№ 1916
гр. Варна, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110112737 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от Ж. СТ. Г. , ЕГН ********** с адрес
**** срещу Гаранционен фонд, гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4 иск с правно
основание чл. 558, ал.1, изр.последно КЗ за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата
от 1033лева /след допуснато изменение по чл. 214 ГПК в о.с.з. от 15.11.2021г./,
представляваща обезщетение за забава начислено за периода 13.05.2019г. до 14.11.2019г.
върху главница от 20000лева, представляваща присъдено с влязло в сила решение по гр.д. №
18813/2019г. по описа на ВРС обезщетение за неимуществени вреди причинени от
реализирано на 01.02.2019г. ПТП, предизвикано от МПС, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
01.02.2019г. около 11,05ч. в гр.Варна, бул. Христо Ботев спирка КЗ посока кв. Аспарухово е
претърпяла ПТП с л.а. Роувър с рег. № В 97 51 КТ по вина на друго МПС напуснало
произшествието. За ПТП веднага уведомила контролните органи и предприели действия по
установяване водача на другия автомобил, предизвикал ПТП. Бил съставен протокол за ПТП
с пострадали лица № 183, като по случая било образувано и д.п. № 42/2019г. по описа на
сектор ПП при ОДМВР Варна. На 11.02.2019г. уведомила ответника за събитието чрез ЗАД
Булстрад Виена иншурънс груп. На 15.11.2019г. предявила срещу ответника иск за
изплащане на обезщетение. С влязло в сила решение по гр.д. № 18813/2019г. по описа на
ВРС йу било присъдено обезщетение в размер на 20000лева, ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба- 15.11.2019г. до окончателното погасяване
на задължението. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава в плащането на обезщетението
считано от датата, на която се е произнесъл отказвайки да изплати такова- 13.05.2019г. Ето
1
защо понастоящем претендира обезщетение за забава за периода от 13.05.2019г. до
14.11.2019г. - датата предхождаща подаване на исковата молба, по която е било образувано
гр.д. № 18813/2019г. на ВРС. Искането е за уважаване на исковата молба и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
претенцията се оспорва като недопустима, доколкото не е била изпълнена процедурата по
чл. 558 КЗ, защото ищцата не е претендирала плащане на такова обезщетение пред него. В
евентуалност се оспорва по основание. Оспорва да е изпаднал в забава, тъй като се е
произнесъл в срок. Счита, че при влязло в сила съдебно решение е нелогично заявяване на
настоящата претенция за периода, чиято начална дата се сочи да е и произволно посочена.
Счита, че е налице злоупотреба с процесуални права от страна на ищцата. Искането е за
отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържат. Ответникът редовно уведомен не е изпратил
представител и не е изразил становище.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
558 КЗ. За да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на
доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на
пълно и главно доказване наличие на главен дълг и падеж на задължението за плащане на
обезщетението, в т.ч. че е отправил до ответника претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди и е изпълнил задължението си по представянето на всички
доказателства по отправената претенция, изискани от ответника по повод установяване
основание и размер на обезщетението, датата на постановения от ответника отказ по
претенцията; размер на обезщетението за забава.
