приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена
заповедта за изпълнение. Претендират се направените в исковото и в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ответницата
е клиент на „ВиК“ и притежава качеството потребител, с абонатен №***.
Твърди се, че задълженията ѝ
произтичат от незаконно присъединяване към ВиК системи, с което са причинени
имуществени вреди на дружеството.
Посочва се, че е установен периодът на
облагане от 01.09.2017г. до 23.11.2017г. – 84 дни, с потребление 14,64 куб.м.
вода при 24 часово изтичане в денонощие. Определена е стойността на вредата,
възлизаща на 1682,64 лв., за което е издадена фактура. Като абонат на ищцовото
дружество ответницата е следвало да заплаща потребените услуги в 30-дневен срок
от датата на издаване на съответната фактура. Твърди се, че ответницата дължи и
лихва за забава в размер на 75,25 лв. за периода 12.01.2018г. – 21.06.2018г.,
както и лихвата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Посочено е още, че през процесния период не са постъпвали молби
за откриване, закриване или прехвърляне на партидата на водоснабдения имот.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК
ответницата не е депозирала писмен отговор.
След изтичане на срока за подаване на
писмен отговор С.К. е подала заявление с вх. №44065/30.10.2018г., с което твърди,
че водоснабденият имот е получила в наследство от родителите си, като посочва,
че са общо четирима наследници. Твърди още, че през процесния период не е била
в този имот. Направено е искане за предоставяне на правна помощ по реда на чл.
94 и сл. от ГПК. Представени са доказателства за финансово състояние на
ответницата.
С Определение №7922/01.11.2018г.,
районният съд е предоставил на ответницата правна помощ под формата на
процесуално представителство. За процесуален представител е назначена адв. С.А..
В законоустановения срок е депозиран
отговор от адв. Атанасов, с който предявеният иск се оспорва. Изложени са
съображения и се претендира отхвърляне на иска.
Бургаският окръжен съд като взе предвид
разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа страна следното:
Представен е протокол за прекъсване на
водоподаването от 18.11.2016г., от който е видно, че е прекъснато
водоподаването на обект, находящ се на адрес: кв.Р., ул. „С.Д.“ **, с абонатен
№***, като е демонтиран водомерът.
От представения констативен протокол
№30/23.11.2017г. се установява, че на 23.11.2017г. служители на ищцовото
дружество са извършили проверка, при която се установило неправомерно
присъединяване към уличния водопровод, който минава до процесния имот. Посочено
е, че тръбата, която влиза в къщата е спукана, с диаметър ф20. В протокола е
посочено, че за дружеството са настъпили вреди, изчислени съгласно чл. 37 от
Наредба №4/14.09.2004г., както и че потребителят има право на възражения по
констативния протокол.
С облагателната сметка, представена по
делото, е определен размерът на вредите. Изпратено е писмо с изх.№
К-2775/05.12.2017г. до С.К., с приложени към него Констативен протокол №30/23.11.2017г.
и облагателна сметка, за което обаче няма данни да е получено от ответницата.
За процесната сума от 1682,64 лв. е издадена фактура №**********/11.12.2017г.,
представена по делото.
Видно от представеното удостоверение за
наследници, Р.В.Ч., С.С.К., Н.С.К.Ф.С.Х.са наследници /синове и дъщери/ на С.М.К.,
починал на 29.03.2007г.
Пред първата инстанция е разпитана
свидетелката В.Д.И.. От показанията ѝ се установява, че от ищцовото
дружество се извършвали периодични проверки на всички спрени за неизплатени
задължения абонати, за да се установи защо няма постъпили плащания и има ли
нерегламентирани присъединявания. Проверките извършвали по списък, като в него
фигурирала ответницата К. като собственик на имот с адрес: кв. Рудник, ул.
„Стоян Димов“ №33. При посещение на имота, влезли през отворена врата. Имотът
представлявал дворно място, в което имало построена къща, а зад нея имало
голяма локва вода. В близост до локвата открили тръба, която влиза в къщата.
Свидетелката посочва, че при спряно водоподаване не би следвало да има вода в
имота, но при проверката се установило, че към същия се подава вода от
спуканата тръба. Свидетелката заявява, че лично е възприела включването на
тръбата в къщата, както и че същата била спукана. В имота не се установили
живущи. Според казаното от свидетелката клиентския номер няма отношение към
това дали има или не водоподаване към обекта.
Пред първата инстанция е изготвена и
приета съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е изчислило пропускателната
способност на водопроводната инсталация за 24 часа, за едногодишен период,
назад от датата на установяване на нарушението, както и за претендирания период
от 84 дни. Вещото лице е посочило, че това количество кореспондира с указаното
в облагателната сметка /т.е. с претендираната от ищеца сума/. Посочено е още,
че задължението е определено при спазване на разпоредбите на чл. 37 и чл. 35,
ал. 6 от Наредба №4/14.09.2004г. В съдебно заседание, проведено пред първата
инстанция, вещото лице е дало подробни уточнения.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Между страните не се спори, а и се
установява от доказателствата по делото, че С.К. е собственик по наследство на
процесния имот, като има още трима съсобственици /сънаследници/ – нейни братя и
сестри, както и че имотът представлява водоснабден обект с разкрита партида на
името на ответницата с абонатен №***.