Ангажирани са писмени доказателства, от които се установява, че: С влязло в сила
решение № 260294/03.02.2021г. по гр.д. № 18813/2019г. по описа на ВРС, частично
отменено с решение №1054/11.06.2021г. на ВОС, ответникът е бил осъден да заплати на
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 20000лева за причинени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба-
15.11.2019г. По реда на чл. 558, ал. 3 КЗ ищецът е предявил претенцията си пред ответника
чрез ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ на 11.02.2019г. В заявлението си ищцата е
посочила номер на банкова сметка и банката, в която е открита. На 18.02.2019г. заявлението
й, заедно с представените към него писмени документи- констативен протокол за ПТП,
листи за преглед, фиш за спешна медицинска помощ, амбулаторен лист, етапна епикриза,
заключение, мед. удостоверение, искане за рентгенологично изследване е изпратено от
застрахователя на ответника. Ответникът е образувал щета с № 19-210093/18.02.2019г. С
писмо от 27.02.2019г. от ищцата е поискано представяне на следните документи- писмени
данни на кое място е стояла в ППС по време на ПТП, писмени данни дали във връзка с ПТП
2
е образувано ДП, номер, ход и резултат от същото, както и копие от автотехническа и
съдебномедицинска експертизи изготвяни по ДП, протокол за оглед на
местопроизшествието, ведно със скици и албум, пълни и точни данни за банкова сметка в
лева и за справка лична карта или копие от нея, съгласие за обработване на предоставените
лични данни. На 13.05.2019г. ответникът се е произнесъл с отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение поради непредставяне на изискани писмени документи- на кое
място е стояла в ППС по време на ПТП, дали във връзка с ПТП е образувано ДП, номер, ход
и резултат от същото, копие от автотехническа и съдебномедицинска експертизи изготвяни
по ДП, протокол за оглед на местопроизшествието, ведно със скици и албум, пълни и точни
данни за банкова сметка в лева, съгласие за обработване на предоставените лични данни.
На първо място, възражението на ответника за недопустимост на производството са
неоснователни. Предвид влязлото в сила решение по гр.д. № 18813/2019г. на ВРС, следва че
между страните са установени със сила на пресъдено нещо всички елементи от
правопораждащия фактически състав, от който възниква отговорността му. На основание чл.
298, ал.1 ГПК всички възражения по факти от фактическия състав на отговорността на
ответника са преклудирани. След като е установено със СПН главното вземане, налице е
основание за дължимост и на аксесорното му за мораторно обезщетение, считано от датата
на забавата. Възникването на това право не е обусловено от предхождащо го уведомяване на
ответника. Изискването за заявяване претенцията по см. на чл. 558, ал. 3 КЗ, като
предпоставка за допустимост на съдебното производство, е въведено само за
застрахователното обезщетение, но не и за акцесорното вземане за обезщетение за забава
върху него- арг. от чл. 558, ал. 5 КЗ- увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение,
като се прилага и чл. 380.
Следващото релевирано от ответника възражение е за злоупотреба с процесуалните
си права. То е неоснователно. Злоупотреба с право, вкл. и с процесуални права е налице
тогава, когато упражняващото съответното правомощие лице цели спозволени от закона
средства да постигне по същество забранен резултат, както и когато правото се упражнява
недобросъвестно- за да бъдат увредени права и законни интереси на друго лице. В
разглеждания случай целеният от ищеца правен резултат - присъждането на мораторно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди не противоречи на закона. Напротив,
представлява легитимен интерес, който е обект на законова регламентация и съответно на
защита. Не може да се счете, че исковата защита е предявена и с цел увреждане на права и
законни интереси на ответника, тъй като за обосноваване на подобна теза следва да се
установи, че единствената цел, с която ищецът е предявил иска е тази да увреди ответника.
Вярно е, че при предявяване на множество искове за вземания, черпещи основанието си от
общ фактически състав или при частични искове за едно и също вземане, ответникът се
поставя в позиция да заплати разноските по няколко производства, но от друга страна,
задълженото лице може успешно за избегне тази последица като репарира изцяло вредите
3
още с тяхното предявяване от увреденото лице.
Съгласно чл. 558, ал.1 КЗ лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и
изплащат при спазване на чл. 497. В разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ е регламентирана
дължимостта от застрахователя на законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-
ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда
на чл. 106, ал. 3. В случая, отправената застрахователна претенция е с дата 11.02.2019г.