Първоинстанционният съд е възприел правна
квалификация по чл. 59 от ЗЗД. В мотивите си
районният съд е приел, че ответницата, в качеството си на собственик на имота,
е страна по договорно правоотношение с ищеца, възникнало в качеството ѝ
на ползвател/потребител на ВиК услуги. В мотивите е посочено, че “независимо от договорната връзка между страните,
доколкото водоподаването към имота по силата на договора е
било спряно към минал момент, отношение към преценката за наличие на пасивна
процесуална легитимация за ответницата следва да се извърши с оглед
фактическото потребление на процесните количества вода“. В тази връзка
първоинстанционният съд се е позовал на Решение №124/09.04.2015г., постановено
по гр.д.№4703/2014г. на ВКС. В горепосоченото решение действително съдът е
квалифицирал иска като такъв с правно основание чл. 59 от ЗЗД, но там случаят
не е идентичен с настоящия, тъй като лицето, което се е присъединило не е било
в договорни отношения с дружеството оператор.
Настоящият съдебен състав намира, че
посочената и възприета от първоинстанционния съд правна квалификация е
неправилна.
Правното основание на иска се определя от
съда въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба
твърдения относно факти и обстоятелства, с които се индивидуализира спорното
материално право, както и въз основа на заявения петитум.
В конкретния случай в исковата молба се
твърди, че между ищеца и ответницата съществуват облигационни правоотношения,
поддържа се, че между страните е налице договор за доставка на ВиК услуги, без
да се излагат твърдения /и да се представят доказателства/ за прекратяването на
този договор. Освен това като основание за претендираното вземане се посочва,
че е консумирана вода, без да се отчита и заплаща, поради което се дължи
стойност на потреблението, изчислена на основание чл.37, ал.1 вр. чл.35, ал.6 от Наредба №
4/14.09.2004г.
Настоящият съдебен състав намира, че така
изложените в исковата молба твърдения, очертаващи основанието на претенцията, водят
до извод, че се цели ангажиране на договорна отговорност на ответницата.
Както бе посочено, по делото няма спор, че
между "ВиК" и ответницата К.
са налице облигационни отношения по повод доставка и ползване на ВиК услуги в
собствения ѝ недвижим имот. Спряното водоподаване към имота, както и
демонтирането на водомера не сочат на прекъсване на договорните отношения между
страните, а единствено прекъсване на фактическото снабдяване на обекта с вода.
По делото няма доказателства /нито твърдения/ в дружеството оператор да са
постъпвали молби за прехвърляне или закриване партидата на водоснабдения имот. Самата
ответница не оспорва обстоятелството, че партидата се води на нейно име.
Ето защо съдът намира, че правна
квалификация на предявените искове следва да е по чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД -
обезщетение за вреди от неизпълнение на договор. Пределите на имуществената
отговорност при неизпълнение на договорно задължение са очертани в разпоредбата
на чл.82 ЗЗД, според която може да бъде присъдено обезщетение за вреди,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли
да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена
недобросъвестност на длъжника - обезщетението е за всички преки и
непосредствени вреди.
В конкретния случай обезщетението, което
се претендира, е изчислено от ищеца на основание чл.37, ал.1 вр. чл.35, ал.6 от
Наредба № 4/14.09.2004г. Посочените разпоредби имат санкционен характер и
тяхната цел е да бъде обезщетен ВиК оператора за предполагаемите загуби,
причинени в резултат на недобросъвестни действия на потребителите, изразяващи
се в незаконно присъединяване и черпене на вода без измерване и заплащане.
Както е посочил и първоинстанционният съд, в чл. 35, ал. 6 и
чл. 37, ал, 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е уреден начинът на определяне на
обезщетението, при извършването на незаконно присъединяване – какъвто е настоящият случай.
Съдът намира, че следва да се ангажира
отговорността на потребителя за размера на реално потребеното количество вода,
което не е отчетено, т.е. за сумата 1682,64 лв., доколкото се установи от
заключението на вещото лице, че изчисленото от ищцовото дружество кореспондира
с указаното в облагателната сметка, както и че задължението е определено при
спазване на разпоредбите на чл. 37 и чл. 35, ал. 6 от Наредба №4/14.09.2004г.
Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС, всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта
си. Доколкото по делото се установи, че процесният имот е съсобствен между
четири лица – ответницата К. и трима неини братя и сестри по наследство
/предполага се, че квотите на четиримата в съсобствеността са еднакви/, то
ответницата следва да отговаря за ¼ от цялото задължение, т.е. за сумата
от 420,66 лв. За разликата над 420,66 лв. до пълния претендиран размер от
1682,64 лв., т.е. за сумата от 1261,98 лв., искът следва да се отхвърли.
По отношение на претендираната мораторна
лихва за забава на основание чл. 86 от ЗЗД съдът намира претенцията основателна
върху главницата от 1682,64 лв., считано от 12.01.2018г. до 21.06.2018г. в размер
на 75,25 лв. и следва да се уважи /доколкото към този момент ответницата вече е
била в забава/. По-гореизложените съображения /процесният имот е съсобствен
между четири лица, братя и сестри, с предполагаеми еднакви квоти/ и този размер
следва да бъде уважен спрямо ответницата за ¼, т.е. за сумата от 18,81
лв. За разликата над 18,81 лв. до пълния претендиран размер от 75,25 лв., т.е.
за сумата от 56,44 лв., искът следва да се отхвърли.
Макар и при различна правна квалификация,
крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваната част.
При този изход на делото и направеното от въззивника
искане за присъждане на разноски, такива не му се дължат, предвид
неоснователността на въззивната жалба.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №816 от 11.04.2019г.
постановено по гр.д.5762/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, в обжалваната
част.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.