Налице са данни, че ответникът е изискал от ищеца допълнителни документи, които обаче
няма данни да са били представени. Следователно, приложение следва да намери втората от
посочените горе хипотези, а именно след изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Приложението на тази норма реално поставя
въпросът дали поисканите в казуса от застрахователя документи с писмо от 27.02.2019г. са
такива по см. на чл.106, ал. 3, т.е имащи пряко отношение към установяване на основанието
и размера на претенцията на увредения. Както се посочи отказът на ответника от
13.05.2019г. е мотивиран с непредставяне на писмени данни относно наличие на образувано
д.п., хода на същото и документи от него, както и данни за банкова сметка и копие от лична
карта. Видно е, че в заявлението от 11.02.2019г. ищцата е посочила номер на банковата си
сметка и банката, при която е открита, поради което повторното им изискване е без
основание. Без значение към основанието и размера на претенция и е изискването за
представяне на копие от лична карта и съгласие за обработка на лични данни. Факт е, че
наличието на образувано д.п. има отношение към установяване извършителя на деянието и
оттам към основанието на претенцията. Разпоредбата на чл. 106, ал. 3 обаче, разглеждана
във връзка с ал. 5, която предвижда, че не се допуска изискване на доказателства, с които
ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи
нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и
на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено
значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано
забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията, налага извод, че касае
само такива документи, които от една страна обективно са съществували към момента на
заявяване на претенцията, а от друга страна без тях произнасянето на ответника ще е
невъзможно. Затова и страната не би могла да бъде отговорна за непредставяне на
доказателства, за които тя може изобщо да не знае, че съществуват/образувано д.п. и хода
му- постановлението за спиране на д.п. е от 09.05.2019г./ или такива, чието изготвяне и
съществуване е бъдещо и несигурно събитие / копие от автотехническа и
съдебномедицинска експертизи изготвяни по ДП, протокол за оглед на
местопроизшествието, ведно със скици и албум/. Не без значение е и фактът, че принципно
за снабдяване с посочените документи е налице и нормативна пречка, доколкото нормата на
чл. 198 НПК изисква санкция на прокурора по повод разгласяване материали по
4
разследването под страх от наказателна отговорност. При предявяване на претенцията си
ищцата е представила документите, с които е разполагала- констативен протокол за ПТП,
както и множество медицинска документация, в т.ч. психологическо изследване, всички
имащи отношение към основанието и размера на претенцията й. В заключение, ответникът
дължи обезщетение за забава, считано от датата, на която се е произнесъл с отказ от
определяне на обезщетение, т.е от 13.05.2019г. С влязлото в сила решение по гр.д.
18813/2019г. на ВРС обезщетението за забава е присъдено от датата на подаване на исковата
молба, т.е от 15.11.2019г. Изчислено по размер от съда с помощта на програмен продукт
Апис финанси, дължимото обезщетение за забава върху главницата от 20000лева за периода
13.05.2019г. до 14.11.2019г. вкл. възлиза в размер на сумата от 1033,33лева, което
обосновава уважаване претенцията в цялост- 1033лева.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, разноски се дължат в полза на ищеца.
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно който размерът на
претендираните разноски възлизат на сумата от 410лева, от които 50лева- платена ДТ и
360лева платено адв. възнаграждение с ДДС, съобразно представен договор за правна помощ
от 12.11.2021г., което е в минималния размер по чл.7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за
минималните адв. възнаграждения. Предвид изхода на спора, в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 410лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4 ДА
ЗАПЛАТИ на Ж. СТ. Г., ЕГН ********** с адрес **** сумата от 1033лева, представляваща
обезщетение за забава начислено за периода от 13.05.2019г. до 14.11.2019г. върху главница
от 20000лева, представляваща присъдено с влязло в сила решение по гр.д. № 18813/2019г.
по описа на ВРС обезщетение за неимуществени вреди причинени от реализирано на
01.02.2019г. ПТП, предизвикано от МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е
било установено, на основание чл. 558, ал.1, изр.последно КЗ .
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4 ДА
ЗАПЛАТИ на Ж. СТ. Г. , ЕГН ********** сумата от 410лева, представляваща сторени по
делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от
връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5